Решение № 219 по в.гр.д. № 15470/2021 г. на Апелативен съд София

Решение № 219 по в.гр.д. № 15470/2021 г. на Апелативен съд София РЕШЕНИЕ № 219 гр. София , 04.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ , 8- МИ ГРАЖДАНСКИ , в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав : Председател : Златина Рубиева Членове : Петя Алексиева Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502505 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК. С решение № 3575 от 01.07.2023 г. , постановено по гр. д. № 15470/2021 г. , Софийски градски съд , ГО , 26 състав е отхвърлил исковете на Л. В. И. , Б. Д. И. и Б. Б. И. , представлявана от своя настойник Л. В. И. , срещу Втора Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение „ Шейново “ ЕАД с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за заплащане на сумите от по 150 000 лв. на всеки ищец , ведно със законната лихва от 15.01.2017 г. до окончателното изплащане , представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Б. И. и нейното бебе , дъщеря и внук на първите двама ищци и съответно майка и брат на третата малолетна ищца , починали на 15.01.2017 г. С решението Софийски градски съд , ГО , 26 състав е осъдил Л. В. И. , Б. Д. И. и Б. Б. И. , представлявана от своя настойник Л. В. И. , на основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , да заплатят на Втора Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение „ Шейново “ ЕАД разноски по делото в размер на 14 136 лв. Решението е постановено при участието на ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс груп “ АД като третото лице помагач на ответника Втора Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение „ Шейново “ ЕАД. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците , чрез процесуалния им представител , с възражения за неправилност , постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в нарушение на 1 съдопроизводствените правила , необоснованост , при неизяснена фактическа обстановка и несъобразяване с представените писмени доказателства. В жалбата се поддържат следните възражения : Съдът при постановяването на своя акт не е съобразил изискванията , визирани в Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Акушерство и гинекология “, която е валидна до 14.03.2017 г. Сочи се , че от събраните доказателства , включително КСМЕ , ставало ясно , че към момента на приемането на И. , д - р Й. Д. не бил отразил „ Прогноза за раждане “ и „ План за акушерско поведение “, съобразно действащия стандарт ; Съдът не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля д - р В. И. акушер - гинеколог , който установил , че лекарите израждали покойната родилка чрез секцио не са знаели , че тя 20 дни по - рано е лежала в отделението на болница „ Шейново “, а разбрали по - късно при проверките ; В нарушение на утвърдения стандарт д - р В. И. непосредствено след оперативната интервенция не бил назначил и съответно не са били извършени изследвания на кръвната картина и хемостаза ; В нарушение на утвърдения стандарт д - р Б. К. след оперативната интервенция е назначил недостатъчни по обем инфузии за възстановяване обема на циркулиращата кръв , не е назначил изследвания на кръвна картина и коагулационен статус. Излага се твърдение , че от постъпването на родилката в 23.56 часа до 00.30 часа , когато е стартирала хирургическата интервенция , е била налице реална забава , която е довела до загуба на плода , а оттам и загуба на родилката , тъй като по - късно тя е развила амниотичната емболия ; Съдът не е взел предвид , че по делото било доказано , че в периода от 12.12.2016 до 17.12.2016 г. покойната В. И. е била хоспитализирана при ответника , като й е била поставена диагноза „ лъжливо раждане “, но това обстоятелство не било известно на доктора при приемането й ; Съдът не е съобразил , че в представената лична амбулаторна карта на И. са били отбелязани 7 седем издадени болнични листи , като в последния издаден болничен лист за периода 24.11.2016 г. - 13.12.2016 г. , като основание било посочено , че се касае за „ Рискова бременност “, които данни също не били известни на доктора при приемането на родилката ; Решаващият състав не е успял да приобщи копие на събраните материали по досъдебното производство – СМЕ , чийто брой е достигнал до деветорна. Съгласно европейските стандарти в случая е била налице извънредна спешност , но лекарите при ответника не са предприели веднага тези мерки , нещо повече , родилката сама се е преоблякла преди да се качи на асансьора за родилното , който се намирал на втория етаж на болницата , и това забавяне от 34 минути било фатално. При постановяване на своето решение първоинстанционният съд не е взел под внимание обстоятелството , че при постъпването на пациентката не е била назначена и взета кръв , въз основа на което да е проведено изследване на кръвни показатели преди стартиране на операцията. Допълва се , че само сравняването на тези показатели с извършеното изследване след операцията , което е било в 01.27 часа , е могло да позволи да бъде извършена преценка за тежестта и динамиката на кръвозагубата , възможността да се проведе адекватно 2 транфузионно лечение преди оперативната намеса и непосредствено след нея. Сочи се , че според вещите лица теоретично е имало възможност амниотичната емболия да се предвиди , но това е могло да стане при анализ на клинично изявени симптоми , като „ отлепване на плацентата “, което благоприятства развитието на амниотичната емболия. Твърди се , че е категорично установено забавяне при вземане на контролни кръвни показатели - втората кръвна картина е взета едва в 3.20 часа , когато са започнали остри оплаквания от страна на В.. Уточнява се , че ответникът - болница „ Шейново “ няма кръвен център , било е необходимо време за заявяване на кръв , за транспортиране , за затоплянето й , като всичко това налага извод , че е налице забава , която , според жалбоподателите , е в причинно - следствена връзка с двойната смърт на бебе и родилка. В заключение се прави извод , че първостепенният съд не е отчел , че това забавяне е в разрез с правилата в акушеро - гинекологията. Прави се искане въззивният съд да постанови решение , с което да отмени обжалваното първоинсатнционно решение и да постанови ново , с което да бъдат уважени предявените искове , ведно със законните последици. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски. В постъпилия по реда на чл. 263Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК писмен отговор от ответника Втора Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение „ Шейново “ ЕАД , чрез пълномощника се оспорва въззивната жалба и се поддържа твърдения за правилност на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения във връзка с релевираните в жалбата възражения. Прави се искане въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано , като в полза на болницата се присъдят разноските по делото. Третото лице помагач на страната на болницата не изразява становище. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците поддържат жалбата. Въззиваемият оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Въззивната жалба , с която въззивният съд , в настоящия си състав , е сезиран е подадена в законоустановения срок и е допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е приел , че не са налице предпоставките , за да бъде ангажирана отговорността на ответната болница. Съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК , въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , а по допустимостта - в обжалваната му част , като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд , като съобрази доводите на страните и събраните доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , съгласно правилата на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК , намира за установено от фактическа страна следното : 3 Софийски градски съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване с искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД , вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. По делото страните не спорят , че ищците Л. И. и Б. И. са родители на В. И. , а ищцата Б. И. е нейна дъщеря. Ответникът е юридическо лице , лечебно заведение за болнична помощ по см. на чл. 19 от Закона за лечебните заведения / ЗЛЗ / и с предмет на дейност осъществяване на специализирана болнична помощ по акушерство и гинекология. Не се спори , че В. И. е постъпила за раждане при ответника на 14.01.2017 г. в 23,56 ч. в 10 лунарен месец , 38 гестационна седмица , със спонтанно пукнат около 23.00 ч. околоплоден мехур , с бистри околоплодни води , с термин на раждане 28.01.2017 г. , че приемащият лекар д - р Д. е установил , че е налице един жив плод , че на 15.01.2017 г. в 0,27 ч. е започнало цезарово сечение , като е изваден мъртъв плод , а в 4,20 ч. в същия ден е починала и родилката , като причина за смъртта е амниотична емболия. Не е налице спор , че в екипа на ответника , ангажиран с раждането , са били д - р Д. , д - р И. и д - р К.. Спорът на страните , който е пренесен и пред настоящата инстанция , е дали посочените лекари са имали неправомерно поведение , което е довело до смъртта на родителката и нейното бебе , респ. в резултат на което за ищците са настъпили сочените от тях вреди. По отношение изложеното във въззивната жалба твърдение , че при постъпването на пациентката в болница „ Шейново “ на 14.01.2017 г. не са били спазени правилата на медицинския стандарт съгласно Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Акушерство и гинекология “, отм. ДВ , бр. 22 от 14.03.2017 г. , но в сила към релевантния момент съдът намира следното : От събраните пред първата инстанция писмени доказателства - медицинска документация , комплексна съдебно - медицинска експертиза ( КСМЕ ) и свидетелските показания на д - р Д. се установява , че при постъпване за раждане на В. И. е било извършено ултразвуково изследване , докторът е установил жив плод с добра сърдечна дейност 145 удара / мин. , която звуково е била демонстрирана на пациентката ( чула е сърцето ), направена е била биометрия ( измерване на плода ), установено е било мястото на плацентата , зрялост III степен. Наличието на детски сърдечни тонове между 120-160 удара за минута отговарят за добро състояние на плода / вещи лица , отговор на пети въпрос от КСМЕ /. Не е било установено кървене от генитален произход. Не са били налице данни за патологичен процес. Приемащият лекар д - р Д. е дал назначения за тоалет и клизма и последващ мониторен запис на плода. След този преглед на пациентката й е прилошало , измерено е било кръвно налагане 80/40, поради което е била преведена в родилна зала на седяща количка и са били назначени вливания , осигуряване на венозен източник , направен е бил запис на детските сърдечни тонове и проследяване на кръвното налягане. До 4 този момент - ставането от гинекологичния стол , след което пациентката е съобщила „ че не се чувства добре и че й отмалява “, според становището на вещите лица , няма никакви данни за състояние , което да изисква спешни действия на приемащия лекар и лекарския екип , поради което пациентката е транспортирана към родилна зала за нормално раждане. Според свидетелските показания на д - р Д. много често на бременните жени им прилошава при рязко ставане. Излага , че пациентката е била в легнало положение при прегледа , за да се установи статуса на плода и маточната шийка , положението на плода , които процедури отнемат време и престой в неудобно за бременната положение. Вещите лица от КСМЕ отбелязват , че други възможни причини , свързани с прилошаване са „ Отлепване на плацентата. Ранно отделяне на плацентата от матката. Еклампсия “, но те са свързани с усложнения , настъпващи по време на раждането. / отг. на въпрос №6/. Според отговора на въпрос 8- ми типични клинични белези за Abruptio placenta / преждевременно отделяне на плацентата преди раждането / обаче няма към този момент - няма кървене ( белег типичен при отлепване на плацентата ), няма данни за хипертонус на матката ( също белег типичен за отлепване на плацентата ). Установяват , че отлепването на плацентата е непредвидимо състояние. Липсата на кървене , според вещите лица , може да се обясни с това , че установения по време на операцията хематом от отлепване на плацентата е бил разположен централно за плацентата и за това при започналото раждане не е имало кървене от него. Според експертите , когато е малко по площ е напълно възможно да не се види отлепване при ултразвуково изследване , като това е в зависимост от разположението на плацентата и плода / предна или задна плацента /, като при пълнота на бременната също е трудно визуализирането му. След анализ на цялата медицинска документация по делото вещите лица приемат , че отлепването на плацентата е възникнало малко преди предприемане на родоразрешението по оперативен път. Така , вещите лица правят фактическия извод , че при пациентката всичко е било нормално при първия преглед , направен при постъпване в Болницата. В подкрепа на този извод вещите лица сочат обстоятелството , че първоначално при приемането на пациентката в лечебното заведение детските сърдечни тонове са били нормални и спадат рязко малко по - късно. В разясненията , дадени от вещото лице д - р Г. при разпита му в с.з. на 18.04.2023 г. , той излага следното : „ Преди да установят падането и липсата на детски сърдечни тонове на плода , те нямат абсолютни индикации за стартиране на това хирургично родоразрешение. То стартира при спада на сърдечните тонове “ / лист 449 от делото /. От данните по делото се установява , че приемното помещение и родилната зала са били на различни етажи , свързани с асансьор , като родилката е била транспортирана в мобилен стол. От данните по делото се установява , че в 00.15 ч. на 15.01.2017 г. пациентката е била преместена в родилна зала. Измерено е било отново кръвното налягане , което е било 80/45, не са били долавени детски сърдечнн 5 тонове на акушерска слушалка , поради което е бил извикан д - р Д.. Извършен е бил ултразвуков преглед , при който са били уловени единични сърдечни пулсации на плода , което според становището на докторите е признак на „ остра интрапартална асфиксия “. Взето е било решение за спешно оперативно родоразрешение. На въпроса кога се взема решение за спешно цезарово сечение и в какъв срок от индикациите следва да се извърши същото , вещите лица уточняват , че съгласно европейските стандарти / Journal of the Royal Society of Medicine - urgency of Caesarean section/ оперативно родоразрешение се извършва при : 1./ Извънредна спешност , когато има непосредствена заплаха за майката и бебето ; 2./ Спешност - при състояния на майчино и фетално страдание , но не изискващи незабавно родоразрешение ; 3. / Планирано - без страдание , но налагащо се по - рано от датата на раждане на плода ; и 4/. Елективно - раждане определено от лекар и родилка. Към категориите извънредна спешност и спешност спадат : детски сърдечен ритъм , предполагащ фетално страдание , тежко вагинално кървене , както и други спешни състояния , застрашаващи майката или плода , като : дистрес на плода или майката ; пролапс на пъпната връв ( пъпната връв преминава през шийката на матката във вагината пред бебето ); кръвоизлив на майката ; отлепване на плацентата ; разкъсване на матката и др. Дават заключение , че в 0.15 часа при В. И. са били налице индикации за назначаване на спешно цезарово сечение. Поясняват , че спешното цезарово сечение е оперативно родоразрешение , което се извършва във възможно най - кратък период от време поради реална непосредствена заплаха за живота на плода и / или здравето на майката. Целта е операцията по спешност с родоразрешение да се извърши за не повече от 30 минути между решението за спешно цезарово сечение и раждането , но е допустимо да отнеме до 75 минути. От данните по делото се установява , че след вземане на решението за спешно цезарово сечение пациентката е била подготвена за такова като операцията е започнала в 0.27 часа / т.е. 31 минути след постъпването на пациентката /. В 00.30 часа / т.е. 34 минути след постъпването на пациентката / е бил изваден плод от мъжки пол в клинична смърт. В о.с.з. вещите лица установяват , че не е било налице никакво забавяне в изваждането на плода – от постъпването на пациентката до изваждането са изминали 34 минути. Категорични са , че плодът е бил мъртъв още преди това - някъде в периода от 0.15 часа до достигане до операционната. Вещото лице А. дава заключение , че 30 минути е много време , през което бебето не се е хранело с кислород. Като основна причина за смъртта на новороденото вещите лица сочат вътреутробна асфиксия , настъпила от патологичния процес предизвикал отлепването на плацентата от матката. При изваждането на плацентата е бил установен ретроплацентарен хематом с обем около 300 мл преценен , че е на базата на отлепване на плацентата. В 00.42 часа след изваждането на плода и установения ретроплацентарен хематом , е била взета кръв за изследване – т.