- Страни: Я. Р. Т. (малолетен, представляван от майка си Б. Й. С.-Т.) и Б. Й. С.-Т. срещу ПСАГБАЛ „Св. София” ЕАД, с трето лице помагач „ЗАД АРМЕЕЦ” АД
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на бедрена кост на новородено по време на планово секцио и претърпян стрес и притеснения от майката
- Ключови моменти:
- **Вид на грешката (според ищците):** Травма/счупване на бедрената кост на новороденото по време на оперативното раждане (секцио), което ищците квалифицират като лекарска грешка.
- **Правни аспекти:** Иск на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за непозволено увреждане, търсена отговорност на лечебното заведение (болницата) като възложител. Ищцата твърди липса на информирано съгласие за извършване на рентгенова снимка на бебето. Ответникът оспорва наличието на лекарска грешка, твърдейки, че става въпрос за усложнение поради седалищно-краково предлежание, едър плод и тесен таз на майката, и че действията са били съобразени с добрата медицинска практика.
- **Доказателства:**
- **Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):** Установява, че бременността на ищцата е протекла без усложнения. На 02.08.2010г. е извършено планово секцио. Методът на раждане (ЦС) е избран правилно предвид усложнения акушерски статус. След раждането е констатирана асиметрия на краката на новороденото, а на 03.08.2010г. е установена коса фрактура на лява бедрена кост в проксималната му трета. СМЕ не дава категорично заключение за механизъм на увреждане или причинно-следствена връзка с действията на екипа.
- **Медицинска документация:** Представени са декларации за информирано съгласие от ищцата, една от които за спешни диагностични и терапевтични мероприятия, с отбелязване за получена рентгенография, но *без дата*. Ищцата твърди, че не е давала съгласие за рентген.
- **Свидетели:** В предоставения текст няма информация за показания на свидетели.
- Решение: В предоставения текст на съдебното решение липсва информация относно окончателното решение на съда по предявените искове.
РЕШЕНИЕ №І-24-190/16.01.2012 ГД № 3493/2011 СРС Решение №І-24-190 от 16.01.2012г, Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 24 състав,гр.дело № 3493 по описа за 2011г.
Предявени са при условията на субективно активно съединяване частични искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.
Ищец: Ищците Я. Р. Т., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б. Й. С.-Т., и Б. Й. С.-Т. твърдят в исковата молба, че на 02.08.2010г. ищцата имала назначена дата за планово секцио, поради седалищно предлежание на плода, в ответната ПСАГБАЛ „Св. София” ЕАД. Заплатила сумата 900 лв. за избор на екип, ръководен от д-р Я. Х.. Протичането на бременността, осъществена чрез процедура „ин витро”, било в рамките на нормалните физиологични показатели, без констатирани аномалии при майката и при плода. При извършен преди операцията ехографски преглед в присъствието на д-р Х. било подчертано, че ще трябва да се направи по-голям разрез, тъй като плодът е голям. На 02.08.2010г. около 13.10ч. операцията започнала. След изваждането му бебето проплакало и го показали на ищцата. Направило й впечатление, че единият крак стоял неестествено изпънат напред, а другият, както и ръчичките, били свити. Ищецът се родил 4.150 кг и 53 см. След раждането бил изведен от операционната зала и ищцата нямала достъп до него. На следващия ден – 03.08.2010г., около обяд ищцата била преместена от реанимация и при нея дошъл д-р Х., който й казал, че с бебето има проблем – има счупено краче и е правена рентгенова снимка, за която никой не бил попитал майката разрешава ли да я направят, и че го взема линейка от „Пирогов”, за да го закарат в Ортопедията. Не разрешили на ищцата да отиде с бебето, нито изчакали съпруга й. Ищцата изпаднала в шок, докато не дошли да й кажат как е детето й. След известно време й било обяснено, че кракът на бебето е шиниран и че трябва да стои с тази шина 20 дни. При изписването им от болницата сумата, която заплатили за избор на екип, била върната. Първите 20 дни от живота на ищеца били безкрайно трудни. Бебето не трябвало да се вдига поради опасност шината да се размести, не можело да се къпе, а в период на почти един месец ищцата не можела да го кърми. Детето видимо изпитвало огромен дискомфорт, болка, било обездвижено. Поставената шина предизвикала раздразнение на кожата и възпаление на свивките на бедрото му.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца чрез законния му представител сумата 5 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди с цял размер 20 000 лв., изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания вследствие счупване на бедрената кост на ляв крак с продължителен период на възстановяване – 20 дни пълна имобилизация на крака, както и да заплати на ищцата сумата 5 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди с цял размер 20 000 лв., изразяващи се в претърпените от нея стрес и притеснения, предизвикване на тежка емоционална обремененост на родилка непосредствено след раждането поради страх за здравето на новороденото вследствие счупването на десния му крак, заедно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда на 27.01.2011г. до окончателното им изплащане. Съображения излагат в писмена защита от 09.11.2011г. Претендират разноски.
Ответник: Ответникът ПСАГБАЛ „Св. С.” ЕАД, чрез процесуален представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че ищцата била в неведение относно процедурите, които се предприемат спрямо детето й. Към История на заболяването на новороденото били приложени 2 бр. декларации за информирано съгласие. Не били налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Касаело се за форма на патологична бременност, изразяваща се в седалищно-краково предлежание на плода, усложнена от абнормно тежък плод – 4.150 кг и дължина 53 см. Размерите на костния таз на ищцата били с около 2 см по-малко от нормалното. Утежненият акушерски статус наложил раждането да бъде извършено чрез планово „секцио цезареа”. В резултат седалищно-краковото предлежание на плода и неговата големина, както и тесния таз на ищцата, били налице анатомически основания да се повлияе механизма на раждане. Методиката при този вид раждане била екстракцията на плода да се извърши чрез залавяне на достъпния крайник и изтеглянето на плода. Раждането протекло по правилата на добрата медицинска практика при положени всички грижи за майката и детето. Касаело се за усложнение, което било еднакво по честота и вид при вагинално раждане и при цезарово сечение, а не за лекарска грешка. Веднага след раждането детето било консултирано и обгрижено от неонатолози, както и поради възникналата травма – от детски ортопеди в „Пирогов”. Оказана била съвсем навременна и квалифицирана помощ на детето. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. Съображения излага в писмена защита от 07.11.2011г. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, чрез процесуален представител оспорва предявените искове по съображенията в отговора на ответника. Не била налице вина на членовете на медицинския екип към момента на уврежданията. Налице било случайно събитие. Същевременно твърди, че не било налице противоправно поведение на членовете на екипа. Действията им били изцяло съобразени с добрата медицинска практика. При констатиране на фрактурата ищецът бил насочен към съответен специалист и лечението било извършено компетентно. Не бил изяснен механизмът на причиняване на уврежданията – липсвали данни в кой момент и по какъв начин е настъпило счупването на бедрената кост. Оспорвал и размера на заявените неимуществени вреди като прекомерен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни. Съображения излага в писмена защита от 10.11.2011г.
Мотиви: Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението и 3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, и по реда на чл.146, ал.1, т.3Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно, че на 02.08.2010г. е извършена операция на ищцата – планово секцио, от посочения в исковата молба екип. По делото са приети и трудови договори и допълнителни споразумения към трудови договори във връзка с безспорния факт, че членовете на екипа, извършил операцията, са в трудови правоотношения с ответника. Приети по делото са и КП № 279 – Грижи за здраво новородено дете – декларация за информирано съгласие от ищцата от 03.08.2010г.; декларация за информирано съгласие на ищцата във връзка с необходимостта от извършване на спешни диагностични и терапевтични мероприятия, с отбелязване за получена рентгенография – без дата на документа. За целите на допуснатата Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) от ищците и ответника е представена медицинска документация.
