Решение № 104 по ВТД № 20255001000066/2025 г. на Апелативен съд Пловдив

РЕШЕНИЕ № 104 гр. Пловдив , 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ , 2- РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Станислав П. Георгиев Членове : Надежда Л. Махмудиева Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000066 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване - 273 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. № 17069/27.12.2024 г. от М. Я. А. ЕГН ********** против

решение № 406/22.11.2024 г. , постановено по т. д. № ""/2022 г. по описа на ОС - С. З. , с което е отхвърлен искът , предявен от М. Я. А. ЕГН "" от гр. К. , ул. „ Р. “ № "" против W., чрез представителя за уреждане на претенции „ А. “ ЕООД , ЕИК "" със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „ Г. Г. “ № 10, ет. 3, ап. 4 за заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 136 500.00 лева за претърпени болки и страдания от смъртта на сина му И. М. А. при ПТП на 22.02.2019 г. , ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. ( датата , на която ответника чрез своя представител за уреждане на претенции е уведомен за настъпилото ПТП ) до окончателното плащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго , с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът считат , че жалбата е неоснователна . След преценка на събраните по делото доказателства ,

съдът намира за установено следното : Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. 1 Предявени от М. Я. А. ЕГН "" от гр. К. , ул. „ Р. “ № "" против W., чрез представителя за уреждане на претенции „ А. “ ЕООД , ЕИК "" със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „ Г. Г. “ № "", ет. "", ап. "". Ищецът моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да заплати сумата от 136 500.00 лева , представляваща обезщетение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” за претърпените от него неимуществени вреди ( болки и страдания ) от смъртта на сина му И. М. А. при ПТП на 22.02.2019 г. , ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. ( датата , на която

ответникът е бил уведомен за настъпилото ПТП и за уреждане на претенциите ) до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК ,

въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , по допустимостта - в обжалваната му част , както и за нарушение на императивни материалноправни норми ( ТР № 1/09.12.2013 г. , постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка , настоящата инстанция намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми. І. за приложимото материално право : По делото е спорно кое е приложимото материално право в настоящото производство. Както вече беше посочено , налице е ПТП , станало на територията на Ф. Р. Г. ; по вина на Т. А. при управлението на лек автомобил „ А. “ с регистрационен номер "", за който е налице сключен договор по застраховка „ Гражданска отговорност ” с ответника ( немския застраховател W., Г. ); в резултат на ПТП е загинал И. М. А. ( пътник в лек автомобил „ А. “), който е син на ищеца М. Я. А. ( с постоянно местопребиваване в Република България ). Настоящата инстанция намира , че в случая следва да намери приложение Регламент ( ЕО ) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („ Рим ІІ “) . Съгласно чл. 4, § 1 от Регламента , приложимото право към извъндоговорни задължения , произтичащи от непозволено увреждане , е правото на държавата , в която е настъпила вредата , независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Според тълкуването на чл. 4, § 1 от Регламента , дадено

с решение по дело № С - 350/14 г. на СЕС , вредите , които са свързани със смърт на лице при ПТП , настъпило в държавата членка на сезирания съд и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка , трябва да се квалифицират като „ непреки последици “ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба. Съгласно чл. 4, § 3 от Регламента , когато от обстоятелствата като цяло следва , че 2 непозволеното увреждане е явно по - тясно свързано с държава , различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по - тясната връзка с друга държава може да се основава , в частност , на предходно отношение между страните , като например договор , който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане. Относно застрахователния договор се прилага Регламент ( ЕО ) № 593/2008 от 17 юни 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения („ Рим I“). Съгласно чл. 7, § 3 от Регламента , застрахователният договор се урежда от правото на държавата членка , в която е разположен рискът към момента на сключване на договора , а съгласно чл. 7, § 6 това е държавата членка по регистрация , когато застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид. В случая предметът на спора не е самия застрахователен договор , а произтичащото от него задължение за заплащане на обезщетение при ПТП. Както вече беше посочено , вредоносният факт ( ПТП ) е настъпил във Ф. Р. Г. ; преките вреди ( смъртта на загиналото лице ) са причинени във Ф. Р. Г. ; непреките вреди на бащата А. са настъпили в Република България ;

ответникът носи отговорност поради факта на ПТП и сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност ” с прекия причинител. Въз основа на анализ на горепосочените източници на право и фактите по делото , настоящата инстанция приема , че е приложимо правото на Ф. Р. Г.. Не е налице изключението по чл. 4, § 2 от Регламент ( ЕО ) № 864/2007 на ЕП и на Съвета , където е посочено , че когато лицето , чиято отговорност се търси , и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата , се прилага правото на тази държава. Ищецът е с постоянно местопребиваване в Република България. Прекият причинител Т. А. е български гражданин. Но за него не може да се приеме , че е с обичайно местопребиваване в Република България , доколкото няма доказателства в тази насока. Нещо повече , видно от протокола за ПТП , Т. А. е с адрес във Ф. Р. Г.. Релевантното материалното право на Ф. Р. Г. е изяснено по делото. С писмо от Министерство на правосъдието вх. № 99 – Н – С 368/23/10.07.2024 г. е постъпила изисканата от съда информация от Федералното министерство на правосъдието на Ф. Р. Г.. Съгласно чл. 18 от Регламент ( ЕО ) № 864/2007 на ЕП и на Съвета , увреденото лице може да предяви иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето , чиято отговорност се търси , ако приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към застрахователния договор право предвижда това. Отговорността по застраховка „ Гражданска отговорност “ е регламентирана в Директива 72/166/ ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. , Директива на Съвета от 19.12.1972 г. за изменение на Директива 72/166/ ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. , Втора Директива 84/5/ ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г. и Трета Директива 90/232/ ЕИО на Съвета от 14.05.1990 г. 3 Съгласно Директива 72/166/ ЕИО , държавите членки остават свободни да определят в рамките на режима на гражданската отговорност кръга на правоимащите лица и обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди. Според § 823, ал. 1 от ГГЗ , всеки който с умисъл или поради небрежност противоправно е увредил живота , здравето , свободата , собствеността или друго право на друго лице , носи отговорност за това. Съгласно принципа на свободната конкуренция на искове , приложим в германското право , исковете по раздел 823 (1) Граждански кодекс съществуват паралелно с тези по раздел 7(1) ЗДвП ( Закон за движението по пътищата ) и раздел 18 (1) ЗДвП ( Закон за движението по пътищата ) ( вж. раздел 16 ЗДвП ( Закон за движението по пътищата ). Съгласно чл. 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от германския Закон за застрахователния договор ( ЗЗстрД ) третото лице може да предяви претенцията си за обезщетение срещу застрахователя и ако застраховката „ Гражданска отговорност “ е сключена в изпълнение на застрахователно задължение съгласно германския Закон за задължителното застраховане ( Закон за задължителното застраховане ). Задължението за сключване и поддържане на застраховка „ Гражданска отговорност “ на моторни превозни средства произтича от член 1 от Закона за задължителното застраховане ( Закон за задължителното застраховане ). Съгласно този закон собственикът на моторно превозно средство или ремарке , който редовно се намира в Г. , е длъжен да сключи и поддържа застраховка „ Гражданска отговорност “ за себе си , за собственика на превозното средство и за водача на превозното средство , за да покрие телесни повреди , имуществени вреди и други финансови загуби , причинени от използването на превозното средство. Застрахователят е длъжен да изплати обезщетение в пари (§ 115, ал. 1, изречение 3 от Закона за застрахователния договор. Съгласно член 844, § 3, изречение 1 от Граждански кодекс или член 10, параграф 3 от ЗДвП ( Закон за движението по пътищата ), преживелите лица на издръжка , които са били в особено близки лични отношения с починалия , могат , да поискат изплащане на подходящо обезщетение в пари за емоционалното страдание , причинено от смъртта , ако смъртта се основава на непозволено увреждане съгласно член 823 от Граждански кодекс или на престъпление , което поражда отговорност съгласно ЗДвП ( Закон за движението по пътищата ). Единственото изискване е преживелите лица на издръжка да са претърпели емоционални страдания в резултат на смъртта. При лицата , които са имали особено близки лични отношения с починалия , такова емоционално страдание обикновено е налице. Особено близка лична връзка се предполага , ако преживелият е бил съпруг , партньор , родител или дете на починалото лице - ( член 844, параграф 3, изречение 2 от Граждански кодекс и член 10, параграф 3, изречение 2 от ЗДвП ( Закон за движението по пътищата ). Ето защо

съдът намира , че М. Я. А. притежава материалноправна легитимация по предявения от него иск срещу застрахователя , в качеството си на баща на загиналия И. М. А.. ІІ. по същество : В свое решение от 24.10.2012 г. по дело С -22/12 СЕС приема , че задължителната 4 застраховка „ Гражданска отговорност “ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди , претърпени от близките на лица , загинали при пътнотранспортно произшествие , доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. В исковата молба се твърди , че исковата молба , че на 22.02.2019 г. , около 05.38 ч. , в Р. Г. , на път "", между Ф. и Л. , на ул. „ В. “, между Ф. и Л. , е станало ПТП между лек автомобил марка и модел „ А. “ с регистрационен номер "", управляван от водача Т. А. и лек автомобил марка и модел „ Б. “ с регистрационен номер "", управляван от водача Д. К.. Събитието е настъпило вследствие на виновните действия на Т. А. - водач на лекия автомобил „ А. “ с регистрационен номер "". В резултат на произшествието е причинена смъртта на И. М. А. , пътник в лекия автомобил марка и модел „ А. “ с регистрационен номер "". Загиналият И. М. А. е син на М. Я. А.. За л. а. „ А. “ с pe г. № D "", управляван от водача Т. М. А. , има сключена застраховка „ Гражданска отговорност ” с немския застраховател W., Г.. Ищецът е уведомил застрахователя и предявил застрахователна претенция на 14.01.2020 г. При застрахователя е образувана щета във връзка с тази претенция № "". По тази щета на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 13 690.81 лева ( левова равностойност на 7 000.00 евро ). Горните обстоятелства не са спорни. Спорът е за размера на дължимото обезщетение. Видно от заключението на медицинската експертиза ( л. 326 – 332 от делото на ОС ), загиналият И. М. А. към момента на настъпване на ПТП , е бил пътник на предна дясна седалка в катастрофиралия автомобил „ А. ”, като на базата на констатациите , приложените протоколи и наличните травми установени при аутопсията на тялото , говорят че по време на настъпването на ПТП - то е бил с поставен предпазен колан. Констатираните тежки телесни увреждания при пострадалия , напълно отговарят да са получени при поставен обезопасителен колан към момента на произшествието. В конкретния случай е налице пряка причинно следствена връзка между настъпилата смърт на И. А. и настъпилото ПТП. Смъртта на И. М. А. е настъпила в рамките на няколко минути след възникналото ПТП , независимо от започнатите реанимационни дейности. Характера на получените травми при И. А. са тежки травми несъвместими с живота , и са получени при пътник с поставен обезопасителен колан на базата на тежка инерционна травма , получена при силен челен удар между двата автомобила. В делото няма и не са приложени аутопсионно описание и снимков материал на характерни външни следи по тялото , специфични за действието на предпазен колан. 5 Видно от заключението на техническата експертиза ( л. 334 – 342 от делото на ОС ), на 22.02.2019 г. , по първокласен път от националната мрежа на ФРГ "" в 57413 Ф. , свързващ населените места Ф. и Л. , окръг О. е настъпило ПТП между лек автомобил " А. с pe г. № "", управляван от Т. М. А. , който се е движил от Ф. в посока Л. и лек автомобил „ Б. с рег. № "", управляван от Д. К. , който се е движил от Л. в посока Ф.. Лек автомобил " А. е изпреварен от участник в ПТП 02 К. по пътя в същата посока на движение и л.а. „ Б. “ се е пристроил в своята лента за движение Свидетелят М. К. твърди , че на около 80-100 м. преди насрещното движение - преди л. а. „ Б. “, л. а. „ А. “ е навлязъл в лентата за насрещно движение , без сигнал с мигач и напълно неочаквано. След като участник в ПТП 02 - л.а. " Б. " се е пристроил в своята лента за движение , се стига на пътното платно по направление Ф. до сблъсък с участник в ПТП 01 – л. а. „ А. “, управляван от А.. Автомобилът участник в ПТП 01 - л. а. „ А. “ "" управляван от Т. А. , е открит и описан с предната си част в направление на движение Л. в насрещната пътна лента. Автомобилът участник в ПТП 02 - л. а. „ Б. управляван от Д. К. е открит и описан с предната си част в направление на движение Ф. в неговата пътна лента. ПТП настъпило на 22.02.2019 г. е в лентата предназначена за движение на л. а. „ Б. “. От техническа гледна точка причините , довели до настъпване на процесното произшествие е навлизането на лек автомобил „ А. “ "", управляван от Т. А. , в лентата предназначена за движение на лек автомобил „ Б. управляван от Д. К.. Това е техническата причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка. Водачът на л.а. „ А. “ "" с pe г. № "" - Т. А. , е предприел изпреварване на предно движещ се автомобил , навлязъл е в насрещната пътна лента по която се е движил л. а. „ Б. “, която маневра при конкретната пътна обстановка е била технически несъобразена. Видно от приложения протокол за пътнотранспортно произшествие със загинали лица 82 UJs 78/19 по преписка № "" на лист 00009 е описано , че предпазният колан на шофьора е отрязан от спасителите. Предпазният колан на спътника до водача се намира задействан , директно прилепнал до В - колона / връзката между пода на автомобила и покрива на автомобила в средата на купето /. Предпазният колан на спътника на задната седалка не е задействан , намира се в готово за ползване положение в С - колона ( връзката между покрива на автомобила и калниците ( задна странична стена ) в задната част на автомобила ) и също така не е освободен от спасителите / оказващите първа помощ. От горе описаното се стига до извода , че водачът е бил в поставен предпазен триточков обезопасителен колан , пътникът вдясно до водача е бил с поставен предпазен триточков обезопасителен колан , а пътникът на задна седалка , не е бил с поставен предпазен триточков обезопасителен колан. В приложените материали няма данни пиропатроните на коланите на лек автомобил „ А. “ да са се задействали. Пиропатроните се намират в механизма за разгъване и прибиране на триточковия обезопасителен колан , при челен сблъсък и задействани въздушни възглавници пред водача и пътника в дясно , е възможно да се задейства пиропатрона на триточковия обезопасителен колан , без тези колани да са били поставен по предназначение. При челен сблъсък като този и задействани въздушни възглавници пред водача и пътника в дясно , е възможно да се задействат пиропатроните на триточковите обезопасителни колани - да са увредени и негодни за употреба. Скоростта на движение на лек автомобил „ А. “ "" с pe г. № "", 6 управляван от Т. А. е около 70 - 80 км / ч. Скоростта на движение на лек автомобил „ Б. с pe г. № "", управляван от Д. К. е била над 70 - 80 км / ч. Видно от заключението на комплексната психолого – психиатрична експертиза ( л. 440 – 452 от делото на ОС ), след внезапната смърт на сина му И. , психичното състояние на ищеца М. А. се влошава. Затруднява се функционирането , личностно и социално. Спомените за травмиращата ситуация съпътстват живота му. Регистрираните симптоми кореспондират с ПТСР , което може да започне часове или месеци или години след стреса. Неговата продължителност е най - малко над един месец. Разстройството е хронично и в някои случаи продължава 40 или повече години. С оглед на материалите по съдебното производство и проведените клинично интервю и психологично изследване може да се приеме , че психическото състояние на ищеца е регресирало и същият не може да се възстанови в пълна степен и все още не е преживял получените психологически травми. Емоционалният свят на родител загубил дете е опустошен. Психичните промени следствие на преживяната травма от загубата на дете никога няма да се възвърнат в първоначалния си вид. Възможно е общото психологическо състояние на ищеца да се влоши допълнително при определени обстоятелства и психотравмени фактори. При ищеца има данни за диагноза „ Карцином на пикочен мехур ", катетеризин , което заболяване е регистрирано след загубата на сина му И.. Влошеното здравословно състояние кореспондира с травменото събитие , но общото здравословно състояние при ищеца след настъпилото събитие подлежи на оценка от други експерти. По принцип влошено психично здраве и понесена психологична травма могат да се явят причина за негативно отражение върху телесното здраве. По делото са разпитани свидетелите С. Ш. З. , В. А. З. и И. С. Ш. , А. Р. И.ов и М. Й. Я. , чиито показания

съдът преценява като твърде общи и вътрешно противоречиви относно действителните отношения между ищеца и загиналият му син И.. От друга страна , от свидетелските показания на З. Б. А.а и Е. М.а П. ( дъщеря на ищеца ) се установява , че когато И. е бил дете , баща му често е бил в затвора , а в последствие родителите му се разделили. Установява се , че грижите за И. , брат му и сестра му са били полагани от майката А. и вторият й мъж Н.. М. нямал контакти с И. , не полагал грижи за него. Безспорно смъртта на И. М. А. ( на 31 години ) е причинила мъки и страдания на бащата М. , който е бил на 54 години . Изключително тежко е , ако въобще е възможно за един родител да преживее своето дете и да стане свидетел на неговата смърт. При определяне на размера на обезщетението

съдът съобрази обективни и доказани по делото факти : възрастта на починалия , възрастта на ищецът , липсата на трайни контакти , грижа и отношения на ищеца със загиналия , невъзвратимостта на загубата , психическите проблеми и тяхната продължителност ( включително и към настоящия момент ). Неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен , той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот , нито оценява загубата на ищците. За 7 целите на реализиране на отговорността следва да бъде определен размер , съобразен с критерия за справедливост като обчовешки принцип. Този критерий освен обективно установените по делото факти факти , включва и обществената мяра за справедливост , произтичаща от конкретните икономически условия. Наред с горните критерии , настоящата инстанция следва да направи своите изводи относно конкретния размер на дължимото обезщетение и въз основа на приложимото материално право , в случая на Ф. Р. Г.. В правителствения проект за въвеждане на право на обезщетение за преживели лица ( печатен документ на Бундестага 18/11397, стр. 11) е посочена сума от 10 000.00 евро за шокови щети в случай на смърт на близък роднина , която се присъжда средно от съдилищата като обезщетение за болка и страдание. Може да се предположи , че това би могло да служи и като ориентир за правото на обезщетение за преживели лица. Трябва да се има предвид , че за разлика от обезщетението за вреди от шок , обезщетението за преживяло лице не предполага увреждане на здравето. То е предназначено за облекчаване на емоционално страдание , което не достига този праг. Следователно , за да се избегнат противоречиви оценки , сумата , която се присъжда на преживялото лице в отделен случай , по принцип не трябва да надвишава сумата , на която то би имало право , ако претърпяното от него душевно страдание имаше качеството на увреждане на здравето ( Решение на Федералния съд от 6 декември 2022 г. , VI ZR 73/21, NJW 2023, 1438). При това положение следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 13 690.81 лева ( левовата равностойност на 7 000.00 евро ) и този размер вече е изплатен на ищеца. Следователно искът за изплащане на сумата от 136 310.00 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия , тъй като същият е бил без правилно поставен предпазен колан. Същото не следва да бъде обсъждано , той като е прието , че така предявеният иск е неоснователен. До тези правни изводи изцяло е достигнал и първоинстанционният съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 406/22.11.2024 г. , постановено по т. д. № ""/2022 г. по описа на ОС - С. З. , с което е отхвърлен искът , предявен от М. Я. А. ЕГН "" от гр. К. , ул. „ Р. “ № "" против W., чрез представителя за уреждане на претенции „ А. “ ЕООД , ЕИК "" със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „ Г. Г. “ № "", ет. "", ап. "" за заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 136 500.00 лева за претърпени болки и страдания от смъртта на сина му И. М. А. при ПТП на 22.02.2019 г. , ведно със законната лихва от 8 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ 14.01.2020 г. ( датата , на която ответника чрез своя представител за уреждане на претенции е уведомен за настъпилото ПТП ) до окончателното плащане. Преписи от решението да бъдат връчени на страните. Решението подлежи на касационно обжалване , в едномесечен срок от съобщаването , при наличие на предпоставките по чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК , пред Върховния касационен съд. 9

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)