е. по време на самата оперативна интервенция. Общата кръвозагуба е отбелязана като 1 000 мл. Краят на операцията е бил в 01.15 часа. 6 В с.з. , проведено на 18.04.2023 г. , вещите лица сочат , че организацията за около 30 минути , считано от приемането до спешното родоразрешение е „ впечатляващо бърза “, тъй като предполага изключително много стъпки преди този момент – извикване на главен лекар , оператор , анестезиолог , организиране на колегите от по - ниските нива , гинекологичен тоалет на родилката , подготовка на инструменти. Лекарският екип е предприел всички мерки за спешно цезарово сечение , което е извършено в рамките на по - малко от 15 мин. ( единичните сърдечни пулсации са установени в 00.15 ч. , а операцията е започнала в 00.27 часа ). От данните по делото се установява , че В. И. е постъпила при ответника с Направление за бременна до родилно отделение , издадено от МЦ „ Св. Петка “, кабинет - Женска консултация , върху което е поставен печата на д - р Д. А. , акушер - гинеколог. От свидетелските показания на д - р А. се установява , че тя е наблюдавала бременността на И. , същата е протекла нормално , второ раждане , едър плод , като документът й е издаден за нормално раждане , за родоразрешение. Не си спомня пациентката да е имала оплаквания. Категорична е , че И. не е имала рискова бременност. В случай че е имала , свидетелката е щяла да го отрази в амбулаторния лист. Във връзка с издадените на И. множество болнични листове свидетелката обяснява , че като наблюдаващ лекар , тя е могла да издава болничен лист до 14 дни. Предполага , че И. е поискала болничен лист и затова свидетелката я е изпратила на ЛКК. Допълнително посочва , че е честа практика бременните да си стоят вкъщи. В издаденото й от д - р А. Направление за бременна до родилно отделение / л. 443/ не е отбелязано нищо в графите : „ Протичане на настоящата бременност “, „ Установени заболявания на бременността и общи “, „ Проведено лечение “ и „ Проведени специални изследвания “. Т.е. при приема на И. на 14.01.2017 г. в 23,56 ч. в Болница „ Шейново “ приемащият лекар д - р Д. не е разполагал с информация за хоспитализациите на родилката и за нейното състояние преди постъпването. Следва да се посочи , че в заключението на КСМЕ вещите лица приемат , че „ при наличните данни не може да се говори за изменение на плацентата по време на бременността “. От медицинската документация , приета като доказателство по делото , не се установява и „ плацента превия “, което би определило бременността на пациентката като рискова. Отделно от изложеното , ирелевантен е и фактът , че пациентката е лежала в болница „ Шейново “ с диагноза „ лъжливо раждане “ по време на бременността. Това обстоятелство би имало значение , според мнението на специалистите , ако И. е била насочена за планов прием за извършване на цезарово сечение. Тогава лекарският екип има възможност и следва да се запознае с историята на пациентката и да вземе предвид обстоятелството , че тя има хоспитализация за „ лъжливо раждане “. Вещите лица от КСМЕ сочат , че няма как при постъпване за раждане , без лекарския екип да има предварителна информация за възможна рискова 7 бременност , да се очаква лекарите да „ познаят “, че бременността е рискова. В с. з. вещото лице д - р Г. подчертава , че „ За тях тя е била неизвестна , тя не идва е огнестрелна рана , за да се знае , че идва по спешност. Тя идва като пациентка за стартиране на нормално раждане “. От показанията на вещото лице се установява , че в приемния кабинет докторът анализира данните , които самата пациентка му съобщи , като тя трябва да носи цялата медицинска документация. Излага , че анализът на медицинските документи се прави при раждането , когато пациентката постъпва за планово раждане , докато настоящият случай не е бил такъв. По отношение релевираните възражения , свързани с периода след операцията , то по делото се установи , че първите кръвни изследвания са били назначени в 00.42 ч. на 15.01.2017 г. и са били получени в 01.27 ч. на същата дата. В тази връзка следва да се подчертае , че се касае за действия в състояние на спешност , поради което вещите лица отговарят , че това е абсолютно нормално , именно поради условията на спешност. Кръвта е била взета , след като бебето е било извадено и след като е бил установен ретроплацентарен хематом от около 300 мл , т.е. след като е била реализирана кръвозагуба от 1000 мл. Според становището на вещите лица при цезарово сечение 700-1000 мл загубена кръв е нормално и приемливо. От данните по делото се установява , че в реанимационния лист няма отбелязване в колко часа на пациентката е започнало вливане на колоидни разтвори , но има отбелязано точното количество , а именно 2 литра , като са извършени четири вида вливания / КСМЕ /. Според вещите лица вливането е започнало след приключване на операцията , за да се свият съдовете на матката , да се стабилизира артериалното налягане , да има насищане с кислород , като категорично се установява , че след операцията показателите на И. са били стабилни. При отчетени показатели в нормални граници , според вещите лица , обемното заместването е постигнало своите цели и е било адекватно за състоянието на пациентката / отговор на 1- ви въпрос от заключението на КСМЕ /. Вещите лица изключват необходимостта преди операцията на И. да е било необходимо да се правят вливания , напр. още при приема или при постъпване в отделението. Д - р А. е категоричен , че ако се вливат разтвори , жената ще загине преди раждането. Д - р Д. счита , че вливането само би забавило спешното цезарово сечение и с него