От заключението на изслушаната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява: Бременността на ищцата е протекла без усложнения. На 02.08.2010г. в 13.35ч., след проведена предоперативна подготовка и информирано съгласие на ищцата за раждане по оперативен път – планово „секцио цезареа” (ЦС) поради седалищно-краково предлежание на плода, тесен таз на майката, едър плод и бременност, получена след лечение на стерилитет, се родил мъжки плод с тегло 4 150 г и ръст 53 см. Детето изплакало веднага. С оглед усложнения акушерски статус, ЦС е бил правилно избран като начин за раждане. От ИЗ на новороденото се установява асиметрия на краката – по-оточно ляво бедро с обиколка 21.5 см, дясно бедро с обиколка 18 см. След консултация с ортопед и рентгеново изследване на 03.08.2010г. установена коса фрактура на лява бедрена кост в проксималната му трета. Майката и бебето са изписани на 06.08.2010г. с препоръки за контролен преглед в Институт „Пирогов” на същата дата. Не са налице патологични отклонения и заболявания на плода и бременната – бременността е протекла без усложнения. Според описаното в оперативен протокол № 842/02.08.2010г. раждането чрез ЦС е протекло по правилата на добрата медицинска практика. Травматичните увреждания при макрозомни деца (с тегло над 4 000г), родени по нормален механизъм са 9.3%, а при родени по оперативен път – ЦС – 2.6 %. Извършването на ЦС при седалищно предлежание е по-малко травмиращо за бебето, но и при него се наблюдават трудности при изваждането с травматични усложнения, като счупване на раменна и бедрена кост се наблюдава при 1 на 1000 раждания. Общият процент на травматични увреждания (не само счупвания на крайници) на плода в седалищно предлежание при ЦС е 2.6 %. Предвид вида на акушерския захват на крачетата при такова предлежание на плода, може да се предполага, че фрактурата на лявата бедрена кост на детето е получена при извеждането му от утробата на майката. Тази теза се потвърждава и от записа, направен от неонатолога в История на новороденото, където на стр.2 е записано непосредствено след раждането: „Асиметрия на краката, лявото бедро е по-оточно”.
В открито съдебно заседание вещото лице Ч.-И. заявява, че счупването е причинено по време на извличането на плода от матката. За да се избегне хипоксия на плода, времето от инцизията на матката до раждането на плода не трябва да надвишава 1.5 до 2 минути. Необходимо е известно усилие за осъществяване на това действие. Счупването на бедрената кост при новородения ищец е било установено още същия ден след раждането и диагнозата е била потвърдена след проведено рентгеново изследване. Консултирано е от травматолог-ортопед в „Пирогов” и счупеният крайник е бил гипсиран за срок от 20 дни с гипсова лонгета. Счупената бедрена кост, в зависимост от локализацията на фактурата, при новородените зараства за срок от 20 до 30 дни. След този период следва провеждане на рехабилитация за възстановяване на колянната става. Общо лечението приключва за срок от два месеца. През лечебно-възстановителния период новороденото има болки и страдания, като най-интензивни са те в първите 10-12 дни. При раздвижването на колянната става болките леко се усилват и след възстановяването на обема на движенията на ставата билките окончателно изчезват. Счупването на бедрената кост в процесния случай е можело да бъде избегнато, ако условията по време на операцията са дали възможност за по-голяма маневреност на оператора. Съдът кредитира заключението като компетентно. Същото не е оспорено от страните.
Разпитаният по делото свидетел Джорджия С., майка на ищцата и баба на ищеца установява, че бременността на дъщеря й протекла нормално, била спокойна и нямала оплаквания. На датата на планираното секцио свидетелката била в болницата, видяла дъщеря си след операцията. Докторът им честитил и казал, че няма никакъв проблем, бебето е едро и изглежда добре. След това видяла дъщеря си на 04.08.2010г., била много разстроена от счупването на крака на детето, била в стрес, постоянно плачела. Това състояние продължило дълго време, поне докато не се видяла видима промяна в състоянието на детето. Последното било 20 дни с шина, не трябвало да бъде повдигано по никакъв начин. Когато свидетелката видяла детето на 04.08.2010г., то плачело, било неспокойно, чувствало се неудобно от поставената по целия му крак шина. Много трудно било, не се движело изобщо и лежало постоянно по гръб. Било неспокойно, в нощите, в които свидетелката била при дъщеря си, много плачело. Изрязвали дрехите, нищо не се слагало на този крак. Детето не трябвало да бъде повдигано по никакъв начин, дъщеря й си изцеждала кърмата, защото й било трудно да се наведе над детето, което не бивало да вдига. След махането на шината имало зачервявания, кожата му била наранена и крачето било подуто в горната част. Още преди махането на шината кърмата на дъщеря й спряла и повече не могла да кърми.
Свидетел Я. Х. установява, че си спомня процесното раждане. Б. оператор на екипа, извършил раждането. Поради усложнения акушерски статус очаквали проблеми, но раждането протекло по всички правила на изкуството. Б. подготвени за усложнения и единственото, което трябвало да подготвят, било един по-голям разрез. Раждането според него протекло успешно. От 42 години бил акушер-гинеколог. Наложило се да се приложат по-големи усилия при освобождаване на плода като цяло, тъй като тазът на родилката бил по-тесен, плодът – едър, а предлежанието – седалищно-краково. Седалищното предлежание не се водело патологична бременност. Фактът, че главата излязла съвсем спокойно означавал, че разрезът е бил достатъчно голям. Когато по този начин се екстрахира плодът, винаги се употребявала сила. Първо се захващали крачетата, тъй като те били най-ниско разположени при секцио, след това с се захващали с една ръка и с другата се освобождавал раменният пояс и накрая се израждала главата. Вероятно счупването на крачето било станало при освобождаване на крачетата, а не впоследствие при изваждането им. Не намирал грешка в действията си при раждането, дори коментирали с колежката му, че раждането станало по класическия начин.
Свидетел Р. В.-З. установява, че била член на екипа при процесното раждане. Асистирала на д-р Х.. Последният извършил типичните за този вид раждане действия. Необходимо било усилие, за да се изтегли бебето, особено в случая, тъй като бебето било малко по-голямо. Д-р Х. не бил направил нищо нередно по време на раждането. След изваждането детето изглеждало абсолютно нормално. Прегледал го педиатър и го показали на майката. След раждането педиатърът не споделил да има проблеми. Чак на другия ден проблемът бил, че крачето на детето е оточно. Съдът, след преценка по реда на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, кредитира показанията на свидетелката С. като достоверни, преки и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Не кредитира като цяло показанията на свидетелите Х. и В. като недостоверни и заинтересовани. В частта им относно състоянието на бебето след раждането същите противоречат на представената История на новороденото и на заключението на комплексната СМЕ, съгласно която още непосредствено след раждането е констатирана асиметрията на краката на бебето и оточно ляво бедро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното поведение и противоправно поведение на физическо лице – служител или работник на възложителя, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинно-следствена връзка са настъпили вреди. Предпоставките следва да са налице кумулативно. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. В настоящия случай съдът намира, че тези предпоставки се установиха по безспорен начин. Неоснователни са възраженията на ответника и на третото лице помагач, че не било налице противоправно поведение на служител на ответника. Чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД установява общата забрана – да не се причиняват вреди другиму, и ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди, неговото деяние (действие или бездействие) осъществява състава на чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД – т.е. деянието му е противоправно. В случая не се устатнови да са налице изключващите противоправността обстоятелства – съгласие на лицето, неизбежна отбрана, правно овластяване по силата на правна сделка или друго. Не може да се приеме, че с подписване на информирано съгласие за извършване на операцията ищцата е дала съгласие евентуално да бъде увредено новороденото. Изборът на начина за раждане чрез ЦС е бил несъмнено правилен, но той е бил избран именно с оглед избягване евентуални увреждания предвид усложнения акушерски статус – седалщино-крачно предлежание на плода, тесен таз на майката, сравнително голям плод. Съдът намира, че презумпцията на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД не беше оборена. За да бъде оборена тази презумпция е необходимо да се докаже, че в конкретния случай противоправният резултат би настъпил, дори и да беше положена дължимата грижа, т.е. че той се дължи на друга, външна причина, а не на небрежно поведение на делинквента. В. при непозволеното увреждане е налице и в случаите на лека небрежност – когато почива на грешка, която всеки би могъл да допусне. Но и тази грешка е правно укорима, защото деецът е бил длъжен и е могъл да я избегне, ако беше положил дължимата грижа. В случая, съгласно неоспорената СМЕ, счупването на бедрената кост е могло да бъде избегнато, ако условията по време на операцията са дали възможност за по-голяма маневреност на оператора. Не се установи твърдението на ответника и третото лице помагач в случая да е било налице случайно деяние, нито че се касаело се за усложнение, еднакво по честота и вид при вагинално раждане и при цезарово сечение – обратно, от заключението на СМЕ се установи, че при ЦС травматичните усложнения, представляващи счупвания на раменна и бедрена кост, са 1 на 1 000 раждания. От заключението на СМЕ се установи също, че увреждането на ищеца е причинено по време на извличането на плода от матката, като вредите са в пряка причинно-следствена връзка от поведението на служител на ответника. Неоснователен е и доводът на третото лице помагач в писмената му защита, че тъй като към момента на увреждането ищецът не бил правосубектен, не можело да претендира обезщетение. В тези случаи правото на обезщетение възниква в момента на възникването на правоспособността – т.е. на раждането. Защото законът не изисква на обезщетение да подлежат само тези вреди, които са възникнали в момента на извършване на увреждащото деяние, а предвижда поправяне на всички вреди, пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, независимо в кой момент те възникват. От заключението на СМЕ и кредитираните свидетелски показания се установи, че през лечебно-възстановителния период от около 2 месеца ищецът е имал болки и страдания, като най-интензивни са били те в първите 10-12 дни. От кредитираните свидетелски показания се установи, че ищцата изпаднала в стрес непосредствено след раждането, непрекъснато плачела и изпитвала силен страх и притеснения за здравето на детето си. Впоследствие същата изпитвала затруднения във връзка с обгрижването на детето и при кърменето му. Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинно-следствена връзка от противоправното поведение на служител на ответника. Ето защо съдът намира, че предявените частични искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД са основателни и доказани. Като взе предвид установените по делото вреди, претърпени от ищците, както и продължителността и интензивността им, съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдът намира, че за обезщетяването на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сума в размер на 5 000 лв., и за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди – сума в размер на 5 000 лв. Предявените като частични искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да бъдат уважени, като се присъди и поисканата законна лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба в съда на 27.01.2011г. до окончателното им изплащане. При този изход на спора и изричната претенция на ищцата, на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати направените разноски по делото в размер на 800.00 лв.
По изложените съображения, съдът Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА С.” ЕАД, ЕИК 000689182, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Красна поляна”, ул. „М. Т.” № 2, да заплати по предявени като частични искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД на Я. Р. Т., ЕГН XXXX, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б. Й. С.-Т., сумата 5 000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и да заплати на Б. Й. С.-Т., ЕГН XXXX, гр. С., ж.к. „О.”-2, бл.254, вх. „А”, ет.6, с адрес на пълномощника им адв. Б. Л.: гр. С., бул. „К. А. Д.” № 13, ет.2, сумата 5 000.00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главниците от 27.01.2011г. до окончателното им изплащане, както и да заплати на Б. Й. С.-Т., ЕГН XXXX, на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “С. К.” № 2. Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
