Решение № 90/12.10.2022 ГД № 4641/2021 ВКС

РЕШЕНИЕ № 90/12.10.2022 ГД № 4641/2021 ВКС ПРИ ПРИЧИНЯВАНЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ С НЯКОЛКО ДЕЯНИЯ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ ОБЕКТИВНО ПОМЕЖДУ СИ И СА ОСЪЩЕСТВЕНИ В НЕПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ГЛОБАЛНО. ДОРИ И ДА ПОСОЧИ КОНКРЕТЕН РАЗМЕР ЗА ВРЕДИТЕ ПО ВСЯКО ЕДНО ОТ ДЕЯНИЯТА, ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ОБЕКТИВНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ДЕЯНИЯТА И ОБЩО ПРИЧИНЯВАНЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, СЪДЪТ НЕ Е ОБВЪРЗАН ОТ КОНКРЕТНО ПОСОЧЕНИЯ РАЗМЕР, А ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛИ ОБЩО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА КУМУЛИРАНИЯ ЕФЕКТ ОТ ОТДЕЛНИТЕ ДЕЯНИЯ. Чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД Чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК

Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката и сл. ГПК. С решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 152/2021 г. е обезсилено решение на Панагюрския районен съд № 260014/18.09.2021 г. по гр. д. № 991/2018 г. и делото е върнато на друг състав на същия съд за постановяване на решение по иска, с който е сезиран.

Ответник: Въззивното решение е обжалвано от ответника МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД, [населено място] изцяло. В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 2 и т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Оспорва се решаващият извод, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, като се поддържа, че с уточнителна молба ищецът е изменил първоначалната си претенция, формулирайки 14 обективно съединени иска, които са били приети за разглеждане от районния съд.

Ищец: В срока за отговор по чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба ГПК ищецът Й. П. Й., представляван от адв. А. И. поддържа, че въззивното решение е правилно, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от няколко свързани помежду си противоправни деяния, подлежащи на глобално обезщетяване, поради което той не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от деянията.

Мотиви: По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Й. П. Й. срещу МБАЛ "Уни Хоспитал" ООД, в която се твърди, че ищецът е бил началник на отделението по "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" при ответното лечебно заведение, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 04.12.2017 г.

Излагат се твърдения за влошаване на здравословното и емоционалното състояние на ищеца вследствие на действията на ръководството на "МБАЛ Уни Хоспитал", а именно: ненавременното връчване на длъжностната му характеристика; бездействие относно сигналите на ищеца за закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма; заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции; множество покани от страна на работодателя за даване на писмени обяснения по различни въпроси, свързани с лечение на пациенти и организацията на работата в отделението; оказване на натиск върху ищеца относно вземането на решения с оглед повишаване на финансовите приходи на болницата; липса на реакция относно оплакванията за недостиг на медицински персонал, медицинско оборудване и съществени консумативи за функциониране на отделението; хоспитализиране на пациенти, които не са индицирани за лечение в отделението.

Създадена била обстановка на нетърпимост към ищеца, на сутрешните рапорти постоянно му се вменявало чувство на вина за това как обемът на работа е недостатъчен и как трябвало да бъдат привличани още и още пациенти. Вследствие на това той започнал да има проблеми със съня, а емоционалното му състояние се влошило. Наред с безсънието и нервното напрежение, често чувствал слабост и получавал хипертонични кризи. Поставени му били диагози "хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност", "сърдечна аритмия, неуточнена", "пристъпна надкамерна тахикардия". Била налице и промяна в емоционалното му състояние, отразила се най-силно върху отношенията му с близкия кръг приятели, в резултат на което се изолирал и започнал системно да прибягва до лекарска помощ, не успявал да овладява хипертоничните пристъпи и емоционалните сривове, поради което се свързал с психиатър, който го диагностицирал с "умерено тежък депресивен епизод".

Първоначално искът е бил предявен за 25 000 лв. неимуществени вреди като след неколкократно оставяне на исковата молба без движение от районния съдия и по изрично негово указание всяко противоправно действие и бездействие е въведено от ищеца като основание на самостоятелен иск който е посочил, че предявява 14 обективно съединени иска (някои като частични) с посочена цена и петитум за всеки един от тях, като съответно е внесена и дължимата държавна такса. Първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове, като е приел, че същите са неоснователни.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, приемайки, че районният съд е бил сезиран само с един иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са резултат от няколко последователни противоправни деяния (негативното отношение и игнориращото личността на ищеца поведение на управителите на лечебното заведение), свързани помежду си, които подлежат на глобално обезщетяване. Вместо да разгледа така предявения иск, районният съд е разгледал 14 обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5000 лв., в резултат на което е постановил недопустимо решение. Прието е, че в случая ищецът не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния, предвид възможността кумулираният ефект от всички деяния да има много по-голямо отражение в психическата и емоционалната сфера на пострадалия.

Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК№ 204 от 12.05.2022 г. и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с правомощията на втората инстанция при констатация, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на исковете като ги е разгледал като отделни претенции.

Правилен е изводът на въззивния съд, че ищецът не е бил длъжен да разграничава отделното обезщетение, което претендира за всяко едно от деянията, от които твърди, че е претърпял вреди. Според практиката на ВКС - решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Дори и да посочи конкретен размер за вредите по всяко едно от деянията, при установяване на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, съдът не е обвързан от конкретно посочения размер, а трябва да определи общо обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

Несъобразяването на първоинстанционния съд с това тълкуване, даването на изрични указания на ищеца да уточни какъв размер на обезщетението претендира по всяко посочено от него в исковата молба неправомерно поведение на ответника и произнасянето му с отделни 14 диспозитива, не води до недопустимост на постановеното от него решение. Това решение не страда от пороците, установени в съдебната практика за недопустимост на решението - срв. ППВС 1/1985 г. т. 9 и др.

Въззивният съд необосновано е приел, че ищецът е поискал присъждане на общо обезщетение от 25000 лв., а съдът се е произнесъл по отделни претенции. Както се посочи, ищецът е предявил отделни претенции по изрични указания на районния съдия, които са неправилни.

Според разясненията на ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е съд по същество. Той се произнася по самия материалноправен спор като решава делото по същество, освен в случаите на недопустимост и нищожност на съдебното решение /чл. 270Чл. 270. ⚖️ Практика (6) Повторно разглеждане на делото ГПК/. В останалите хипотези въззивният съд сам чрез своите процесуални действия следва да отстрани допуснатите от първата инстанция нарушения на материалния закон и процесуалните правила като приложи точно закона, даде указания на страните за необходимостта да сочат нови доказателства при непълен и неточен доклад, ако такива доводи са направени във въззивната жалба и др.

В случая решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и възивният съд е следвало, при съобразяване с посочената практика на ВКС, сам да реши делото по същество.

По изложените съображения на основание чл. 280, ал. 1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания предл. второ ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд, който да разгледа спора по същество. При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2Чл. 294. ⚖️ Практика (5) (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото ГПК следва да бъдат присъдени и разноските за касационното производство.

Р Е Ш И: Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по въззивно гражданско дело № 152/2021 г. и Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: