Решение № 15 по в.гр.д. № 20242000500429/2024 г. на Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ № 15 гр. Бургас , 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав : Председател : Павел Ал. Ханджиев Членове : ИлиЯ. Т. Балтова Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от ИлиЯ. Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.

С

Решение № 227/ 14.08.2024 г. , постановено по т.д. № 511/ 2023 г. по описа на

Окръжен съд Бургас е осъдено „ ЗАД „ Алианц България ““ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. София 1407, район Лозенец , ул. „ Сребърна “ № 16, представлявано от Ал. Б. Ал. , П. Д. П. , . К. , В. Вл. А. , Ел. Н. , Хр. М. М. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори , с адрес за връчване : гр. София 1000, бул. „ Цар Освободител “ № 14, ап. 1, Адвокатско сдружение „ Си Ем Ес София “ - адв. Я. В. А. -., да заплати в полза на Кооперация „ ЗК Сила “ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Пирне 8528, община Айтос , област Бургас , с адрес за призоваване : гр. Бургас , ул. „ Раковски “ № 2 - адв. С. К. , сумата от 178 207,30 лв. , представляваща регресно вземане за платено обезщетение за неимуществени вреди , в резултат на причинена смърт на Н. Н. при трудова злополука с трактор МТ Z 952 с рег. № ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „ Гражданска отговорност “ по застрахователна полица BG/01/120000400335, както и сумата от 9092,53 лв. - законна лихва от поканата за плащане – 26.07.2023 г. до завеждане на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане. Присъдени са разноски. Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ ЗАД „ Алианц България ““ АД , в която същото се обжалва като неправилно , поради нарушения на материалния закон , съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се неговата отмЯ. , с постановяване на ново решение по съществото на спора , с което предявените искове бъдат отхвърлени. Оспорват се изводите на първостепенния съд относно наличието на застрахователно събитие , представляващо покрит от застрахователния договор риск. Изразява се позицията , че към момента на настъпване на увреждането , процесният трактор не е бил използван като средство за транспорт , а при упражняване на функцията му на работна машина , изпълнявайки работен процес – валиране на засята земеделска нива с помощта на прикачено приспособление – валяци , следователно е бил използван като подемна машина , генерираща теглителна сила , необходима за извършване на земеделските дейности. При позоваване на заключението на вещото лице по допълнителната съдебно – техническа експертиза се настоява , че тракторът не е изпълнявал транспортната си функция , при настъпване на произшествието. Цитира се съдебна практика на СЕС и национални съдилища. Развити са оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния

Окръжен съд Бургас , изразяващи се в дадена неправилна правна квалификация на иска и неправилно разпределение на доказателствената тежест , като се аргументира , че правната квалификация следва да бъде чл. 432Чл. 432. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) КЗ , във връзка с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД , като следва да бъде установен фактическият състав по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , доколкото работодателят , изплатил обезщетение за трудова злополука , не разполага със специалния регресен иск по чл. 435 КЗ. Акцентира се на обстоятелството , че в процесния случай въззиваемият не е ангажирал доказателства досежно наличието на виновно и противоправно поведение на водача на трактора М. Ч.. Претендира се наличието на съпричиняване от страна на пострадалия , който , при настъпване на произшествието , е извършил редица нарушения на ЗБУТ , и съразмерно намаляване на присъденото обезщетение. Претендират се разноски. 2 В срока по чл. 263Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е получен отговор на

въззивната жалба от Кооперация „ ЗК Сила “ , в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение , с потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Обосновава се наличието на кумулативните предпоставки на чл. 435 КЗ за ангажиране на отговорността на въззивника – застраховател по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “. Сочи се , че процесният трактор се явява самоходна машина за земни работи , която представлява МПС , по смисъла на чл. 481, ал. 1 КЗ. Посочва се , че към момента на настъпване на събитието , тракторът се е използвал по предназначение и съобразно неговата функция , и в светлината на практиката на СЕС. Поддържа се , че е изпълнен фактическият състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Изтъква се , че присъдената по делото сума не надвишава лимита на отговорност на застрахователя. Оспорват се доводите в жалбата за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок , от легитимирана да обжалва страна , срещу акт , подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно , същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка , съгласно правомощията по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК ,

Апелативен съд Бургас констатира , че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Като взе предвид изложените в жалбата съображения , доводите на страните , прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона ,

съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното : Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния

Окръжен съд Бургас претенция за присъждане на застрахователно обезщетение , с правно основание чл. 435 КЗ , претендирано от въззиваемия – работодател , обезщетил наследниците на загинал при трудова злополука , против застрахователя на прекия причинител на увреждането. 3 Трайно е прието във формираната по въпроса юриспруденция , че в хипотеза на удовлетворяване с обезщетение за вреди от трудова злополука , по реда на чл. 200 КТ , на пострадал или неговите наследници , платилият работодател разполага с регресно притезание за връщане в патримониума си на платеното против застрахователя на гражданската отговорност на делинквента –

Решение № 395/ 10.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1538/ 2011 г. , IV г.о. ; Определение № 469/ 4.08.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 329/2009 г. , IV г.о. ;

Решение № 72/ 29.06.2022 г. на ВКС по т.д. № 1191/ 2021 г. Съображенията са , че след като работодателят разполага с призната регресна претенция спрямо виновния работник , по чл. 202 КТ , то такава следва да бъде призната и спрямо застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Пред апелативната инстанция не е провеждано установяване на фактите по делото и съставът препраща към фактическата обстановка , установена от съда от първа инстанция. В обобщение и във връзка с повдигнатите в жалбата оплаквания следва да се посочи , че на 23.10.2020 г. , в местността „ Карамише “, в землището на с. Пирне , Н. Н. е управлявал колесен трактор с прикачена сеялка. Към 10 ч. същият бил в почивка на самата нива , заедно с Б. Ив. и Р. Б.. В този момент наближил трактор марка МТ Z 952 с рег. № ******** с прикачени валяци за валиране на засятата от Н. площ , управляван от М. Ч.. При приближаването на управлявания от Ч. трактор със скорост от 16 км / ч на около 15 м от групата , Н. се изправил и хвърлил буца пръст по кабината на трактора. Ив. извикал на пострадалия да бяга , но Н. не помръднал. Ч. направил десен завой и крайната лява част на валяците съборили Н. по гръб и минали през него. Пострадалият е починал на път за болницата. Злополуката е била призната за трудова. Не е налице спор между страните по делото относно изплащането от дружеството – въззиваем на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , в размер на 178 207,30 лв. на наследниците на починал работник – Н. К. Н. , след проведено исково производство , с правно основание чл. 200 КТ , в рамките на гр.д. № 19/ 2022 г. по описа на Районен съд Айтос , приложено към настоящото дело. В горепосоченото дело застрахователят „ ЗАД „ Алианц България ““ АД е участвал като трето лице - помагач на Кооперация „ ЗК 4 Сила “. Липсва разногласие между страните относно наличието на застрахователно правоотношение , покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите , сключен с дружеството – въззивник , като застраховател , по повод моторното превозно средство , управлявано от прекия причинител на увреждането – М. Ч. Ч.. Инвокирани са от въззивника доводи за отсъствие на деяние , попадащо в обсега на покрит от застрахователя риск , като се акцентира , че в процесния случай , тракторът , управляван от делинквента , не е бил използван като средство за транспорт , а при упражняване на функцията му на работна машина – за валиране на засята земеделска площ. Дефинитивно , съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ , обект на задължителната застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “ е отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди , свързани с притежаването и / или използването на моторни превозни средства. Пояснен е в чл. 493 КЗ обхватът на застрахователното покритие , като се сочи , че се покриват вредите , настъпили вследствие притежаването или използването на моторно превозно средство , по време на движение или престой. В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е разяснено , че понятието „ използване на превозни средства “ по смисъла на Член 3 Параграф 1 от Първа директива ( Директива 72/166/ ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. ; впоследствие отменена с Директива 2009/103/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „ Гражданска отговорност “ при използването на моторни превозни средства и контрол върху задължението за сключване на такава застраховка ) не обхваща единствено хипотезите на движение по пътищата , т.е. на движение по обществената пътна мрежа , а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция - като средство за транспорт – така в Решение на СЕС от 4.09.2014 г. по дело С -162/13. В разгледания по делото случай се е касаело за вреди , причинени при движение на заден ход от трактор , теглещ ремарке , при прибирането на бали слама в плевня , в обхвата на селско - стопански двор. В решението си СЕС е подчертал , 5 че понятието „ използване на превозни средства “ включва всяко използване на превозното средство , което отговаря на обичайната функция на това превозно средство , като е пояснил , че в това понятие може да се включи и маневрата на трактор в стопански двор. По повод на случай , при който е било търсено обезщетение за вреди , настъпили в резултат на преобръщане на трактор , използван за задвижване на помпа за пръскане на хербицид - Решение на СЕС от 28.11.2017 г. по дело № С -514/16,

съдът е направил разграничение в отговорността , като е посочил , че съдържащото се в Член 3 Параграф 1 от Първа директива понятие „ използване на превозни средства “ не обхваща хипотеза , при която селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция , към момента на настъпване на това произшествие , не е била да служи като средство за транспорт , а да генерира , като работна машина , двигателната сила , необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. В съобразителната част на решението е подчертано , че по отношение на определени категории превозни средства се наблюдава съвместяване на функции като средство за транспорт , каквото е обичайното им предназначение , и работна машина , като е съществено националната юрисдикция , според конкретиката на случая , да направи преценка дали при настъпване на увреждането моторното превозно средство е използвано за транспорт или като работна машина , извън обхвата на такова използване. Решенията по преюдициалните запитвания са обвързващи както за запитващия съд , така и за всички съдилища в държавите – членки. Данните в случая сочат , че непозволеното увреждане е било причинено при придвижването на трактора , управляван от Ч. , в земеделската територия , като към него е бил прикачен инвентар – валяци за валиране. Вещото лице по изпълнената пред първата инстанция съдебно – техническа експертиза е установило , че към момента на произшествието , тракторът се е движил със скорост от 16 км / ч. Въпреки че е изпълнявал определена функция по обработка на земеделска площ , тракторът е бил в движение , т.е. работният му механизъм е бил използван за придвижване в пространството , което е същностна характеристика на употребата му като средство за транспорт , за разлика от хипотезите по Решение на СЕС от 28.11.2017 г. по дело № С -514/16 и цитираното в жалбата

Решение № 231 от 23.12.2022 г. на

Апелативен съд 6 Бургас по гр.д. № 393/2022 г. , в които тракторът ( по първото дело ) и бетонпомпата ( по второто дело ) , при причиняване на вредите , не са били в режим на движение , а са били използвани като работни машини , при които работната сила на двигателите им е използвана за задвижване помпата на хербицидна пръскачка ( по първото дело ) и за изпомпване на бетонов разтвор ( по второто дело ) . Следователно , следва да се приеме , че осъщественото увреждане , причинено при използване на трактора като средство за транспорт , може да послужи като основание за ангажиране отговорността на застрахователя , застраховал гражданската отговорност на делинквента. В аспект на оплакването за липса на виновно и противоправно поведение на водача на трактора , въведено в жалбата , следва да се отбележи , че в конкретния случай са установени в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта , а именно противоправно поведение , изразяващо се в незачитане правилата , регулиращи движението по пътищата , приложими към всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция ; причинени вреди и причинна връзка между вредите и поведението на делинквента , при вина , която се предполага. Въпреки доводите за отсъствие на виновно поведение , не са ангажирани доказателства , опровергаващи законната презумпция от дружеството – въззивник. Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия , като са инвокирани съображенията , че последният , към момента на настъпване на увреждането , е почивал в зоната на работа на трактора и не се е отместил , възприемайки опасността. Възражението не е преклудирано , въпреки участието на застрахователя като трето лице – помагач в производството по чл. 200 КТ , тъй като в онзи процес , по изричната норма на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ , допустими за разглеждане са били единствено възражения за груба небрежност на увредения работник. Вещото лице по изпълнената пред първостепенния съд съдебна автотехническа експертиза е възпроизвело пълната динамична картина от инцидента , резултирал в причиняване смъртта на работника на въззиваемия. Посочил е , че пострадалият Н. се е намирал в група почиващи работници , когато тракторът , управляван от причинителя на увреждането , е наближил. 7 При отстояние от 15 м между трактора и пострадалия , последният се е изправил и е хвърлил буца пръст по кабината. Предвид констатираната от вещото лице скорост на превозното средство към този момент 16 км / ч , експертът е заключил , че водачът на трактора е имал техническата възможност да предотврати колизията , чрез екстрено спиране , тъй като е виждал безпрепятствено пострадалия , който се е намирал извън опасната му зона за спиране , като тракторът е можел да спре на разстояние 7,4 м пред Н. ( 15 м – 7,6 м ) . Вместо да направи това , водачът е продължил движението си , като е предприел завиване на дясно , при което крайната лява част на прикачения инвентар – валяци , е съборила по гръб и преминала през тялото на пострадалия , причинявайки смъртта му в кратък период от време. Следва да се акцентира на установеното от вещото лице обстоятелство , че , при изправянето си , Н. не се е намирал в коридора на движение на трактора , а в левия край на работния обхват на прикачените към него валяци. Всичко гореизложено обосновава извод за липса на принос на пострадалия към собственото му увреждане. Произшествието е резултат изключително на несъобразяването на водача с ширината на теглените валяци – по данни на вещото лице 6 м , многократно надхвърлящи ширината на трактора , и неговият избор да предприеме заобикаляне на възприетия като опасност изправен Н. , вместо да спре , като е имал възможност за това. Крайният извод на съда е за наличие на предпоставките по чл. 435 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на застрахователя. Обхватът на регресното право включва платените обезщетения за неимуществени вреди и лихви за забава , както и разноските , присъдени по съдебните дела , водени с участието на застрахователя – чл. 429, ал. 5 КЗ. От ангажираните в производството доказателства е ясен размера на сумите – 178 207,30 лв. , детайлизирани в поканата за доброволно изпълнение , и е доказано тяхното плащане от кооперацията – въззиваем в полза на правоимащите лица – преводно нареждане от 30.06.2023 г. Предявеният иск е основателен. Към вземането следва да се присъди обезщетение за забава , в размер на законната лихва , считано от поканата , на основание чл. 84, ал. 2Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. Съвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновават потвърждаване на постановеното решение. 8 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ При този изход от делото , отправеното искане и ангажирани доказателства , на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски , в обем на заплатеното възнаграждение за един адвокат , в размер на 14 570,39 лв. , съобразно представения списък , дължими от дружеството – въззивник.

Мотивиран от изложеното ,

Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 227 от 14.08.2024 г. , постановено по т.д. № 511/ 2023 г. по описа на

Окръжен съд Бургас .

ОСЪЖДА „ ЗАД „ Алианц България ““ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. София 1407, район Лозенец , ул. „ Сребърна “ № 16, представлявано от Ал. Б. Ал. , П. Д. П. , . К. , В. Вл. А. , Ел. Н. , Хр. М. М. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори , с адрес за връчване : гр. София 1000, бул. „ Цар Освободител “ № 14, ап. 1, Адвокатско сдружение „ Си Ем Ес София “ - адв. Я. В. А. -., да заплати на Кооперация „ ЗК Сила “ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Пирне 8528, община Айтос , област Бургас , с адрес за призоваване : гр. Бургас , ул. „ Раковски “ № 2 - адв. С. К. , сумата от 14 570,39 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. 9

Източник: Оригинален документ (Филтър: Контекст: болница + операция)