Решение № 4000/03.06.2019 ГД № 7567/2016 СГС

Решение № 4000/03.06.2019 ГД № 7567/2016 СГС Гражданско дело № 7567/2016 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ищец: Ищците твърдят в ИМ, че са наследници на Х. Х. починал при лечението провеждано от служители в УМБАЛ ,,Царица Йоанна – И.“ ЕАД. Извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при твърдения за неправилното лечение по неправилно поставена в болницата диагноза. Загубата на съпруга и бащата причинява на ищците страдания, които те оценяват в размер на сумата от 50 000,00 лева за всеки от ищците, която считат, че следва да бъде заплатена от отговорника, като възложител на работата на медицинския персонал неположил дължимата грижа за лечението на починалото лице. Сочат, че приживе наследодателят им е бил страна по два договора за потребителски кредити: първия -от 08.05.2013г. сключен с „У.К. К.Ф.“ АД и втория- от 08.08.2012г. сключен с „Ю.Б.“ АД, по които след смъртта му като наследници са заплатили общо сумата от 24 240,60 лева, която сума считат, че следва да им бъде възстановена от ответното болнично заведение. Претендират законната лихва и разноските за делото.

Ответник: В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК ответникът УМБАЛ ,,Царица Йоанна – И.“ ЕАД, депозира отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че при лечението на наследодателя са спазени добрите медицински практики при лечение на пациента от служителите на болницата. Твърди се съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е изпълнявало предписаното му от друго болнично заведение лечение. Оспорва се причинно-следствената връзка между вредите и поведението на служителите на болницата, както по отношение на смъртта на Х. Х., така и по отношение на претендираното обезщетение за твърдените имуществени вреди. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото болнични листове Х. Х. е страдал от обострена язва на дванайсетопръстника. На 09.08.2013г. Х. Х. е приет в УМБАЛ „Царица Иоанна - И.” ЕАД, оплаквания за болки в корема и гадене. Приет е с диагноза „остър панкреатит“. След проведени изследвания му е поставена диагноза „карцином на панкреаса“, а като придружаващи заболявания са отбелязани „пилорна стеноза“ и „дуоденална язва Проведено е консервативно лечение със спазмолитици. По данни от епикризата болният е с трудно повлияван болков синдром, като в рамките на болничния си престой болките му не се повлияват от провежданото лечение. На 17.08.2013 г. Х. Х. колабира. Прехвърлен е в спешно отделение, където се пристъпва към реанимационни мероприятия. По спешност е направена фиброгастроскопия, където не е установен източник на активно кървене. На 19.08.2013г. поради подтиснато дишане и сърдечна дейност болният е преведен в 01.15 ч. в централна реанимация в терминално състояние, без съзнание и рефлекси, след което е интубиран оротрахеално и вентилиран. На този етап е установено остро масивно стомашно кървене. На 19.08.2013г. в 02.20 ч. е регистрирана смъртта на Х.. На 19.08.2013г. е извършена аутопсия. Патологоанатомичната диагноза е: „хронична обострена калозна язва с препилорична локализация“. Руптурирал артериален кръвоносен съд в язвеното дъно. Пенетрация към панкреаса. Дилатация на стомаха. Масивен кръвоизлив в лумена на стомах, тънко и дебело черво с обем 3л.”. В Аутопсионен протокол № Н 322-/2013г. на УМБАЛ „Царица Йоанна-И.” ЕАД, е посочено, че „Непосредствена причина за смъртта е масивният стомашно- чревен кръвоизлив и посткръвната анемия”.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Вещите лица проф. д-р Г. и д-р Ю.Й. са изготвили първоначално единични експертизи, а впоследствие основна и допълнителна КСМЕ, приети по делото. От заключението на основната и допълнителната КСМЕ изготвени от вещите лица проф. д-р Н.Г. и д-р Ю.Й. се установява, че на първо място при постъпването на пациента в И. същия е неправилно диагностициран. Същевременно с оглед обективното състояние на пациента, както и с оглед на медицинските стандарти е провеждано единствено симптоматично лечение, като въобще не са обсъждани индикации за оперативно лечение. Има серия от допуснати пропуски при диагностиката, провеждането на лечението, определянето на компетентни лица, които да го извършат за целия период - от постъпването на пациента до момента на смъртта. Постъпването на болният през м. август при летният недостиг на кадри не извинява допуснатите пропуски при диагностицирането и лечението. Вещите лица считат, че би могло след постъпването на Х. в И. и при прецизна диагностика да бъде предприета дейност по лечение, в т. ч. и хирургична намеса (животоспасяваща операция), в който и да е момент от болничния престой, така че да се избегне леталният изход. В.л. д-р Й. е изразил особено мнение в основната КСМЕ, обосновавайки се медицински с „най близката диагноза“, с организацията на лекарите в болниците „през летния сезон“, подходът към лечението в момента, лаконично е посочил, че би следвало да се извърши ехография на панкреаса, както и че болките могат да се свържат и със язвата на дванайсетопръстника. Вещите лица са единни в заключението по допълнителната КСМЕ. В с. з. на 21.02.2019 г. в. л. проф. д-р Г. допълва, че съгласно медицинската документация въз основа на която е изготвена експертизата има данни за отваряне на корема с „ една лапаротомия, т.е. в първата седмица, с диагностична и лечебна цел, тъй като диагнозата е била неопределена, грешна по принцип, започваща още от Перник и продължаваща в И.…“. Вещите лица са категорични, че болният още при постъпването си е съобщил за стара язва на дванайсетопръсника и тази диагноза е била подценена, въпреки непрестанните оплаквания на пациента. Проф. д-р Г. е категоричен, че ако пациента е бил опериран, той щял да живее. Обяснява, че не само кървенето би било причина за операция. „…През цялото време на болничния престой се говори за един тумор, а болката персистира през целия този период. Извършва се единствено симптоматично лечение, а никой не е помислил за цялостното лечение на процеса. Това не е добра клинична практика. Клиничните оплаквания на пациента, когато са го приели в И. могат да се дължат и на остър панкреатит, но той е следствие, той не е причина и би могло да се установи, ако беше опериран. Тук не става въпрос за обикновена язва, а за усложнена язва, което не е дооценено и това е основното в грешката в диагностиката…“.

Свидетелски показания: От показанията на свидетелите – лекарите Г. –дежурен по време на колабирането на пациента, Д. –главен асистент и хирург в Клиниката по хирургия подписал епикризата, който посочи, че болния е бил приет „с нещо около панкреаса и с данни за кървене“ и К. - отговарящ за 6 стая в която е бил настанен болния при приемането му се установи: въпреки че болния е сочил непрекъснати болки, лечението му е било без проследяване, диагнозата не е била обсъждана на визитациите, не е била променяна, след поставянето й от лекуващия лекар- д-р СОТИРОВ. Всеки от свидетелите обаче се е запознал с аутопсионния протокол. От показанията на св. А. –сестра на починалия, преценени по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК е видно, че ищците са били наясно с тежката и объркана диагноза на техния наследодател и този факт е бил доведен до знанието на лекаря (д-р Согиров) от болницата, който лично е приел болния. Ищците тежко понесли смъртта на техния съпруг и баща, променило живота и здравето им. Личните и преки впечатления на свидетелката кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Искът е с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД против ответник –лечебно заведение, чиято гаранционно - обезпеечителна отговорност цели да се ангажира за вреди от противоправното и виновно поведение на лекари при или по повод възложена работа по оказване медицинска помощ и други медицински дейности по повод Закона за здравето (ЗЗ). Тази отговорност възниква и в случай на установяване лични виновни действия на лекари при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ или други медицински дейности по ЗЗ по отношение на лица (пациенти), постъпили на лечение и на които са извършени определени медицински дейности. Законодателят е предвидил и случаите, когато тази отговорност не възниква: тогава, когато обстоятелството обусловило увреждането и причинно-следствената връзка между него и вредата са непредвидими и неизбежни. Медицинската дейност е професионална дейност, която съгласно чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ се гради на основни принципи като: своевременност, достатъчност и качество и се осъществява съобразно разпоредбите на чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. – 80 ЗЗ чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, като качеството се основава на медицински стандарти, приети по реда на чл. 6,ал.1 Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ) и приетите Правила за добра медицинска практика на осн. чл. 5 т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... ЗСОЛЛДМ. В редица решения в практиката на ВКС е застъпено разбирането, че лекаря като съответен специалист носи отговорност да предложи и осъществи адекватно лечение, съобразено с медицинските стандарти, добрите практики и да съблюдава правата на пациента. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на заболяването и състоянието му леченние и всяко несъвместимо с добрата практика медицинско професионално поведение ще е основание за ангажиране гаранционната отговорност на възложителя. Наложеното в съдебната практика наименование ”медицински деликт” известен още като лекарска небрежност, лекарска грешка или несъзнателно противоправно поведение на лекаря, представлява неизпълнение от страна на лекар или друго медицинско лице на задължението по дейностите в кръга на службата си в съответствие с утвърдените медицински стандарти, от което са възникнали вреди за пациента. Фактическият състав, от който произтича вземането за обезщетение, включва деяние (под формата на действие или бездействие), противоправност на това деяние, вреда, причинно-следствена връзка и вина. Съобразно изложеното по-горе за да бъде ангажирана отговорността на ответника по делото следва да е доказано при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца, че е налице противоправно поведение и причинно-следствена връзка между такова поведение на лекуващите лекари и причинената смърт.

Съдът намира, че по делото е установено противоправно поведение на лекари, противоречащо на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, както и на основните принципи на медицинската помощ. На първо място от показанията на разпитаните доктори не се установи нито по време на визитациите, нито след тях да е обсъждано в консилиум състоянието на болния, напротив установи се прехвърляне отговорността един на друг, доколкото никой от тях не е бил лекуващ лекар, вписан в медицинската документация. На второ място, не е проследено кое е основното заболяване и кои съпътстващите, при положение, че болният е пристигнал от Перник с цялата си медицинска документация. На следващо място болният е бил лекуван за туморно образование, без лекарите да съобразят, че така назначеното лечение не е овладяло болковия синдром, който напротив се е засилил (персистирал). Заключението на проф. д-р Г., в КСМЕ като обективно и компетентно, неоспорено от страните дава основание да се предаде решаваща доказателствена стойност на неговите изводи, налагащи животоспасяващо оперативно лечение. В този смисъл и двете вещи лица са категорични, че от 10.30 ч. на 18.08.2013 г. когато едндоскопски е установена ерозията до 02.30ч. на 19.08.2013 г., тази ерозия не би могла да премине в хроничната язва, довела до тежкия хеморагичен шок. Наред с това вещите лица са категорични, че не е отразено в медицинската документация медикаментозно лечение на язвената болест. Заключенията на вещите лица са обосновани не само с медицинската документация по делото но и дадени през призмата на съответните специални знания в областта на коремната хирургия и гастроентерологията. Експертизите нямат само теоретичен характер, а отразяват диагностичния и лечебен процес, в предмета на доказване, като допълнителната КСМЕ дава и по-детайлни отговори, във връзка с поставените задачи, относно установяване на състоянието на Х., необходимите оперативни интервенции и необходимите мерки за съхраняване на живота му, както и документирането на действията на лекуващите лекари. Обсъдените изводи в КСМЕ във връзка с изразената при пациента активна язва наред с непрекъснатите болки насочват на извод ,че на пациента не е било проведено адекватно отговарящо на заболяването му лечение с оглед състоянието му, при положение, че ноторно известно е, че ответната Болница е с високо ниво на компетентност откъм специалисти в областта на гастроентерологията и коремната хирургия. С оглед установената при аутопсията причина за смъртта - масивната кръвозагуба от перфорирана язва, проникнала в панкреаса налага се извод, че най вероятната причина за това усложнение е неадекватната лекарска реакция вследствие липса на противоязвена терапия и лечение. Независимо от непълнотата на медицинската документация, от заключенията на вещите лица следва извода, че неадекватното предписано от лекарите лечение: от лекуващия лекар, отговорния лекар на стаята, дежурния лекар и ръководителя на Клиниката по хирургия е довело до причиняване на вредоносното състояние – настъпилата смърт. Тези лекари не само са могли, но и били длъжни да съобразят и предприемат животоспасяващото – оперативно лечение предвид специалните си знания, опитност и задължението за професионално дължимото поведение при изпълнение на дейност, която освен правно регламентирана е и източник на повишена опасност. Поради изложеното съдът достигна до категоричен извод, че е било осъществено противоправно поведение (бездействие) на лекари при ответника в процеса на диагностицирането и лечението на пациента Х., при престоя му в лечебното заведение, поради което са налице предпоставките за възникване на деликтната отговорност за ответната болница. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е изпълнявало предписаното му от друго болнично заведение лечение е неоснователно, с оглед всички събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определен по справедливост, като се отчитат конкретно установените по делото факти и събраните доказателства за характера, обема и интензивността на конкретните вреди. Тяхното проявление се свързва с негативните емоционални преживявания и социални последици от загубата на много близък родственик – съпруг и баща на ищците. Съдът оценява преживяната загуба като изключително тежка с оглед близките и сърдечни отношения между тях. Отчитайки значителния обем на вредоносните последици и без да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че ищците следва да бъдат обезщетени със сумата от по 50 000 лв. всеки от тях или уважава изцяло предявените искове за неимуществени вреди.

По иска за имуществените вреди: Ищцата претендира сумата 24 240, 60 лева, изплатени суми по потребителски кредити първия сключен през 2012 г. и втория - през 2013 г. Съдът намира за неоснователна претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди посочения размер, тъй като счита, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между заплащането на тази сума от страна на първата ищца и причиняването на вредите.

По претенцията за лихвата; На основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД - ответникът следва да бъде осЪЖДА да заплати на ищците законната лихва, върху присъдения размер на обезщетението, считано от 19.08.2013 г. -датата на настъпване на вредоносния резултат, която съвпада с деня на леталния изход на наследодателя им

По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска – 3 649,25 лева, (100 000/ 124 240,60 х 4 533,86) които ответникът да заплати. Ответникът е направил разноски – 200 лв. депозит за вещо лице и съобразно отхвърлената част на иска съгласно чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК следва да му се присъдят 39,02 лева (24 240,60/124 240,60 х 200) и на осн. чл.78 ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК юрисконсулско възнаграждение което съдът определя на 250 лева или общо сумата в размер на 289,02 лева, които ищците да заплатят.

Водим от горното съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА УМБАЛ ”Ц.Й.- И.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** 1527, р-н „Оборище”, ул. „********, да заплати на основание чл. 49 вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД на Н.М.Х. с ЕГН ********** и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес адв. Ж.Г. ***, на всеки от тях сумата от по 50 000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от смъртта на техния наследодател Х. Х. в резултат на неправилно диагностициране и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 19.08.2013 г.до окончателното им изплащане и разноски 3 649,25 лева - на основание чл. 78,ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК като УВАЖАВА изцяло предявените искове. ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.М.Х. с ЕГН ********** съдебен адрес адв. Ж.Г. ***, срещу УМБАЛ „Царица Йоанна - И.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** 1527, р-н „Оборище”, ул. „******** с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за присъждане сумата от 24 240,60 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА Н.М.Х. с ЕГН ********** и Р.Х.Х. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес адв. Ж.Г. ***, да заплатят на УМБАЛ ”Ц.Й.- И.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** 1527, р-н „Оборище”, ул. „********, сумата 289,02 лева, на основание чл.78,ал. 3 и ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК -разноски и юрисконсулско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: М. Кузманова при участието на секретаря Юлия Асенова