Решение №512/23.10.2015 ГД №72/2013 ОС Смолян

Решение №512/23.10.2015 ГД №72/2013 ОС Смолян Гражданско дело № 72/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е по чл. 45 във вр. с чл. 49 и чл. 53 във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Образувано е по искова молба на М. И. и Н. С., от град С., в която твърдят, че същите били родители на детето Н. С., на 4 години, починала в резултат на лечението на ответниците Д. Л. и М. И., в лечебното заведение МБАЛ „Братан Шукеров-Смолян. Спрямо първоначалния трети ответник Д. В. Г., искът е оттеглен и производството е прекратено. Твърди се, че на 16.09.09г. детето Н.С. получила обрив по тялото. В детската градина предположили, че детето имало начален стадий на варицела, затова бащата Н. С. го взел, обадил се на личния лекар, първия ответник Д. Л., която без да извърши личен преглед дала указания какво Л. да се предприеме. Детето продължавало да поддържа температура, на следващия ден било прегледано от Д. Л. и му било предписано Л. от нея, но продължило да поддържа температура и се появило подпухване в областта на лицето. На 18.09.09г. състоянието на детето не се подобрило. Сутринта имало зачервяване и подпухване, майката М. И. са обадила на Д. Л. да я уведоми за състоянието на детето и я помолила за преглед, но последната я уведомила, че това е нормално състояние. Вечерта детето се влошило, повърнало, родителите се обадили на Д. Л., която отново заявила, че преглед не се налага, че това състояние е нормално. Следвали четири почивни дни. На 19.09.2009г. в 19.35чса родителите отново се обадили на Д. Л., което било сигнал, че детето се влошава. Отново без да извърши преглед, Л. променила лечението по телефона, неглижирала проблема и оплакванията на родителите.

Твърденията на ищците за противоправните действия и бездействия на Д. Л., се изразяват в следното: не била извършила личен преглед, не била отчела правилно появилите се усложнения, да съпостави симптомите, съобщени сутринта и вечерта от родителите, с обективното състояние на детето; не била осигурила постоянна медицинска помощ, не била сключила договор със звено за неотложна медицинска помощ или ЦСМП, съгласно изискванията на Националния рамков договор; при двукратните позвънявания на родителите за недоброто състояние на детето с описание на конкретните симптоми, лекарят бил длъжен да прегледа детето, нямало непрекъснатост на медицинските грижи, нямало преглед; нямало и адекватна преценка на състоянието на детето, предвид на съществуващите симптоми; нямало насочване на детето към инфекционист; не били взети мерки за хоспитализация на детето, което би осигурило следене на състоянието му. Състоянието на детето Н. продължавало да се влошава. Детето било неспокойно и на 19.09.09г., около 07,10ч. родителите го завели на преглед в спешното отделение в болницата, трети ответник по делото. Дежурният лекар, Д. В. Г., извършил преглед, назначил консултация с хирург, но прегледът не бил обстоен и лекарят не назначил необходимите изследвания, нито консултации със специалисти педиатър и инфекционист. Ищците твърдят, че реално преглед не бил извършен, дежурният лекар видял обрива и възприел, че родителите съобщават за съмнения за варицела, установил възпаление и поискал консултация с хирург. В анамнезата на фиша за преминал болен записал „подуто, затоплено, болезнено”. Това според ищците означавало, че били налице симптоми, които говорели за локално възпаление. Лекарят преценил, че има нагнояване, а това означавало, че се развивала бактериална инфекция, привнесена от разчесана обривна единица, на фона на съшествуваща вирусна инфекция.

Противоправните бездействия на Д. Г. се изразявали в това, че нито поискал консултация с педиатър, нито преценил цялостната клинична картина на детето, а възприел като съвсем изолиран факт от общото заболяване наличието на бактериална инфекция, поискал консултация с ненужен специалист /хирург/, при категорична необходимост от консултация с инфекционист. Диагнозата правилно била изписана във фиша като възпаление с наличие на гной. Но това нерядко срещано усложнение налагало антибиотично Л. срещу вторична бактериална инфекция. Ищците твърдят, че Д. Г. написал анамнезата, регистрирал фактическото състояние на детето и бил отговорен за последващите изследвания, консултации, хоспитализиране, но правилните и последователни действия не били извършени. Родителите спазвали предписаното и назначено от този лекар Л., но детето продължавало да се влошава, затова на 19.09.09г. около 19,30ч. отново се обадили на Д. Л., която по телефона променила лечението.

Вечерта на същия ден състоянието на детето продължавало да се влошава – същото било с висока температура, не играело, не спяло, било тревожно. Около 02,00часа на 20.09.09г. родителите установили нова подута пъпка на лицето на детето, а около 03,00часа преценили, че състоянието му тревожно се влошава и отново завели детето в спешното отделение на МБАЛ. Дежурен лекар там по това време била Д. М. К. /И./. Тя не извършила преглед на детето. То било много отпаднало. Лекарят назначила изследвания и Л. с витамин С венозно, не проявила интерес към състоянието на детето. Медицинската сестра К. в спешното отделение се опитвала неуспешно да намери кръвоносен съд, за да постави лекарство, това направила мед. сестра Р. Д. от детското отделение, в резултат на което бил поставен абокат за около 45 минути. Затова тя не оценила състоянието на детето обективно, не снела подробна анамнеза, не изпълнила основното си задължение спешно да извика инфекционист, при наличието на вирусна инфекция и съмнения за бактериална инфекция, при разчесана обривна единица. След като към 04,20 часа изследванията на детето били готови, лекарят И. не предприела нищо. Не се обадила спешно на инфекционист, какъвто имало на разположение на повикване, оставила детето без лекарски грижи, без Л. и надзор. Около 06,10-06,20ч. състоянието на детето рязко се влошило и въпреки предприетия опит за реанимация, то починало в интензивния блок на болницата. Ищците твърдят, че причината за смъртта на детето били бездействието и неадекватното поведение на лекарите Л., Г. и И. /К./, първата общопрактикуващ лекар със специалност детски болести, вторият към момента на деянието ординатор в болницата, магистър по медицина, третата ординатор в спешно отделение към същия момент, магистър по медицина. Л. и И. били осъдени за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност с влязла присъда по НОХД 16/2011г. на ОС-С.. Уточнено е, на л.139, гръб, че ответницата И. с влязлата в сила присъда била осъдена за това, че от 03,35ч. до 06,30ч. на 20.09.09г. в Г.С., като дежурен лекар в спешното отделение на МБАЛ Д. Б. Ш. -С., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, лекар – ординатор в същото отделение, за която длъжност се изискват специални знания по силата на нормативен акт, чл. 183, ал. 1Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по от Закона за здравето и чл. 3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всички лекари и лекари по дентална медицина, които упражняват професията си, членуват в БЛС, съответно в БЗС. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Членството на лекари и лекари по дентална медицина, които не упражняват професията си, е доброволно. от ЗСОЛЛДМ, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл.46, ал.2 и ал. 3Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗЗО , чл. 99, ал.3, т.1 и т.2Чл. 99. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето , чл.5, т.1 и т. 11Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от договор № 2102235/27.03.09г. и чл.2, чл.3, чл. 4, т.2, чл. 6, чл.9, т.2, т.3, т.4, т.5, т. 6 и 7, чл. 14, ал. 1, т.2 и т. 3 от Правилника за спешното приемно отделение на същата Б., както и задълженията си по длъжностна характеристика, поради което и на основание чл. 123, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК била осъдена на лишаване от свобода за срок от 2 години. Третият ответник МБАЛ – С. също отговарял за причинените вреди като техен ръководител. С молба-уточнение от 21.05.15г. /л.705/, ищците са посочили, че с влязла в сила присъда ответницата Д. Л. е била осъдена за това, че от 20.24ч. на 18.09.09г. до 03,35ч. на 20.09.09г. в Г. С., чрез бездействие, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, за която се изискват специални знания по силата на нормативен акт – чл. чл. 183, ал. 1Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по от Закона за здравето и чл.3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина , представляващи източник на повишена опасност – общопрактикуващ лекар, съгласно договор № 210207/27.02.09г. между НЗОК и „Д.- Д. Д. Л. – амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика”, в нарушение на разпоредбите на чл. 46, ал.2 и ал.3Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за здравното осигуряване, чл. 81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За осъществяване на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на регионалната здравна инспекция се създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи. Директорът на регионалната здравна инспекция е председател на съвета. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съветът по ал. 1 включва един представител на регионалната здравна инспекция, директорите на лечебните заведения за болнична помощ, на центъра за спешна медицинска помощ и представители на областната администрация и на общините в съответния регион. (3) Съветът по ал. 1 приема регионалните планове за действие и програмите за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи. Раздел VI. Контрол върху медицинското обслужване (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Раздел VI. Контрол върху медицинското обслужване (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.), чл.1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 112, ал.5, т.10, чл. 119, ал.1, т.1 и т.2, чл.120, ал.1 от Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и ССБ от 2006г., чл.1. ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.7, т.3, чл.18, ал.1, т.2, чл.20, ал.1 от договор № 210207/7.02.09г. между НЗОК и Д.61-Д. Д. Л. – амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика, е причинила по непредпазливост смъртта на Н.С. от Г. С., поради което на основание чл. 123, ал.1,пр.2 във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, като всички посочени нарушения на нормативни и договорни разпоредби се намирали в причинна връзка със смъртта на детето. Вследствие на виновното поведение на осъдените лекари починало детето Н.С., на 4г. Двамата родители много обичали детето си, полагали големи грижи и внимание за него, то било голяма радост за тях, осмисляло живота им.

Положили неимоверни грижи, за да получат адекватно Л., но безразличието на лекарите и неадекватното им Л., довело до фаталния резултат, изразяващ се в смъртта на детето. След трагедията родителите страдали много, били неутешими. Изпаднали в състояние на силен стрес, поради загубата на единственото им дете, която с времето все по-силно очертавала празнотата в живота им. Поради силния стрес не можели да имат друго дете. Имало причинна връзка между действията и бездействията на лекарите и възлагането на работата от болницата, и настъпилата смърт на детето. Затова молят съда да ги осъди да заплатят солидарно на всеки един ищец обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания, от по 200 000лв. за всеки ищец, частичен иск от по 500 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.09.09г. до окончателното им плащане /л.139-140/, както и направените по делото разноски. Чрез А. П.К. и А. Б поддържат иска. Ответникът Д. Л., оспорва иска по основание и размер. В срока за отговор чрез А. П., е депозирал такъв. В отговора ответникът Л. оспорва изложената фактическа обстановка, основание на иска, с възражение, че тя не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Поддържа, че в досъдебното производство от ищците били събрани гласни доказателства, чрез разпит пред съдия, в които нямало данни за това, че на 19.09.09г. ответникът Л. е била информирана за влошеното здравословно състояние на детето, за посещението в спешно отделение от родителите, за това дали от нея е бил искан преглед, който бил отказан. От протокола за разпит пред съдия от 02.10.09г. по досъдебното производство не се установявало ищците да са уведомили Л. за усложненията в хода на заболяването, както и да са поискали повторен преглед. Затова тези обстоятелства имали най-голямо значение за установяване на действителната фактическа обстановка, а събраните чрез извършения разпит пред съдия данни имали най-голяма доказателствена стойност за възражението на ответника Л., че ищците не я уведомили за влошеното състояние на детето, скрили от нея посещението в спешното отделение, консултацията с друг лекар там и предписаното Л.. Не била налице причинна връзка между твърдяното от ищците бездействие на Л. и настъпилия резултат. Последната прегледала пациента, правилно диагностицирала заболяването и предписала адекватно Л. на 19.09.09г. около 07.10ч. родителите завели детето на преглед в спешно отделение, тъй като детето продължавало да не се чувства добре. Дежурният хирург Т. извършил преглед на детето на 19.09.09г. около 07,30ч., установил оточност около обривна единица, с размер 2-3см., в областта на дясна хълбочна кост. Т. предложил на детето да бъде назначено Л. с антибиотик, което родителите отказали, след което назначил локално Л. на възпалената единица с ихтиол и гентамицин унгвент. Или поддържа се, че причинно-следствената връзка между бездействието на ответника Л. и настъпилия резултат била прекъсната, тъй като детето било прегледано от специалист в местната Б.. Било налице съпричиняване от ищците, тъй като те не били изпълнили назначеното Л. от прегледалия детето специалист Д. Т..

Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответникът Л. не била извършила личен преглед, напротив тя била прегледала пациента, поставила правилна диагноза и предписала съответно Л. за нея. Голословно било твърдението, че Л. не била отчела правилно появилите се усложнения, не съпоставила с обективното състояние на детето симптомите, съобщени й сутринта и вечерта от родителите. Те не били съобщили на Л. нито за настъпилите усложнения, нито това, че посетили спешното отделение. Оспорва се твърдението на ищците, че Л. не осигурила постоянна медицинска помощ, тъй като нямала сключен договор със звено за неотложна медицинска помощ или спешен център, съгласно изискванията на националния рамков договор. Общоизвестно било обстоятелството, че към месец септември 2009г. в град С. нямало звено за неотложна медицинска помощ или спешен център, с който Л. би могла да сключи такъв договор. От друга страна Л., като управител на амбулатория за първична медицинска помощ Д. Д. Л. А.-ИП ЕООД, била сключила договор за застраховка професионална отговорност с Дженерали застрахованеАД, според който била застрахована медицинската дейност на Л. за периода 24.02.14г. до 23.01.15г. Според договора за застраховка, обективиран в полици №№ *07, *75, *52, *13 и *66, медицинската дейност на ответника Л. е била с непрекъснато застрахователно покритие, считано от 09.02.09г. до момента. Затова след получаването на исковата молба на 10.09.14г., ответникът уведомил застрахователя в седемдневен срок за настъпилото застрахователно събитие.

Предявила е и обратен иск срещу Дженерали застрахованеАД – С. за 30 000лв. Поддържа, че била осъдена с влязла в сила присъда по въззивно наказателно дело № 486/12г. на Апелативен съд-П., за причиняване на смърт по непредпазливост, поради професионална небрежност при изпълнение на правно-регламентирана дейност, за която се изискват специални знания по силата на нормативен акт, представляваща източник на повишена опасност. Тъй като имала сключен договор с ответника по обратния иск въз основа на посочените по-горе полици, било налице застрахователно покритие на дейността й от 09.02.09г., до момента. Затова поради настъпването на застрахователно събитие, моли съда при условията на евентуалност, в случай на осъждането й по главния иск, да осъди застрахователя, като го била уведомила в 7-дневен срок от получаването на отговора. Такъв иск е предявен и срещу ДЗИ-О. застраховане -С., с цена 50 000лв. Твърди, че предвид на приложена полица № 21101420/00001/12.02.14г. ответникът Л. сключила договор с посочения застраховател за професионална отговорност на М. персонал, за периода 17.02.14г. до 16.05.15г. Поради осъждането й с горната влязла в сила присъда, и на основание т.17.9 от общите условия на договора за застраховка, в 7- дневен срок от получаване на исковата молба, на 10.09.14г., уведомила застрахователя. Претендира и разноските по главния и обратните искове. Постъпил е отговор и от ответника М. И.. Поддържа се в отговора, че исковата молба била нередовна и съдът следвало да я остави без движение. Бил налице нередовен петитум на исковата молба, тъй като ищците, претендирали солидарно осъждане на ответниците Л. и И., а също и на болницата–работодател на И.. Смесвали се двата института на непозволеното увреждане и отговорността на възложилия определена работа, от която произтичало увреждането. Затова и тъй като нередовностите не били отстранени, производството следвало да се прекрати, евентуално исковата молба отново се остави без движение до отстраняване на посочената нередовност. Освен посоченото съществувала и друга процесуална пречка, а именно основание за спиране на настоящото производство по чл. 229, ал.1, т.4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК, поради връзка на преюдициалност с друго дело, а именно висящото по отношение на К. В. НОХД №16/2011г. на ОС-С.. Искът не бил насочен спрямо последната, а ответницата И. не можела да я привлече като помагач, тъй като това било недопустимо. В случай, че претенциите на ищците срещу ответника И. бъдели уважени изцяло или частично, тя следвало да претендира припадащата и се част в отделно самостоятелно производство, което било затруднително и много неудобно. Решаването на въпроса относно наказателната отговорност на Д. В. имал преюдициално значение за настоящия спор, защото в наказателното производство щял да се изследва въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между действията и бездействията на последната и приносът и към настъпилия противоправен резултат, смъртта на детето.

Затова нейното участие в производството било наложително, най-малкото поради затрудненията за прилагане на цялото наказателно дело по настоящото. Моли съда да констатира служебно известния му факт за възобновяването на посоченото наказателно дело. В случай, че исканията за прекратяване на делото, оставяне на исковата молба без движение или спиране на делото бъдели оставени без уважение, поддържа по същество, че искът бил неоснователен и недоказан. Искът бил изключително завишен по размер, налице били действия и бездействия на родителите-ищци, законни представители на починалото дете, които налагали намаляване на обезщетението поради съпричиняване на настъпилите вреди, на основание чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Прави и възражение за погасяване по давност на обезщетението за мораторни лихви за периода от три години преди предявяване на иска. Искът бил завишен по размер, не отговарял на обичайно предявяваните искания за обезщетения от неимуществени вреди и противоречал на принципите на справедливостта по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Тези принципи целели не само да обезщетят вредите, но и да не се допусне неоснователно обогатяване, а освен това следвало да се присъдят след установяване на пряката причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилото увреждане, както и приносът му за него. В случая изводът за наличие на пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника И. и настъпилото увреждане бил силно разколебан, защото детето било лекувано и от други лекари, неучастващи в делото – Д. Т. и Д. Г. на 19.09.09г. Не на последно място, трябвало да се отчете обстоятелството, че въпреки че подсъдимите били осъдени за независимо съпричиняване, всеки от тях имал отделен и самостоятелен частичен принос към настъпването на вредоносния резултат, смъртта на детето. Макар деликвентите да отговаряли солидарно по чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД за причинените вреди, приносът на всеки от тях следвало да бъде доказан с посочване на приноса на всеки ответник, а още повече предвид на висящия процес относно наказателната отговорност на Д. В., това било невъзможно да се извърши. В този смисъл, всяко определено обезщетение би било несправедливо, тъй като ответниците Л. и И. били осъдени с влязла в сила присъда, т.е. било признато за доказано конкретно обвинение по време, място, начин на извършване и т.н. конкретни действия и бездействия, които били основание за присъждане на обезщетение, справедлив еквивалент на конкретния принос на деликвента към увреждането, със собствени действия и бездействия.

Отделно от прекомерността на претендираното обезщетение, фактическата обстановка на увреждането, посочена в исковата молба, не съответствала на действителната такава от 20.09.09г., нито се обхващала от задължителната сила на присъдата по чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК. Твърди се, че детето Никол постъпило в спешно отделение на болницата на 20.09.09г., в 03,35ч. Веднага след това И. поканила родителите и детето в кабинета за прегледи и започнала да снема анамнеза на заболяването от тях. Последното било възприето от дежурната сестра К.. От родителите – ищци И. разбрала, че детето боледувало от варицела, че имало безсъние и висока температура, а също и че детето приемало Хексалгин – капки, за сваляне на температурата, посетило спешно отделение на 19.09.09г. сутринта, поради оплаквания за една разчесана обривна единица. След като снела анамнезата, И. започнала да извършва подробен преглед. Установила О. състояние на детето, премерила пулс, измерила кръвно налягане, огледала обривните единици по тялото детето, преслушала го и измерила телесната му температура с електронен и живачен термометър. Оказало се, че детето било с нормална телесна температура. На въпросите на И. с какво били мазани обривните единици, родителите съобщили, че били мазани с ихтиол. Родителите не съобщили на И., че детето не уринирало, както и предприетите от друг лекар в спешното отделение диагностично-лечебни дейности, в това число предписаното антибиотично Л.. В това време Д. И. потърсила консултация с дежурния педиатър Д. В. и попълнила фиша за приемане на пациента в спешно отделение.

На този етап нямало нищо от обективната действителност, което да доведе до извод за тежкото състояние на детето. Обратно, то било контактно, в добро състояние, придвижвало се само до и в рамките на отделението, действително не било спало добре, но това било нормално, поради трудно поносимия сърбеж, съпровождащ варицелата, и високата температура в предходните дни. За всички тези действия били необходими 25-30 минути, само за отчитане на температурата били необходими около 10 минути. След първоначалния преглед в периода между 04,00ч. и 04,10ч. И. извършила следните действия – назначила биохимични изследвания, възложила наблюдение на детето на дежурната сестра на кушетка в шокова зала на отделението. Или в първите 25 минути след приемане на детето И. направила всичко възможно да окаже качествена медицинска помощ на детето, не нарушила служебните си задължения, като нищо в поведението или установеното при първоначалния преглед на детето не показвало реално тежко състояние. Едновременно с това, веднага след постъпване на детето се грижела за още двама пациенти А. Я., с хипертонична криза, и Д.А., с невровегетативна дистимия, на които извършила преглед и лечебно-диагностични дейности. И. наредила детето да се настани в шокова зала за по-добро наблюдение и изолиране от останалите пациенти. Като взела предвид съобщеното от родителите, И. решила да назначи вливане на система с натриев хлорид и витамин С, като отчела възможна дехидратация на детето през дните с висока температура и изпотяване. Впоследствие, в периода между 04,10ч. до 04,30часа И. и дежурната сестра опитвали неуспешно да включат системата на детето с абокат, след което се наложило да извикат сестра от детско отделение, която пристигнала в 04,30часа. Междувременно, между 04,25 и 04,30часа пристигнали лабораторните резултати от кръвно-газовия анализ на Н., бил приет пациент от Б. с предсърдно мъждене и опасност за живота, и били оформени документите на А. А.. В периода между 04,30 и 6,00ч. И. осъществявала непрекъснато наблюдение на детето Н., Л. и чрез дежурната сестра, както и разчела резултатите от изследванията й, оформила документите за изписване на А., извършила повторно искане за консултация със специалист Д. С.-В.. Освен това оформила документи за прием на пациента от Борино, назначила кардиограма на последния, прегледала резултатите от нея, предала същия случай и докладвала резултатите от него на извикания кардиолог С.. След успешно поставяне на абоката на детето, Л. следяла за състоянието му и вливането на системата. Около 05,00часа приела последния пациент за освидетелстване в отделението и оформила документите му. Или И. действала съобразно данните, предоставени от родителите на детето Никол. В наказателното производство било установено, че на 19.09.09г., последните били насочени по съвет на личния лекар към използуване на антибиотична мас при третиране на обривните единици и предотвратяване на бактериална инфекция от разчесването им.

Твърди се, че към момента на постъпване в спешното отделение в дежурството на И. детето било с отслабнала имунна система, т.е. страдало от имунен дефицит. Според здравния му картон, от раждането му за приблизително 4 години до смъртта му, детето имало съставени 84 броя амбулаторни листове, с вписани в тях диагнози на 36 вида заболявания, от които само 5 не били свързани с някакъв вид бактериална инфекция. Последното от тези заболявания, наред с други неуточнени отклонения от нормата, над 12 часа анурия, бъбреците на детето не функционирали от 12 часа. Тези инфекциозни заболявания налагали третирането им с антибиотици, при действието им за 5-7 дни за всеки отделен вид, а понякога комбинирането им. Този снижен имунен статус допринесъл за фаталния изход от лечението на детето на 20.09.09г. Освен това, според лекуващия лекар Л., детето било лекувано в домашни условия и при наличие на друг болен от инфекциозно заболяване член от семейството – майката М. И., която се оплаквала от вирусна инфекция с болки в гърлото. Тези обстоятелства не били съобщени на И., тя нямало как да знае за имунния дефицит на детето, нито за наличието в домашната среда на друга болен член от семейството, с инфекциозно заболяване. Всички тези фактори допринесли за леталния изход от лечението на детето, затова нямало пряка връзка между действията и бездействията на И. и настъпилата вреда. Освен посоченото, било налице съпричиняване от родителите на настъпилата вреда, защото те не изпълнили назначеното им от специалиста антибиотично Л. на детето Н.. Преразказват се показанията на свидетели на досъдебното и съдебното производство – Т., Я., К., според които родителите отказали предписано от Д. Т. антибиотично Л., то не било посочено във фиша за преминал болен, тъй като детето не било хоспитализирано на 19.09.09г. След посещението в спешното отделение и нов разговор с лекуващия Д. Л., последната предписала анитибиотична мас Банеоцин, за третиране на обривните единици, което Л. не било изпълнено от родителите. Затова с поведението си родителите – ищци поели допълнителен риск и създали предпоставки за усложняване на състоянието на детето, с което допринесли за леталния изход. Не на последно място, ответницата И. била млад специалист, с недостатъчен опит в спешната помощ. Липсата на кадрова обезпеченост с по-опитен лекар в спешното отделение и неоказаното съдействие от педиатъра Василева, също допринесли за леталния изход на лечението. Като краен резултат съдът следвало да отхвърли претенциите като неоснователни и присъди на ответницата направените разноски. Постъпил е отговор от ответника МБАЛ Д. Б. Ш.в -С., с който исковете се оспорват по основание и размер.

Съдът, при определяне на справедливото обезщетение на ищците, следвало да съобрази редица обстоятелства, свързани с претенцията – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, обществен стандарт на живот и т.н. Освен изложените от ищците обстоятелства в исковата молба, следвало да се съобразят още и следните: а/ характер и степен на увреждане, последици, продължителност и интензитЕ. Ставало дума за страдания от морално-психическо естество, претърпени от родители на починало дете. Тъй като ставало дума за единствено дете и по продължителност страданието обхващало живота на ищците, то трябвало да се отнесе към високата степен. Страданията от морално-психическо естество представлявали обективно увреждане на кръвно-физиологичното състояние на организма и били обективни в този смисъл, подлежали на обезвреда, но не били цена на живота на починалото дете. б/ начин и обстоятелства, при които е възникнал деликта. Основното заболяване на починалото дете било варицела. Вирусното заболяване възникнало извън болничното заведение и се развило в рамките на три дни, от 16.09.09г. до 19.09.09г. Било придружено от нормалните за това заболяване симптоми като О. неразположение и висока температура. През тези три дни освен първоначално появилите се обривни единици, нови не се появявали. По правило, в леките форми на това заболяване организмът сам се справял с инфекцията. В наказателното производство било прието, че към това заболяване имало наслагване на вторична бактериална инфекция, причинена от самото дете, чрез разчесване на обривна единица в долната част на корема. Според наказателния съд, тази вторична инфекция довела до засягане на жизнено важни функции на организма, което в крайна сметка причинило смъртта на детето. Как в действителност се е случило това, не било установено нито в мотивите към присъдата на съда, нито в експертизата, на която били основани тези мотиви, затова се касаело за случай, изключително рядък в медицинската практика. Болестното състояние на детето, съответно усложнено с привнасяне на вторична бактериална инфекция, било обективен факт, стоящ извън каквато и да било причинна връзка с дейността на болницата – ответник. Този факт влияел на критерия за справедливост при определяне на обезщетението от съда спрямо лекарите, които били признати за виновни, били призовани да отговарят за това, че не били направили всичко възможно и зависещо от тях, за да предотвратят усложнението, да дадат шанс за спасяване на живота на детето. Или процесният случай трябвало да се съпоставя с по-тежки случаи, в които поради небрежност или немарливо изпълнение на занятие, представляващо правно-регламентирана дейност, била причинена смъртта на здраво дете.

Освен това, обезщетение от стотици хиляди лева би засегнало в огромна степен живота на лекарите, отговорни за деянието, което би ги обременило да работят за обезщетението едва ли не до края на професионалната си дейност, което наред с наложената присъда от наказателния съд, било несправедливо. в/ възраст на увредения, обществено и социално положение. Ищците били фактическо семейство, в относително млада възраст. Тя им позволявала както да имат възможност за други деца, така и за сработването на възстановително-компенсаторни механизми, с които да се преодолеят травмите от загубата. Обезщетението имало за цел да стабилизира социалния им статус, както и да даде възможност да продължат живота си в посоката до увреждането, но не и да се превръща в път към скокообразна промяна в начина живот и замяната му с луксозен такъв, защото това би било несправедливо неоснователно обогатяване. г/ обществени стандарти на живот. Към момента на деликта, месец септември 2009г. минималната заплата за страната била 240 лева, а средната за област С., около 500лв. Явно претендираните от ищците, дори като частични обезщетения от по 200 000 лева надвишавали 50-60 цели годишни минимални заплати, или 30 годишни средни заплати, което не можело да се изплати за един трудов, или дори цял човешки живот. С нормалния стандарт за България за 2009г. били съобразявани и размерите на застраховките, които болницата сключвала през 2009г. д/ съпоставимост с други подобни случаи. При съпоставка на процесния случай с други такива се виждало, че справедлив еквивалент на обезщетението за всеки един от ищците би била сума в размер на 40-45 000лв., като предявените частични искове, така и целият размер от 500 000лв. за всеки един, били прекомерно завишени. В посочения по-горе размер твърди, че исковете били основателни, а в останалата част следвало да се отхвърлят. Моли съда да привлече като трето лице-помагач застрахователя ЗК”У., както и предявява срещу него евентуален обратен иск, при условие на уважаване изцяло или отчасти на предявените искове от 95 000лв., представляващи максималното застрахователно обезщетение от 100 000лв., с приспадане на 5 000лв, платени от застрахования на ищците, ведно със законната лихва от плащането на тази сума, до окончателното плащане на сумата от застрахователя. Претендират се направените по делото разноски. В становище на л. 380-381 третото лице „. З.-С., конституирано като помагач на Д. Л., оспорва предявените искове. По реда на чл. 223Чл. 223. ⚖️ Практика (1) (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Привличане на лице със самостоятелни права ГПК, относно отговорността му като застраховател по представената застраховка професионална отговорност, поддържа, според т.2 от общите условия по застрахователния договор, за да възникне отговорност за застрахователя, трябвало да са налице следните предпоставки: нарушаване на професионалните задължения на застрахования, негов служител или консултант при осъществяване на посочената в полицата дейност, вследствие на небрежност, грешка или пропуск; нарушението да е допуснато през периода на застраховката или след ретроактивната дата, ако такава е била посочена в полицата; вследствие на нарушението да са настъпили вреди за трети лица; исковете за обезщетение на тези вреди да са били предявени писмено към застрахования за първи път през периода на застраховката. Тези условия не били налице заедно, затова липсвало застрахователно покритие в полза на застрахования ответник Д. Л.. Освен това, в т.6.7 от общите условия било уговорено изключване от рисковото покритие на действията на застрахования, свързани с наказателната му отговорност по Наказателния кодекс.

Затова било налице и това изключване от рисковото покритие, поради което застрахователят не отговарял за причинените от ответника вреди. Постъпил е отговор на исковата молба от третото лице-помагач на МБАЛ С. , ЗК „У. – С., на л. 382-384. Третото лице поддържа, че недопустимо се смесвали двата института на непозволеното увреждане и тази на отговорността на възложителя за извършването на определена работа по чл. 49 и чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД. От една страна се твърдяло, че била налице солидарна отговорност между възложител и изпълнител, а именно между МБАЛ „Б. Ш. -С. и лекарите, работещи там, а от друга солидарност между неколцината причинители на вредата, включително Д. Д.Л., която нямала никакви правоотношения с болницата, и самата Б., като увреждащ при възлагане. Поддържа се, че в молбата на пълномощника на ищците А. К. спешно да се администрира делото, като се разменят книжата към исковата молба, за да можели ответниците да защитят правата си като предявят обратните искове срещу своите застрахователи преди изтичането на петгодишната погасителна давност, се съдържало нарушение на чл. 43, ал.3 от Закона за адвокатурата, който съдържал забрана за адвоката на едната страна да представлява или защитава интересите и на другата страна, в случая ответниците. Поради това били налице основания за отвод на процесуалния представител на ищците, което пък било пречка за даване ход на делото. По същество твърди, че исковете били неоснователни. Твърдението в исковата молба, че вина за трагичния инцидент носели Д. Л., В. Г. и М. И., било неоснователно и недоказано. В основата му лежали незаинтересоваността и неадекватните действия на личния лекар на детето Д. Л.. Тя не извършила преглед на детето на 16.09.09г., при положение, че родителите я потърсили във връзка с получения от детето обрив. В разрез с всичките си задължения като лекар, предвид общоприетите практики при лечението на четиригодишно дете, както и с общочовешките си задължения, ответницата Л. дала само указания по телефона. На следващия ден все пак извършила преглед и назначила Л., което впоследствие не дало резултат. На 18.09.09г. родителите отново се свързали с Д. Л. която отново неглижирала състоянието на детето, вечерта на същия ден отново била потърсена за съвет, тъй като детето се влошавало. Въпреки всички сигнали на родителите и въпреки последвалите четири почивни дни Д. Л. не положила и минималните грижи за детето, на което била личен лекар. Поради изложеното, в случай, че Д. Л. бе изпълнила не само задълженията си на лекар, но и на отговорен човек, не би се стигнало до трагичния инцидент.

Затова вината и отговорността на същата трябвало да се отличат, което било от значение за правилното решаване на делоо. Категорично неправилно било становището на ищците, че в настоящото производство било недопустимо да се разпределя отговорността на всеки от ответниците, цитираната практика, по- точно решение №341/09.04.85г. по г.д.№126/85 на ІV г.о. на ВС на НРБ, се отнасяла за случаите, в които увреденият бил предявил иск срещу един от длъжниците, и в този случай същият не можел да възразява за разделяне на вземането срещу всеки от длъжниците. В конкретния случай бил предявен иск срещу всички предполагаеми длъжници, или цитираната практика била изцяло неотносима. Исковете били изключително завишени по размер, затова се отклонявали от установената съдебна практика при подобни случаи. Действително, човешкият живот бил безценен и не можел да се оцени в парична равностойност, още повече когато ставало дума за дете на четири години, но това не означавало, че съответното обезщетение трябвало да обогатява правоимащите и повишава техния стандарт. Целта на обезщетението била да репарира претърпените вреди, доколкото това било възможно и да съответства на икономическата конюнктура, както в страната, така и в населеното място, където било настъпило увреждането. Бил налице и значителен принос за настъпване на увреждането от страна на родителите-ищци. Приносът се изразявал в това, на първо място, че родителите бездействали, след като забелязали влошаване на състоянието на детето и получили отказ за преглед от личния лекар на 18.09.09г. На следващо място, приносът се изразявал в отказа им да проведат антибиотично Л. на детето, тъй като същото щяло да увреди бъбреците му. На последно място, според историята на заболяването на детето била видима тенденция на множество инфекциозни заболявания за много кратък период от време, които повлияли на състоянието на детето преди и към момента на настъпване на инцидента. Доказателство за това били десетките съставени амбулаторни листове, както и броя на заболяванията, свързани с бактериалната инфекция. Възразява, поради изтекла давност по отношение на вземането за лихви от 20.09.09г., поради изтичането на тригодишната погасителна давност преди предявяване на иска, по отношение на това вземане. Претендира направените по делото разноски. Това трето лице, като ответник по обратния иск на болницата, в отговора на обратния иск /л.386-387/, оспорва обратния иск по основание и размер. Твърди, че предвиденото в договора застрахователно обезщетение от 100 000лв. било в агрегат на всички настъпили застрахователни събития, т.е. за да бъдел достигнат следвало да има повече от едно събитие. В случая в отговора на иска болницата -ответник направила признание за едно настъпило събитие, това, предмет на иска. Според раздела лимит на обезщетение в договора, били налице три групи лимити. Първа, до 50 000лв., за едно събитие, втора група, до 20 000лв. за едно медицинско лице, и трета група, до 100 000лв., за всички събития, с натрупване.

В конкретния случай било налице едно събитие, причинено от едно лице, в този случай лимитът бил 20 000лв., или се дължали 19 000лв., с приспадане на 5% самоучастие, или 1000лв. Затова предявеният обратен иск от 95000лв. следвало да се отхвърли в частта над 19000лв. Възразява срещу претенцията за лихви от деня на изплащането на обезщетението, тъй като болницата не била изпълнила задължението си по чл.8.1.1. от общите условия, като по този начин препятствала застрахователя да уреди спора доброволно, без да се натрупват лихви и разноски. Прави възражение за изтекла погасителна давност на основната претенция за лихви след 20.09.09г. в исковата молба, като погасена по давност след изтичане на три години преди предяваване на иска. Моли съда да отхвърли обратния иск над 19 000лв. и претендираните законни лихви, като им присъди направените разноски. Постъпило е и становище на ДЗИ - О. застраховане Е.- С., конституирано като трето лице - помагач на ответника Д.Л.. /л.403-405/. Според становището, отговорността на болницата по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД била само за виновното действие на неговия работник, Д. И.. Болницата отговаряла солидарно с него и имала регресни права спрямо И. по чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД, но не и по отношение на Л., с която не се намирала в отношения на възложител и изпълнител на определена работа. Вярно било, че с присъдата И. и Л. били признати за виновни при условията на независимо съпричиняване на общия вредоносен резултат по чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД и отговаряли солидарно, но в отношенията помежду им била налице разделност на отговорността, в зависимост от размера на съпричиняването. Затова в исковата молба следвало да се посочи конкретен размер за отговорността на всеки от съпричинителите, именно поради съединяване на исковете и общото им предявяване, а болницата не можело да се осъди за действията на ответника Л., на която нищо не била възлагала. Освен това делото подлежало на спиране, поради висящото към момента друго наказателно дело, за отговорността на Д. К. И.. Определеното обезщетение следвало и да се намали, поради съпричиняване на родителите с неприлагането на изписаното от Д. Т. антибиотично Л., по чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Обезщетението, което ищците претендирали било прекомерно и не било в съгласие с принципите на справедливостта. ФАКТИ ПО ДЕЛОТО : Както е посочено и в доклада по делото, възприет без възражения от страните, в исковата молба ищците твърдят, че са родители на починало вследствие на лекарска грешка или лекарски деликт дете, за което лекарите /първите двама ответници/, били осъдени с влязла в сила присъда. По отношение на третия ответник, лечебно заведение – Б., искът е съединен за солидарно осъждане с първите двама ответници, на основание възлагане на работата на ответника И. по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, и на основание обстоятелството, че изпълнителното деяние, представляващо действия и бездействия на двамата лекари Л. и И., било извършено от тях заедно по смисъла на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД, т.е. увреждането произтича от един и същ юридически факт, респ. от едно правоотношение, или искът почива на едно и също основание. Според приетото в доклада, в тежест на ищците е било да установят фактическия състав на непозволеното увреждане, което твърдят, а именно: вредата, като страдания от морално-психически характер, която ищците– родители понасят от загубата на починалото им дете Н.; кои са действията и бездействията, които от обективна страна представляват изпълнителното деяние на гражданския деликт /в случая ищците поддържат, че действията и бездействията, които съставляват това деяние са установени с влязла в сила присъда, тъй като са престъпление/, затова обстоятелството, дали е извършено деянието и какво точно включва то, е гражданска последица от присъдата, която в тази си част е задължителна за граждански съд по чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК; или има тъждество между състава на престъплението и твърдения граждански деликт; противоправността на деянието, от което произтича вредата, също на О. основание би подлежала на доказване от ищците, при условие, че тази противоправност не беше установена с влязла в сила присъда; причинната връзка между деянието и вредата, както и вината на лекарите – физически лица, също не подлежат на доказване. Доказването на всички фактически твърдения, които ответниците поддържат, е ограничено от посочения по-горе задължителен характер на присъдата относно установяване на деянието /състава на престъплението/, извършването му от първите двама ответници, неговата противоправност и вината им. Затова гражданският съд не може да установява фактическа обстановка, свързана с деянието, различна от установената от наказателния съд. От задължителното действие на присъдата са изключени единствено фактите и обстоятелствата, твърдени от ответниците, свързани с възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, тъй като те са извън състава на престъплението, установяван от наказателния съд.

Затова дори същият да се произнесъл относно това, дали е налице или не такова съпричиняване, това произнасяне не е задължително за гражданския съд. В този смисъл определение № 406/21.04.10г. по Г.д.№ 1453/09г. на ІІІг.о. на ВКС. От всичко казано следва, че всички фактически твърдения на ищците в исковата молба относно фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД с изключение на вредите, болки и страдания от смъртта на починалото дете, а именно деянието, като действия и бездействия на лекарите, причинната връзка между тях и смъртта на детето, противоправността на тези действия и бездействия, както и вината им, са установени с влязлата в сила присъда № 150/09.07.13г. по ВНОХД №486/12г. на Апелативен съд – П., в сила от 10.03.14г., която е обстоятелство от значение за правилното решаване на делото, последващо на предявяването на исковата молба.

Според присъда № 150/09.07.13г. по ВНОХД №486/12г. на Апелативен съд – П ., подсъдимата Д. Л. е била призната за виновна в това, че за времето от 20,24ч. на 18.09.09г. до 03,35ч. на 20.09.09г. в Г. С., чрез бездействие поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, за която се изискват специални знания по силата на нормативен акт – чл. 183,ал. 1Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по от Закона за здравето и чл.3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, представляваща източник на повишена опасност, общопрактикуващ лекар, съгласно договор №210207/27.02.09г. между НЗОК и „Д.-61-Д. Л. – амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика”, която е нарушила разпоредбите на чл. 46, ал.2 и ал.3Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за здравното осигуряване, чл. 8Чл. 8. ⚖️ Практика (15) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.. ал.2, т.1 от Закона за здравето, чл. 116, ал.1, т. 1Чл. 116. ⚖️ Практика (6) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За осъществяване на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на регионалната здравна инспекция се създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи. Директорът на регионалната здравна инспекция е председател на съвета. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съветът по ал. 1 включва един представител на регионалната здравна инспекция, директорите на лечебните заведения за болнична помощ, на центъра за спешна медицинска помощ и представители на областната администрация и на общините в съответния регион. (3) Съветът по ал. 1 приема регионалните планове за действие и програмите за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи. Раздел VI. Контрол върху медицинското обслужване (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Раздел VI. Контрол върху медицинското обслужване (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) и 2 вр. с чл. 112, ал.5, т.10, чл. 119, ал.1, т.1 и т.2, чл. 120, ал.1 от Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и ССБ от 2006г., чл.1. ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.7, т.3, чл. 18, ал.1, т.1 и т.2, чл.20, ал. 1 от договор № 210207/27.02.09г. между НЗОК и „Д. – Д. Л.” е причинила по непредпазливост смъртта на Н. Н. С. от Г. С., поради което на основание чл. 123, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК е била осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като е била оправдана по първоначалното обвинение за извършване на деянието в периода от 09,47 часа до 20,24часа на 18.09.09г., както и да е нарушила разпоредбите на чл. 45, ал.1, т.3Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... от Закона за здравното осигуряване, чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето във вр. с Наредба № 41/21.12.05г. /ДВ бр1/03.01.06г., л.17 от РД-УС-04-17/20.01.09г. Със същата присъда подсъдимата М.И., е била призната за виновна в това, че за времето от 03,35часа до 06,30 часа на 20.09.09г. в Г. С., като дежурен лекар в спешно приемно отделение на МБАЛ „Д. Б. Ш. – С., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – лекар-ординатор в същото отделение, за която длъжност се изискват специални знания по силата на нормативен акт – чл. 183, ал.1Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по от Закона за здравето и чл.3, ал.1Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, представляващи източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредбите на чл. 116, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО; чл. 99, ал.3, т.1 и т.2Чл. 99. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) във вр. с ал.2 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето, чл.5, т.1 и т. 11Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Договор № 2102235/27.03.09г.; чл.2, чл.3, чл.4, т.2, чл.6, чл.9, т.2, т.3-7, чл.14, ал.1, т.2 и т.3 от Правилника на същото отделение, както и задълженията й от длъжностната характеристика, е причинила по непредпазливост смъртта на Н. н. С. от Г. С., поради което на основание чл. 123, ал.1, пр.2, вр. с чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК е била осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, като е била призната за невиновна и е била оправдана по обвинението за нарушаване на разпоредбите на чл. 45, ал.1, т.3Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... от ЗЗО, чл. 86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (103) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2003 г., в сила от 01.03.2003 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Раздел II. Дейност по доброволното здравно осигуряване (Нов - ДВ, бр. 107 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) във вр. с ал.3 във вр. с чл. 8Чл. 8. ⚖️ Практика (15) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.. ал.1, т.1 от Закона за здравето, чл.8, т.1, пр. 1Чл. 8. ⚖️ Практика (15) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. и 3, т.2, пр.1, т.4, пр. 1,3 и 4 от Правилника за устройството и дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Д. Б. Ш. - С., чл.2, чл.3, чл.4, т.2, чл.14, ал.1, т. 2 и т.3 от Правилника на спешно приемно отделение на същата Б.. Както е известно, присъдата е единство от диспозитив и мотиви, които представляват единен съдебен акт.

В исковата молба ищците частично са възпроизвели фактическата обстановка, приета за доказана от наказателния съд, в диспозитива на присъдата /л.307 и 308 от делото/, подкрепен от детайлно описание на приетите факти, установяващите ги доказателства и правното им значение в мотивите /л. 323-330/ на същата. Затова насрещното доказване на някаква друга фактическа обстановка, твърдяна от ответниците Л. и И., относно техните действия и бездействия, причинната им връзка със смъртта на детето, противоправността и вината им, е изключено от задължителното действие на присъдата. Както се посочи и по-горе, от значение в случая могат да бъдат единствено фактите и обстоятелствата, поддържани от ответниците Л., И. и МБАЛ С. , а също и от третите лица, които да обосновават наличие или липса на съпричиняване от страна на родителите-ищци на настъпилия противоправен резултат, а именно смъртта на детето. Тези факти и обстоятелства са в следните насоки: 1/ наличие на обективно състояние, снижен имунитет на детето, което е компрометирало предприетото Л. и е допринесло за леталния изход; 2/ неприлагане на предписано от Д. Т. на 19.09.09г. антибиотично Л., което би могло да повлияе благоприятно върху евентуално насложената бактериална инфекция, която от своя страна във взаимодействие с диагностицираната варицела, довела до смъртта на детето; 3/ несъобщаване от родителите на лекарите Л. и И. на всички промени в състоянието на детето и симптомите им и предписаното от други лекари Л., предходните заболявания, както и обстоятелството, че детето е било в контакт с друг болен от вирусна или бактериална инфекция на горните дихателни пътища, ищцата М. И.; 4/ прекъсване на причинната връзка между действията и бездействията на лекарите Л. и И. и настъпилия противоправен резултат, поради предшестващ преглед от други лекари. В отговора на исковата молба нито на отв. И., нито на Л., нито на МБАЛ С. , нито на третите лица, не е посочен довод за съпричиняване поради разчесване на обривните единици и навлязла бактериална инфекция, поради самоназначено Л. с оцет и Микстура Алба, затова този довод, изложен в писмената защита на отв. И., не се обсъжда. За установяване на твърдяното от ответниците съпричиняване по делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са основна и повторна съдебно-медицинска експертизи. Относно наличието на снижен /потиснат/ имунитет и влиянието му върху настъпилата смърт на детето.

По този въпрос са били приети основна и повторна съдебно-М. експертизи, които подробно са обсъдили наличната медицинска документация по случая, включително материалите по досъдебното и съдебните производства. При отговорите на въпроси №2-4 в първоначалната съдебно-медицинска експертиза /СМЕ,/ на л. 430-433, вещото лице Д. П. Л. е дал подробни разяснения, според които на основата на наличните данни по делото може да се твърди, че се касаело за дете с потиснат имунитет – клетъчен и /вероятно/ хуморален, като следвало да се има предвид, че по начало при дете на конкретната възраст имунитетът все още не бил напълно изграден. Основанията за този извод вещото лице посочва в 6 направления, а именно : 1/ честотата на инфекциите, първа инфекция на тримесечна възраст след раждането /възпаление на средното ухо/, когато бил и първият прием на антибиотик; през първата година О. 2 регистрирани инфекции с прием на антибиотици, през третата година 5 регистрирани инфекции с прием на антибиотици, през четвъртата година 8 регистрирани инфекции, с прием на антибиотици. Вещото лице изрично е посочило, че честите инфекции, освен като белег за отслабен имунитет, от своя страна също водели до този ефект; 2/ начин на протичане на заболяванията – продължителни, хронифициране с усложнения, което свидетелствало за понижена обща устойчивост на организма при инфекции, анализът на инфекциите показвал тенденция от локализация първоначално само на ниво горни дихателни пътища, към пренасяне към трахея, бронхи и интерстициум на белия дроб; 3/ имунитетът можело да е подтиснат и при честа употреба на антибиотици. Честият прием на антибиотици водел до задълбочаване на имунния дефицит, поради компрометиране на нормалната чревна флора и всички последици върху микросредата и функцията на мукозно-асоциираната лимфоидна тъкан, която на практика била най-големия имунен орган с автономно действие в лигавиците и с ефект върху системния имунитЕ. Отбелязано е, че през 2007г. в отразените в седем амбулаторни листа заболявания, детето е получавало антибиотици при почти всяко заболяване - Цевзил, Оспексин, Уназин, Суметролим, Клацид, Ампицилин, Тобрадекс, Флудитек, Амикин/; 4/ начинът на протичане на заболяването варицела също било указание за потиснати съпротивителни сили. Обичайно след появата на обривите, в границите на около 6 до 12 дни обривът преминавал през стадиите, макула, папула, везикула, круста. Можело да следват още няколко тласъка /1-3/ в рамките на 3-5 дни, с последващо оздравяване. При Н.С. първите клинични прояви се установявали на 16.09.09г., когато се появявали обривите; на 19.09.09г. се установява наличие на възпаление – обрив по корема /пустула/, смъртта настъпила на 20.09.09г., т.е. 4 дни след появата на обрива, вероятно във фазата на виремията; 5/ клиничната форма на заболяването и неговите клинични прояви. Обичайно при варицелата след появата на обривните единици, състоянието на болния се подобрявало, повишаването на температурата през следващите дни и появата на други оплаквания като неспокойствие, повръщане и подуване на и около обривните единици, били признаци на тежко протичаща варицела с неколкократно преминаване на вируса в кръвта /виремия/ или прибавена вторична бактериална инфекция, т.е. имунният отговор не е бил адекватен да прекрати виремията; 6/ наличието на анемия също оказвало влияние върху възможностите за обща съпротива на организма срещу инфекция – от лабораторните изследвания било видно наличието на таласемия минор /бета-таласемия - вродено нарушение в синтеза на бета–полипептидните вериги на хемоглобиновата молекула/, но тя нямала сериозно отношение към имунитета. Според вещото лице, тези доказателства били силно насочващи. По-категорично твърдение можело да се направи при наличие на съответни изследвания, но в документите за провежданите на детето лабораторни изследвания, такива липсвали /имунологични изследвания, състоянието на фракциите на Т-лимфоцитите/. В подкрепа на това твърдение можело да бъде наличието на зависимост – чести инфекции в детството или сега, при единия или двамата родители. От данните в медицинските документи можело да се направи предположение за наличие на първичен имунен дефицит. Характерни за вродените имунни дефицити били честите инфекции, които започвали обикновено около 5-6 месечна възраст най-късно, когато започвала продукцията на собствени антитела от кърмачето. До този момент имунната защита се осъществявала от трансплацентарно преминали антитела от майката, както и имуноглобулин А от кърмата, характерно било също и високата честота на инфекциите в рамките на една година. Можело да се предположи наличие на хуморален имунен дефицит, т.нар. селективен дефицит на имуноглобулин А, който бил един от най-честите имунни дефицити.

Имуноглобулин А бил отговорен изключително за активния имунитет, като при детето била наблюдавани рецидивиращи инфекции на лигавиците на респираторен, гастроинетстинален или урогенитален тракт. На въпрос 3, първоначалната СМЕ е дала отговор, че честотата на описаните в амбулаторните листове заболявания била висока, детето било в групата на често боледуващите. Една от причините за честото боледуване бил слабият имунитет, при което децата страдали от респираторни заболявания, боледуването протичало продължително, с изостряне на вече съществуващите хронични инфекции. От своя страна, честите остри респираторни инфекции можели да променят неблагоприятно здравния статус на детето, да нарушат компенсаторните механизми на организма, при което възниквал порочен кръг. При отговора на 4-ти въпрос, при такова състояние на детето /имунен дефицит/, как снижената имунна защита се е отразила на лечението на варицелата, респ. дали е допринесло за вредоносния резултат, вещото лице е отговорило, че при пациенти с дефицит или потисната имунна система се очаквало по-тежко или усложнено протичане на варицелата с пустулизиране на обривите, поява на були, засягане на дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, с развитие на пневмонии, миокардити и енцефалити, които можели да се окажат фатални. Варицелната пневмония била водеща причина за тежкото протичане и смъртност при лица с потисната имунна система. Имунният дефицит водел до риск от тежка варицела и персистираща виремия, животозастрашаващо дисеминиране на инфекцията с флуминантна дихателна недостатъчност. Съдът приема първоначалното заключение за компетентно и обективно, с изключение на частта му относно имунния дефицит. В тази си част заключението не почива на документи и изследвания, а на предположения, затова е необосновано и не следва да се приемат изводите му, още повече, че в тази си част то не се подкрепя и от повторната тройна съдебно-медицинска експертиза. Според повторната съдебно-медицинска експертиза /л.828/, за 4-годишен период след раждането си, детето Н. имало регистрирани 72 прегледи, от тях 44 по повод на различни инфекции, най-вече респираторни, като много от прегледите били вторични, т.е. по повод на едно и също заболяване /от 2 до 4 прегледа/. Честотата на описаните в амбулаторните листове заболявания била висока, т.е. детето било в т.нар. група на „често боледуващите”. Една от причините за честите заболявания бил слабият имунитет, при което децата страдали от респираторни заболявания, боледуването протичало продължително, с изостряне на вече съществуващите хронични инфекции, водещи включително и до летален изход. Проблемът бил, че наличието на слаб имунитет много често оставало без покритие, по отношение на конкретни доказателства, тъй като нарушенията, които можело да стоят в основата му, били много разнообразни; изследвания в различните насоки трудно се реализирали, затова най-важните доказателства за вроден имунен дефицит липсвали. Имало пациенти с имунен дефицит, които без да се често боледуващи, заболявали фатално при първа среща с определен инфекционен агент. Затова почти винаги при дете, починало от остра инфекция, при което нямало доказано предшестващо хронично заболяване, което да снижава имунитета му, се поставял въпросът за по леко-протичащ и недоказан до момента имунен дефицит. При детето Н.С. не били правени никакви изследвания, които да докажат има ли то вроден или придобит имунен дефицит. Наличната анемия, която също не било изяснено дали е желязонедоимъчна или таласемия минор, не би могла да доведе до такъв имунен дефицит, който да обуслови фаталния изход в случая. Едва ли изследването на родителите би помогнало за изясняване на повдигнатите въпроси. От своя страна, честите остри респираторни инфекции можели да променят здравния статус на детето, да нарушат компенсаторните механизми на организма, при което се оформял порочен кръг. При пациенти със снижени съпротивителни сили /вкл. имунитета/, можело да се очаква по-тежко или усложнено протичане, дори на сравнително по-леки инфекции, както и недостатъчна ефикасност на обичайните средства и медикаменти за Л. на тези заболявания. Този отговор на въпрос № 2 от допълнителната СМЕ, възприет заедно с отговора на въпрос № 1 от същата /страдало ли е детето от заболявания, които са били свързани с настъпилата смърт/, обосновават извода на наличие на потиснат имунитет у детето Никол, което не било заболяване и не се дължало на конкретно заболяване, а на сбор от обстоятелства, имащи значение в цялостния процес на вирусната инфекция варицела, която в крайна сметка според повторната СМЕ, е причинила смъртта на детето. В същия смисъл е отговорът на въпрос № 8, от повторната СМЕ /л.831-833/. Доколкото обаче това състояние на детето е било установено след настъпилата смърт, не е било известно на родителите приживе, нито на личния и лекуващите лекари, то се е намирало във връзка с настъпилите усложнения при протичането на варицелата и настъпилата смърт, но обективно не може да се вмени във вина на родителите. Това е така, защото то е представлявало обективно състояние, сбор от обстоятелства, които са били извън някакво субективно отношение на който и да е от тях към настъпилия краен противоправен резултат, смъртта на детето, и не представлява резултат от обективно действие или бездействие. Макар, както ще се посочи и по-долу, вина в случая да не е необходимо да се доказва, а единствено пряка и непосредствена причинна връзка, то това обективно състояние няма връзка с поведението на родителите- ищци. След като приживе не е било диагностицирано, състоянието на потиснат имунитет не е резултат и във връзка с действие или бездействие на ищците, включително с реализиране на обема на дължимата им грижа като родители. По отношение на неприлагането на предписаното от Д. Т. на 19.09.09г. антибиотично Л.. На първо място, става дума за отрицателен факт, възложен в тежест на доказване на ответниците. Налице са гласни доказателства – показанията на св. Т. /л.663-666/, лекарят-хирург, извикан за консултация в спешно отделение на 19.09.09г., показания на св. К., медицинска сестра в същото отделение, присъствала на прегледа същия ден /л.666-667/ и мед.сестра Я. /л.667-669/, за предложено от Д. Т. антибиотично Л., поради възможност от настъпване на бактериална инфекция от разчесването на обривна единица.

Според тези свидетели, бащата Н. С. отказал прилагането на антибиотично Л., тъй като детето било „отровено от антибиотици” и да не се увредели бъбреците му. Затова Д. Т. предписал локално приложение на ихтиол и гентамицин, което било вписано във фиша за преминал болен № 7449/19.09.09г. /л.55/ в графата проведени консултации /”Назначиха се локално антибиот. При усложнения в състоянието нова консултация/. В показанията на св. Т. се съдържат данни, че той бил извикан за консултация за дете с варицела, по повод разчесана обривна единица. Дежурният лекар в спешното отделения Д. Г. му представил случая, че се касаело за дете, лекувано от около седмица от варицела, като поводът да не поиска консултация с хирург било наличие на зачервяване и болки в една от обривните единици, която била разчесана предния ден. Предният ден детето имало температура от 38 градуса, като една седмица било лекувано от личния лекар по повод на варицелата. При прегледа Т. установил обрив на тялото и лицето на детето. Установил по-голямо разчесване на обривна единица в областта на десния хълбок, като мястото било зачервено, подуто и болезнено. Препоръчал на близките, че поради този оток имало възможност на варицелата да се насложи бактериална инфекция. На този етап не се налагала хирургична намеса, а по-скоро консервативно Л., като препоръчал ихтиол и гентамицин мехлем. Посочил, че е удачно да се изпише антибиотично Л., тъй като от варицелата се получавали множество входни врати, които можели да се инфектират. Тогава бащата отказал антибиотично Л., тъй като от раждането си детето много често вземало антибиотици и едва ли не се било натровило от тях. Притеснявал се да не му се увредят бъбреците. Т. описал консултацията във фиша, не вписал антибиотиците, тъй като родителите не желаели да ги прибави. Не потърсил консултация с други специалисти, не попитал подробно родителите за терапията на варицелата, назначена от личния лекар. Към момента на прегледа отчел хирургичния проблем и не счел, че се налага консултация и хоспитализация, не говорил допълнително с родителите за антибиотика, какво ще бъде влиянието и негативите му, след като бащата отказал изрично отказал антибиотично Л.. Тези показания се потвърждават от св. К. и Я.. Гласните доказателства за предложено Л. с антибиотици, приемани орално, отказано от родителите, и предписанието за приложението им локално, се потвърждават от вписаното във фиша за преминал болен относно локалното Л.. Или доказателствата по това дело относно отказа на родителите на 19.09.09г. да приложат предложено от Д. Т. антибиотично Л., не са противоречиви. Вярно е, че наказателният съд е приел показанията на св. Т. и Я. за недостоверни, след поставянето им в очни ставки с бащата Н. С., както и след отчитане на евентуалната заинтересованост на свидетелите, като работещи в лечебното заведение, в което е починало детето, а не на последно място и в К. им на лица срещу които е било водено досъдебно производство за същото деяние, за св. Т. /л. 327 гръб и 328/. Този извод на наказателния съд, основан на събраните пред него доказателства, не се обхваща от задължителната сила на присъдата по чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК, и не е задължителен за гражданския съд, тъй като не е част от състава на престъплението. Освен това, отказът да се приложи медицинска услуга или Л. имат и формална страна. Тя е в това, че според чл. 90, ал.2Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. във вр. с ал.1 от Закона за здравето, пациентът, съответно негов родител може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започната медицинска дейност, като отказът се удостоверява в медицинската документация с подпис на лицето. В случая подпис на родителите под такъв отказ в медицинската документация липсва, и строго формално погледнато, отказът би трябвало да се смята недоказан. Но приемани в съвкупност и в тяхната взаимна връзка, доказателствата сочат на обратния извод – налице са данни в медицинската документация за множество лечения на детето Н. с антибиотици, налице са гласни доказателства на св. Т., св. К. и Я., за предписано и отказано от родителите такова Л. орално, и вписването на предписанието за локално приложение на антибиотик във фиша за преминал болен, като отказът не е документиран. За това разбиране и възприемане на доказателствата, е и коментарът на вещото лице П.Д.н. В.-С. в съдебно заседание на 17.09.15г., л.851: ”Хубаво е да бъде отбелязано, че родителите отказват, защото стигаме и до този момент. Ако родителите отказват, случва се и да не се запише, предложил е антибактериално Л. или антибиотик, родителите отказват, тогава става излишно да се записва какъв антибиотик предлага, той родителят няма да го вземе и лекарят знае, че няма да го получи това Л.. Иначе, ако се изписва терапия или някакво Л., задължително се пише какво и се дава рецепта”. Повторната съдебно-медицинска експертиза е отговорила категорично и единодушно на въпроса за необходимостта от антибиотично Л. в конкретния случай. Така, на въпрос № 4 /л.829-830/, с оглед на данните за възпалена и разчесана обривна единица, било ли е необходимо да се приложи антибиотично Л., експертизата е отговорила категорично положително. Антибиотиците не били средство за Л. на вирусни инфекции, използуването им се прилагало при насложена бактериална инфекция. При детето се развивала усложнена форма на варицела с образуване на пустули, були и кръвоизливи. Най-честото усложнение било вторичното инфектиране на везикулите в резултат на разкъсване, недобра хигиена, неправилно третиране. Обичайно то се овладявало лесно, но в редки случаи тази локална бактериална инфекция била свързана с риск от бактеримия. Това предполагало приложение на антибиотици за Л. и превенция на насложена бактериална инфекция на варицелния обрив. Поне през последните 24 часа /от 7-08,00 часа на 19.09. до смъртта на 20.09.09г. рано сутринта/ от живота на детето, антибиотичното Л. било абсолютно необходимо – дори и без микробиологични и други лабораторни изследвания, е имало достатъчно чисто клинични данни за бактериална инфекция. Продължение на въпрос за антибиотичното Л. е и отговора на въпрос № 5/л.830/, щяла ли е да настъпи смъртта на детето, в случай, че е било проведено предписаното антибиотично Л.. Експертизата не е дала отговор на този въпрос, с уточнение, че каквото и да се отговори, отговорът би бил до голяма степен спекулативен. Това било така, защото не можело да се говори за избягването на леталния изход единствено във връзка с прилагането на антибиотици, изходът от заболяването зависел от множество фактори, като съпротивителни сили /включително имунитет/ на детския организъм, а също свойствата на бактериалния причинител. Единственото, което категорично трябвало да бъде казано е, че при болното дете е трябвало да бъдат приложени антибиотици, при конкретната клинична картина. Антибиотичната терапия, подпомогната от останалото адекватно Л., би редуцирала значително риска от усложнено и фатално протичане на животозастрашаващата бактериална суперинфекция. Разпитани в съдебно заседание, лекарите- експерти Л. Ш. и В.-С. дават подробен отговор за възможностите на антибиотичната терапия, приложена своевременно /л.857-858/, в последните 24 часа преди смъртта, когато е имало данни за настъпили усложнения. Включително е посочено, че дозите по правило са максимални, не се сменят видовете антибиотици, може да са два, може да са три. Апликацията била различна за различните видове антибиотици, някои се въвеждали три пъти на ден, някои непрекъснато. В случаите на менингити например се поддържала непрекъснато и се поддържало дневната доза да се получи наведнъж, различно било при различните медикаменти. Според в.л. П.Ш. в с.з. на 17.09.15г. /л.858/, ако се приложела 24- часовата доза наведнъж, и след 3 часа се изследвало серумното ниво, което не се покривало с тъканното ниво, ефект се очаквал след 24-48 часа, според различни показатели- температура, тегло, вид на пациента, апетит, амбулаторна находка, изследвания, след което се отчитало имал ли ефект приложението на антибиотика. Или категорично експертите потвърждават необходимостта от приложението на антибиотик, най-късно 24 часа преди смъртта на детето. Относно несъобщаването от родителите-ищци на лекарите Л. и И. за важни промени в състоянието на детето, симптомите им и предписаното от други лекари Л., предходните заболявания и обстоятелството, че детето било в контакт с друг болен от вирусна или бактериална инфекция на горните дихателни пътища, ищцата М. И.. Водещ критерий при установяването на фактите, относими за това възражение, са приетите във влязлата в сила присъда факти, които имат отношение към съобщените от ищците – родители обстоятелства на ответниците Л. и И., свързани с лечението на детето в периода 18-20.09.09г. Това е така, защото тези факти и обстоятелства са били в основата на лекарските действия или бездействия, за които с влязла в сила присъда е признато, че е бил осъществен съставът на чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Затова фактическата обстановка, свързана с тези обстоятелства, като част от състава на престъплението, е задължителна за гражданския съд и не може да се пререшава или да се приема друго, поради влязлата в сила присъда.

Други факти и обстоятелства, различни от приетата в присъдата фактическа обстановка, които са извън състава на престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК /причиняване на смърт по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, която представлява източник на повишена опасност/, които са били извършени от увредените – ищци, намират се в причинна връзка с настъпилата смърт, и могат да доведат до извод за наличие на съпричиняване, на О. основание са допустими. Така по отношение на съобщеното от ищците на тов. Л. и И., наказателният апелативен съд, е приел за установено следното /л.324-326/ : " на 16.09.09г. /сряда/, около обяд, св. Б. забелязала, че Н. има обрив по тялото и предположила, че става дума за началото на заболяването варицела. Незабавно информирала родителите, като бащата Н. С. веднага взел детето от детската градина. След това се обадил на личната лекарка подс. Л.. Запознал я със състоянието на детето, като Д. Л. по телефона наредила на родителите да дават витамин С и да мажат пъпките със спирт до следващия ден, когато да доведат детето на преглед. На 17.09.09г. /четвъртък/ сутринта, родителите завели детето Н. на преглед при подс. Л.. Личната лекарка прегледала детето и поставила диагноза варицела, но не установила никакво нетипично развитие на заболяването. Назначила лечене с Ремантадин, Микстура алба, Есберитокс, Мултивитамол, Тантум лимон. Също и изследвания за урина, тъй като майката се оплаквала, че детето има парене и често уринира. Казала на родителите, че предстоят няколко почивни дни, като могат да потърсят дежурни нейни колеги, след което може да се направи контролен преглед, да се удължи картината или да се коригира терапията. На 18.09.09г. /петък/ сутринта, Н. отново имала температура, както и леко подпухване в областта на лицето. Майката М. И., притеснена от състоянието на детето, в 09.47ч. се обадила по мобилния телефон на личния лекар подс. Л., като й обяснила за това състояние. Д. Л. обяснила, че това било нормално за заболяването и не се налага преглед , а такъв щял да се проведе след почивните дни. Вечерта на 18.09.09г., около 20,20 часа, Н. повърнала един път и св. М. И. отново се обадила на Д. Л., за да й съобщи за настъпването на този симптом, който засилил тревогата на родителя. Майката обяснила допълнително, че освен температурата и повръщането, детето имало подуване на лицето, червени петна и се оплаква от болки в гърлото. Подс. Л. вместо да отиде до дома им за повторен преглед или да насрочи подобен за следващия ден, препоръчала на родителите по телефона да продължат с назначеното от нея Л. и успокоила майката, като й разяснила, че високата температура можела да продължи до 4-5 дни.

Родителите на Н. изпълнявали назначеното от личния лекар Л. през цялата нощ на 18/19.09.09г., но въпреки това детето продължавало да бъде неспокойно и с температура. На 19.09.09/ събота/, около 07,10 часа майката и бащата решили да заведат детето за преглед в спешно приемно отделение в МБАЛ „Б. Ш. Г. С., тъй като Н. продължавала да не се чувства добре, като две от пъпките на корема били подути, въпреки уверенията на Д. Л. от предната вечер, че състоянието й не буди тревога. Те взели това решение, тъй като Д. Л. при първоначалния преглед , а и при последното им обаждане отбелязала, че следват почивни дни и не бивало да я безпокоят, като ако направела контролен преглед щяло да бъде след това. По това време дежурен лекар в СПО до 7,30часа бил подс. В. Г., а дежурна медицинска сестра св. Е. Я.. Въпреки края на дежурството, Д. Г. прегледал детето и виждайки пъпките установил, че става дума за варицела. Прегледът му не бил прецизен, като лекарят констатирал възпаление на една от обривните единици и решил да назначи консултация с хирург. Св. Я. попълнила заглавната част от фиша за преминал болен през спешно отделение № 7446, като записала трите имена на детето, час на постъпване – 07,20ч., ЕГН и адрес, и от кого е насочено. ДДаннните за обективното състояние на детето се попълвали от дежурния лекар, като Д. Г. снел формално анамнеза и вписал консултациите от прегледа, без да назначи изследвания. Въпреки, че приключвала смяната му, Д. Г. изчакал да дойде новопостъпилия в болницата дежурен хирург св. Т.. Последният се явил за консултация в СПО около 07,30ч. след като прегледал пациентката Н.С. в присъствието на дежурната сестра – св. М. К., Д. Т. установил оточност около обривна единица, с диаметър 2-3см, в областта над дясна хълбочна кост. Според Д. Т., подкрепено и от двете М. сестри – св. Е.Я. и св. М. К., той бил предложил на родителите на детето да бъдело назначено Л. с антибиотик, но те отказали, след което назначил локално Л. на възпалената обривна единица с ихтиол и гантамицин – унгвент, но във фиша било вписано само последното указание. Родителите Н. С. и М. И. отричали за предложеното им антибиотично Л., освен рецептата за мазане с ихтиол и гентамицин, както и да правят компреси. Малко преди това в СПО пристигнал и следващият дежурен лекар св. Михайлов, чиято смяна започвала в 07,30часа. В болницата към момента нямало регламент за приемането и предаването на дежурството, поради което подс. Г. го информирал устно за случая на пациентката Н.С., като му обяснил, че се касае за дете с варицела от няколко дни с възпалена обривна единица и за извикания за консултация хирург. След това подс. Г. побързал да напусне кабинета на СПО, тъй като вече закъснявал за следващото си дежурство в ОАРИЛ от 07,30ч. След дадените указания от св. Т., родителите заедно с детето напуснали кабинета на СПО. Д. Т. попълнил в графата за проведени консултации данните за своя преглед и назначеното локално антибиотично Л.. Във втората от фиша за преминал болен св. К. попълнила в графите час на изписване – 8,00часа, дежурен лекар Д. Г., хоспитализация – не, без обаче последният да е давал подобно указание и да има негов подпис. Когато св. Михайлов, който не бил присъствал при прегледа на детето, влязъл в кабинета на СПО, там вече нямало никой, тъй като родителите с детето вече си били тръгнали. По този начин, въпреки данните за бактериална инфекция, нито един от дежурните лекари не бил назначил изследвания - първоначално приключващия смяната си Г., и в последствие от новозастъпилия Михайлов. Осигурена била само консултация с хирург, но не и такава с инфекционист и педиатър, което би дало възможност за евентуално хоспитализиране на детето и провеждането на нужното Л.. Родителите продължили да провеждат назначеното Л., съобразно лекарските предписания на личния лекар и хирурга, като около обяд възпалената обривна единица се спукала и оттам изтекла съдържащата се в нея течност. Вечерта на 19.09.09г. здравословното състояние на детето продължило да се влошава. Майката, поради предупреждението на Д. Л. да не я безпокоят в почивни дни, помолила бащата да се обади. Затова в 19,15ч. Н. С. се принудил да позвъни за пореден път на Л., като й казал, че това не е обикновена варицела, която бил карал в 7-ми клас, защото детето не се чувствало добре – продължавала да има температура и пъпките се подували. Разказал й, че сутринта били ходили до Бърза помощ и какви указания са им дали. Обяснил й, че била разчесана една от обривните единици. Тогава Л. му казала да не се правят компреси, като му предписала йодасепт и биомицин. Отново, въпреки данните за градацията във влошаващото се здравословно състояние на детето, личната лекарка не извършила повторен преглед и наблюдение на Никол, при които можели да се проследят настъпващите усложнения, да му се назначат изследвания и да се даде евентуално направление за хоспитализация. През нощта на 19/20.09.09г. /събота срещу неделя/ детето било неспокойно. Около 03,00часа след полунощ родителите преценили, че детето отново трябвало да бъде прегледано от лекар и по гореизложените причини, решили да не безпокоят Д. Л., като посетили СПО, където пристигнали около 03,30часа. Дежурна сестра в СПО била св. В. К., а дежурен лекар – М. И.. Малко преди пристигането им в спешното отделение се намирали други двама пациенти, като първият от тях бил обслужен и изписан, а вторият останал в отделението. Родителите и детето седнали на една пейка пред отделението и изчакали малко, след което бащата отишъл до дежурния лекар и настоял да прегледа детето. Основното оплакване на родителите е било за разчесана обривна единица, като обяснили, че детето било болно от варицела от 3-4 дни, през деня вдигало температура малко над 39 градуса, за която са давали капки Хексалгин. Споделили и за посещението си в СПО предишния ден и изписаното им и проведено от тях Л.. Д. И. прегледала непрецизно детето на кушетката, като само накарала майката да вдигне дрехите му и да оголи кръста и гърдите му, където се намирали обривните единици. Не направила прослушване със слушалка. И. установила, че една от разчесаните обривни единици по десния хълбок на детето била зачервена.

Детето се придвижвало на собствен ход и при лягането в кушетката било А.. При прегледа на дежурния лекар не му направило впечатление нещо особено в оцветката на кожата, двете му гръдни половини вземали еднакво участие в дишането и не се е включвала допълнителна мускулатура при дишане. За разлика от И., К. забелязала, че детето е вяло, отпуснато, неспокойно, като майката е споделила, че от предната сутрин, след прегледа в СПО Н. не е заспивала, неспокойно, с температура. Тези данни за детето се потвърждавали и от дежурния санитар в отделението – Ганелова. Дежурната сестра измерила температурата на Никол с електронен термометър, който отчел 36,5 градуса, а след това при измерване с живачен термометър 37,1 градуса. Дежурния лекар съобщил на родителите, че не намира нищо тревожно в състоянието на детето, инфекционистът щял да дойде към 07,00 часа, ако искали да си отидат вкъщи или да изчакат, за да бъде настанено детето в инфекциозно отделение. Родителите решили да почакат като седнали на пейката пред спешното отделение. Детето продължавало да не се чувства добре, като с майката полегнали на пейката пред СПО. Дежурната сестра видяла това и ги поканила да влязат в отделението и да легнат на едно легло, което те и направили. Детето неколкократно молило майката да ходят до тоалетната, защото му се чишкало но въпреки опитите не успявало да уринира. Около 03,50 часа И. се обадила за консултация на дежурния лекар в Детско отделение – К.В.. При разговора Д. И. запознала Д. В. със случая на пациентката Н.С., като посочила възрастта й – 4г., уточнила, че става дума за болно от варицела, което сутринта на 19.09.09г. също е търсило лекарска помощ в СПО по повод възпалена обривна единица и допълнила, че детето е имало висока температура. Василева дала указания по телефона да се извика за консултация инфекционист, тъй като в Детско отделение не можело да се хоспитализира дете с инфекциозно заболяване и така разговорът приключил. В. не отишла до СПО да прегледа детето и да даде консултация за състоянието му, като преценила по думите на И., че случаят не бил спешен и нямало място за притеснения. По настояване на майката, бащата отишъл при Д. И. с молба отново да види детето. Едва тогава дежурният лекар назначил изследвания за кръвна картина и киселинно-алкален профил. Дошла лаборантка, която взела кръв от пръста на детето. Л. с витамин „С” венозно. С-р И. и св. К. след продължителни и многократни опити, не успели да намерят венозен източник. Поради тези причини, извикали дежурната медицинска сестра от детско отделение – Р. Д. .

Последната се отзовала на повикването и отишла в СПО като направила няколко опита да намери вена на пациентката Н.С.. Детето се държало и не давало да му сложат абокат. След няколко опита на Н. и поставили абокат и започнало вливане на банка натриев хлорид 250 мл. и витамин С, 5сс /една ампула/. На св. Д. й направило впечатление, че детето, въпреки че е контактно, било зле, бледо, но не жълто, като тялото му било обляно със студена пот, а над десния хълбок има светлосиньо петно. Междувременно дошъл пациент с кардиологични проблеми, като Д. И. му назначила кардиограма и повикала за консултация дежурния кардиолог – св. И. С., който се оказал далечен роднина на бащата. След като извършил прегледа кардиологът за кратко разговарял с родителите и си тръгнал. В 04,20 часа били готови резултатите от назначените от Д. И. изследвания на Н.. Бащата Н. С. донесъл резултатите на Д. И., която след като се запознала с тях преценила, че изследванията не били тревожни. Резултатите от изследванията на кръв били следните: Левкоцити – 6,7г/л; Хемоглобин – 106гр/л; Хематокрит – 0,357; Тромбоцити – 228; обем на средния еритроцити /МСУ/ -57,6; хемоглобиново съдържание на средния еритроцит /МСИ/-17; хемоглобинова концентрация на средния еритроцит /СИС/ - 297г/л; LYM% - 0,16; MXD% - 0,56; NEUT%-0,78; кръвно-газовия анализ от 04,19чаа на 20.09.09г. сочел – измерена температура 37 градуса по целзий, Ph-7.407] PCo2-29.4mmHg; РО2-55,4mmHg. След това И. възложила на дежурната сестра св.К. да наблюдава Н.С.. По този начин тя не изпълнила дадените й указания от консултиращия лекар Д. С. да извика дежурния специалист – инфекционист, нито преценила за нужно да я потърси за становище, както и да проведе по-задълбочено клинично изследване на детето и непрекъснато наблюдение за здравословното му състоение, с оглед на влошаващите се жизнени показатели. Около 06,10-06,20 часа сигнализирана от майката, св. К. забелязала, че състоянието на детето рязко се влошило, започнала да скърца със зъби, да хърка, провлачвала думи, дишането и било затруднено. За тези симптоми тя съобщила незабавно на И., а тя от своя страна започнала отново да търси по телефона дежурния педиатър В., за извършване на консултация, поради рязко влошеното състояние на детето. През това време дежурната сестра св. К., решила да не чака повече, като грабнала детето на ръце и го занесла в детското отделение за реанимация. Там, след кратък и неуспешен опит за реанимация, Н.изпаднала в състояние на клинична смърт. Впоследствие я приели в 06,40ч. в ОАИЛ с дежурен лекар св. С.. Там, към 07,20часа видно от реанимационния лист на СПО била констатирана смъртта на пациентката Н.С.". От тази, подробно изложена фактическа обстановка, приета от наказателния съд, и задължителна за гражданския по отношение на това извършено ли е деянието / състава на престъплението/, извършено ли е виновно и виновността на лекарите, според чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК, става ясно, че възраженията на ответниците Л. и И. за несъобщаване от родителите на симптомите на заболяването и извършеното предходно Л., са неоснователни. Може да се приеме за основателно единствено възражението на отв. И., че не са й били съобщени предходните заболявания на детето, но както установява допълнителната СМЕ и становището на в.л. П. В.-С.в съдебно заседание / л.848/, макар да имат значение, тъй като това е един организъм, те нямат пряка и непосредствена, директна връзка с настъпилата смърт. Наказателният съд е приел в присъдата наличието на инфекция с неизяснен произход у родителя М.И. и контакта й с детето. Това обстоятелство било във връзка с немарливото изпълнение на занятието на Д. Л., л.330 : "Лечението обаче не е съобразено с факта, че болното дете е в контакт с друг болен от семейството, майката М. И., която е лекувана за гнойна ангина от същия личен лекар.", с оглед неизписването на антибиотици от същата, което е част от състава на престъплението, и е в обхвата на обстоятелствата, свързани със задължителното действие на присъдата. Затова, макар и косвено, това обстоятелство може да се приеме за установено. Не е установена обаче пряката и непосредствена причинна връзка между него и настъпилата смърт на детето в резултат на варицела, усложнена с бактериална инфекция. Това е така, защото пряката причинна връзка е налице, когато противоправният резултат е пряка и непосредствена последица от поведение на увредения, в случая родителя- ищец И..

Доказателствата по делото за вида на инфекцията, от която тя е боледувала са косвени, не са сравнени с назначената на детето антибиограма или изследване на урината на детето и откритата в урокултурата му Клебсиела окситоци /л.54/, които да обосноват извод, че е налице пряка връзка между ангината, от която майката била лекувана, и евентуалната бактериална инфекция, насложена на варицелата. Още повече, при данните за настъпилите усложнения още на 19.09.09г. и последващите лекарски прегледи от Д. Г., Т. и И. на 20.09.09г., явната необходимост от консултация с инфекционист и хоспитализация, са били фактори, които прекъсват причинния процес, дори да се приеме, че такава причинност съществува. Изводът на решаващия състав е, че такава не е установена при пълно и главно доказване, не е допустимо тя да се предполага. От друга страна, неоснователни са твърденията са прекъсване на причинната връзка между действията и бездействията на Л. и настъпилата смърт, поради действията на други лекари. Обратният извод е мотивиран с присъдата и не е необходимо да бъде повторно възпроизвеждан. Същото се отнася и до възраженията за прекъсване на причинния процес между действията и бездействията на И. и поведението на родителите, който извод също е мотивиран от присъдата. Що се отнася до последното възражение на отв. И. за недостатъчния й опит и това, че не получила консултация от педиатъра Василева, тези обстоятелства нямат връзка с поведението на родителите-ищци и са извън кръга факти, които могат да се изследват при възражение за тяхното съпричиняване. По отношение на съпричиняването на увреждането с действията на отделните ответници, лекари- физически лица и конкретния им принос. С присъдата е приета концепцията на независимото съпричиняване на смъртта на детето, вследствие на действия и бездействия на лекарите, осъдени с влязла в сила присъда, Л. и И. /л.329, гръб - 339/. Становището на наказателния съд е, че случаят трябва да се разглежда в неговата единна цялост, а не в отделните етапи и детайли, и не може да се накъсва на фрагменти. Всеки от лекарите, а именно не само осъдените в наказателното дело Л. и И., с пропуските си бил допринесъл за фаталния край, т.е. от медицинска гледна точка, не можело случаят да се накъсва на отделни фрагменти. Промените били настъпвали постепенно, вероятно в началото не съвсем забележимо, но прецизната лекарска практика, базирана на клиничния преглед и изследвания, би трябвало да ги установи. Гражданският съд не може да приеме нещо различно. Детайлно в мотивите на присъдата са изследвани действията и бездействията на всеки от 6-те лекари, които са се занимавали или имали отношение към случая- Л., Г., Т., М, И., С- Василева.

Затова, макар не всеки от лекарите да е осъден за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, открит е въпросът за отговорността им за лекарска грешка или лекарски деликт. Макар в настоящото производство да е поставен въпросът само за двама от лекарите, осъдените с присъда Л. и И., изследването на приноса е невъзможно, без отчитане на действията и бездействията на всеки от лекарите. Тъй като отговорността на лечебното заведение е обезпечително - гаранционна, не се коментира въпросът за принос или вина в тази връзка. Според присъдата, л.329-339 и л.100 гръб- л.102 гръб : "По отношение на действията на подс. Д. Л. : На 17.09.2009г. сутринта, личният лекар Д. Л. правилно е поставила диагноза "варицела" на Н.С., тъй като началото на заболяването е било обичайно, наличие на типичен обрив, придлужен с покачване на температурата. Лечението обаче не е съобразено с факта, че болното дете е в контакт с друг болен от семейството- майката М. И., която е лекувана от гнойна ангина от същия личен лекар. В същото време е изтъкнато, че не е прието да се използват антибиотици за профилактика на бактериални усложнения, а при симптоми за развитие на такива. Стандарт за ОЛП за Л. на инфекциозните болести в РБългария не е разработен и приЕ. В разглеждания случай не са спазени правилата за добра медицинска практика, тъй като детето след 17.09.2009г. не е преглеждано втори път от ОПЛ, а съветите са дадени по телефона. Назначеното Л. с противовирусния препарат "ремантидин" не е най- подходящото за "варицела", тъй като препаратът се използва предимно за Л. на грип. За Л. на варицела и другите херпесни вирусни инфекции, има специфично лекарствено средство, доказало своята ефективност в практиката- ацикловир. В общия случай при варицела не е необходимо да се назначават противовирусни препарати, а е достатъчно само локално и общоукрепващо Л.. Обривните единици не се третират с йод, който би изгорил нежната детска кожа, с други локални средства. Д. Л. е предоставила и непълноценна здравна услуга на Никол, тъй като след диагностицирането на заболяването, последващото наблюдение не е адекватно и настъпилите усложнения не са своевременно установени. Влошеното състояние на детето на 18.09.09г. вечерта се изразява, освен с констатацията на родителите през деня за подуване на лицето и шията, но и с еднократно повръщане и поддържане на температурата. По телефона Д. Л. е преценила това като възможна проява на лещенката. По принцип при всеки тласък на обрива температурата температурата се покачва. Не би могло да се установи кога се е появил отока около обривите, поради което не може да се твърди, че евентуален преглед от Д. Л. или от друг лекар би установил появата на усложнения към този момент. Но детето продължава да е в тежко състояние през нощта и сутринта на 19.09.2009г. родителите установяват оток около някои обривни единици, а майката съобщава и за гной, и червени петна. Тези симптоми вече за показател за вторична бактериална инфекция, което е усложнение на заболяването "варицела". При евентуален преглед от личния или всеки друг лекар на 19.09.09г. би могло да се установи наличието на усложнена варицела и да се предприеме антибиотична терапия, която е задължителна при това усложнение. В този момент детето е прегледано от дежурния Д. Г. в СПО, консултирано е с хирурга Д. Т., който има данни, че е предложил освен локалното Л. и включване на антибиотик през устата, но това не е документирано. На 19.09.2009г. вечерта, след прегледа в СПО, появилите се сутринта симптоми се задълбочават, като родителите отново са потърсили Д. Л., която е предложила локално Л. с йод / неподходящ за деца/ и биомицин, но отново не е прегледала детето. Прец нощта детето е станало неспокойно, не можело да спи, имало подутина по корема и по шията, температурата му била висока, които са прояви на насложена бактериална инфекция. Неосигуряването на непрекъсната медицинска помощ на Н. от Д. Л., неизвършването на изследвания, липсата на консултация с инфекционист на 19 или 20.09.2009г. в СПО и ненасочването на хоспитализация са наслагващи се фактори във времето, които в комплекс са довели до настъпване на животозастрашаващо състояние. Такова състояние е било изявено на 20.09.09г. в 3.35часа, но то не е било диагностицирано и лекувано. В празничните дни спешната помощ на поциентите се осъществява в центрове за неотложна или спешна медицинска помощ ил от ОПЛ.

По отношение на действията на подс. Г. : На 19.09.2009г. в 7.20часа, при приемането на детето Н.С. в СПО при МБАЛ -С., дежурният лекар Д. Г. правилно е поскал консултация с хирург, поради нагноили були- белег за прибавена бактериална инфектция на кожата и меките тъкани. Но поради данните за усложнение- висока температура, интоксикации и наличие на гной от обривните единици е било необходимо консултирането с педиатър и задължително инфекционист. Тъй като Никол е била заведена в ПСО във времето между двете смени, Д. Г. правилно е предал случая на дневния дежурен Д. Михайлов. Д. Т. като хирург е осъществил само локален, а не общ преглед и по неговите думи е установил необходимостта от Л. с антибиотици, каквито е предложил на родителите на Н., а те отказали. Индикация за хирургична намеса не е имало и затова той е назначил сачо локално Л.. Като консултант той би могъл да препоръча прегледи и с други специалисти, в случая по детски и инфекциозни болести. Но намирането на консултанти и осигуряването на присъствието им в ПСО е основно задължение на дежурния лекар там, който в случая е бил Д. М.. Пропуск е неназначаването на достъпните в СПО изследвания на кръв и урина. На 19.09.09г. не е имало категорични показания за рентгенови изследвания. Неправилно обаче детето е било върнато за Л. в домашна обстановка, при развилата се клиника на усложнение на шарката, необходима е била хоспитализация и Л. в инфекциозно отделение. Експертите са категорични, че неосъществяването на консултациите се намира в пряка връзка с по- нататъшното влошаване на състоянието на детето, тъй като усложненията са недооценени и оставени без адекватно Л.. По отношение на действията на подс. И.. На 20.09.2009г. в 03.35ч., при приемането на Н.С. в СПО при МБАЛ- С., дежурният лекар Д. И. не е извършила прецизно прегледа и не е преценила правилно тежкото състояние на детето. Експертите са констатирали сериозни разминавания между разказите на Д. И. и Д. С. дали първата е искала консулт с педиатър или само я е уведомила за наличието на пациентката Н. в СПО, както и по отношение на състоянието на детето. Отчетено е, че Д. И., като дежурен лекар в СПО е нямала специалност и опит, което може да обясни неразпознаването на тежкото състояние у детето. За реално тежкото състояние на детето свидетелстват невъзможността за намиране на периферен венозен път, студените крайници, смяната на унесеност и тревожност у детето, скърцането със зъби / до счупване на две зъбчета !/, липсата на уриниране и др. Всичко това доказва тежко шоково състояние, като изисква спешни реанимационни действия. Д. И. е назначила само кръвна картина и киселинно-алкален профил. Не са били изпълнение необходимите изследвания на пациент в условията на спешност в СПО, но най-вече е липсвало задълбочено клинично изследване и динамично наблюдение на детето. Подходът за вземане на кръв от пръста на детето е бил правилен, но затрудненията при осъществявянето му, както и трудното включване на абоката са резултата от шоковото състояние, което не е било разпознато. Изследването на периферна кръвна картина в 04.19ч. показва лекостепенна анемия и наличие на неутрофилия /увеличени неутрофили, белег за бактериална инфекция/, но при нормален общ левкоцитарен брой. Интерпретацията на киселинно-алкалния профил не е достатъчно задълбочена, тъй като са били налице данни за дихателна недостатъчност /намалено парциално налягане на кислорода/ . Тези клинични и лабораторни данни категорично са изисквали спешна адекватна реанимация. Вещите лица са отчели и сериозните разминавания между разказите на Д. И. и дежурната сестра К.. Сестрата е описала състоянието на детето като тежко, за разлика от лекарката, чиито обяснения не звучат достоверно от медицинска гледна точка. Санитарката В.Г. също потвърждава, че детето било неспокойно и плачело. В този случай Д. И. е следвало задължително да се консултира със специалисти, педиатър, инфекционист и реаниматор съобразно състоянието на детето, чието неизвършване е допринесло за неблагоприятния изход. Отделно от това дежурният лекар не е осъществил адекватно наблюдение на Н.С., според критериите за наблюдение на тежко болно дете. Още в първия етап- 03.35-04.30часа е било възможно установяването на усложненията на шарката и застрашаващото живота състояние на детето. Това състояние прогресивно се е влошавало и по-късно, към 04.30-06 часа. Било е необходимо мониториране на жизнените показатели, динамично проследяване на лабораторните данни, както и извършването на други изследвания- рентген, лумбална пункция, очни дъна и др., след настаняването му в реанимация или друго отделение за интензивни грижи. При изпазането на детето в безжизнено състояние /клинична смърт/ поведението на песнола и с участиета на реаниматор е било правилно, но закъсняло. Според реаниматора С. детето е починало още в спешно отделение.

Експертите категорично са достигнали до заключението, че описаните по- нагоре, допуснати пропуск или грешки, са в причинно- следствена връзка с настъпилия фатален край, съответно Д. Л. не е прегледала детето при съобщаване от родителите влошеното състояние на детето на 18.09.09г., нито по-късно. Тя не е сключила договор с неотложен кабинет, СПО или друга здравна структура за наблюдение на пациентите й през почивните дни. Д. Г. и Д. М. не са назначили дори минимума изследвания, въпреки данните за бактериална суперинфекция. Осигурили са само консулт с хирург, но не и с педиатър и с инфекционист, което би направило възможна хоспитализацията на детето още на 19.09.09г. Д. И. повърхностно е осъществила прегледа на Н. ,не е провела качествен диагностично- лечебен процес в условията на СПО, неправилно е задаржала детето до сутринта да чакат инфекционист, не е осъществила спешни консулти с педиатър и инфекцианист и превеждане на детето своевременно в реанимационно отделение. Вещите лица са отговорили и на въпроси- ако в периода 03.30ч- 06.30часа на 20.09.09г. е била назначена и извършена консултация с инфекционист, дали при назначените от него изследвания и медикаментозно Л. би могло да се избегне смъртта на детето. Преценили са, че не би могло теоретично да се предвиди, какви точно изследвания и диагностично- лечебни действия би препдприел лекумащия инфекционист за това време, тъй като това зависи и от неговата професионална квалификация и опит. Но са подчертали, че при задълбочено и компетентно клинично изследване би се установило шоковото състояние и необходимостта от спешна реанимация. В този напреднал стадий на токсикоинфекциозен шок единственото вярно поведение е било настаняването на детето в реанимационното отделение с извършването на пълен обем диагностични и лечебни мероприятия. Ако това е било извършено, би могъл да бъде даден шанс на Н. за благоприятен изход.

Липсата на тези консултации, неразпознаването на шоковото й състояние и липсата на реанимациа е отнело шанса на Н.за благоприятен изход. Неизвършването на адекватни и спешни диагностично - лечебни действия от Д. И. е предопределило изпадането на Н. в животозастрашаващо състояние - клинична смърт. Д. С., която е била дежурен педиатър в болницата е била длъжна да извърши Л. преглед на детето, след като е била информирана от дежурния лекар в ПСО. Това е регламентирано в правилника на МБАЛ-С.. Д. С. не е направила консултация и преглед, не е назначила Л., не е насочвала за хоспитализация, изчаквателното й поведение в случая е било погрешно и фатално. В този смисъл тя не е предоставила никакъв обем М. дейности, което е неоказване на медицинска помощ. В обобощение веищте лица са подчертали, че развитието на болестта и нейните усложнения е било постепенно, по -дискретно или по - манифестно и само динамичното наблюдение с подробно клинично изследване може да установи промените и усложненията.

Приели са за обичайни противоречията в гласните доказателства, но след като тежкото състояние на детето е забелязоно с нелекарско око, то задължително би следвало да бъде регистрирано преди това от лекаря. Диагностиката е сложен ментален процес с участието на знания, опит, интуиция, и отговорност. При Н.С. заболяването се е изразило в типично започваща варицела при липса на усложнен терен, към която на 18.09.09г. се добавят белези на бактериална инфекция- оток и нагнояване на някои обривни единици, лимфаденит- възпаление и увеличение на лимфните възли на шията. Без адекватно антибиотично Л. състоянието прогресивно се влошава с прояви на общомозъчна сипмптоматика, неотделяне на урина от бъбреците, поява на кръвоизливни петна и токсикоинфекциазен шок- синдром. Според експертите поотделно всеки един от гореизброените лекари не са извършили необходимия и задълбочен професионален диагностично- лечебен процес и в съвкупност техните пропуски са съпричинили фаталния изход. Основно личната лекарка би трябвало да следи за цялостното развитие на варицелата, което не освобождава от отговорност останалите медици, които имат участие в случая. На 19.09.09г. лекарите в ПСО са тези, които би трябвало да изследват, преглеждат, консултират и диагностицират детето и да установят усложненията, рес. да хоспитализират детето в инфекциозно отделение. Неадекватното поведение в ПСОна 19.09.09г.и на 20.09.09г., когато поради повърхностност и/или незнание Н. не е била прегледана, изследвана и диагностицирана- не е разпознат шока, което е довело идо липсата на съответно Л.. Те намират, че случаят трябва да бъде разглеждан в неговата единна цялост, а не в отделните етапи и детайли. Всеки от лекарите, с пропуските си е допринесъл за фаталния край, т.е. от медицинска гледна точка не може слечаят да се "накъсва" на отделни фрагменти. Промените са настъпвали постепенно, верояно в началото не съвсем забележимо, но прецизната лекарска преценка, базирана на клиничния преглед и изследвания би трябвало да ги установи. Имайки предвид всичко това, при конкретните данни влошаването е могло да бъде установено още на 19.09.09г. и Н. да бъде хоспитализирана.

А на 20.09.09г. при внимателно изследване и динамично наблюдение е било възможно да се установи бързото влошаване, шокът и опасността за живота. В крайния етап на 20.09.09г. липсата на консултация с инфекционист и педиатър и цялостното пасивно поведение на лекарите в ПСО, тяхното бездействие и липсата на спешна хоспитализация и реанимация са в пряка причинно-следствена връзка с настъпиата смърт. Детето Н.С. би имало шанс за излекване и хоспитализация на 19.09.09г. след установявяне на нагноилите обривни единици и започване на мощно антибиотично и имуностимулиращо Л.. Коректното поведение при детето на 20.09.09г. би изисквало борба с токсичния шок- синдром в реанимационното отделение. В заключение експертите са преценили, че всеки от лекарите е допринесъл за фаталния край, защото е нарушил правилата за добра медицинска практика, като е извършил задълженията си в непълен обем , недостатъчно задълбочено и професионално. " Както апелативният наказателен съд, така и Върховният касационен съд са приели, че липсва съпричиняване от родителите на смъртта на детето. Като доказателства за съпричиняването на лекарите по делото са представени влязлата в сила присъда, съдебно - медицинските експертизи, устройствени правилници, правила за вътрешния ред на болницата, договори за застраховка, индивидуални трудови договори и договори за първична медицинска помощ, доклад по случая на Регионалния център оп здравеопазване- С. /л.54/. Тези доказателства съответстват на установеното с присъдата, с няколко уточнения. Според доклада на РЦЗ, общопрактикуващия лекар Д. Д. Л., личен лекар на детето не е осъществила консултация със специалист инфекционист и уролог, за уточняване на състояниета на детето. Не е проследила резултатите от назначените изследвания и съответно не е назначила Л.. Не е проследила резултата от урокултурата, оказала се с позитивен растеж на Клебсиела окситоци в патогенно значими стойности, също така не е осигурила консултация със специалист инфекционист и уролог за доуточняване състоянието на детето, провеждала е само телефонни консултации без реален контролен преглед. Д. Г.- дежурен лекар в спешно отделение при МБАЛ С. , на 19.09.09г. не е осъщестил консултация със специалист по инфекциозни болести. Д. Т. дежурен хирург в МБАЛ С. на 19.09.09г. също не е консултирал състоянието на детето с инфекционист. При наличие на необходимост от хоспитализация, а именно диагностициран абсцес при болно дете с варицела, със снижена имунна защита и необходимост от започване на интензивно и антибиотичнно Л., той е назначил домашно Л.. Д. К. -И., дежурен лекар в спешното отделение при болницата на 20.09.09г. приела детето за наблюдение, но не е потърсила незабавно оставения на разположение лекр- инфекционист.

По времето, когато състоянието на детето е станало критично, дежурният лекар не е взел спешни лечебни мерки за преодоляване на това състояние. Д. С., дежурен педиатър в болницата на е отказала на повикването на дежурен лекар в спешното отделение за консултативен преглед и е изразила мнение само по телефона. Цитираните данни относно началото на усложнението и правилните действия в този случай, се потвърждават и от отговора на въпрос №3 на повторната експертиза /л.828-829/. Тъй като доктор М. не е извършвал преглед и Л. на детето Н., по причина , че то и родителите му си били тръгнали преди М. да приеме смяната си на 19.09.09г., не следва да се приема, че той има участие или отношение към случая. Няма спор по отношение на обстоятелството, че третият ответник МБАЛ С. , е имал сключен договор за застраховка с третото лице ЗК" У. , че Д. И. е сред състава на лекарите от болницата, които като М. лица са застраховани в случай на застрахователно събитие, резултат от професионална непредпазливост, не се оспорват лимитите на обезщетението в различните случаи. Този ответник поддържа, че поради действията на множество лекари на щат в болницата, в конкретния случай не трябвало да се прилага лимита за един лекар или едно събитие, а да се приложи лимита за агрегирания размер на обезщетението. По отношение на претърпените неимуществени вреди. Разпитаните свидетели К. К., С. И. и Цв. И., потвърждават твърдените в исковата молба страдания на М. И. и Н. С. от загубата на малолетното им дете Н.. Свидетелите без противоречие твърдят, че М. и Н. били сплотено, задружно семейство, в което детето Н. било на първо място. Родителите непрестанно се стремели да задоволят потребностите на детето по най-добрия, възможен за тях начин- осигурявали му всичко необходимо за развитието му, водели го кино, сладкарница и т.н., празнували рождените му дни с много деца, обграждали го с много любов и внимание.

Следели внимателно здравословното му състояние и положили много усилия да му осигурят Л. във всеки случай, когато боледувало. Затова безразличието на лекарите и неадекватното им Л., карали М. И. и Н. С. да страдат силно от загубата на детето, настъпила при такива трагични обстоятелства. След смъртта на детето заминали за Испания, където работели. Чували се с близките по телефона и по скайп. Непрекъснато плачели и говорели за детето Никол. Въпреки изминалото време не можели да преодолеят загубата, навсякъде около тях имало снимки, картини и портрети на Н.. Опитвали да имат друго дете, но поради преживяното, не успявали. Съдът приема показанията на разпитаните свидетели за достоверни. Независимо от обстоятелството, че са близки роднини на единия ищец /св. К. е леля, а св. И. и И. са майка и чичо на ищцата И./, и евентуална заинтересованост и пристрастност в показанията им да не са изключени, те са от кръга хора, които непосредствено възприемат фактите от живота на близките си, включително изразяваните от тях радости и скърби. Няма доказателства, че показанията им отразяват неистински обстоятелства, затова и тъй като в частта относно положените усилия на ищците да осигуряват Л. на детето си съответстват на събраните многобройни М. документи и изслушаните експертизи, съдът ги приема за обективни и основаващи се на действителни факти. Писмените доказателства за здравословното състояние на ищцата М. И. и Н.С. не са придружени с превод от лицензиран преводач, според указанието на съда, затова не могат да бъдет взети предвид при оценката на вредите. ПРАВНИ ИЗВОДИ : Относно иска по чл.45 във вр. с чл.49 във вр. с чл.51,чл.52 и чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД във вр. с чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Предявени са обективно и субективно съединени искове за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с акцесорни искове за забава на обезщетението. Относно процесуалната легитимация. На първо място, диспозитивното начало предполага, че както страните, така и предмета на спора се определят от ищеца. На следващо място, както е изтъкнато и в доклада, с оглед на чл.215Чл. 215. ⚖️ Практика (1) Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: 1. общи техни права или задължения, или 2. права или задължения, които почиват на едно и също основание. Процесуални действия ГПК, иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са общи техни права или задължения, или права или задължения, които почиват на едно и също основание. В случая причиняването на смърт от лекари поради непредпазливост, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е общото основание, от което произтича общността в задълженията и възможността искът да бъде предявен О. срещу първите двама ответници, Л. и И., които отговарят солидарно по чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД.

В случая искът е на родители за неимуществени вреди от непозволено увреждане- смъртта на дете, причинена от лекари по повод лечението на детето, за което има влязла в сила присъда. Според нея, лекарите - ответници Л. и И. били осъдени при условията на независимо съпричиняване на смъртта на детето, като няма спор, че болницата е работодател- възложител на работата на единия, И.. По такъв начин, първите двама ответници са солидарно отговорни, тъй като увреждането е причинено от тях заедно, и като обикновени другари, отговарят заедно, според чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД, като е безспорно, че решението по отношение на всеки от тях може да е едно и също. Избор на ищеца е да предяви иска срещу един от тях, или срещу двамата заедно. За това, че солидарните длъжници са обикновени другари, решение №215/10.05.2010г. по Г.дело №274/2010г. на ІІг.о. на ВКС. От тази възможност и от обстоятелството, че третият ответник- болницата е работодател и възложител на работата на единия от солидарните длъжници, според чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вторият ответник И., следва възможността исковете да бъдат предявени и срещу него. Това е хипотезата, в която за вреди от непозволено увреждане са осъдени солидарно физически лица, работници или служители на различни предприятия, и едно от предприятията, в случая болницата, е изплатило на пострадалия цялата сума на обезщетението. В този случай, същото предприятие има иск по чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД за изплатената сума срещу своите служители, а срещу другото предприятие и работниците му, иск по чл.127, ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД, за част от сумата, която съответства на съпричиняването на вредите от работниците и служителите на същото предприятие, а не на част от присъдената сума, съобразно с броя на солидарно осъдените физически или юридически лица.

Осъденото по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД предприятие, например болницата в случая, след като е изплатила цялата сума на пострадалите, може да търси /като ищец, затово по-долу се използва терминът ищцовото предприятие/ изплатената сума от своя работник, с когото е осъдено солидарно, в случая И., на основание чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД. Когато наред с предприятието и работника му е осъдено и трето лице, което не е работник на предприятието, в случая Л., предприятието, след като изплати сумата, за която са осъдени солидарно, може да търси част от изплатената сума от третото лице на основание чл.127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД, съответно на съпричиняването на вредите от него. Но в този процес по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. и чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД, не може да се установява размера на съпричиняването и да се отграничава отделната отговорност на съизвършителите. За ответника, който не е служител на ищцовото предприятие в този процес по чл.127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД, и е съпричинил вредите със служителя му, ищцовото предприятие не отговаря за причинените от него вреди. То отговаря солидарно с ответника, негов служител по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, заради виновното причиняване на вредите от него. Причинители на вредите са последният и ответникът. Тяхната отговорност съгласно чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД за виновно причинените вреди е солидарна. Всеки от тях отговаря за цялото задължение и дължи на пострадалия цялото обезщетение.

Предприятието не е причинител на вредите. Неговата солидарна отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е заради виновно причинените вреди от служителя му. Когато изплати изцяло задължението, то всъщност изпълнява задължение на своя служител, виновен причинител на вредите, а не задължение на виновния съпричител на вредите, който не е негов служител. То ще може да търси от последния част от изплатената сума, каквато част отнего може да търси служителят му, съпричинител на вредите, на основание чл.127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД, ако той Л., като солидарен длъжник беше изплатил цялото солидарно задължение. Ако не следва друго от отношенията мужду солидарните длъжници, това , което е изплатено на кредитора се разпределя между тях, съответно на размера на съпричянаването на вредите. Солидарният съдлъжник, изпълнил цялото задължение, може да търси изплатената си сметка на останалите солидарни длъжници от общото задължение на основание чл.127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД. На това основание предприятието, което е изплатило цялото задължение заради своя служител, съпричинител на вредите, може да търси частите от общото солидарно задължение от останалите солидарни съдлъжници, съпричинители на вредите, съответно на размера на съпричиняването им. В този смисъл практиката на Върховния съд е постоянна, установена и задължителна- ППВС-№7/58г., ППВС-17-63, решение №585-79- І, Сб.26, решение №1841-а-62 -ІV, сб.183., решение №1522/11.11.84г. по Г.д.№963/84г. на ІVг.о., решение №141/01.08.14г. на ВКС по Г.д.№5015/13г. на ІVг.о., по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК. Затова възраженията на ответниците и третите лица за нередовно предявяване на исковете и липса на съвместна процесуална легитимация , са неоснователни. Както се посочи по-горе, фактическият състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД /вреда, причинена противоправно от виновни действия и/или бездействия на ответниците и намираща се в причинна връзка с тях/ е безспорно установен от задължителното действие на присъдата и чл.300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК. Безспорно е и това, че отв. И. към момента на деянието е била работник на МБАЛ С. и е изпълнявала възложена от последната работа, в резултат на което е починало детето Никол. Няма спор и относно това, че двамата лекари Л. и И. заедно са причинили смъртта на детето и отговарят солидарно по чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (1) Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Поправяне на нередовности при връчване ГПК.

Относно размера на обезщетението. Засегнато е най-висшето благо във всяка йерархия на ценностите- живота, затова критерият за справедливост трябва да изхожда най-напред от това. Това благо и съответното му право, е обект на защита не само в националния правопорядък, но и в наднационалния. Така чл.2, §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, предвижда, че правото на живот на всеки се защитава от закона. В сферата на общественото здраве трябва да е предвиден регулаторен режим, "който да налага на болниците, независимо дали са държавни или частни, да предприемат мерки за закрила на живота на пациентите", така Calvelli and Ciglio v Italy, 2002- I, § 49 GC. В това дело съдът установява, че позитивното задължение по чл.2 да се предприемат действия за защита на живота се прилага за здравни грижи и изисква държавата да осигури както посочените по-горе правила, така и ефективна и независима съдебна система, позволяваща установяването на причината за смъртта на пациенти, намиращи се под грижите на М. лица от обществения или частния сектор и търсене на отговорност от виновните. Но държавата не е пряко отговорна по чл.2 за смърт в резултат на лекарска небрежност от страна на държавен М. персонал, освен ако смъртта е настъпила в затвор. В делото Powell срещу Обединеното кралство, съдът отбелязва, че макар държавата да е длъжна да предприеме "адекватни мерки за осигуряване на високи професионални стандарти сред медицинските специалисти... не може да се приеме, че въпроси като грешка в преценката на М. специалист или лоша координация между М. специалисти при лечението на пациент сами по себе си са достатъчни да се ангажира отговорността на договаряща страна". Затова след като е засегнато основно и най-висше право, правото на живот, определеното обезщетение трябва да е съответно на претърпените вреди. Установи се по делото, че двамата ищци- родителите М. И. и Н. С., към момента на деянието 20.09.09г. са били в млада възраст, на 27, съответно на 25 години, а починалото им дете Н. е било на 4 години. Те били изключително сплотено и отдадено семейство, като детето било на първо място в живота им. За любовта и вниманието, с което го обграждали и усещането за невъзвратимост на загубата му, свидетелстват показанията на св.К., И. и И. за това, че родителите постоянно се обграждали с образа на починалото дете на картини, портрети и т.н., което говори за това, че повече от шест години след смъртта му, болката от загубата на детето не е намаляла.

Обстоятелствата около смъртта му са такива, че е съвсем оправдано родителите да приемат действията на лекарите в лечебното заведение МБАЛ С., и личния лекар, за изпълнени с безразличие и неадекватност. Това е така, защото независимо от от това, че постоянно са търсели лекарска помощ, както от личен лекар, така и от лекари в отделение на спешна помощ, за овладяване на едно сравнително често срещано и рядко с фатален изход заболяване като варицела, след Л. в продължение на 4 дни се е стигнало до смърт на детето Н. на кушетката в спешното отделение, пред очите на родителите. Макар на практика да не се доказа влошено здравословно състояние на ищците и невъзможност да имат други деца, доказано е, че страданията им от загубата на Н. продължават. Затова, според съда в този състав, не е в разрез с началата на справедливостта по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, да се определи обезщетение, което надхвърля средния размер на определяното в такива случаи. Може да се каже, че има достатъчно случаи в практиката, които към 2009г. определят среден размер на обезщетенията при деликти, в резултат на които е настъпила смърт на около 100 000лв.

Така решение №187/12.05.09г. по н.д.№124/09г. на ІІн.о. НК. Разбира се има и случаи, в които при доказана изключителност на вредите се завишава и размера на обезщетението- така решение №271/15.10.13г. на ВКС по Г.дело №1403/12г. на ІVг.о., в което са присъдени 400 000лв. Конкретият случай е междинен, има налице основание за присъждане над средния размер, поради младата възраст на родителите, интензитета на страданията им- повече от 5 години те все още са във фазата на страданието, свързана с неприемане на загубата, обстоятелствата на увреждането- съчетано действие на лоша преценка и некоординирани действия на М. специалисти, но липсва изключителността на случая, в който е присъдено обезщетението от 400 000лв. Затова съдът намира, че обезщетение от по 120 000лв. за всеки един от ищците, от предявените искове от по 200 000лв., частични от по 500 000лв., са справедливо обезщетение на претърпените от тях вреди. В останалата предявена част над 120 000лв. до 200 000лв., частични от по 500 000лв. исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Съдът приема възражението за съпричиняване на ищците за неоснователно. Това е така, защото съпричиняването е сложен юридически факт, който изисква едновременната даденост на следните елементи- деликт, причинен на увредения от трето лице, от което е настъпила вреда; действие или бездействие на увредения, което е в пряка и непосредствена причинна вразка с настъпилата вреда.

При липса на един от елементите не е налице съпричиняване. Отговорността за съпричиняване е обективна, т.7 от ППВС №17/63г., както и р. 159-2010- ІІт.о. по т.д.№117/09г. и р.58-2011-ІІт.д. по т.д.№623/2010г., по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК. В случая съдът приема, по изложените по-горе съображения, че нито отказът да се приложи антибиотично Л., нито наличието на друг болен в семейството, нито несъобщаването на предните заболявания на детето, нито снижения му имунитет, са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт. Те са косвени фактори, които са имали значение, но при изпълнение на задълженията на медицинските специалисти за прецизни и задълбочени прегледи и Л., не биха оказали влияние на крайния резултат. Затова съдът споделя извода на апелативния наказателен и Върховния касационен съд за липса на съпричиняване от родителите, поради което не следва да се намалява обезщетението, на основане чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Относно иска по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Смъртта на детето е настъпила на 20.09.09г. и тригодишната даност за вземането за лихва върху обезщетението за неимуществените вреди би трябвало да настъпи на 20.09.12г. Първоинстанционната присъда е била постановена на 04.10.12г., като в съдебното следствие пред ОС- С. явно е бил предявяван граждански иск за обезщетение за неимуществените вреди преди това /данни за това в присъдата на апелативния съд /л.309 гръб/. С това давността е била прекъсната преди да изтече и е започнала да тече нова 3 годишна давност, според чл.117 във вр. с чл.116Чл. 116. ⚖️ Практика (8) Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение., б."б" ЗЗД, която не е била изтекла към 18.11.13г., когато е предявен настоящият иск. Затова възраженията за давност са неоснователни и лихвата върху обезщетението следва да се присъди от увреждането на 20.09.09г., и се отхвърли в останалата част на обезщетението, за което е налице отхвърляне на иска.

Относно обратния иск по чл.223 и чл.229 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Съединен за О. разглеждане с първоначалния иск е евентуален обратен иск на ответника МБАЛ Братан Шукеров- Смолян срещу неговия застраховател ЗК Уника - С., при условие, че бъде уважен изцяло или частично главния иск на увредените лица- ищци, съдът да осъди ответника- застраховател да му заплати застрахователно обезщетение в размер на присъдената сума, но не повече от застрахователната сума от 95 000лв., ведно със законната лихва от плащането на тази сума от застрахования на ищците до окончателното плащане на сумата от застрахователя, ведно с разноските по обратния иск. Налице са предпоставките за допустимост на този иск- застрахователят е привлечен като трето лице -помагач на болницата- ответник по чл.219 , ал.3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК, има сключен застрахователен договор от 01.09.09г. с ответника - Б. по застрахователни полица №09025L10004, договорът е действал към 20.09.09г., в него като застраховано лице фигурира ответникът М. К.- И.. Исковете по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД срещу ответната Б. са уважени частично, затова следва да се разгледа и евентуалният обратен иск. Разгледан по същество е частично основателен. В договора страните са уговорили лимит на отговорността в размер на 50 000лв. за едно застрахователно събитие, като сумата от 5 % самоучастие на застрахования или 2500лв. се приспада от определеното обезщетение, или обратният иск е основателен до размер на 47 500лв. Безспорно е, че за периода на действие на договора няма друго застрахователно събитие, настъпването на покрит риск в периода на застрахователно покритие, по смисъла на §1, т.3 от ДР на Кодекса на застраховането, в случая причиняването на смърт по непредпазливост на детето Никол. Затова следва да се приложи този лимит, а не определения за едно медицинско лице от 20 000лв., или агрегирания, с натрупване за всички настъпили през периода застрахователни събития от 100 000лв., тъй като е налице едно такова. Следва на основание чл.229 във вр. с чл.223, ал.2 КЗ застрахователят да се осъди да заплати и лихвата върху това обезщетение от от момента в който застрахованият плати обезщетението, до окончателното плащане от застрахователя. Следва да се върнат обратните искови молби на отв. Л. срещу ДЗИ - О. застраховане Е. и Дженерали застраховане , поради неотстраняване на нередовности по чл.129, ал.3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност ГПК, като в тази част решението има силата на определение. Предвид на изложеното и на посоченото основание съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.45 във вр. с чл.49 и чл.52, чл.53 и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, Д. А. Л., ЕГН *, от Г. С., бУ.”.№*, кабинет **, М. А. К. И., ЕГН *,от Г. С., У. „. Б.№6, В.Б, .4, А., А.27, и МБАЛ Б. Ш. - С., БУЛСТАТ 120503871, със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. "Б. "№*, представлявана от Н.Ш., да заплатят солидарно на М. Л. И., ЕГН * и Н. А. С., ЕГН *, съдебен адрес Г. К., У. "С. №6, О. 10, А. П. К., обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на Н. Н.С., починала на 20.09.09г., от по 120 000лв. на всеки един ищец, частичен иск от по 500 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 20.09.09г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от по 120 000лв. за всеки до предявените искове от по 200 000лв., частични от по 500 000лв., както и иска за обезщетение върху тази разлика от 20.09.09г. до окончателното им плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК Уника - С., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление С.- 1612, Р. К. С. У. Ю. 1., представлявано от Н. И., Н. К., Д.Т., заедно от всеки двама, да заплати на МБАЛ Б. Ш. - С., на основание чл.223 и чл.229 от Кодекса на застраховането, застрахователно обезщетение от 47 500лв. на основание застрахователен договор от 01.09.09г., ведно със законната лихва върху тази сума, от действителното плащане на болницата на М. Л. И. и Н. А. С. до окончателното плащане на застрахователя, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявения от 95 000лв., както и за законната лихва върху тази разлика за същия период, като неоснователен. ВРЪЩА на Д. А. Л. искови молби В.№4010/19.09.14г. на ОС- С. срещу Дженерали застраховане - С. и от 23.09.2014г. срещу ДЗИ О. Застраховане Е.- С., на основание чл.129, ал.3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност ГПК, като в тази част решението има силата на определение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- П.. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :