Решение № 626 по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС

Производството е по реда на чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 18256/14.10.2019 г. на Д. Д. М., чрез адв. И. Г., срещу въззивно решене № 2134/02.09.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 1216/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 56/04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 12787/2017 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ - София и Военномедицинска академия (ВМА) - София иск с правно основание чл.49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за заплащане на сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие медицинска грешка, изразяваща се в недиагностициране и неизвършване на спешни диагностично – лечебни действия от страна на първия ответник; и ненавременно провеждане на необходимите изследвания, поставяне на грешни диагнози, неправилно лечение, заразяване с вътреболнични инфекции и неосигуряване на антидекубитален дюшек от страна на втория ответник.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи ЗАД „Алианц България“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК.
В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени заключението на експертизата поотделно и в съвкупност с всички останали доказателства по делото; може ли съдът да изгради изводите си за основателността за иска, при наличие на противоречие между писменото експертно заключение и отговорите на вещите лица, дадени в съдебно заседание - сочи се, че въззивното решение противоречи на решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/ 2009г., IV г.о. на ВКС и др.; следва ли съдът да укаже на страните да представят доказателства (или че не сочат доказателства) при констатиране на „празноти в доказателствената съвкупност” по делото - твърди се противоречие с решение № 54/25.03.2014 г. по гр. д. № 3066/2013 г., IV г.о. на ВКС; при представени пред въззивната инстанция доказателства, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.101, ал.1Чл. 101. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. (2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. (3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Писмени изявления ГПК и даде указания на страната да посочи дали исканията й за събиране на доказателства попадат в хипотезата на чл.266, ал.2Чл. 266. ⚖️ Практика (2) (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание ГПК; преклудира ли се възможността за представяне на доказателства във въззивното производство, когато чрез тях се цели оборване на прието по делото доказателство.
Ответниците по жалбата - УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и Военномедицинска академия - в писмени отговори поддържат, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Претендират присъждане на разноските за производството.
Третите лица помагачи – ЗАД „Алианц България“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД също изразяват становище за липса на основания за селектирането на жалбата, а по същество – за неоснователността й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 22.07.2016 г. късно вечерта (след 23.00 ч.), след като през деня почувствал остри болки в мускулите и невъзможност да движи единия си крак, ищецът Д. М. посетил спешния кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е прегледан от дежурния лекар – неврохирург и след консултация с лекаря от токсикологичен кабинет му е поставена диагноза „Миалгия, множествена локализация“. Поради липсата на дежурен специалист - невролог в болничното заведение и при преценката на лекарите, че състоянието му не е спешно и не налага прием в болницата, пациентът е посъветван да потърси помощ в друго медицинско заведение за преглед от невролог. В първите часове на 23.07.2016 г. М. е прегледан от невролог във ВМА и е приет за лечение. Съгласно епикриза ИЗ № 23267 на ВМА - Клиника по неврохирургия, поставената на ищеца окончателна диагноза е - „Изразена перидуралнаварикоза (вероятна съдова малоформация) в шийно – торакалната област от гръбначния стълб и гръбначния мозък. Остър епидурален хематом в същата област с компресия на прилежащия гръбначен мозък. Спинален шок. Квадрипирамиден синдром с долна вяла параплегия и тежка горна дисталнапарапреза. Анестезия за всички видове сетивност от ниво ТХ4 дистарлно двустранно. Ретенция на тазовите резервоари“.
Съдът е посочил, че видно от епикризата първоначално пациентът е приет и лекуван с диагноза за исхемичен инсулт и впоследствие, след влошаване на състоянието му – за миело-поли-радикулоневрит на Г. – Б.. На 24.07.2016 г. са проведени консултации с неврохирург, по чиято препоръка на следващия ден (25.07.2016 г.) е извършен МРТ на гръбначен стълб и гръбначен мозък на шиен и торакални отдели. След изследването е възприето заключението за епидурална компресия по протежение на C5 - Тх3 прешлени с изразена компресия на миелона и прилежаща миелопатия, като за най – вероятна причина за компресията е посочен хематом. На същата дата е извършена незабавна оперативна интервенция – ламинектомия на Тх2, Тх1, С7 и парциална на С6 прешлен с евакуация на остър епидурален хематом, коагулация на изразена перидурална перимедуларна варикоза и декомпресия на прилежащия гръбначен мозък. В периода след операцията е лекуван в клиниката по неврохирургия, след което на 09.08.2016 г. ищецът е преведен в клиниката по нервни болести на ВМА. Поставената му там диагноза е - „Увреждане на нервните коренчета в шиен сегмент. Състояние след операция по повод епидурален хематом на ниво Ц5-Тн3. Миелопатия на нива Тн1 и Тн2. Квадрипирамиден синдром с долна вяла парапреза. Тазоворезервоарен синдром с ретенцио урине и алви.“ След проведеното лечение пациентът е изписан на 10.09.2016 г.
Обсъждайки заключението на изслушаната комплексна съдебно – медицинска експертиза, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 49 вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за ангажиране отговорността на болничните заведения. Посочено е, че от експертното заключение действително се установяват някои нарушения на медицинските правила, изразяващи се в поставяне на погрешни първоначални диагнози и неправилно лечение в първите два дни от приема във ВМА. Тези обстоятелства обаче, не са обусловили крайния резултат от лечението, който ищецът сочи за вредоносен. Посочено е, че поведението на лекарите при ответниците – преценката за пренасочване на пациента от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ към друго медицинско заведение, в което да му бъде оказана медицинска помощ от специалист – невролог; първите погрешни медицински диагнози във ВМА и предприетото във връзка с тях лечение, както и по-късно проведеното МРТ изследване не са в пряка връзка с настъпилото тежко (и в голяма степен необратимо) увреждане на здравето на ищеца.
Прието е, че от представената медицинска документация и от експертното заключение се установява, че в случая от решаващо значение за крайния резултат е констатирания вроден патологичен съдов процес с промени в гръбначния мозък, относително невъзвратим. Заболяването е тежко и рядко, трудно за диагностициране и е следствие от вродени редки аномалии на кръвоносните съдове. Забавянето при поставянето на правилната диагноза не е било фатално и не е обусловило крайния резултат от лечението - този вид заболяване е почти винаги с лоша прогноза, а отделно - при ищеца се касае за тежък случай на спонтанен епидурален хематом на базата на вродени малформации и особености на кръвоносните съдове в определен район на гръбначния мозък и прилежащите му около гръбначномозъчни структури, които са много трудни за диагностициране с конвенционални параклинични методи, извън МРТ. Неврохиругичното лечение е било единствено правилното и такова е предприето в рамките на утвърдените времеви стандарти (до 72 часа, респ. до 60 часа от постъпването на ищеца във ВМА). От събраните доказателства не може със сигурност да се направи извод, че по-ранно оперативно лечение би довело до по-различни последици и резултат. Увреждането в определена част на гръбначния мозък е вследствие на патологичния съдов вроден процес, получен при притискането му от хематома в конкретната зона, като уврежданията и изхода от заболяването в случая не са свързани с проведеното на ищеца антимикробно лечение, респ. не са настъпили никакви конкретни усложнения, извън задължителните, които да се дължат на виновно поведение (действие или бездействие) на лекари от лечебните заведения. Приложените първоначално при ищеца медикаменти нямат връзка с влошаването на състоянието му.
Получените декубитуси също са често и неизбежно усложнение при гръбначномозъчна лезия, както и трудно лечими – посочено е, че антидекубиталният дюшек забавя, но не предотвратява във всички случаи появата на рани. Поради това, неосигуряването на такъв дюшек от медицинското заведение не е прието да е в пряка причинна връзка с описаните от М. продължителни страдания и дискомфорт, преживяни от появилата се при престоя му в болницата декубитална рана.
Прието е още, че според заключението на СМЕ не се установява и твърдяното от ищеца заразяване с различни вътреболнични инфекции по време на над двумесечното му лечение в клиниките на ВМА. Представените с въззивната жалба писмени доказателства – резултати от микробиологични изследвания от Клинична микробиология – ВМА – въззивният съд е отказал да приеме, като е посочил в определението си от 12.03.2019 г., че не са налице изключенията по чл.266, ал.2Чл. 266. ⚖️ Практика (2) (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание ГПК.
В заключение е направен извод, че по делото не е установена по категоричен начин „лекарска грешка“ - отклонение от съответния модел на поведение, в т.ч. поради недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, недиагностициране и неизвършване на спешни диагностично-лечебни действия от страна на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“; ненавременно провеждане на необходимите изследвания, поставяне на грешни диагнози и неизвършване на правилно лечение, заразяване с вътреболнични инфекции, причинени от бактерии, неосигуряване на антидекубитален дюшек от страна на ответника Военномедицинска академия, които в съвкупността си да са в пряка причинна връзка с вредите – парализа от кръста надолу, загуба на отделителните функции, необходимост от непрекъснати грижи и помощ, загуба на трудоспособност, невъзможност на ищеца да се грижи за семейството си. По тези съображения искът е счетен за неоснователен и е отхвърлен изцяло.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че при тези решаващи изводи на въззивната инстанция са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по първия процесуалноправен въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.
Касационният контрол се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение със сочените от касатора - решение №113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/ 2009г., IV г.о. и служебно известните на състава, напр. - решение № 142/ 20.06.2017 г. по гр.дело № 3673/2016 г., IV г.о., решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о., решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС.
Останалите въпроси в изложението не обуславят селекцията на жалбата, тъй като същите визират необосноваността на обжалваното решение в резултат на евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Тези въпроси и аргументацията им в изложението съставляват основания за касационното обжалване по чл.281, т.3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК, които се проверяват в производството по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК, но не са предмет на проверката във фазата по чл.288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2134 от 02.09.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 1216/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на Трето гражданско отделение (касаторът е освободен на основание чл.83, ал.2Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност ГПК от заплащане на държавна такса).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА