- Страни: Ищци (Р. К. Х., А. Х. Е., П. Х. Б.) срещу Ответник ([фирма], Велико Т., правоприемник на ОП „Обреден дом”, Велико Т.)
- Предмет на спора: Въпреки че текстът започва с изречението "Предмет на спора са твърдения за медицински деликт", цялостният анализ на решението показва, че предметът на спора е иск за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на договор за придобито за вечни времена гробно място. Съдебното решение не разглежда случай на лекарска грешка, медицинска небрежност или увреждане на пациент.
- Ключови моменти:
- Вид на грешката: В предоставения текст липсва информация за какъвто и да е вид медицинска грешка – неправилна диагноза, лечение, операция, секцио, реанимация или вътреболнична инфекция. Спорът е свързан с разпореждане с гробно място от служители на ответната фирма.
- Правни аспекти: Централният правен аспект, разгледан от ВКС, е разграничението между договорна и деликтна отговорност съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съдът приема, че отношенията между страните са договорни (относно гробното място) и следователно не може да се търси обезщетение за неимуществени вреди, тъй като то е допустимо само при деликтна отговорност (чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.-52 ЗЗД), а не при договорно неизпълнение (чл. 79 и чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. ЗЗД). Отговорност на възложителя (болницата) и липса на информирано съгласие не са предмет на обсъждане.
- Доказателства: В решението не се споменава Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), пропуски в медицинската документация или показания на свидетели, свързани с медицинска дейност или лекарска грешка.
- Решение: Върховният касационен съд ОТМЕНЯ решението на въззивния съд и ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б. за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като те произтичат от неизпълнени задължения по договор, а не от непозволено увреждане (деликт).
РЕШЕНИЕ № 547/31.07.2010 ГД № 1031/2007 ВКС
Гражданско дело № 1031/2007 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен въз основа на доказана причинна връзка.
Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК и е образувано по жалба на [фирма], Велико Т. против решение № 88/24.04.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1031/2007 г. С обжалваното решение въззивният съд, на осн. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е осъдил касатора да заплати на Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б., обезщетения за претърпени неимуществени вреди от действие на служители на [фирма], Велико Т., състоящо се в разпореждане с придобито от тях за ползване за вечни времена гробно място.
За да уважи иска, съдът е приел, че между Р. Х. и дружеството, чийто правоприемник е ответника /касатор/ е сключен договор, по силата на който тя е закупила семейно гробно място за вечни времена. В изпълнени на сделката, продавачът е длъжен да осигури правото на ползване върху придобитото място и да не полага друг покойник в него. Прието е, че това не е сторено. От неправомерните действия на служител на ответника е причинена вреда, изразяваща се в претърпени от Р. Х. и двете й дъщери страдания.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1409/12.10.2009 г. по въпроса дали могат да се претендират вреди за претърпени вреди от деликт, когато деянието, от което са настъпили е форма на неизпълнение на сключен между същите страни договор.
Въззивният съд е изложил съображения, че при неизпълнение на договор, когато то осъществява фактическия състав на договорната и деликтната отговорност, за кредитора възникват две възможности за защита – договорна и деликтна и е негово правото коя да избере, като тази по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.-54 ЗЗД дава възможност за търсене на обезщетение за неимуществени вреди. В приложеното от касатора Р-1786-1970-І ГО ВС РБ е застъпено становището, че при договорната отговорност не може да се търси обезщетение за неимуществени вреди.
Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Фактите и обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. Ето защо, ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение. „Договорна” е още отговорността, произтичаща от всяко друго съществуваща облигационно отношение, възникнало в тежест на длъжника. Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. И при т.нар. договорна отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на обезщетение за вреди е все неизпълнение на съществуващ дълг. Увреденият, обаче, не може сам да „избира” основанието – то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти. При увреждане от договор, законът не признава право на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав намира за правилно по този въпрос разрешението, възприето в Р-1786-1970-І ГО ВС РБ, а именно, че кредиторът има само правата по чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД - да иска от длъжника изпълнение, ведно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. ЗЗД обезщетението обхваща вредите, които увеличават или са пречка за увеличаване патримониума на кредитора – т.е. само имуществените вреди. Неимуществените вреди по действащото законодателство съгласно чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД се обезщетяват, само когато произтичат от деликт –в този случай обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като е отпаднало ограничението в рамките на претърпяната загуба и пропусната полза. На даденото тълкуване сочи и систематичното място на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД - разпоредбата, която урежда начина на определяне неимуществените вреди, е в глава „Непозволено увреждане”.
При така дадения отговор, решението на въззивния съд е неправилно. Съществуващите между страните отношения относно гробно място в кв. 24 до Х. Йорданов Х. в гробищен парк на Велико Т., са договорни. Неизпълнение на задълженията по него от [фирма], правоприемник на ОП „Обреден дом”, Велико Т., не може да ангажира отговорност за неимуществени вреди. Ищците – изправни кредитори могат да търсят защита и обезщетение в рамките на чл. 79 и чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. ЗЗД. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и спорът пререшен от касационната инстанция, като исковете на Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б. се отхвърлят. Тe следва да заплатят на противната страна и сторените по делото за всички инстанции съдебноделоводни разноски.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 88/24.04.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1031/2007 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. К. Х. за сумата от 2000 лв., на А. Х. Е. за сумата от 1000 лв. и П. Х. Б. за сумата от 1000 лв., търсено обезщетение за причинени им неимуществени вреди от [фирма], Велико Т. в резултат на неизпълнени задължения по договор, сключен с Р. К. Х. през 1996 г., по който е придобила за вечни времена гробно място в гробищен парк Велико Т..
ОСЪЖДА Р. К. Х., А. Х. Е. и П. Х. Б., трите от [населено място], [улица] да заплатят общо на [фирма], Велико Т. пл. „България” 2 сумата в размер на 260 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, направени по делото във всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА, ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА, АЛБЕНА БОНЕВА, при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1025/2009 г