Решение № 31 по т.д. № 2413/2022 г. на ВКС

Решение № 31 по т.д. № 2413/2022 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт 8 Р Е Ш Е Н И Е № 31 [населено място], 29.02.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2413 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. З. срещу решение № 900 от 17.06.2022г. по в.гр.д. № 1986/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е потвърдено и отменено частично решение № 261255 от 25.02.2021г. по гр.д. № 1702/2018г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сума над размера от 20 000 лева до поддържания частичен размер от 35 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.12.2015г., цялото от 60 000 лева, със законната лихва за забава от 05.02.2016г. до окончателното плащане. За частта на уважения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) до размер от общо 20 000 лева, със законната лихва за забава от 05.02.2016г. до окончателното плащане, съответно за частта на отхвърления иск над размера от 35 000 лева до 40 000 лева, част от обща претенция от 60 000 лева, със законната лихва от 05.02.2016г., както и за законна лихва от 27.12.2015г. до 04.02.2016г. върху сумата от 40 000 лева, като необжалвани решенията на Софийски градски съд, съответно на Апелативен съд – София са влезли в сила. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение от ГПК за неговата отмяна. Съдът неправилно е приел съпричиняване на вредите от счупването на долния край на дясната лъчева кост от 20%, без такова да е доказано при условията на пълно и главно доказване. Същевременно към датата на инцидента касаторът е бил на 11 години, малолетен и неотговарящ за собственото си обезопасяване. Детето няма собствено задължение да се закопчее в детското столче или да си постави предпазен колан. Задължението е на родителя и неизпълнението не може да доведе до намаляване на обезщетението на детето. Оплакванията се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и да бъде уважен искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 35 000 лева, частично от 60 000 лева, съответно за още 15 000 лева, със законната лихва от 05.02.2016г. до окончателното плащане. От насрещната страна по жалбата „Дженерали застраховане“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Правилно от въззивния съд е бил отчетен принос на увредения за реализиране на вредоносния резултат. Не е била използвана задължителна съгласно чл.137а - чл.137д от ЗДвП система за обезопасяване на деца/обезопасителен колан. Приложимо е разрешението по т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС и ТР № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВКС. Отговорността в случая не може да бъде прехвърлена на водача. С определение по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК, касационно обжалване по въпросите дали приносът на увреденото лице трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия, в резултат на което да е настъпил вредоносният резултат, и да е доказан, както и когато в автомобил се превозва малолетно дете, отговорността за обезопасяване на детето (поставяне на обезопасителен колан) на детето ли е или е на водача, и може ли да се отчете и да се приложи съпричиняване от детето. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 27.12.2015г. „Дженерали застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „БМВ“ с ДК [рег.номер на МПС] , включена в системата „Зелена карта“. На същата дата, около 6.30 часа, на главен път с посока Ялова-Бурса, Република Турция, по причина на водача на автомобила Н. З. З., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (неупражнен непрекъснат контрол над автомобила), е настъпило пътнотранспортно произшествие. Превозното средство се е ударило с предната си част в отводнителен бетонен канал, намиращ се в страни на пътното платно, при което касаторът, тогава на 11 години, син на водача и пътник на задната седалка на автомобила, е получил телесни увреди – охлузване на носа и дясното бедро, както и счупване на долния край на дясната лъчева кост. По спешност в болница в Република Турция е била поставена гипсова шина на десния горен крайник и е бил извършен тоалет на охлузните наранявания. След болничен престой е продължило домашно-амбулаторно лечение. Уврежданията при касатора са причинили болки и страдания с голям интензитет до десетия ден от травмата, болки с умерен интензитет до тридесетия ден от травмата, а след сваляне на гипсовата шина болките са били с по-голям интензитет за около 7-10 дни. Впоследствие болките са намалели до пълното им изчезване до края на втория-третия месец. Затруднението на движенията на десния горен крайник при касатора е било за около 1-1,5 месеца. За около 2 месеца за касатора е било невъзможно да изпълнява ежедневните си занимания, което е било неудобство в резултат на травмата. След това е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на детето. За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева, съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на увредения, неговото обществено положение, броя и вида на получените травматични увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, периода на интензивни болки и страдания, отсъствието на негативни последици за здравето на касатора, отсъствие на функционален дефицит на горния десен крайник, съответно на социално-икономическите условия в страната, както и на лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП. Сумата от 25 000 лева е била намалена с 5 000 лева поради принос от страна на касатора от 20 %, или дължими 20 000 лева обезщетение. Възприетото от въззивния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД е, че по време на пътния инцидент касаторът - ищец не е бил с поставен обезопасителен колан, което е довело до най-тежкото увреждане – счупването на долния край на дясната лъчева кост. Автомобилът „БМВ“ е бил оборудван с триточкови бедренно-раменни колани инерционен тип за предните и задните седалки. В този смисъл относно съпричиняване на вредите е било направено своевременно възражение от застрахователя. Също съгласно въззивното решение не е имало следи и травми, които обичайно биват причинявани при използването на предпазен колан. Не е имало данни за теглото на детето, което да определи дали е следвало да се ползва система за обезопасяване на дете. Фактическите констатации на въззивния съд са основани на посочените, представени и събрани доказателства в първоинстанционното производство - писмени доказателства, заключението на медицинската експертиза, на комплексната автотехническа и медицинска експертиза (основно и повторно заключение), показанията на изслушан по делото свидетел. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: Съгласно задължителната практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС принос по смисъла на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД е налице винаги, когато със свое противоправно поведение (действие или бездействие) пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Това тълкуване се поддържа в трайната и непротиворечива каузална практика на Върховния касационен съд. Съгласно тази практика конкретният принос трябва да е установен от ответника, включително застраховател, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице по предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1Чл. 226. ⚖️ Практика (5) Обещанието за дарение не произвежда действие. Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни. от КЗ (отм.), съответно чл. 432, ал. 1 от КЗ от 2016г. (решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). При определянето на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД се взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия (решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). В т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС е изрично подчертано, че в случаите на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вина. Затова когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД, независимо, че такова лице не може да действа виновно. Тази постановка е възприета и в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което член чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен от него надзор от родителите му. Достатъчно е вредоносният резултат да бъде в причинна връзка макар и с невиновното действие или бездействие на пострадалия. Като пътници в превозно средство децата, включително малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, едно от които е при движение на моторно превозно средство да бъде използвана система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които превозното средство е оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП). Превозването със система за обезопасяване (специална седалка) в зависимост от възрастта, ръста и теглото на детето, както и категорията на превозното средство е поради особеностите в психофизическото развитие на децата, чийто живот и здраве може да бъде застрашен и от най-лекия инцидент. При установеното законово задължение за използване по време на движение на система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които МПС са оборудвани, бездействието това задължение да бъде изпълнено представлява неправомерно поведение. Задължението на малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП при превозване на пътници преди да потегли да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване (в редакцията на разпоредбата към 27.12.2015г., датата на пътния инцидент). Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП за пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване. Законът обаче вменява завишена грижа, при управлението на автомобил при превоз на деца, аргумент за което е предвидената административно-наказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел ХХV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП), каквато отделна административно-наказателна отговорност по отношение на превоз на други пътници не е предвидена. Така когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС, не е осъществен надзор от родителя малолетното дете да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД, съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка макар и с невиновното бездействие на увредения, но при съобразяване на задълженията на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП за завишена грижа. Това е и когато водачът е упражняващият надзор родител. Задълженията по чл. 132, т. 2 от ЗДвП и тези за обезопасяване по чл. 137а и сл. от ЗДвП съществуват едновременно, без да е необходимо установяването на вина на увредения или на упражняващия надзор негов родител при изпълнение на задължението за обезопасяване. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя възприетото в решение № 19 от 08.02.2017г. по гр.д. № 50177/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., че малолетното дете не може да формира правно-валидна воля и няма установеното от закона задължение да пътува с поставен предпазен колан, поради което не е налице неправомерно бездействие. Не се споделя и възприетото в постановените в сходни хипотези на превозващ малолетно дете водач - родител решение № 44 от 23.06.2020г. по т.д. № 1879/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 6 от 18.03.2021г. по т.д. № 2722/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 50064 от 07.02.2024г. по т.д. № 1692/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно които завишената грижа на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП има превес (изключва) общото задължение на всеки родител да упражнява постоянен надзор над малолетното си дете. Според настоящия съдебен състав при съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП е от значение за обема на отговорността му в аспект на завишение, като резултат от съпричиняването. По основателността на касационната жалба: С оглед задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД, както и трайната и непротиворечива каузална практиката на ВКС, оплакването на касатора, че не е доказан принос за настъпилите при пътния инцидент вреди е неоснователно. Обосновано и въз основа на събраните доказателства от въззивния съд е прието, че при пътния инцидент от 27.12.2015г. касаторът Д. Н. З. е бил без поставен обезопасителен колан, макар автомобилът „БМВ“ с ДК [рег.номер на МПС] да е бил оборудван с колани за предните и задните седалки, и това е довело до най-тежкото увреждане - счупването на долния край на дясната лъчева кост. Съгласно заключенията на изслушаните по делото експертизи (медицинската експертиза и основно и повторно заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза), чийто изводи съответстват на останалите обстоятелства и доказателства по делото, при касатора не е имало следи и травми, които обичайно биват причинявани при използването на предпазен колан, т.е. такъв колан при движението на лекия автомобил не е бил поставен. По делото не се твърди и установяват обстоятелства, при които е трябвало да бъде ползвана система за обезопасяване (специална седалка). Същевременно получените от касатора травми (счупването) не съответстват на получаваните при използване на предпазен колан/система за обезопасяване на деца. При поставен колан тялото е щяло да се задържи към седалката, като е възможно с рефлекторно предпазно движение детето с ръка да се подпре до задната част на предната седалка, но получените травми биха били в значително по-слаба степен. При непоставен предпазен колан тялото, включително ръцете влизат в допир със задната част на предната седалка с набраната си кинетична енергия. Възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД, че с оглед механизма на ПТП при ползване на обезопасителен колан уврежданията при касатора не биха настъпили или биха били в по-малък обем, е доказано и основателно. Към датата на пътния инцидент касаторът е бил на 11 години (малолетно дете), но това само по себе си не изключва приложимост на разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД при нарушение на задължението при движение на лекия автомобил да се използва обезопасителен колан. Поведението на увреденото лице е в нарушение на чл. 137а и сл. от ЗДвП и е неправомерно, то е обусловило настъпване на вредите и това обосновава намаляване на присъденото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД, независимо, че Д. Н. З. е бил малолетен. Оплакването на касатора за нарушение на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД в случая, тъй като отговорността за обезопасяване на малолетно дете е на родителя или на водача и не може да се отчете съпричиняване, е неоснователно. Когато в моторно превозно средство се превозва малолетно дете, водачът има задължение то да бъде обезопасено, но това е задължение и на детето като пътник в превозното средство, изпълнявано под надзор на родителя, и при неизпълнение на задължението, което е в причинна връзка с настъпилите вреди, е налице съпричиняване, при отчитане завишената грижа на водача. В този смисъл определеният от въззивния съд процент на съпричиняване (20%) се явява съобразен с поведението на участниците в движението с оглед вида и тежестта на задълженията, които всеки от тях е бил длъжен да съблюдава. Касаторът – пътник в автомобила е пътувал без поставен обезопасителен колан, а от водача е било допуснато нарушение на задължението за упражняване на контрол върху лекия автомобил (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП) и за осигуряване на всички условия за безопасното превозване на пътниците (чл. 132, т. 2 от ЗДвП), което в случай на превоз на деца, е и в завишен обем. При изложеното въззивното решение в допуснатите до касация части следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските С подадения отговор на касационната жалба от насрещната страна „Дженерали застраховане“ АД са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение – 300 лева. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, вр. чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (9) Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции от ГПК тези разноски са дължими и следва да бъдат присъдени. Разноски на касатора по чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК не са дължими. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 900 от 17.06.2022г. по в.гр.д. № 1986/2021г. на Апелативен съд – София в обжалваната част. ОСЪЖДА Д. Н. З., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Оборище“, [улица], сумата от 300 лева (триста лева) разноски в касационното производство за юрисконсулт (подаване на отговор на касационна жалба), на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (9) Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2. © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)