Решение № 1373/02.03.2018 ГД № 9070/2017 АССГ

РЕШЕНИЕ № 1373/02.03.2018 ГД № 9070/2017 АССГ Гражданско дело № 9070/2017 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията поради недоказаност на твърденията.

Ищец: Образувано е по искова молба на Р. Т. М., Ц. Я. М. и Д. Я. К. с която е предявен осъдителен иск срещу Министерство на здравеопазването за присъждане на сумата в размер на 50 000 лева от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците от неправомерното поведение на министъра на здравеопазването – бездействие да предостави на Я. Б. М., б.ж. Б., (техен наследодател, съпруг на първата и баща на другите ищци) възможност – правна и/или административна, за състрадателно лечение с лекарствен препарат „M. C.― fluid, с оглед доказаната невъзможност за постигане на ефект за лечение на заболяването му със средствата на стандартната химио и лъчетерапии, установено с решение No 350/26.09.2014г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, потвърдено с решение No 1630/08.02.2017г. по адм. д. No 12978/2015 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане на същото.

Вредите се изразяват в причинените на ищците душевни терзания, мъка по загуба на родственик, унижение и страдания поради престъпната пасивност на системата, невъзможност да облекчат страданията на родственика си, да бъде подобрено качеството на живота му и евентуално удължен живота му, каквито реални индикации има установени при прилагането на лекарствения препарат Ваксина на Коули в други държави.

От фактическа страна в исковата молба се излага, че заболяването народственика на ищците е диагностицирано през м. април 2008г. като поставената диагноза е „аденокарцином на простата―. Установени са множество метастази, в процеса на заболяването общото физическо състояние на починалия се е влошавало. Провело се лечение, което дало приемлив резултат за болния, но през 2011 г., провежданото лечение спряло да дава резултат.

Докато болния бил в сравнително добро общо здравословно състояние, той и близките му започнали интензивно търсене на алтернативен изход за лечение/облекчаване на съпровождащите заболяването страдания. За това ищците започнали да търсят алтернативна терапия, при което узнали за съществуването на способ на лечение с т.нар. ваксина на Коули /Coley's fluid/, който макар и в експериментална фаза и при клинични изпитания в някои страни /Г., Ф., Ш., САЩ, М./ давал много добри резултати.

В процеса на търсене установили, че на територията на Република Б. „ваксината― може да се прилага само в Амбулаторията за извънболнична специализирана медицинска помощ „Медицински център за интегративна медицина― /АИСМП МЦИМ/. Обърнали се за помощ към лечебното заведение и неговия ръководител. Последвал отговор, че това медицинско заведение се ползва с доверието на производителя на лекарствения продукт, но компетентните български здравни власти не разрешават прилагане на ваксината.

Наред с това узнали, че за прилагането на лечение с този препарат е необходима процедура, нормативно разпоредена в Наредба No 10/17.11.2011г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл.266а, ал.2Чл. 266а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния експертен съвет по съответната медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация: 1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация; 2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът; 3. заболяване по международен код на заболяванията; 4. лекарствена форма и количество активно вещество; 5. допълнителна информация. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет. (4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1, които включват най-малко една от следните възможности: 1. чрез процедура по пряко договаряне без предварително обявление при прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки; 2. чрез сключване на рамкови споразумения за лекарствените продукти в списъка по ал. 2 от министъра на здравеопазването; 3. без прилагане на Закона за обществените поръчки, в случай на липса на рамково споразумение по т. 2, като обявлението за сключен договор се публикува по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. (6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ищците и наследодателя, приживе, започнали да правят постъпки пред министъра на здравеопазването и намиращите се в структурата на Министерство на здравеопазването ИАЛ и СРЗИ, но на всички искания им било отговаряно, че в националната нормативна уредба липсва регламентация, предвиждаща „състрадателно лечение― и в частност липсват предпоставки за разрешаване прилагането на посочения продукт. Поради това било образувано производството пред КЗД.

Ищците продължили кореспонденцията с ответника като състоянието на болния им се влошавало. Бездействието на институциите, да разрешат употребата на този лекарствен продукт, което най-малкото може да подобри качеството на живот на болния се отразявало негативно на него и на близките му. За болния и за ищците настъпил емоционален срив, който се увеличавал в продължение на времето, през което и физическите страдания на родственика им ескалирало. Болният починал на 23.10.2014 г. в болки и мъки, което причинило и на тях мъки и емоционални страдания, породени от това, че не са успели да му помогнат, тъй като са били препятствани от незаинтересоваността на ответника и подчинените му администрации. Отделно за тях се проявили и допълнителни страдания за финансовата им невъзможност да изпълнят дълга към близкия си да му осигурят лечение в чуждестранни болнични заведения. Формалното бездействие на МЗ, подчинено на формалните разпоредби на законодателството се чувствало и от починалия и от близките му като дискриминация, почувствали унижение от страна на държавната администрация.

В съдебно заседание изложеното в исковата молба се поддържа чрез адв. Анели Чобанова, която моли за уважаване на исковата претенция по съображенията, изложени в нея. Намира, че същата е доказана в хода на съдебното производство по основание и размер – доказана е дискриминация по признак „увреждане―, с което е засегнато основно човешко право – правото на човешко достойнство и правото на всеки индивид да се ползва от качествено здравеопазване и достъп до модерни методи на такова. Поддържа, че предвид Регламент 726/2004г. на Европейския парламент и на Съвета следва да се въведе нормативна уредба, за да могат хората с онкологични заболявания сами да определят и ръководят остатъка от живота си и да се ползват от достиженията на науката и медицината без значение дали са разрешени. Невъвеждането на такова позитивно право намира, че съставлява нарушение на човешките права. Подробни съображения излага в писмени бележки, като характеризира поведението на държавната администрация, че се превърнала в съзнателен убиец на последните надежди на доверителите й. Претендира разноски по представен списък.

Ответник: Министерство на здравеопазването, се е възползвал в предоставения му срок от възможността за депозиране на писмено становище по исковата молба, в което се противопоставя на исковата претенция, предвид неприложимостта на разпоредби на ЗОДОВ. В съдебно заседание чрез юрк.И. изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковата претенция. В подкрепа на становището представя подробно писмено становище, в което поддържа становище за отхвърляне на иска. В писмените бележки обосновава, че не е налице нито една от предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, обуславящи възникването на отговорността на държавата в лицето на Министерство на здравеопазването. Министърът на здравеопазването не участвал и нямал законоустановени правомощия в процеса на поставяне на диагноза, извършване на прегледи, назначаване на лечение на конкретен пациент. Нито едно от събраните по делото доказателства не подкрепяли тезата, че е налице причинно-следствена връзка между действие или бездействие на Министерството на здравеопазването и развитието на заболяването на Я. М. и последиците от него. В конкретния случай ищците са позовавали на Решение № 350/26.09.2014г. на КЗД, но с него била дадена препоръка за предприемане на действия по изменение на действащата нормативна уредба, която препоръка нямала обвързващ законов и задължителен характер. Подробно мотивира отсъствието на фактическо бездействие по см. на чл.256 и чл.257Чл. 257. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Дял четвърти. ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ Глава шестнадесета. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (ОТМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.) Тълкувателни решения АПК, поради което намира, че искът не е доказан. Мотивира и съображения относно ефикасността от приложението на посочения по-горе лекарствен продукт. Възразява срещу прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и че същата следва да бъде отхвърлена.

Мотиви: Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се потвърждава от приети като писмени доказателства по приложената преписка 199/11 г. на КЗД, че наследодателя на ищците е бил онкологично болен. Заболяването не е било лечимо, предвид прогресивното му развитие, което е безспорно. Провежданото в [населено място] лечение не е довело да позитивен резултат. Поради прогресивно влошаващото състояние наследодателят е потърсил помощ в Медицински център „Интегративна медицина― за консервативно лечение, с искане да бъде приложено лечение с препарат „M. C.― fluid. По приложимостта на този препарат за лечение е направено искане до МЗ за издаване наразрешение, което е препратено до ИАЛ. Становището на ИАЛ, No 4936/27.05.2011 г. е, че този препарат не е разрешен за употреба в Б., а и не само тук, не попада в изключенията, за които може да се допусне разрешение по Наредба No 2/2001 г. на МЗ.

Не е спорно и от приложеното удостоверение за наследници на Я. Б. М. се установява, че ищците са негови наследници, което е предпоставка да са активно легитимирани да предявят иска. От приложената и приета като писмени доказателства по делото кореспонденция, водена между Я. М. и Д. К., дъщеря, и министъра на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/, се установява, че е отправяно искане за осигуряване на правна възможност за прилагане на нерегистрирания лекарствен продукт „M. C.― fluid – факт, който не се оспорва от ответника.

Предвид получаваните отрицателни отговори М. е сезирал Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, по което е образувана преписка 199/2011. С Решение № 350/26.09.2014г. на КЗД, постановено по преписка No 199/2011г., в която са обединени жалби по сходни/идентични случаи, по които са образувани преписки от страдащи и/или техни наследници, е установено от комисията, на основание чл.65, т.1 ЗЗДискр, че посредством непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, министърът на здравеопазването е нарушил чл.10 и чл.11 ЗЗДискр и е осъществил дискриминация по признак „увреждане― по см. на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 МПТПП, чл.26 във връзка с чл.17 МПГПП и чл.32 КРБ, както и чл.14 във вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС като е дадена препоръка на основание чл.47, т.6 ЗЗДискр министърът да издаде наредба за изменение и допълнение на Наредба No 10/17.11.2011г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република Б. лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промяна, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл.266а, ал.2Чл. 266а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния експертен съвет по съответната медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация: 1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация; 2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът; 3. заболяване по международен код на заболяванията; 4. лекарствена форма и количество активно вещество; 5. допълнителна информация. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет. (4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1, които включват най-малко една от следните възможности: 1. чрез процедура по пряко договаряне без предварително обявление при прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки; 2. чрез сключване на рамкови споразумения за лекарствените продукти в списъка по ал. 2 от министъра на здравеопазването; 3. без прилагане на Закона за обществените поръчки, в случай на липса на рамково споразумение по т. 2, като обявлението за сключен договор се публикува по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. (6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1. ЗЛПХМ, чрез което да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистрирани лекарствени продукти, обект на клинично изследване спрямо терминално болни пациенти.

С окончателно съдебно решение № 1630/08.02.2017 г., а.д. 12978/15 г. решение No 350/14 г. на КЗД е оставено в сила. На основание решението на КЗД ищците инвокират правно основание, относимо към разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ да предявят настоящия иск.

За установяване характера на търпените неимуществени вреди ищцовата среда ползва гласни доказателствени средства. По делото са разпитани двама свидетели, показанията на които се кредитират като обективни и съдът приема за безспорно, че както за праводателя на ищците, така и за тях от безизходицата, в която са били поставени и лишени от възможност да облекчат субективно страданията – техни и на техния близък търпените морални вреди и негативни изживявания са доказани. Съдът не подлага на съмнение показанията на свидетелите, които дават основание да се формира извод, че ищците съвкупно са изживели страдания от отсъствието на емоционално разбиране от страна на държавната администрация. Следствие на това били депресивни състояния обхванали починалия и роднините му. Бездействието на органите от които починалия търсил съдействие го обезкуражили, а близките му се влияели от неговото поведение и състояние.

За да възникне правото на иск за обезщетение, на основание чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване — 207 от АПК във връзка с чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: вреда /реално причинена/, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, в изпълнение на административна дейност, от което пряко или непосредствено да са възникнали вреди. Твърдението на ищците, че ответника в качеството му на орган на държавната власт не е предприел действия за създаването на определени подзаконови правни норми цитирани в иска, отнесено към приложените решения на КЗД и ВАС е достатъчно, за да ангажира отговорността на ответника за вреди при предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ. Основание за носене на специална имуществена отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ е налице в случаите, когато от незаконни актове, действия и бездействия на държавни и общински органи са произлезли вреди за граждани и юридически лица, които вреди подлежат на обезщетяване от държавата и общините. Отговорността на държавата и общините по чл. 1 от ЗОДОВ обаче е за конкретни противоправни действия и бездействия, които е следвало да бъдат индивидуализирани от ищеца чрез посочване на присъщите им белези. В конкретния случай ищците се позовават на Решение № 350/26.09.2014г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка No 202/2011г., потвърдено с Решение № 1630 от 08.02.2017г. по адм. дело No 12978/2015г. на Върховния административен съд, а стабилитета на тези актове ангажира съда за правопораждащият факт на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЗДискр в случаите, когато производството по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация /Раздел І на Глава четвърта/, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според ал.2 на с.р. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1, ал.2Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл.1, ал.1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване ЗОДОВ, а съгласно чл.203, ал.1Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял ІІІ, Глава единадесета от АПК. В разпоредбата на чл.204Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса АПК са регламентирани предпоставките за допустимост на иска като според ал.4 незаконосъобразността на действия и бездействията се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Специалната норма на чл.74, ал.2 ЗЗДискр обаче дерогира общата норма като приложението на чл.74, ал.2 ЗЗДискр е обусловено от приключило административно производство пред КЗД в рамките, на което с влязъл в сила административен акт по чл.65 ЗЗДискр е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр административните съдилища не установяват наличието на дискриминация, а изследват наличието на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган, акт на дискриминация. В конкретния случай ищците са сезирали съда с претенция, основана на влязло в сила решение на КЗД, постановено в производство по Раздел І на Глава четвъртаЗЗДискр, с което е установено бездействие на министъра на здравеопазването, изразяващо се в непредприемане на позитивни мерки за създаване на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, с което бездействие същият е осъществил дискриминация по признак „увреждане― по см. на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 МПТПП, чл.26 във връзка с чл.17 МПГПП и чл.32 КРБ, както и чл.14 във вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС, с оглед което е налице предпоставката за допустимост на настоящото производство по см. на чл.74, ал.2 ЗЗДискр вр. чл.204, ал.4Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса АПК – с влязъл в сила акт е установено незаконосъобразното бездействие. Искът е насочен срещу Министерство на здравеопазването, което е юридическо лице и съответно е пасивно легитимирано да отговаря по него, с оглед нормата на чл.205Чл. 205. ⚖️ Практика (6) (1 ) (Предишен текст на чл. 205 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. (2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отделяне на иска АПК. Предвид това съдът намира, че искът, с който е сезиран е допустим. Разгледан по същество, е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Към този ред, препраща разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр, като уточнява за случаите когато дискриминацията е установена от КЗД, че когато вредите са причинени на граждани от актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, нарушаващи права по ЗЗДискр или по други закони, уреждащи равенство в третирането, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. За да възникне правото на обезщетение по чл.74, ал.2 ЗЗДискр и за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на фактическия състав: влязло в сила решение на КЗД, с което е установено, както извършеното нарушение, изразяващо се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностно лице, така и нарушителя, и засегнатото лице; наличието на претърпяна вреда; причинна връзка между установения дискриминационен акт и вредата. В конкретния случай първият елемент от посочения фактически състав е налице по отношение на ответника Министерство на здравеопазването. С влязлото в сила решение на КЗД е установено извършването от длъжностно лице на ответника /в случая министъра на здравеопазването/ на дискриминация по признак „увреждане― по см. на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 МПТПП, чл.26 във връзка с чл.17 МПГПП и чл.32 КРБ, както и чл.14 във вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен чл.10 и чл.11 ЗЗДискр, така и нарушителя, не се установява засегнатото лице, което в обвързващото решение на КЗД не е персонифецирано. Налице е претърпяна морална вреда от страна на ищците във връзка със загубата на техен близък родственик и персонално изживени страдания. Безспорно е, установеното от КЗД, че на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., посредством непредприемане на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, министърът на здравеопазването е нарушил чл. 10 и 11 от ЗЗДискр. и е осъществил дискриминация по признак „увреждане―. В тази част решението е с окончателен характер и не се обсъжда. Осъществената дискриминация по признак „увреждане―, според КЗД, чието становище е възприето и от ВАС, се изразява в това, че в съществуващата нормативна уредба липсва специфична регламентация относно възможностите за прилагане на нерегистриран лекарствен продукт спрямо група пациенти със специфични увреждания като „...без правно значение е доколко конкретният продукт, станал повод за образуване на административното производство, е в процедура по клинично изпитване или не.― Нарушението е именно липсата на правна регламентация относно възможностите въобще да се предписва нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, обект на клинично изследване, а не ограничаването на достъпа до лечение с конкретен продукт на конкретни пациенти. Поради това всички въпроси, свързани с разглеждането на ефекта на т.нар. Ваксина на Коули, нейните свойства и доказана полезност при лечението на пациенти в терминален стадий, съответно въпроса дали са били налице предпоставките за регистрирането на лекарствения продукт, обратно на твърденията на процесуалния представител на ответника, са извън предмета на настоящия спор. Налице е и вторият елемент от фактическия състав – настъпили вреди за ищците. Терминът вреди е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Последните се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия на други лица. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция – да обезщети причинените вреди в техен паричен еквивалент. ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна имуществена вреда с критерия справедливост. Съгласно нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. За да се прецени еквивалентния размер на обезщетението за неимуществените вреди, понесени от ищците, следва да се съобрази интензитета на емоционалните болки и страдания, които те са претърпели и продължителността им във времето. Безспорно емоционалните им страдания са започнали още с поставянето на диагнозата, установена от 2008 г. Следва период от 6 години, през които както наследодателят, така и ищците са били в неустановено положение, как ще се развива заболяването му и как болния ще понася физическите болки, както и съпровождащите емоционални страдания дали ще се удовлетвори желанието им за провеждане на състрадателно лечение. Считано от 2011 г. Я. М. е започнал и процедура пред КЗД, с надеждата да бъде зачетено правото му на живот, а от това и да не бъде дискриминиран заради развиващата се болест с неблагоприятен изход, но да се облекчат страданията му. В хода на процедурите е починал и наследниците му продължили участието в процедурите пред КЗД и съдилищата. Именно липсата на съответната нормативна уредба и непредприемане на действия по създаването й - създаването на правна регламентация на реда и предпоставките, при които да бъде допустимо предписването на лекарствени продукти без регистрация в нито една държава, е бездействието, поставило в дискриминационно положение определена група терминално болни пациенти и техните близки, принудени да гледат страданията им, без да могат да им помогнат, знаейки, че има възможност за облекчаване на положението им. В този период ответникът е проявил бездействие, като е имал възможност да инициира процедура по промяна на нормативната уредба. Такива действия се афишират от МЗ след влизане на решението на КЗД в сила, което не е в съответствие с бездействието, което е проявил административният орган по отношение на страдащи, които са били принудени да търсят защита на правата си пред КЗД. Поради това съдът приема, че е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.74, ал.2 ЗЗДискр вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и неимуществените вреди, причинени на ищците. Отчасти могат да се споделят възраженията на представителя на ответника, като хипотеза, че пряката и непосредствена причинна връзка между понесената морална увреда и бездействие на административния орган, каквото безспорно е прието, че има се доказва от ищците с допуснатите и приети гласни доказателства. Установената дискриминация е по повод дейност на министъра на здравеопазването, за проявено бездействие да внесе предложение за необходими законодателни промени – подзаконови нормативни актове, съпоставими с общо приложими актове МГПП и ЕКЗПЧОС в рамките на компетентност на МЗ. Действащата нормативна уредба е била съобразена от министъра на здравеоопазването, а последния има правна възможност да предизвика промяна на нормативна уредба. Бездействието, установено от КЗД в дейността на министъра на здравеопазването е в пряка причинно-следствена връзка със понесените от ищците страдания за това, че той като орган на държавно управление не е привел оперативната подзаконова нормативна уредба важима за МЗ и свързани с установеното от КЗД нарушение държавни институции. Вредата е в непосредствена причинно-следствена връзка – повлияла е емоционалната сфера на ищците. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а е безспорно, че в един сравнително дълъг период ищците са търпели доказано негативни емоции от безизходицата, в която ги е поставила държавната администрация. За съда не е необходимо условие те да са адресати на установена от КЗД дискриминация, а обвързващия извод, че бездействието, признато като дискриминационно поведение на държавен орган се отразява пряко върху емоционалната им сфера – съпричастност със страданията на техен близък, незачитане правото му на неприкосновен живот. Изводите на съда, са че предявения иск следва да се уважи, но не и в размера, за който е предявен..

По размера на претенцията. Ищците претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди общо за тримата в размер на 50000 лева. Претендирания размер е завишен. Съдът при спазване принципа на справедливост съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД определя като справедлив размер на дължимо обезщетение да се присъди общо в размер на 30000 лева, като за останалата част искът е недоказан и се отхвърля. При определяне размера на обезщетение съдът се съобрази, че бездействието на ответника,признато от КЗД и ВАС за дискриминация по отношение на праводателя на ищците и други страдащи от сходни заболявания лица е било в пряка връзка с действаща правна уредба. Проявеното бездействие е следствие от спазване на установено законово положение. Дискриминационното бездействие на административния орган не е било самоцел, не е нарушаване на задължение, а в рамките на дискреционна власт не е ползвал възможността да предприеме позитивни мерки, за създаване/промяна на подзаконови нормативни актове, така както е прието с влялото в сила решение на КЗД, от което е и правопораждащия факт за предявяването на иска. Съдът приема като относимо за определяне размера на обезщетение и обстоятелството, че ищците са съпреживявали страданията на родственика си в продължение на 6 години. В продължение на времето всички са били известени за предстоящия изход. Не се отрича търпяната от всички несгода от неосъществими очаквания от страна на администрацията, но това на е основание за уважаване на прекомерния размер на претенцията. Неоснователно е искането за присъждане на лихва от 26.09.2014 г. Лихва се дължи от датата на завеждане на исковата молба, а за предходен период, без да е установен като основание за възникване на задължение за плащане на лихва съдът следва да отхвърли иска.

По размера на разноските – претенцията на пълномощника е за присъждане на 2060 лева. Доказано плащане за 30 лева – ДТ, платени от една от ищците; 1330 лева – на 03.08.2017 – 700 лв. и на 04.12.2017 г. – 630лв. Искът е предявен като частичен за 50000 от 100000 лева, като по правилото за пропорционалност следва да се присъдят разноски в размер на 449 лева.

По тези съображения съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Р. Т. М., Ц. Я. М. и Д. Я. К. сумата в размер на 30000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците от неправомерното поведение на министъра на здравеопазването – осъществена дискриминация спрямо наследодателя Я. Б. М., б.ж. на Б. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за разликата до 50ооо лева от общо 100000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Р. Т. М., Ц. Я. М. и Д. Я. К. сумата в размер 449 лева представляваща разноски за ностоящото производство като отхвърля искането за разликата до 2030 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд.

Съдия АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 53 състав, в публично заседание на 06.02.2018 г. в следния състав: СЪДИЯ : Стефан Станчев при участието на секретаря Мая Миланова и при участието на прокурора Десислава Кайнакчиева, като разгледа дело номер 9070 по описа за 2017 година.