Решение №/30.11.2015 ГД № 51826/2014 СРС

РЕШЕНИЕ №/30.11.2015 ГД № 51826/2014 СРС

Гражданско дело № 51826/2014 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради недоказаност на твърденията.

Решение от 30.11.2015г., Софийски районен съд, I ГО, 32-ри състав, гр.дело № 51826/2014г.

Ищец: Марияна Динкова с ЕГН , с адрес гр.С., бул.”Г. Д.”, блок 42, вход В, ет.4, ап.60, със съдебен адресат адвокат Полина Савова – САК, с адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” №127, ет.3, офис 333, е подала иск срещу МБАЛ „Токуда Болница С.” АД с ЕИК 175077093, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Н.В.” №51Б, за сумите 5100лв. - главница и 722,60 лв. - обезщетение за забава.

В исковата молба твърди следното:

- на 07.04.2013г. съпругът й А. М. Д. постъпил по спешност в „Токуда Болница С.” АД, „О. п. п.” към „Клиниката по вътрешни болес ти” с диагноза „Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце”;

- на 08.04.2013г. състоянието му се влошило и бил преведен в „Отделение по анестезиология и ин тензивно лечение - ОАИЛ”;

- на 08.04.2013г. д-р П. от „ОАИЛ” я уведомил, че състоянието на съпруга й е изключително тежко и ако иска да бъде лекуван, следва да заплати 360лв. за престой и лечение; ищцата заплатила сумата от картата си, като предния ден вече била платила за медицински процедури 396лв.;

- на 17.04.2013г. д-р С. - началник „ОАИЛ” й казал,че трябва да заплати на болницата 3000лв. за медико-диагностични изследвания, медицински процедури и прегледи; трябвало да се направи ЯМР, но Касата заплащала само част от изследването, а ищцата следвало да внесе спешно 1600лв.; уве домил я също, че е желателно тези пари да се платят с договор за дарение на болницата от фирма, която да го сключи;

- ищцата много се притеснила, разлакала се и едвам се прибрала в дома си – за нея и семейството й това били много пари, но тя се уплашила, че ако не плати, е заплашен животът и здравето на съпруга й; предвид състоянието му, било невъзможно да го пре мести в друга болница;

- ищцата потърсила помощ от близките си – от дъщеря си и брат си, който бил регистрирал със сина си фирма;

- брат й се съгласил да й помогне и я упълномощил да подпише договор за дарение от името на „Ротекст” ООД, на което бил управител; така били подписани следните договори за дарение за следните суми, внесени в касата на болницата:

1. на 19.04.2013г. - за 600лв., в полза на „ОАИЛ”;

2. на 23.04.2013г. - 1000лв.;

3. на 25.04.2013г. - 800лв.;

4. на 07.05.2013г. – 1000лв., които й били преведени от дъщеря й, тъй като д-р С. казал на ищцата, че съпругът й е много зле и се налага да му направят втори ЯМР, поради което следвало да дари още 3590лв. Ищцата възприела това като психическа и финансова принуда, тъй като разбрала,че ако не ги внесе, съпругът й ще бъде лишен от всякакви медицински грижи. Обадила се на дъщеря си, която й превела 1000лв., колкото имала;

5. на15.05.2013г. - 700лв.;

6. на 21.05.2013г. - 1000лв. Тогава я уведомили, че не дължи повече пари, въпреки че първоначално й били поискали 3590лв., а тя дарила 2700лв. На 28.05.2013г. съпругът й починал. Така в периода от 19.04.2013г.до 21.05.2013г. дарила от името на фирмата на брат си С. Н. С. и на племенника си И. С. С. на ответната болница сумата 5100лв.

- ищцата твърди, че е платила тези суми без да има дарствено намерение; сключила е договорите за дарение под психическа принуда – страх, възбуден от служителите на ответника, че ако не плати исканите суми, за тежко болният й съпруг няма да се положат необходимите медицински грижи.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдат уни щожени сключените между фирма ”Р.”ООД, чрез нея като пълномощник и ответ ната болница шест броя договори за дарение от 19.04.2013г., 23.04.2013г., 25.04.2013г., 07.05.2013г.,15.05.2013г. и 21.05.2013г., като сключени при заплашване, както и ответникът да бъде ОСЪЖДАн да й върне сумата от 5100лв., като получена по унищожен договор, ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер 722,60лв., както и направените по делото разноски.

Ответник: „Токуда Болница С.” АД оспорва исковете, като сочи, че никой неин служител не е заплашвал ищцата по смисъла на чл.30Чл. 30. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. ЗЗД, а тя е била уплашена от тежкото здравословно състояние на съпруга си; въздействието, което следва да е указано върху психиката на страната, желаеща унищожаване на договор поради заплашване, следва обективно да може да предизвика страхови представи, а в случая такова въздействие не е оказано върху ищцата.

От фактическа страна съдът, като кредитира приетите писменни доказателства и гласни доказателства, установи: Не са спорни между страните – и двете представят едни и същи 6 бр. договори за дарение и излагат твърдения относно постъпването, престоя и лечението на А. М. Д. в „Токуда Болница С.” АД – следните факти:

На 07.04.2013г. съпругът на ищцата А. М. Д. постъпил по спешност в „Токуда Болница С.” АД, „О. п. п.” към „Клиниката по вътрешни болес ти” с диагноза „Белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце”;

На 08.04.2013г. състоянието му се влошило и бил преведен в „Отделение по анестезиология и ин тензивно лечение - ОАИЛ”;

Между „Ротекст” ООД, като дарител, и „Токуда Болница С.” АД, като дарен, са сключени следните договори за дарение

1. на 19.04.2013г. - за 600лв., в полза на „ОАИЛ”;

2. на 23.04.2013г. - 1000лв.;

3. на 25.04.2013г. - 800лв.;

4. на 07.05.2013г. – 1000лв.

5. на15.05.2013г. - 700лв.;

6. на 21.05.2013г. - 1000лв.; или общо 5100лв.

На 28.05.2013г. съпругът на ищцата починал. Управител на „Ротекст” ООД е С. Н. С. – брат на ищцата.

В писмо от 27.06.2013г. до ищцата изпълнителният директор на „Токуда Болница С.” АД е посочил, че „болницата информира своите пациенти за финансовата и лечебната си политика, като дава възможност на пациентите да използват правото си на избор, при желанието си да бъдата лекувани в „Токуда Болница С.” АД”.

Видно от пълномощно с дата 18.04.2013г. на л.24 С. Н. С., управител на „Ротекс” ООД, е упълномощил сестра си М. Н. Д. да подпише от името на „Ротекс” ООД договор за дарение, респ. договори за дарение, с „Токуда Болница С.” АД и да заплати на касата на болницата дарената /дарените/ суми; сумите да са в размер 6000лв., като упълномощеното лице да представлява дружеството пред болницата, като подава, получава, подписва и изготвя всички необходими документи във връзка с дарението/даренията.

От разпита на св. С. се установява, че той знае за даренията, които били за лечението на съпруга й. Свидетелски показания: Свидетелят възприел, че за да бъде лекуван А. Д., сестра му следвало да подписва даговори за дарение, като при всяко свиждане от болницата й искали суми между 600 и 800лв. Ищцата и близките й се страхували, че ако не плащат исканите суми, болният ще бъде изведен от интезивно отделение или за него няма да се полагат необходимите грижи.

От разпита на св. С., ръководител на ОАИЛ към „Токуда Болница С.” АД, се установява, че работата на лекарите в отделението не предполага те или лично той да се занимават с финансови въпроси, тъй като лечението в отделението е интензивно и не позволява отлагане на процедури или каквото и да е забавяне; сочи, че в отделението годишно се лекуват около 1000 пациента, слаб физионимост е, и не е сигурен дали е виждал ищцата, като не си спомня и да са говорили за пари; всеки, който иска, вероятно би могъл да направи дарение на болницата на регистратурата, но на свидетеля не е известно да има практика в болницата да изисква дарения от страна на близките на пациенти, които се нуждаят от спешно лечение.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове по чл.30, вр. чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД; чл.55, ал.1, пр.3Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД, вр. чл.30Чл. 30. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх., вр. чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

По иска по чл.30Чл. 30. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх., вр. чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД: унищожаеми са договорите, сключени при заплашване; заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Съдът намира, че по отношение на юридическо лице не може да бъде осъществено заплашване, но такова може да бъде осъществено спрямо органния представител на дружеството, както и спрямо неговия пълномощник при сключването на сделка, за която пълномощникът е бил упълномощен от управителя.

В настоящия случай е липсвала воля от страна на управителя на дружеството да упълномощава сестра си да прави дарения на „Токуда Болница С.” АД, като видно от показанията на св. С., това е направено, за да бъдат изпълнените исканията на болницата за заплащане на суми за лечението на съпруга на сестра му. Налице е привидност по отношение на страната-дарител, която привидност се установява от показанията на св. С., от съдържанието на представеното пълномощно, което е било подписано в деня преди извършване на първото дарение, от обстоятелствата, че дружеството е извършило 6 дарения именно в периода, в който А. М. Д. е бил лекуван в ОАИЛ. Затова съдът намира, че по отношение на страната-дарител е налице симулация, като действителният, прикритият дарител е упълномощената ищца М. Н. Д., а не представляваното от нея дружество „Ротекс” ООД.

Съгласно чл.17Чл. 17. ⚖️ Практика (2) Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася. ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. В случая привидността касае лицето-дарител – привидно ищцата е била упълномощена от „Ротекс” ООД да извърши дарения на болницата, но действителната страна по договора за дарение не е „Ротекс” ООД, а именно ищцата М. Д. Ето защо съдът намира, че за същата е налице активна процесуална легетемация за провеждане на настоящите искове.

Спорният между страните въпрос е дали е налице заплашване от страна на служители на болницата, което да е мотивирало ищцата да извърши процесните дарения. В случая ищцата не твърди към нея да са отправяни директни заплахи, че ако не надари болницата, съпругът й ще бъде оставен без лекарски грижи, нито че за него не са положени необходимите грижи. Съдът кредитира показанията на св. Д-р С., че към датата на разпита си не си спомня да е водил разговори „за пари” с ищцата, предвид изминалия период от време и интезивността на работата му, но от липсата на спомен у свидетеля за конкретни факти не може да се направи извод, че тези факти не са се осъществили. Съдът кредитира и показанията на св. С. относно изложените в тях факти, тъй като той непосредствено ги е възприел, като близък на ищцата, оказал й необходимата й помощ, и тъй като те съответстват на приетите по делото писмени доказателства. Следва да се вземе предвид, че в периода, в който е извършвала даренията, ищцата се е намира в житейски трудна ситуация – съпругът й е бил болен, следвало е да бъде лекуван в интензивно отделение и състоянието му се е влошавало. Както сочи и ответникът, обективно тази ситуация е от естество да предизвиква състояние на основателен страх у съпругата на пациента. Съдът намира, че сам по себе си този основателен страх от загубата на близък човек не може да породи дарствено намерение да бъде надарена болницата, но може да мотивира човек с нормална психика и без директни заплахи да извърши действия, които в нормална ситуация не би извършил, каквото в случая е сключването на довори за дарение в полза на болницата. Именно страхът, породен у ищцата, от представата, че ако не плати исканите суми за медицински изследвания и интензивни грижи, за съпруга й няма да се полагат достатъчно грижи или няма да могат да бъдат извършени необходимите изследвания, представлява психическа принуда, под въздействието на която тя е сключвала договорите за дарение. Съгласно цитираното писмо от болницата, същата „информира своите пациенти за финансовата и лечебната си политика, като дава възможност на пациентите да използват правото си на избор, при желанието си да бъдата лекувани в „Токуда Болница С.” АД”, което съдът разбира в смисъл, че ако пациентите не приемат финансовата политика на болницата, следва да си потърсят друго лечебно заведение, независимо колко тежко е състоянието им. Без значенение в случая е кой конкретен служител е довел до знанието на ищцата съдържанието на „финансовата политика на болницата”, изразяващо се в изискването лечението да бъде „дофинансирано” от страна пациента и неговите близки, под формата на сключване на договор за дарение, при това от дарител юридическо лице, което прави сделката по-трудно атакуема. Всеки човек с нормална психика, възприел, че е поставен пред избора да приеме „финансовата политика на болницата” или да не получи на време медицински грижи, необходими за опазване на най-ценните му блага – здравето и живота - неговите или на негови близки, би приел всякакви изисквания, свързани с „финасовата политика на болницата”, включително да надари болницата. Така без да има директно заплашване всъщност се упражнява психическа принуда върху пациента или неговите близки, която опорочава волята им при сключване на такива договори за дарение, като процесните, и прави последните унищожаеми от юридическа гледна точка. Следва да се посочи, че психическият натиск върху волята на дарителя чрез предизвикване на основателен страх може да се осъществи не само чрез създаване на представи за бъдещи активни действия, причиняващи злина на заплашвания от този, който извършва заплашването или от трето лице, а и от представата, че такава злина би могла да настъпи и от бездействие, когато са необходими активни действия, по силата на обективното развитие на стиуацията – в случая от неизвършване на необходимите медицински изследвания и процедури, поради липса на достатъчно финансиране, тоест не е необходимо заплашването да се отнася до извършването на неправомерни деяния. Същественият критерий за преценката дали поведението на служителите на болницата може да предизвика основателен страх у ищцата, който да я мотивира да сключи договорите за дарение, е да се определи дали без поведението на тези служители, ищцата би надарила болницата, тоест дали волеизявлението й се намира в причинно-следствена връзка с предизвиканите страхови представи. В случая не се касае за страха, предизвикан у ищцата, от заболяването на съпруга й, а за страха, че ако не плати исканите суми, не могат да бъдат изпълнени необходимите изследвания и процедури за оздравителния процес на съпруга й, нито може да се осигури престоят му в „ОАИЛ” на тази болница. Установява се от показанията на св. С., че ищцата е извършвала даренията именно за да бъде лекуван съпругът й, от страх, че ако не сключи договорите, той няма да бъде лекуван, тоест без искането от страна на болницата за плащане на тези суми, самата ищца не би сключила договорите за дарение. Следователно налице е хипотезата на сключване на договори за дарение чрез възбуждане на основателен страх у дарителя, поради което същите следва да бъдат унищожени.

По иска по чл.55, ал.1, пр.3Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД, вр. чл.30Чл. 30. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх., вр. чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД – след като договорите за дарение са унищожени, то полученото от дарения по тях следва да бъде върнато на отпаднало основание.

По иска по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Съдът намира, че уточняването на размера на иска по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД е направено в производството по чл.129, ал.3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност ГПК, преди исковата молба с приложенията да бъдат съобщени на ответника, поради което не е било необходимо искът да се изменя по размер по реда на чл.214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост ГПК и следва да се счита за предявен за сумата 722,60лв. Съдът намира, че задължението за връщане на даденото на отпаднало основание е без срок и следователно за да бъде поставен длъжникът в забава, следва да бъде поканен да върне сумите и да му бъде даден достатъчен срок да изпълни. Затова обезщетение за забава не се дължи от датата на сключването на договорите, а от датата на исковата молба, която именно представлява покана до ответника да върне получените суми, тъй като съдът не устатовява от представените и приети писмени доказателства ответникът да е бил канен да възстанови сумите преди датата на исковата молба. При това положение съдът счита, че искът по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД следва да се ОТХВЪРЛЯ.

При този изход на спора разноски се дължат на ищцата – в размер 1225,99лв., съобразно уважения иск, и на ответника – 91,34лв., съобразно отхвърления иск.

Воден от горното, С. районен съд Р Е Ш И:

УНИЩОЖАВА сключените между М. Н. Д. с ЕГН XXXX, с адрес гр.С., бул.”Г. Д.”, блок 42, вход В, ет.4, ап.60, със съдебен адресат адвокат П. С. – САК, с адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” №127, ет.3, офис 333, привидно упълномощена от „Ротекс” ООД с ЕИК 121024016, като дарител, и МБАЛ „Токуда Болница С.” АД с ЕИК 175077093, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Н.В.” №51Б, като дарен, на основание чл.30, вр. чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД, договори за дарение на обща стойност 5100лв., а именно: договор за дарение от 19.04.2013г. за сумата 600лв.; договор за дарение от 23.04.2013г. за сумата 1000лв.; договор за дарение от 25.04.2013г. за сумата 800лв.; договор за дарение от 07.05.2013г. за сумата 1000лв.; договор за дарение от 15.05.2013г. за сумата 700лв.; договор за дарение от 21.05.2013г. за сумата 1000лв.

ОСЪЖДА МБАЛ „Токуда Болница С.” АД с ЕИК 175077093, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Н.В.” №51Б, да върне на М. Н. Д. с ЕГН XXXX, с адрес гр.С., бул.”Г. Д.”, блок 42, вход В, ет.4, ап.60, със съдебен адресат адвокат П. С. – САК, с адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” №127, ет.3, офис 333, привидно упълномощена от „Ротекс” ООД с ЕИК 121024016, на основание чл.55, ал.1, пр.3Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД, вр. чл.30Чл. 30. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх., вр. чл.27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД, сумата 5100лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Д. с ЕГН XXXX, с адрес гр.С., бул.”Г. Д.”, блок 42, вход В, ет.4, ап.60, със съдебен адресат адвокат П. С. – САК, с адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” №127, ет.3, офис 333, срещу МБАЛ „Токуда Болница С.” АД с ЕИК 175077093, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Н.В.” №51Б, иск по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за сумата 722,60лв.

ОСЪЖДА МБАЛ „Токуда Болница С.” АД с ЕИК 175077093, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Н.В.” №51Б, да плати на М. Н. Д. с ЕГН XXXX, с адрес гр.С., бул.”Г. Д.”, блок 42, вход В, ет.4, ап.60, със съдебен адресат адвокат П. С. – САК, с адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” №127, ет.3, офис 333, на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, сумата 1399,70лв., съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М. Н. Д. с ЕГН XXXX, с адрес гр.С., бул.”Г. Д.”, блок 42, вход В, ет.4, ап.60, със съдебен адресат адвокат П. С. – САК, с адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” №127, ет.3, офис 333, да плати на МБАЛ „Токуда Болница С.” АД с ЕИК 175077093, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Н.В.” №51Б, сумата 91,34лв., на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред С. градски съд.