нищо няма да се постигне. От медицинската документация се установява , че след приключване на операцията в 1.30 часа пациентката е била екстубирана и преведена в реанимация , вливани са й били колоидни разтвори. В 01.45 ч. не е била налице промяна в общото състояние , артериалното налягане е било 100/60, без данни за генитално кървене или такова от коремен дрен. В 02.30 ч. И. е била в ясно съзнание , без отразени необичайни отклонения на състоянието / така в документацията за наблюдение на родилката , л. 112 от делото и отговора на 12- ти въпрос от заключението на КСМЕ /. Била е контактна , в стабилно състояние , д - р Д. се е обадил на близките й , тя се е срещнала и разговаряла с тях. В 3.00 часа се е оплакала от болки и тежест в гърдите , след което състоянието й рязко 8 се е влошило , „ изведнъж се срутва , това е тлеело някъде в нея , но ние принципно не можем да го разпознаем “ / в.л. д - р А. - о.с.з. на 18.04.2023 г. /. Според вещите лица тези оплаквания се свързват с настъпила и доказана от хистологичните изследвания амниотична емболия , която в този момент е вече във втора фаза. Вещите лица установяват , че емболията с амниотична течност е рядко и животозастрашаващо усложнение , което възниква , когато околоплодна течност попадне в кръвта на жената непосредствено преди , по време или непосредствено след раждането , случва се внезапно и е непредсказуемо. Допълват , че навлизането на амниотичната течност в кръвта е нормална част от процеса на раждане , като при повечето хора не предизвиква алергични реакции. Сочат , че изследователите не са напълно сигурни защо някои хора реагират на амниотичната течност по този начин , докато други не. Докторите са категорични , че диагностицирането на амниотична емболия е трудно , тъй като много от симптомите могат да се припокриват с други сериозни медицински състояния , среща се рядко и не може да се разчита на изображения или кръвни тестове за диагноза. Излагат становище , че рисковите фактори за емболията с амниотична течност са трудни за прогнозиране , тъй като са редки и трудни за изучаване. Вещите лица излагат становище , че теоретично е било възможно да се диагностицира настъпването на амниотичната емболия , като това е следвало да стане след анализ на клинично изявените симптоми , / които са нетипични /, отчитайки отлепването на плацентата / последната по своята същност „ благоприятства “ развитието , но не е задължителна причина за амниотичната емболия / и като се назначат и проведат изследвания на коагулационния статус - тъй като амниотичната емболия е довела до ДИК синдром и шоково състояние , изследването състоянието на съсирващата система би могло да идентифицира наличието на ДИК синдром. Считат , че е налице забавяне при назначаване на кръвни изследвания и водно - електролитна и кръвозаместваща терапия , както и изследване показатели за шоково състояние - втора кръвна картина е взета едва в 3,20 ч. , когато са започнали остри оплаквания от И.. Вещите лица обаче са категорични , че дори да е било проведено изследване в пълен обем и да е стартирало кръвопреливане по - рано не е имало как тя да оцелее / в.л. д - р Ц. Г. – о.с.з. , проведено на 18.04.2023 г. / Сочат , че не е било възможно да се предотврати настъпването на амниотична емболия / отговор на 24- ти въпрос /. И трите вещи лица , разпитани в о.с.з. на 18.04.2023 г. , са единодушни , че теоретично е могло да бъде спасена жената , но не и в конкретния случай. Теоретично това е могло да се случи , ако 1-2 дни преди 14.01.2017 г. от женската консултация , проследяваща бременността й , са й били дали направление за планово раждане , с отчитане на някакъв наличен риск за бременност , риск за провеждане на раждането , като в този случай операционният екип е могъл да се подготви , да бъдат извършени изследвания , а не в условията на спешност , както се е случило в конкретния случай , по време на операцията , да се налага да се вземат тези решения. При така установената фактическа обстановка , въззивният състав 9 намира от правна страна следното : За да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работа по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД , е необходимо наличието на следните предпоставки : правоотношение по възлагане на работа ; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , който включва елементите : деяние / действие или бездействие /; противоправност на поведението / несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение /; вина ; вреди / неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения /; причинна връзка между вредите и противоправното поведение на непосредствения изпълнител ; виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца , по аргумент от чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК. Субективният елемент от състава - вината , се презюмира , съгласно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване. Следва да се посочи , че е без значение кой конкретно е причинил вредите. Достатъчно е доказването , че вредите са по причина на възложена от дружеството работа. В същия смисъл са и указания в т. 7 от ППлВС № 7/30.12.1959 г. , които имат задължително действие за съдилищата. В практиката на ВКС / решение № 60289/04.07.2022 г. , по гр. д. № 131/2021 г. , III ГО / се приема , че „ когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност / медицински деликт /, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно сочените вреди , съдът следва да съобрази , че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност “. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето , качеството й се основава на медицински стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. „ Ето защо , когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност , той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти , но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Освен това , по иска по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да обоснове дали именно поради противоправното поведение на лекарите и другите медицински работници , които осъществяват работа в интерес на възложителя , е настъпил вредоносния резултат - т.е. наличието на причинна връзка помежду ми , с което да изчерпи фактическите си и правни изводи относно предпоставките от състава на основанието по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД “. Съгласно чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В случая действащият медицински стандарт в областта на „ Акушерство и гинекология “ през м. 10 януари 2017 г. е утвърден с Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Акушерство и гинекология “ / отм. /. Съгласно чл. 81 ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ медицинската помощ се осъществява при спазване на принципите за своевременност , достатъчност и качество , както и при зачитане правата на пациента. Освен това медицинската дейност се урежда не само от правни норми , но и от етичните кодекси , приети от съсловната организацията на лекарите - Българския лекарски съюз. Поради това осъществяването на медицинската дейност следва да отговаря и на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия. Съгласно Наредба №19 от 22.12.2014 г. / отм. /, ответникът е лечебно заведение за болнична помощ от клас Б 1 - специализирана болници за активно лечение по АГ / глава V, т. 3.1/. Въпреки , че в лечебното заведение се извършват оперативни намеси , то няма задължение да поддържа кръвна банка. В глава VII, т. 5.1. от Наредбата е записано , че при оперативни намеси трябва да се осигури възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти. Като лечебно заведение от клас Б 1 ответникът е длъжен да поддържа клинична лаборатория и рентгенов апарат / глава VII, т. 7/, структура за прием на раждащи жени , акушерски стационар с родилна зала , операционна зала / глава VII, т. 8/. В глава XXIII е посочено , че структурата за прием на раждащи жени може да служи и за прием на бременни през втората половина на бременността , следва да е разположена на приземен етаж или сутерен , като да е осигурен достъп за моторни превозни средства до входа , следва да е на един и същи етаж с родилната зала или е свързана с нея посредством асансьор за колички или релси за достъп с количка ( мобилен стол ); да се поддържа възможност да е налице лекар - специалист по АГ , до 20 мин. след поява на раждаща жена. В глава XXVII са описани данните , документирани при хоспитализация , като в т. 2.6 и т. 2.7 е посочено , че в болничната документация се вписва „ Прогноза на раждането “ и „ План за акушерско поведение “. По релевираните от ищците в исковата молба и поддържани и пред въззивната инстанция твърдения , настоящият съдебен състав намира за установено следното : Относно твърдението , за липса на „ Прогноза на раждането “ и „ План за акушерско поведение “, както и „ Ненавременно поставена диагноза „ Отлепване на плацентата “ се установи , че приемащият лекар д - р Д. е извършил прегледа на родилката , като направил и ултразвук , за да установи позицията на бебето. Към момента на прегледа бебето е било живо , с нормална сърдечна дейност , а родилката не е заявила оплаквания , не е имало кървене от гениталиите , околоплодният мехур се е бил спукал преди приема , към 23 ч. с изтичане на бистри околоплодни води , като към този момент плацентата не е била отлепена. Установи се , че когато е станала от гинекологичния стол , на който е бил извършен прегледа , И. се е почувствала отпаднала , станало й лошо. Единственият външен признак за настъпилото отлепване на плацентата е било отмаляването на родилката. Както се установи , отмаляването може да бъде признак и на други състояния. 11 Становището на вещите лица е категорично , че към момента на извършения първоначален преглед не е имало типични клинични белези за отлепване на плацентата. След като минути преди настъпилото отмаляване д - р Д. е установил нормални детски тонове , липса на кръвоизлив , а оплакването за отмаляване е направено след ставане от акушерския стол , съдът приема , че д - р Д. към посочения момент не е имал основание да приеме , че се касае за отлепване на плацента. Когато 10 минути по - късно ултразвуковото изследване е установило единични детски тонове , е взето решение за спешно израждане на плода. Към този момент диагнозата е правилно определена и са предприети адекватни медицински мероприятия. Обстоятелството , че приемащият доктор не е изготвил „ Прогноза на раждането “ и „ План за акушерско поведение “ не може да се приеме за „ грубо нарушение “ на медицинските стандарти. Неизготвянето им не е в причинна връзка с настъпилия летален изход на родилката и нейното бебе. Докторът , при установяване на единични детски тонове , е действал в условията на спешност и всяко забавяне , било то и за изготвяне на прогноза и план , би довело до забавяне на оперативната интервенция. На следващо място , медицинските стандарти , утвърдени с Наредба №19, не изискват , при постъпване за раждане , на родилката още в приемния кабинет да се поставя апарат , който постоянно да отчита сърдечните тонове на плода. При осъществения първоначален преглед не е имало индикации за отлепване на плацентата , поради това не е било необходимо родилката да се превозва в количка. В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателите. По отношение