- Страни: Г. Р. П. (починал по време на касационното производство, заместен от наследниците му – Д. Г. П. Г. Р. и В. Г. Р.) срещу доктор П. Николов Т. и „М.-Русе”АД
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от непозволено увреждане, произтичащи от твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) и неинформиране на пациента за злокачествено заболяване, довели до забавяне в диагностиката и лечението, и последващо влошаване на здравословното състояние, причинило смъртта.
- Ключови моменти:
- Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Установява, че ищецът е страдал от злокачествено заболяване, установено през 2004 г., но не е прилагано адекватно лечение до началото на 2008 г. Експертът категорично заявява, че при ранно откриване на заболяването е по-голям процентът за лечение и че евентуално радикално лечение или лъчелечение биха довели до пълно излекуване. СМЕ констатира причинна връзка между липсата на адекватно лечение и необратимото влошаване на здравословното състояние на ищеца, което е довело до напреднал стадий на болестта с множество метастази в костната система.
- Пропуски в медицинската документация: На пациента е предоставена непълна епикриза, която не съдържа цялата диагноза от хистопатологичното изследване – липсва най-важната част за "участъци на малигнизация в диференциран аденокарцином". Констатирано е издаване на две епикризи с различно съдържание – пълна за специализирания диспансер и непълна за пациента. Нарушени са разпоредбите за издаване на епикриза в деня на дехоспитализацията, след готовност на резултатите от съществено значение.
- Липса на информирано съгласие/информиране: Между пациента и лекуващия лекар не е проведена среща, на която да му бъде разяснен по подходящ начин характерът и видът на заболяването. Констатирано е нарушение на задълженията на лекуващия лекар да разясни на болния или на неговите близки характера на заболяването (чл.31 ал.1 от ЗНЗ – отм.) и да информира пациента за здравословното му състояние и необходимите мерки (чл.52 ал.2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата).
- Отговорност на болницата: Констатирано е противоправно поведение от страна на болницата („М.-Русе”АД), изразяващо се в неупражняване на контрол върху поведението на лекуващия лекар.
- Решение: Върховният касационен съд ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, въпреки че в мотивите си установява противоправно поведение на лекуващия лекар и болницата, както и причинна връзка между това поведение (липсата на информация и адекватно лечение) и причинените вреди на пациента.
РЕШЕНИЕ № 628/19.11.2010 ГД № 1711/2009 ВКС Гражданско дело № 1711/2009 г., разгледано от Върховния касационен съд.
Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (Лекарска грешка - терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Производството е с правно основание чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ищец: Г. Р. П. от гр.Русе,чрез процесуалния си представител - адвокат К. против въззивно решение № 60 от 20.07.2009г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2009г.на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено решение № 171 от 19.02.2009г.по гр.д. № 70 по описа за 2008г. на Р. окръжен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от Г. Р. П. против Ответник: доктор П. Николов Т. и Ответник: „М.-Русе”АД гр.Р. иск за солидарното им осъждане за сумата от 50 000лв.,представляваща Обезщетение за причинени Неимуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва,считано от 30.11.2004г.до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан.
В хода на касационното производство касаторът почина, поради което съдът го заличи като страна и конституира на негово място, по тяхно искане-наследниците му – Д. Г. П. Г. Р. и В. Г. Р.. Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение от ГПК и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.
С определение № 62 от 18.01.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК по поставените въпроси за- наличие на Причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на лекуващия лекар и причинената на пострадалия вреда и за момента на настъпване на увреждането.
В съдебно заседание касаторите се представляват от процесуален представител,който поддържа изложените доводи и направеното искане в подадената жалба,а ответниците не се явяват и не се представляват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да счете предявените искове с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД срещу доктор П. Николов Т. и по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД срещу „М.-Русе”АД гр.Р. за неоснователни, въззивният съд е приел,че не е установено наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответника Т. е определил като-невписване на цялата диагноза на заболяването/ и причинената на ищеца вреда, изразяваща се в изключително влошаване на здравословното му състояние, причинило-към настоящия момент и смъртта му.Съдът е мотивирал извода си с - необходимостта от специални знания за разбиране на диагнозата /дори и при положение,че е бил изписан целия текст/, с пасивност на поведението на ищеца,който не се бил възползвал от правото си на два контролни прегледа в ДКБ на болницата и с неизпълнение на установени за специализираното онкологично лечебно заведение/”МДОЗС-Р. ” ЕООД/ задължения- след като е било известено за заболяването на ищеца - да го издири, диагностицира, лекува и да осъществява периодичен контрол на състоянието му. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав, според който следва да се отговори положително на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване- за наличието на Причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на лекуващия лекар и причинената на пострадалия вреда.
Съображенията за това произтичат от установените по делото факти,които са следните: Ищецът/наследодател на настоящите касатори/е постъпил на 18.11. 2004г. в „М.- Р.”АД отделение „Урология” с диагноза: ”Хиперплазия на простатната жлеза- аденом”.На 24.11.2004г.е бил опериран от първия ответник-негов лекуващ лекар.На 28.11.2004г.е бил изписан от болницата,като към този момент не е бил готово хистопатологичното изследване на взетия по време на операцията материал от простатната жлеза.Резултатите от същото са били готови на 30.11.2004г./под № 8201/ и съгласно тях туморът е бил злокачествен. Когато ищецът е отишъл на 15.12.2004г.да получи епикризата си, в нея не е била записана цялата диагноза на хистопатолога. Записът е бил само: ”Аденомио матозна хиперплазия на простата жлеза”, като е липсвала най-важната част:”с участъци на малигнизация в диференциран аденокарцином”.Пълната диагноза е била изпратена служебно до специализирания орган ”МДОЗС-Русе”ЕООД с дискета №5. Не се спори,че ищецът е получил непълната си епикриза от медицинска сестра, разписал се е в нарочния за това журнал и въпреки,че е изразил желание - между него и лекуващия му лекар не е проведена среща и на него не му е бил разяснен по подходящ начин характера и вида на заболяването.Едва в началото на 2 008г. -по повод на зачестили оплаквания- ищецът е провел изследване,въз основа на което са установени множество метастази в костната му система и е констатиран факта,че страда от раковото заболяване в напреднал стадии.От месец януари 2008г. той е започнал да посещава ”МДОЗС-Русе”ЕООД,където е провеждана „хормонална терапия и терапия с бифосфонати”/видно от Писмо с изх.№ 776/16.06.2008г./.
Според заключението на експерта по приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) – ищецът е „страдал от злокачествено заболяване,установено през 2004г.”,като до началото на 2008г.”не е прилагано адекватно на заболяването лечение”. Вещото лице е категорично -видно от изявлението му в проведеното на 11.12.2008г. съдебно заседание,че - „при ранно откриване на заболяване от този вид е по-голям процента за лечение” и че евентуално ако бяха приложени посочените от него методи/има се пред вид радикално лечение чрез отстраняване на образованието или лъчелечение/-те ”биха довели до пълно излекуване на ищеца”.
При така изложените факти,следва да се направи извод,че е налице Виновно поведение от страна на първия ответник,изразяващо се в : 1. издаване на две епикризи с различно съдържание-пълна за специализирания диспансер и непълна за пациента,тъй като предоставената му на 15.12.2004г. не съдържа точната диагноза/нарушение на чл.222 ал.3 от НДР за 2003г./ , 2. предоставяне на пациента на непълна епикриза/което в случая може да бъде приравнено на неточна диагноза за състоянието му/, 3. неизпълнение на задълженията му по чл.31 ал.1 от ЗНЗ/отм.,но в сила към 2004г./да разясни на болния или на неговите близки характера на заболяването и на чл.52 ал.2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата-да информира пациента за здравословното му състояние и за „мерките,които следва да провежда за предпазване от рецидиви,усложнения и инфекции”и 4 . допуснал е нарушение на чл.222 от НДР за 2003г., Наредба № 29/99г. и Наредба № 16/96г.,съгласно които епикриза на пациента следва да се издаде в деня на дехоспитализацията/а не да се изписва преди тя да е готова и преди да си изчака резултат,от съществено значение за поставяне на окончателна диагноза/.
Виновно поведение от страна на втория ответник се изразява в неупражняване на контрол върху поведението на лекуващия лекар.Следва да се посочи,че се касае за отговорност за чужди виновни противоправни действия,с които е причинена вреда на пострадалия.Както е разяснено в Постановление №7/1058г.на Пленума на ВС- страната,която е възложила работата може да се освободи от отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД само ако установи,че лицето на което е възложена работата не е причинило никаква вреда,ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, които предпоставки в случая не отсъстват,а са налице.
Безспорно е установено от заключението на приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),че липсата на прилагано адекватно лечение на установеното през 2004г.злокачествено заболяване на ищеца през периода 2004г.до 2008г.е довело до необратимо влошаване на здравословното състояние на ищеца,до степен болестта да е в напреднал стадии, с развитие на множество метастази в костната система,в което и се изразяват причинените вреди на ищеца. Налице е Причинно-следствена връзка между установеното противоправно поведение и причинените вреди,защото липсата на информация за заболяването/причинена от факта,че на ищеца не му е издадена епикриза с точната диагноза, не му е обяснено в какво се състои заболяването му,какво лечение следва да се предприеме с оглед бъдещата перспектива/ са станали причина – той да не вземе адекватни мерки до момента на осезаемо влошаване на състоянието му през 2008г.Причинно-следствена връзка се доказва от обясненията на Вещото лице, съгласно които-ако по време на извършената през 2004г. интервенция /която се прилага при доброкачествени заболявания/- операторът не е могъл да констатира видимо изменение в оставащата капсула/след отстраняване на жлезата/, сочещо за онкологично заболяване,то след тази интервенция и при дадения резултат от хистологичното изследване –в настоящия случай, при който заболяването е било ограничено само в простата, е било възможно пълното излекуване на пациента,ако се приложи гореспоменатото радикално лечение.Независимо,че Вещото лице обяснява,че 50% от развитието на болестния процес се предпоставя от биологията на туморното заболяване-той дава заключение,че ранното лечение винаги води до по-благоприятни резултати.Следователно- лекуващият лекар е бил длъжен да обясни това на пациента си,включително и да го запознае със съществуващата от 1968г.практика лечението в тези случаи да се осъществява от специализиран орган,като го насочи за регистрация към ”МДОЗС-Русе”ЕООД.Поради неизпълнение на това негово задължение, тъй като ищецът е останал неинформиран за тежестта на състоянието му и за опасностите,които то крие за бъдещето му /които са били известни на лекуващия лекар/,той не е предприел адекватно лечение.Предоставената му епикриза/с непълна диагноза/- не е била достатъчно основание – да го мотивира той своевременно да предприеме консултация със специалист. Съответно-няма данни специализираният орган,който е получил информация за състоянието на пациента да го е издирил.В тази хипотеза- липсата на информация се е оказала фатална за ищеца.
При така дадения отговор по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,съобразно конкретните по делото факти- следва да се направи извода,че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен.Спорът следва да се реши по същество, на основание чл.293Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на от ГПК, с уважаване на предявения иск за присъждане на Обезщетение за причинени Неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,във връзка с тежкото и непоправимо увреждане на здравето на ищеца,в резултат на гореописаното противоправно поведение.Относно размера им –настоящият съдебен състав като счита за справедлив поне този, който е определен от първоинстанционния съд и тъй като по-голям не е възможно да се определи, пред вид липсата на подадена от ищеца въззивна жалба,намира че следва да го уважи до 30 000лв. Предявен е иск и за присъждане на Обезщетение по чл.86,във вр. с чл.84 ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на забавата.В случая момента на увреждането следва да бъде определен съобразно т.1 от Постановление №2 от 21.12.1981г.на Пленум на ВС,съгласно което – когато придобитата болест се дължи на непозволено увреждане,вземането за обезщетяване на вреди става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем,т.е.когато тя е положително проявена и установена /обикновено с констатация на медицински орган/,като в случая това е датата 30.11.2004г.,когато е станал известен резултата от хистопатологичното изследване.
Съдът не присъжда разноски,защото по делото няма доказателства такива да са правени/пред вид освобождаването на ищеца от заплащане на такси и липса на посочен като платен адвокатски хонорар/. На основание чл.78 ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК-ответниците следва да бъдат ОСЪЖДА да заплатят следващите се такси и направените от съда разходи, които възлизат на общ размер 3 370лв.,от които /1 200лв.-държавна такса пред първата инстанция,по 600лв.-пред въззивната и касационна инстанция за разглеждане по същество,30лв.за допускане до касационно обжалване и 940лв.-за експертизи/.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 60 от 20.07.2009г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2009г.на Великотърновски апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Ответник: П. Николов Т. ЕГН 570530224 от гр.Р. ул.”.” № 6 и Ответник: „М.-Русе”АД Р. със седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.”Н.” № 2 да заплатят солидарно на Ищец: Д. Г. П. ЕГН 62012959291 от гр.Р. ул.”Милин камък” № 8, И. Г. Р. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Р. ул.”Р.И.” № 8 вх.2 ет.1 ап.2 и В. Г. Р. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Р. ул.”А. Р. качеството им на наследници на Г. Р. П. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 30 000лв./тридесет хиляди/лева, представляваща Обезщетение за причинени Неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,във връзка с причинено тежко и непоправимо увреждане на здравето,ведно със законната лихва,считано от 30.11.2004г.до окончателно заплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 50 000лв./петдесет хиляди/лева.
ОСЪЖДА Ответник: П. Николов Т. ЕГН ххххххххх от гр.Р. ул.”Б.” № 6 и Ответник: „М.-Русе”АД Р. със седалище и адрес на управление гр.Р, ул."Н” № 2 да заплатят солидарно сумата от 3 370лв.,представляваща стойността на следващите се държавни такси и направени съдебни разходи. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ :Мария Иванова Илияна Папазовапри участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1711 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :