Решение № 425 по в. гр. д. № 20262100500509/2026 г. на Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ № 425 гр. Бургас , 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС , IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Недялка П. Пенева Членове : Веселка Г. Узунова Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500509 по описа за 2026 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби срещу Решение №2771/08.12.25 г. , постановено по гр. дело №1698/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

С решението

съдът е осъдил „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас “ АД , да заплати на Т. Б. П. , сумата от 5000 лв. - главница , представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди , изразяващи се в тъга , отчаяние и невъзможност да бъде до сина си в последните дни от неговия живот , като до ден днешен изпитвала отчаяние от този факт , претърпени вследствие недопускането й да види сина си А. Ж. С. , които е бил пациент на лечебното заведение в периода от 05.06.2024 г. до 16.08.2025 г. , ведно със законна лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба – 04.03.2025 г. , до окончателното й изплащане , както и сумата от 1200 лв. за направените по делото разноски , като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер от 5000 лв. до пълния заявен размер от 15000 лв. и за твърдените от нея неимуществени вреди , поради несвоевременното издаване на поискана етапна епикриза , както и поради необходимостта да приготвя и носи храна , както и хигиенни материали , по време на провежданото лечение на сина й в ответната болница във времето от 05.06.2024 г. до 16.08.2024 г. , ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената главница от датата на подаване на исковата молба на 04.03.2015 г.

С решението

съдът е осъдил Т. Б. П. , да заплати на „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас “ АД , сумата от 1666.66 лв. Въззивницата – ищец Т. Б. П. , чрез адв. Петелов обжалва решението в частта , с което е отхвърлен иска над сумата от 5000 лв. (2556.46 евро ) до пълния му 1 размер от 15000 лв. (7669.38 евро ). Споделя извода на съда , основан на показанията на свидетеля Е. С. , че е налице нарушение на законовите разпоредби и че следва да й се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди , изразяващи се в тъга , отчаяние и невъзможност да бъде до сина си в последните дни от неговия живот в болницата в град Бургас. Но атакува решението в частта , с която

съдът не е кредитирал показанията на този свидетел относно изпитаното от нея страдание и от факта , че

ответникът не й е дал възможност да премести сина си в друго болнично заведение. Въззивницата – ищец коментира показанията на св. Д. , относно възможността за превеждане на сина й в болница в Германия , както и установената процедура за това , за да обоснове извод , че показания на свидетелката не само че не опровергават тези на свидетеля Е. С. , но установяват , че преместването в друго лечебно заведение е възможно , но никой от персонала не е обърнал внимание на искането й , с което е нарушен чл. 8 от Конвенцията и чл. 7 от Хартата на ЕС - болничното заведение не само не издало навреме поисканата от ищцата етапна епикриза , но и повдигнатият въпрос за евентуалното преместване на А. С. в Германия не е обсъждан въобще от лекуващите лекари. В тази връзка въззивницата – ищец се позовава на чл. 23 от Наредба №49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговарят устройството , дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико - социални грижи , за да обоснове извод , че в правната уредба не е изрично посочено кое лице взема решение за превеждане на пациента , но в практиката често това решение се взема от близките. Според въззивницата , дори да се приеме , че превеждането на пациент от една болница в друга се нарежда единствено от компетентните лекари , то те трябва да изложат обосновано становище , което не е изпълнено. Позовава се на чл. 55, ал. 4 от Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред на „ УМБАЛ - Бургас “ АД , според който сведения за болните се получават по определен ред от началника на отделението , лекуващия лекар или упълномощено длъжностно лице. Въззивницата излага съображения , че основните й оплаквания касаят обстоятелството , че никой не е обсъдил исканията й и възможността за преместване на сина й , което и към настоящия момент й причинява чувства на страдание и угризение. Според въззивницата , нарушено е било правото й да бъде информирана за причините , довели до смъртта на сина й – в тази връзка

съдът не е обсъдил твърденията й за нарушаване на закона поради факта , че в издадените епикризи не е изяснено дали съществува вероятност инсултът и мозъчните увреждания да са причинени от падане и / или удар , или А. С. първо е получил инсулт , вследствие на което е паднал и е получил външните си наранявания. Въззивницата споделя извода на съда , че ищцата е изпълнила своя морален дълг , приготвяйки храна за сина си и закупувайки консумативи за престоя му в болничното заведение , но заявява , че това нейно поведение не отменя отговорността на болницата , съгласно чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето и чл. 2, ал. 1, т. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон., б. „ б “ от Постановление №57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от Закона за здравното осигуряване , държавата да заплаща услуги , включващи професионални грижи и диетично хранене , предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация. Въззивницата заявява , че се чувства оскърбена от факта , че сама , на 81- годишна възраст , в момент , в който е била силно притеснена за сина си , самата тя в риск за здравето си , е била принудена от болничното заведение да извършва задълженията на същата тази болница , която не й позволява да го вижда , не обръща внимание на молбите й за издаване на етапна епикриза и превеждането му в лечебно заведение в Германия. Въззиваемият – ответник УМБАЛ Бургас – АД представя в срока по чл. 263, ал. 2Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК отговор на жалбата. В него излага съображения за оставяне на жалбата без уважение. Оспорва като неоснователно и недоказано твърдението на ищцата , че е претърпяла неимуществени вреди , изразяващи се в отчаяние , тъга и угризение от невъзможността да бъде до сина си в последните дни от неговия живот и е била лишена от възможността да го вижда. Намира за недоказани твърденията , за наличието на отказ от страна на лекари от болничното заведение да бъде допусната 2 при сина си , т.к. не са посочени конкретни факти - имена и дати , относно отправени искания , оплаквания и конкретни откази. Поради липса на конкретика намира , че не може да проведе насрещно доказване. Намира , че твърденията не са доказани и свидетеля Е. С. , който не е бил непосредствен свидетел на събития в болницата , а преразказа неща , които са му били споделени от ищцата. Въззиваемият – ответник оспорва твърдението на ищцата за забавено издаване на етапна епикриза , което е дефинирано като нарушение на чл. 8 ЕКПЧ и чл. 7 ХОПЕС – заявява , че не са посочени конкретни данни , кога и до кого е отправено искането , за да се прецени имало ли е забавяне на издаването и. Заявява , че за издаване на етапна епикриза е било необходимо и време за стабилизиране състоянието на болния , с оглед актуалност на записаното , с оглед тежкото и рязко променящо се състояние на болния , който е бил в състояние на кома / неоперабилен мозъчен кръвоизлив , исхемичен мозъчен инсулт /, с количествени нарушения в съзнанието и незадоволителната дихателна функция , което е наложило пациентът да бъде интубиран и поставен на изкуствена белодробна вентилация. Според въззиваемия – ответник в исковата молба и във

въззивната жалба здравословното състояние на пациента е премълчано , а се набляга на факта , че не е изпълнено своевременно желанието на майката , от което тя е претърпяла болка и страдание от обстоятелството , че в друга болница евентуално е щяла да бъде допусната до него , без гаранции за подобряване на здравословното му състояние – в тази връзка споделя изводите на съда и излага съображения. Въззиваемият оспорва оплакванията , че в издадените епикризи не е изяснено дали съществува вероятност инсултът и мозъчните увреждания да са причинени от падане и / или удар , или А. С. първо е получил инсулт , вследствие на което е паднал. Намира че не се сочи коя правна норма е нарушена. С позоваване на съдебна практика излага съображения , че когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност / медицински деликт /, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно сочените вреди ,

съдът следва да съобрази , че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност – според чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето , качеството й се основава на медицински стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Поради това по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност ,

съдът следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти , но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Според въззиваемия , по иска по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да се обоснове дали именно поради противоправното поведение на лекарите и другите медицински работници , които осъществяват работа в интерес на възложителя , е настъпил вредоносния резултат - т. е. наличието на причинна връзка помежду им. Според въззиваемия , съгласно чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването , а в процесния период няма действаща наредба за утвърждаване на медицински стандарт „ Анестезия и интензивно лечение “, тъй като след отмяната

с

Решение № 13406 на ВАС от 8.12.2016 г. на НАРЕДБА № 10 от 4.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Анестезия и интензивно лечение " ( отм. ) няма утвърдена нова. Според въззиваемия , лекарите от лечебното заведение са издали епикриза , включваща необходимите реквизити , с посочване причината за смъртта , но не е било в компетентността им да установяват причината и механизма на нараняването , причинило тежкото състояние на пациента. Съмненията си за извършено престъпление ищцата е следвало да адресира до прокуратурата. Въззиваемият – ответник оспорва твърденията , че служители от болничното заведения са задължили ищцата да носи специално приготвена храна и специфични консумативи , нужни за лечението на сина й , което се установява от разпита на свидетелката Д.. Само са им обяснявали , че ако желаят и имат възможност , биха могли 3 да носят по - питателна храна или консумативи , с която да подпомогнат лечението. С оглед състоянието на сина на ищцата и дълготрайния период на лечение , персоналът на болницата е приканвал близките да носят необходимите консумативи , с цел по - честата им смяна т.е. за да се създадат по - добри условия за болния , но това не означава , че болничното заведение не е разполагало с такива и ако близките не донесат , болният не би получил нужната грижа. Въззивникът – ответник УМБАЛ Бургас – АД обжалва решението в частта , с което Районен съд Бургас е приел , че в нарушение на чл. 95Чл. 95. ⚖️ Практика (1) (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. (2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея. и чл. 96Чл. 96. ⚖️ Практика (4) (1) Палиативните медицински грижи включват: 1. медицинско наблюдение; 2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; 3. морална подкрепа на пациента и неговите близки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи. (3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от Закона за здравето и Правилника за вътрешния ред на ОАИЛ при УМБАЛ Бургас , ищцата Т. Б. П. е била лишена от възможността да вижда сина си , който бил в тежко състояние , от което е претърпяла неимуществени вреди , изразяващи се в отчаяние , тъга и угризение от невъзможността да бъде до сина си в последните дни от неговия живот. В тази връзка отново излага аргументите , посочени в отговора на

въззивната жалба на ищцата , за фактите и обстоятелствата , които

съдът следва да установи и съобрази при претенция , касаеща медицински деликт , както и относно отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Според въззивника , от изложението в исковата молба става ясно , че претенциите не са за вреди причинени от извършена лечебна дейност спрямо ищцата в релевантния смисъл , в т.ч. отказване на достъп до спешна медицинска помощ , неадекватни , неправилни или ненавременни лечебни действия на лекуващия екип. Позовава се на декларираното от ищцата , че няма претенции към лекарите лекували сина й , оценява техните усилия и не ги обвинява по отношение на действията им относно лечението му , с което намира , че се опровергава претенцията за отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Въззивникът посочва предпоставките за ангажиране отговорността на възложителя. Оспорва изводите на съда , че ищцата не е допускана да види своя син във времето от 08.06.2024 г. до 16.08.2024 г. , когато същият е починал , от което е претърпяла неимуществени вреди. Намира , че не е ясно от кой правно значим и безспорно доказан по делото факт

съдът прави извод , че ищцата не е била допусната да вижда своя син. Заявява , че твърденията в тази връзка не са доказани – в тази връзка отново излага аргументите , посочени в отговора на

въззивната жалба на ищцата. Намира , че

съдът само на базата на твърденията на ищцата и показанията свидетеля С. , който няма лични възприятия , неоснователно е приел , че същата е била изправена пред невъзможност да докаже отрицателния факт , че не е допускана до сина си – в тази връзка излага съображения , че свидетелката Д. , не си спомня пациента А. С. , нито неговата майка , поради това , че С. е бил пациент на ОАИЛ Бургас преди повече от година от провеждане на разпита , а отделението е запълнено с пациенти почти постоянно , поради което не може да се очаква служителката да помни всички пациенти и техните близки. На следващо място въззивникът излага подробни съображения , с които твърди разширително тълкуване и оспорва извода на съда , че с действията си служителите на ответното лечебно заведение са нарушили разпоредбата на чл. 95, ал. 1Чл. 95. ⚖️ Практика (1) (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. (2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея. от Закона за здравето , вр. чл. 96, ал. 1Чл. 96. ⚖️ Практика (4) (1) Палиативните медицински грижи включват: 1. медицинско наблюдение; 2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; 3. морална подкрепа на пациента и неговите близки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи. (3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от Закона за здравето. Въззивникът анализира понятието „ палиативни грижи “, случаите , в които те се полагат и тяхната цел , за да обоснове извод , че тези грижи не са насочени към подобряване качеството на живот на близки на пациента. Въззивникът споделя извода на съда , че в подобна ситуация житейски логично е майката да е изпитвала негативни емоции като силно отчаяние , безпомощност и безнадеждност от състоянието на детето си , но намира , че невъзможността тя да бъде постоянно при детето си не е продиктувана от необосновано нежелание на медицинските специалисти или от липса на етични общочовешки ценности у медицинския персонал , а от обстоятелството , че ОАИЛ е отделение с ограничен достъп , в което се лекуват най - тежко болните пациенти , изискващи постоянни грижи от персонала на отделението. Според въззивника , ограничението за достъп на външни лица се отнася и до персонал на болницата , който не работи в това отделение , с оглед опазване здравето на болните в отделението , които освен основните си заболявания са с нарушен имунитет и всяка външна инфекция би довела до риск за тяхното здраве. Според въззивника , при липсата на нормативна уредба относно поведението на персонала и на близките на пациентите , отговорността пада върху здравните работници , които следва да преценяват дали да допуснат в 4 отделението външни лица , поради което броят и продължителността на свижданията не следва да се определят от личните желания на близките на пациентите. Според въззивника , правото на палиативна грижа на пациента е лично , притезателно и ненаследимо право , поради което ищцата не би могла да претендира обезщетение за нарушени права по чл. 96, ал. 1, т. 3Чл. 96. ⚖️ Практика (4) (1) Палиативните медицински грижи включват: 1. медицинско наблюдение; 2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; 3. морална подкрепа на пациента и неговите близки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи. (3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗЗдр. нито от името на своя син , нито в лично качество. Намира че липсата на наредба по чл. 96Чл. 96. ⚖️ Практика (4) (1) Палиативните медицински грижи включват: 1. медицинско наблюдение; 2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; 3. морална подкрепа на пациента и неговите близки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи. (3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването., ал.З от Закона за здравето относно изискванията за оказване на палиативни медицински грижи , не може да се вмени като отговорност на ответното лечебно заведение , поради което липсата на медицински стандарт не може да обоснове противоправно поведение на медицинския персонал на ОАИЛ при УМБАЛ Бургас. Накрая въззивникът – ответник излага съображения , основани на практика на ВКС , според която , когато ищецът основава своите искания на твърдения , че е претърпял вреди в резултат на виновно , противоправно действие или бездействие на ответника , той следва да установи , че

ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие ( неполагането на дължимата грижа ), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите , при условията на пълно и главно доказване на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Въззиваемата – ищец Т. Б. П. представя в срока по чл. 263, ал. 2Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК подаден отговор на жалбата , с който я оспорва. Въззиваемата споделя извода на съда , основан и на показанията на св. Симеонов , че са нарушени законовите разпоредби , водещи до присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди , изразяващи се в тъга , отчаяние и невъзможност да бъде до сина си в последните дни от неговия живот в болницата в град Бургас. Обосновава наличие на предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , които не са опровергани от ответника. Въззиваемата – ищец заявява правото си на зачитане на личния и семейния й живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз , което намира за нарушено от страна на УМБАЛ Бургас АД. Заявява , че осъзнава ограничеността на достъпа до интензивното отделение , но намира за недопустимо за период от почти два месеца и половина на нея като майка да й бъде позволено да види тежко болния си син само веднъж. В тази връзка намира , че е налице нарушение и на чл. 55, ал. 1 от Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред на УМБАЛ Бургас АД , според който свиждания на болните с външни посетители са разрешени всеки ден между 17.00 ч. - 18.00 ч. , ако няма забрана по повод конкретна епидемиологична обстановка , а на нея й отказвано свиждане , като никой от персонала не й е разяснявал в кой ден и час е разрешено и удобно да види сина си. Според въззиваемата , съгласно чл. 95, ал. 1Чл. 95. ⚖️ Практика (1) (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. (2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея. от Закона за здравето при нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи , които от своя страна и съгласно чл. 96, ал. 1, т. 3, предл. 2 включват морална подкрепа на близките на пациента. Оспорва твърденията на ответника , като заявява , че липсата на наредба , не може да се противопостави на правото на зачитане на личния и семейния живот , съгл. чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и не може да служи като разумно оправдание за отделянето на майката от сина й. Производството по делото е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл.ГПК. Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок , отговарят на изискванията на чл. 260Чл. 260. ⚖️ Практика (382) Жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя. Приложения към жалбата и чл. 261Чл. 261. ⚖️ Практика (4) (2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. (3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно ГПК ; жалбоподателите са лице с правен интерес да обжалват първоинстанционното решение. Поради това жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Бургаският

окръжен съд , като взе пред вид твърденията на страните , събраните по делото доказателства – медицинска документация и показанията на свидетелите Е. С. – близък на ищцата и В. Д. – медицинска сестра – служител на ответното дружество намира , че първоинстанционният съд е установил безспорните факти и обстоятелства - че А. С. - син на ищцата , е бил пациент на ответната болница , 5 където е бил лекуван в периода от 05.06.2024 г. до деня на смъртта му на 16.08.2024 г. Същият е постъпил на 05.06.2024 г. в УМБАЛ – Бургас , Отделение по анестезиология и интензивно лечение / ОАИЛ /. Поставена му е диагноза „ кома , неоперабилен мозъчен кръвоизлив , исхемичен мозъчен инсулт “. Установил е издадена е етапна епикриза на 26.07.2024 г. , в която са описани показателите на пациента и извършените консултативни прегледи , приложената терапевтична схема , хода на заболяването , настъпилите усложнения - вентилатор асоцирана пневмония и симптоматична епилепсия , и извършените неинвазивни диагностични процедури в периода 05.06.2024 г. - 26.07.2024 г. Установил е и издадена е и етапна епикриза на пациента от 16.08.202 г. – датата на неговата смърт. От събраните писмени и гласни доказателствени средства първоинстанционният съд е установил , че синът на ищцата се е намирал в крайно и изключително тежко общо състояние ; първоначално при датата на приемането му на 05.06.2024 г. е бил неконтактен ( намерен е от майка си в безпомощно състояние ). Към 10.06.2024 г. състоянието му е било „ елементарно контактен “ - отваря очи и следи с поглед , не изпълнява команди ; в състояние „ контактен “ е от 03.07.2024 г. , като на някои от датите е налице отбелязване контактен , а на други елементарно контактен. На 17.07.2024 г. е налице отбелязване , че е седиран през нощта поради гърчова симптоматика , след което е отбелязано състояние на неконтактност от 18.07.2024 г. до датата на смъртта. От показанията на св.С.

съдът установил , че ищцата била притеснена за здравословното състояние на сина си. Била притеснена и разстроена от факта , че не й дават да го вижда – считала , че това ще й донесе успокоение и облекчение. Ищцата споделила на свидетеля , че се чувства унижена и притеснена , че трябвало да приготвя храна и да купува памперси , и други консумативи – свидетелят е бил неколкократно в дома й през време , в която тя приготвяла храна , която на следващия ден да занесе в болницата на сина си и я е придружавал до магазина , когато тя е купувала санитарни материали. Ищцата споделила , че е иска да премести сина си в друга болница , но от ответната болницата не й позволявали това. От Правилника за вътрешния ред на ОАИЛ при УМБАЛ - Бургас и показанията на св.Д.

съдът е установил , че ОАИЛ е такова с ограничен достъп съгласно „ Стандарт по анестезеология и интензивно лечение “. Според последния , свижданията на болните са разрешени всеки ден от 17.00 ч. – 18.00 ч. , като могат да бъдат отменени по преценка на дежурен лекар в ОАИЛ , поради настъпила извънредна ситуация в отделението или промяна на епидемиологичната обстановка , както и промяна на състоянието на пациентите. Съгласно Правилника , посетителите на пациентите трябва да бъдат облечени в предпазно облекло , с еднократна шапка и маска и поставени калцуни ; сведения за болните се получават от дежурния лекар в часовете за свиждане , началник отделение или упълномощено длъжностно лице. От показанията на св.Д.

съдът установил , че залите в отделението са били оборудвани с необходимата апаратура по стандартите ; достъпът в отделението бил ограничен , както за персонала , който не работи в него , така и за външни лица , поради естеството на работа - болните били с нарушен имунитет по принцип в зависимост от травмите или диагнозата и всяка външна инфекция водила до риск за тяхното здраве. Преценката за достъп на посетители била на дежурния лекар на смяна. Дежурният лекар преценявал състоянието на болното лице ; при спешен случай можело да няма възможност да даде информация в периода 17-18 часа относно състоянието на пациента ; при допускане на посетител , той задължително се придружавал от дежурния лекар или от друго лице от персонала – сестра или санитарка. От показанията на св.Д.

съдът установил практиката в отделението да се изисква от близките на пациентите да носят памперси , пелени и мокри кърпи , евентуално храна и вода , тъй като осигуряваната в болницата храна не е достатъчна и съобразно хранителните нужди на пациента. От показанията на св. Д.

съдът установил процедурата и практиката за преместване на болния по желание на близките – те организирали сами преместването на болния в друго лечебно заведение ; сами се уговаряли с лекар от тази болница ; организирали транспорт от тяхната болница до болницата , в която желаели да бъде настанен болният. За целта първо следвало да бъде издадена етапна епикриза на болния , която да бъде представена от близките в приемащата болница. При 6 изписването на болния се подписвал формуляр , че преместването е по желание на неговия близък , като до представяне на документ за приемане от другата болница , болният не се изписвал. Предвид това , че

съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства , въззивната инстанция препраща към

мотивите на решението в тази им част на осн. чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. Бургаският

окръжен съд , при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение , извършена на осн. чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК намира , че не са налице пороци , водещи до нищожност и недопустимост на същото , поради което то е валидно и допустимо. Като взе предвид доводите на страните , събраните по делото доказателства и като съобрази закона , настоящата инстанция намира , че същото е правилно и законосъобразно и

въззивният съд споделя

мотивите на първоинстанционния в тази им част на осн. чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. В допълнение следва да се каже : Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. – чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД – “ Всеки е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму ”. Извън общата хипотеза на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД - отговорност за виновно поведение , законът предвижда и обективна имуществена отговорност при непозволено увреждане , в т.ч. чл. 49 – отговорността на работодателя или възложителя на определена работа , в изпълнение на която е причинено непозволено увреждане. На обезщетяване подлежат преки и непосредствени вреди , претърпени лично от ищеца , поради действия на ответника и / или негови служители , а не и косвени вреди , в т.ч. такива , които са претърпени от близки на ищеца. В настоящия случай от показанията на свидетелите С. и Д. въззивната инстанция намира за установено , че за период от два месеца и половина , ищцата не е била допусната в ОАИЛ , за да види сина си , което й е причинило болки и страдания. От човешка и житейска гледна точка , майката е най - близкият човек за всяко лице , тя е с него през целия му живот – оказва му подкрепа , дава му утеха , съпреживява с него и най - радостните , и най – трудните моменти от живота. Невъзможността на майката да види своето дете в последните дни от живота му , да бъде с него , да му даде и да получи утеха , носи страдание , чувство за безнадеждност и вина. По делото не се установява по категоричен начин , че са били налице медицински противопоказания за допускане на ищцата повече от веднъж да види сина си ; освен това , видно от показанията на св.Д. и от Правилника , налице е била възможност ищцата да бъде допусната , като с оглед избягване на риска от инфекции бъде облечена в предпазно облекло , с еднократна шапка и маска и поставени калцуни. Ето защо въззивната инстанция намира , че претърпените болки и страдания посочени по - горе , съставляват неимуществени вреди , за които на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение. Останалите претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция намира за неоснователни : - По претенцията за неимуществени вреди , поради несвоевременното издаване на етапна епикриза , която да послужи за преместване на сина на ищцата в друга болница , в т.ч. болница в друга държава : на първо място , по делото не са ангажирани никакви доказателства , установяващи възможността синът на ищцата да бъде приет в друга болница ; на второ място , не са представени доказателства за направено искане до ответника за издаване на етапна епикриза , с оглед преместване ; на трето място , не се твърди и не се установява , че евентуално преместване би довело до различен резултат. - поради нарушаване правото на ищцата да бъде информирана за причините , довели до смъртта на сина й – дали съществува вероятност инсултът и мозъчните увреждания да са причинени от падане и / или удар , или А. С. първо е получил инсулт , вследствие на което е паднал и е получил външните си наранявания : В тази връзка , според въззивната инстанция , не се установява да са претърпени вреди , доколкото 7 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ крайната причина за смъртта е установена. - поради необходимостта да приготвя и носи храна , както и хигиенни материали , по време на провежданото лечение на сина й в ответната болница във времето от 05.06.2024 г. до 16.08.2024 г. : в тази връзка и от показанията на св. Д. се установява , че по отношение на близките на пациентите на болницата са били отправени препоръки ( а не задължаване ) за осигуряване на допълнителна храна и санитарни материали , с оглед обстоятелството , че тези , които се осигуряват може да не са достатъчни. В тази връзка и от признанията на ищцата е видно , че тя е изпълнил своя майчински дълг , като е приготвяла храна и е осигурявала допълнителни материали. Това й е помогнало да се чувства по - малко безсилна и й е създало усещане , че подпомага поне малко оздравителния процес на сина си и подобрява условията за личната му хигиена. По изложените съображения , въззивната инстанция намира , че искът е частично основателен. Приетите за основателни претърпени от ищцата неимуществени вреди , следва да бъдат обезщетени , като размерът на обезщетението , което следва да й бъде присъдено е определен от БРС съобразно критерия на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД за справедливост – 5000 лева. Пред вид казаното , решението на Районен съд Бургас , като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поради неуважаване на двете въззивни жалби , всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски. С оглед на гореизложеното Бургаски

окръжен съд

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №2771/08.12.25 г. , постановено по гр. дело №1698/2025 г. по описа на Районен съд Бургас. Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд , в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните. 8

Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)