възражението за забавяне на екипа при оперативната интервенция , съдът приема за установено , че В. И. е постъпила в болница Шейново в 23.56 ч. и в 0.27 ч. /31 минути по - късно / е предприето спешно цезарово сечение. Според §1, т. 28 от ДР на Наредба №19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Акушерство и гинекология “, времето , което е нормативно определено за извършване на спешно цезарово сечение е индикациите , за което са поставени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез. В случая индикациите са възникнали в родилна зала при извършеното ултразвуково изследване , отчело намалена сърдечна дейност на плода. Първият разрез е направен 10-15 минути по - късно. След като нормативното изискване към лекарите е да извършат спешно цезарово сечение в рамките на 2 ч. от появата на индикациите , не може да се приеме , че екипът при ответника , извършил спешното родоразрешение на В. И. , се е забавил. С оглед изложеното , настоящият съдебен състав приема , че поведението на лекарите е било изцяло съобразено с нормативното им задължение за извършване на спешно цезарово сечение. Не е без значение и обстоятелството , че оперативната интервенция е дейност , която изисква стерилност , анестезия , специализирана техника , сформиране на екип от специалисти – все действия , които изискват технологично време , като в настоящия случай лекарите са действали изключително бързо и адекватно. По отношение възражението за неосигуряване на нужните кръвни 12 продукти съдът намира следното : В Наредба №19 / глава VII, т. 5.1./ е предвидено , че при оперативни намеси следва да се осигури възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти. Медицинските стандарти не изискват всяка болница са има кръвна банка , а да има възможност за своевременна доставка на кръв и кръвни продукти. В случая това е било осигурено от ответника. Установи се , че по време на извършеното спешно цезарово сечение родилката е изгубила обичайното за оперативната интервенция количество кръв. След операцията , приключила в 1.30 ч. И. е била стабилизирана и едва в 3.20 ч. е отчетена загуба на кръв / изпадат коагулуми и изтича тъмна течна кръв от влагалището около 500 мл. / Веднага са били назначени медикаменти за контрахиране на матката / простан и окситоцин /, но в 3.30 ч. се отделя 800 мл коагулум и малко течна тъмна кръв , веднага след което д - р Д. е изискал кръвни банки за кръвопреливане. Следователно , щом са установили загуба на кръв , лекарите са поръчали доставка на кръв и такава е била доставена. Доставката е своевременна , тъй като от заявката на лекаря за доставка на кръв до започване на кръвопреливането са изминали 40 минути. Както и вещите лица посочват , освен транспортирането на кръвта е необходимо тя да се подготви за кръвопреливане - да се затопли , да се направят тестове преди да се влее в пациента. Не без значение е и обстоятелството , че в случая причината за смъртта на И. не е кръвозагуба , в който случай бързото кръвопреливане е от съществено значение. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази и категоричното становище на вещите лица , че при кръвозагуба никога не се започва с кръвозаместване , а се започва със заместване на обем - с водно солиеви разтвори / плазмозаместители /. По отношение поддържаното възражение за непроследяване на кръвните показатели. Безспорно се установи , че е било налице забавяне при вземане на контролните кръвни показатели - първата кръвна картина е била взета по време на операцията и е била готова в 1,27 ч. , а втората кръвна картина е била взета едва в 3,20 ч. Закъснялото установяване на вторите кръвни показатели на родилката е довело до пропуск да се установи разгърналия се ДИК синдром , който според вещото лице Г. се е появил около 3 ч. , когато е отчетено влошаване състоянието на И.. Втората кръвна картина е изследвана със закъснение и това е нарушение на добрата медицинска практика и на принципа за своевременност залегнал в разпоредбата на чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ. Тази ненавременност в поведението на лекуващите лекари обаче не е в пряка причинно - следствена връзка със смъртта на И. , респ. с настъпилите за ищците вреди. В правната теория и в съдебната практика се приема , че причинната връзка е зависимост , при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата , а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Според категоричното становище на вещите лица от КСМЕ е , че кръвната картина би установила ДИК синдрома , но не и амниотичната емболия. Терапевтични мероприятия спрямо ДИК синдрома не биха спрели разгръщането на амниотичната емболия. Дори и при преливане 13 на кръв в един по - ранен момент , В. И. не би могла да оцелее е категоричното мнение на специалистите – вещи лица. Докторите са категорични , че дори кръвните изследвания да бяха назначени и изготвени по - рано , това не би могло да предотврати амниотичната емболия , която е основна причина за смъртта на В. И.. Смъртта на И. е била неизбежна. По отношение поддържаното възражение за липса на съответно обемно заместване за стабилизиране на пациентката. Според становището на вещите лица вливането е започнало след приключване на операцията , за да се свият съдовете на матката , да се стабилизира артериалното налягане , да има насищане с кислород - след операцията показателите на И. са били стабилни. При отчетени показатели в нормални граници , според вещите лица , обемното заместването е постигнало своите цели и е било адекватно за състоянието на пациентката. Вещите лица изключват необходимостта преди операцията на И. да е било необходимо да се правят вливания , напр. още при приема или при постъпване в отделението. Д - р А. е категоричен , че ако се вливат разтвори , жената ще загине преди раждането. Д - р Д. счита , че вливането само би забавило спешното цезарово сечение и с него нищо няма да се постигне. В случая липсва противоправно бездействие на лекарския екип - извършено е адекватно обемно заместване за стабилизиране на пациентката. С оглед приетото , съдът намира за неоснователно и това възражение на жалбоподателите. По отношение твърденията на въззивниците , че В. И. е била „ рискова бременна “. Понятието „ Бременност с повишен риск ( рискова бременност )“ е легално дефинирано в §1, т. 4 от ДР на Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждавана на медицински стандарт „ Акушерство и гинекология “ и е определено като „ Бременност , при която вероятността за съществуване на заплаха за здравето и живота на бременната ( раждащата ) и / или концептуса е по - висока от вероятността за липса на такава заплаха “. Въпросът дали бременността на В. И. е била рискова , ако е била рискова защо това обстоятелство не е отразено от наблюдаващия лекар св. Д. А. в Направление за бременна до родилно отделение , вкл. не са отразени трите хоспитализации по време на бременността и ползваните продължителни болнични , защо В. И. не е била насочена за планово цезарово сечение преди термина , а е била третирана като родилка с нормална бременност. Това са въпроси , които касаят оказваната на родилката извънболнична помощ и нямат отношение към ответника болнично заведение и поведението на неговите медицински специалисти. С оглед изложеното , съдът приема за ирелевантно в конкретния случай обстоятелството относно състоянието на пациентката , преди постъпването й в Болницата за раждане и дали тя е била „ рискова бременна “, тъй като ответник по исковете е Болницата , а не лекарят , който е следил бременността на В. И.. Неоснователно е възражението на жалбоподателите , че първоинстанционният съд неправилно не е приобщил материалите от досъдебното производство. С оглед предоставената от въззивния съд 14 възможност за уточняване на доказателствата , които се желае да бъдат приобщени и след посочване , че това са изготвените СМЕ , въззивният съд намира , че е недопустимо същите да бъдат приложени като доказателства. Тези експертизи са назначени за нуждите на досъдебното производство , допускането им не е по реда на ГПК и в съгласие с принципите на гражданския процес за непосредственост при събирането на доказателства. В този смисъл е и произнасянето на въззивния състав в съдебно заседание. В заключение : Настоящият съдебен състав приема , че по делото не се установи противоправно поведение на лекарите в ответната болница – не е налице нарушение на утвърдените медицински стандарти за действие при спешни състояния , не е налице ненавременно поставяне на диагнозата „ Отлепване на плацентата “, в резултат на което се е стигнало до смъртта на бебето , не е налице противоправно бездействие при оперативната интервенция , нито при осигуряване на кръвните продукти , нито при вливането на колоидни разтвори , а констатираното известно забавяне в непроследяването на кръвните показатели не е в причинна връзка с настъпилата смърт на пациентката. По безспорен начин се установи , че причина за смъртта е амниотичната емболия , като , в конкретния случай , не е могло да се предотврати настъпването й , тъй като се касае за състояние , което е непредсказуемо , настъпило е внезапно и последиците от същото не могат да бъдат предотвратени. Поради липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане , предявените срещу ответника искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родилката и нейното бебе са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изводите , до които достига въззивният състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се следват на въззиваемата страна. Последната , чрез своя процесуален представител представя списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК , съгласно който претендира адвокатско възнаграждение в размер на по 12 780 лв. / с ДДС / за всеки един от жалбоподателите или всичко общо 38 340 лв. / с ДДС /. Пред настоящата инстанция пълномощникът на жалбоподателите е релевирал на основание чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК възражение за прекомерност , което съдът приема за основателно. В отговора на жалбата въззиваемата страна е изложила идентични твърдения по отношение на тримата жалбоподатели , проведено е едно съдебно заседание , без събиране на доказателства. Съдът намалява адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 12 780 лв. / с ДДС /. Въззивниците - ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното , САС , ГО , 8 състав 15 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ РЕШИ: : ПОТВЪРЖДАВА решение № 3575 от 01.07.2023 г. , постановено по гр. д. № 15470/2021 г. от Софийски градски съд , ГО , 26 състав. ОСЪЖДА Л. В. И. , Б. Д. И. и Б. Б. И. , представлявана от своя настойник Л. В. И. , съдебен адрес : гр. София , ул. „ Бачо Киро “ № 5, вх. А , ет. 1, ап. 1 – адв. П. и адв. В. с адрес : гр. ***, ул. „***“ № ** да заплатят на Втора Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение „ Шейново “ ЕАД , съдебен адрес : гр. София , ул. „ Три уши “ № 6, ет. 2, офис 5 – адв. К. сумата в общ размер от 12 780 лв. / с ДДС /, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Решението е постановено при участие в производството на трето лице - помагач на страната на ответника ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп “ АД. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. 16 Източник: Оригинален PDF