Присъда № 12  НОХД № 2 /2013 ОС Силистра

   ПРИСЪДА № 12 НОХД № 2 /2013 ОС Силистра

   Наказателно дело от общ характер № 12/2013 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА ефективно лишаване от свобода .

СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на първи март 2013г. В публично заседание като разгледа докладваното от наказателно дело № 2 по описа на СОС за 2013г.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа предявените обвинения, като намира, че същите са доказани от събраните по делото доказателства, поради което предлага на съда да наложи на подсъдимите наказание по вид лишаване от свобода в размер малко под средния от предвидения за деянието по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, и позволяващ приложението на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК. Прокурорът също така преценява, че не е възможно подсъдимите да бъдат лишени от право да изпълняват професията си.

В производството, като частни обвинители са конституирани Д.В.А., И.Д.А. и М.Д.А., представлявани от адв.Ч.. Ч.обв. Д.А. пледира за налагане на наказание на подсъдимите отговарящо на извършеното престъпление. Представителят на ч.обвинители поддържа изцяло предявеното на подсъдимите обвинение, което счита за доказано по несъмнен и категоричен начин. Адв.Ч. пледира за налагане на подсъдимите на наказание ориентирано към средата на предвиденото от закона, съответстващо на извършеното.

Подс.Р., спрямо който е взета мярка за неотклонение „Подписка”, не намира, че действията му като лекар са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Р. счита, че е извършил всичко необходимо за поставяне на диагнозата, а фаталния резултат отдава на стечението на редица обстоятелства извън неговите задължения на лекар. До голяма степен според него вина за резултата има и пострадалия, който не „не е дооценил симптомите”. Процесуалния представител на подс.Р. оспорва обвинението и счита, че действията на подсъдимия не са в причинно –следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Според адв.Н., подсъдимия не е извършил нарушения на вменените му с нормативни актове задължения, а причината за смъртта на А. основно се дължи на установеното хронично заболяване. Предвид на това, адв.Н. пледира за оправдателна присъда.

Подс.Т. изразява съжаление, че е издал медицинско направление на пострадалия без да му извърши преглед, но счита, че не е имал повод да го приеме по спешност в кабинета си, поради липсата на предпоставки налагащи това. Процесуалният представител на подс.Т. акцентира на това, че подсъдимия не е нарушил действащото законодателство и не е извършил престъпление наказуемо по НК. Според адв.Р. издаването на направление без преглед представлява административно нарушение и подлежи на административно санкциониране. Адв.Р. счита, че обвинението спрямо подс.Трифоново е несъставомерно, поради което той следва да бъде оправдан.

П Р И С Ъ Д И:

Присъда: Подсъдимият М.В.Р. е признат за ВИНОВЕН по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и лишаване от правото да упражнява лекарска професия за срок от четири години. Оправдан е в това да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с д-р Т.И.Т. Подсъдимият Т.И.Т. е признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по предявеното обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.Р., ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 07.05.2012г. в гр.Силистра, в качеството си на лекар-ординатор в Спешно приемно отделение при МБАЛ - Силистра АД, е причинил смъртта на Д.И.А. ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна /грешна/ диагноза и нарушил нормите на: 1. добрата медицинска практика, определени в „Правила за добра медицинска практика” на БЛС, свързана с пълно изследване на пациента. 2. критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика”, като не направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента, с оглед оказване на спешна и неотложна помощ. 3. точка 1.3.2.3. от Раздел І, глава 1 на Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина”, като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на спешно състояние. 4. точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел І, глава 1 на Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина”, като не изградил диференциално - диагностичен план и не определил необходимостта от използване на допълнителни диагностични методи, поради което и на основание чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, във вр. с чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, във вр. с чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което да започне при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като го оправдава в това да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с д-р Т.И.Т..

На основание чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК, лишава подсъдимия М.В.Р. по чл.37, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК от правото да упражнява лекарска професия за срок от четири години, от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.И.Т. ЗА НЕВИНЕН в това, че: На 07.05.2012г. в с.К., обл.Силистра, в качеството си на общо практикуващ лекар – АПМП – ИП д-р Т., при независимо съприченяване с д-р М.В.Р., е причинил смъртта на Д.И.А. ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил нормите на: 1. чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, като не изпълнил принципите за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на достатъчност и качество на медицинската помощ 2. чл.132 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2012г., като издал медицинско направление №001026 от 07.05.2012г. за гастроентеролог без снемане на задължителната анамнеза и без никакъв преглед, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК го ОПРАВДАВА по предявеното обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК, подсъдимия М.В.Р. да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет извършените в наказателното производство разноски в размер на 2419.95лв. /две хиляди четиристотин и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, както и да заплати на частните обвинители И.Д.А., М.Д.А. и Д.В.А., направените разноски в хода на наказателното производство, в размер на 500лв. /петстотин лева/.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Варненски Апелативен съд в 15 дневен срок от днес.

На основание чл.309Чл. 309. ⚖️ Практика (11) (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. (5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск на разноските по делото, на глобата и на конфискацията. (6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Определението по ал. 2 - 5 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Подписване и обявяване на присъдата от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия М.В.Р. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, поради липса на основания за изменяването й. ОТМЕНЯВА взетата по отношение на подсъдимия Т.И.Т. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, поради отпадане на основанията за вземането й. Определението подлежи на обжалване или протест, в частта, касаеща мярката за неотклонение на подсъдимия Т.Т., в 7-дневен срок, от днес, пред Варненски Апелативен съд.

М О Т И В И

НОХД №2/2013г. на СОС

Против подсъдимия М.В.Р. *** е предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК за това, че на 07.05.2012г. в гр.Силистра в качеството си на лекар-ординатор в Спешно приемно отделение при МБАЛ-Силистра АД, при независимо съпричиняване с д-р Т.И.Т. е причинил смъртта на Д. И.А. ***, починал в същото село, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна (грешна) диагноза и нарушил нормите на: 1.добрата медицинска практика, определени в „Правила за добра медицинска практика” на БЛС, свързана с пълно изследване на пациента. 2.критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика”, като не направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента с оглед оказване на спешна и неотложна помощ. 3.точка 1.3.2.3 от Раздел І, глава 1 на Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина”, като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличието на спешно състояние. 4.точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел І, глава 1 на Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина”, като не изградил диференциално-диагностичен план и не определил необходимостта от използване на допълнителни диагностични методи.

Предявено е обвинение и срещу подсъдимия Т.И. ***, ал.1 НК за това, че на 07.05.2012г. в с.Калипетрово, обл.Силистра, в качеството си на общопрактикуващ лекар – АПМП-ИП-Д-р Т., при независимо съпричиняване с д-р М.В.Р. е причинил смъртта на Д. И.А. ***, починал в същото село, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил нормите на: 1.чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, като не изпълнил принципите за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на достатъчност и качество на медицинската помощ. 2.чл.132 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2012г., като издал медицинско направление №001026 от 07.05.2012г. за гастроентеролог без снемане на задълбочена анамнеза и без никакъв преглед.

Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №289/2012г. по описа на РУП гр.Силистра, становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:

Пострадалия А. работел като международен шофьор в „Троя транс” ООД гр.Силистра, и на инкриминираната дата трябвало да потегли за Италия. От 2000г. личен лекар му бил подс.Т., но пострадалия не е имал сериозни здравословни проблеми, поради което рядко е посещавал лекари. Той бил пушач, но не е употребявал алкохол. На 07.05.2012г. около 03.30 часа, пострадалия А. се почувствал зле, като се оплаквал от болки в горната част на стомаха и няколко пъти повръщал. Около 06.30 ч придружен от съпругата си-св.Д.А. ***. След престой от около десет минути те били приети в залата за прегледи. Състоянието на пострадалия не било добро, като той се превивал от болки, бил зачервен и се изпотявал. След малко в залата пристигнал и подс.Р., който го запитал какви са оплакванията му. Пострадалия му отговорил и казал, че предния ден празнувал Гергьовден и е ял пикантна храна. Веднага след това, подс.Р. без да извърши каквито и да е други манипулации поставил диагнозата остър гастрит и изписал рецепта за „Квамател” и „Нексиум”. Понеже СПО не разполагало с необходимите медикаменти, пострадалия и съпругата му отишли в денонощната аптека и след като ги закупили се върнали отново в СПО. На смяна с подс.Р. били и мед.сестри-свидетелките Е. и М.. Св.Е. е оформила необходимата медицинска документация, а св.М. по указание на подс.Р. поставила система с банка серум за вливане и инжекции „Но шпа” и „Квамател”. Други манипулации и измервания подс.Р. не е назначавал и св.М. не е извършвала. Около 07.10 часа в СПО пристигнала и св.Т.-сестра на св.Д.А., която влязла в приемната зала и установила, че при пострадалия не е имало никой от дежурната смяна. И на нея пострадалия се оплакал, че изпитва силни болки в горната част на стомаха и гърдите. Св.Т. престояла съвсем кратко в залата понеже трябвало да се връща на работа. През времето на вливане на банката серум, е бил оформен листа за преглед на пациент в спешното отделение, който бил подписан от пострадалия и подс.Р.. През това време била извършена и смяната на медицинските сестри обслужващи СПО, като на смяна застъпили свидетелките Ж. и С.. След като изтекла системата, пострадалия бил освободен от св.С., като в този момент подс.Р. не е присъствал на изписването. Пострадалия е освободен с дадените от подс.Р. указания за получаване на направление от личния лекар с диагноза „гастрит и дуоденит”. Пострадалия и съпругата му напуснали СПО в около 07.40м и понеже св.Д.А. трябвало да отиде на работа се обадила на дъщеря си-св.И.А. да придружи баща си до личния лекар, понеже му е много зле. След като се срещнали, пострадалия и дъщеря му обикаляли известно време из града докато намерят бюро в което обменили валута, след което се отправили към кабинета на личния лекар в с.Калипетрово. Там пристигнали в около 08.30 часа, като установили, че в приемната има и други хора, които чакат подс.Т., който все още не бил дошъл. Изчакали десетина минути, и понеже пострадалия бил нервен, споделил с дъщеря си, че излиза навън да пуши цигара. Малко след това пристигнал подс.Т., който се срещнал с пострадалия отвън на стълбите, като А. го уведомил от къде идва и му предоставил даденият му от подс.Р. медицински документ. Подс.Т. го уверил, че ще му даде исканото направление и след малко в коридора излязла св.С.-мед.сестра в кабинета на подс.Т. с направление което дала на пострадалия. Понеже А. трябвало да посети гастроентеролог в 14.00 часа решили с дъщеря си да заплатят тока след което да се приберат в къщи, тъй като пострадалия се оплаквал, че много му се спи. Къщата им се е намирал съвсем близо до кабинета на подс.Т. и те пристигнали там с автомобила си за около две минути. Св.И.А. слязла първа и влязла в къщи за да вземе пари, но след като баща й се забавил, тя погледнала през прозореца и го видяла, че седи в автомобила си, наклонен на една страна. Тя веднага слязла при него и го бутнала, при което той изхъркал. Тя започнала да вика за помощ чичо си-св.А., но той го нямало в този момента се появила съпругата му. Тя се обадила в спешната помощ, а св.И.А. изтичала до кабинета на подс.Т. и съобщила за случилото се. След около 2-3 минути на място пристигнали подс.Т., св.С. и св.С., които започнали да оказват медицинска помощ. Малко след това пристигнал и екип от СПО, но те само констатирали смъртта на пострадалия А.. На място пристигнала и следствено оперативна група и съдебен лекар, които извършили оглед. Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, при огледа и аутопсията на Д. А. е установено миокардна хипертрофия, коронаросклероза на венечните артерии с обтурация на началната част на лявата венечна артерия от тромб в мястото на разязвена плака, причинила остър миокарден инфаркт в междукамерната преграда, предната и латерална стена на лява камера, кръвен застой във вътрешните органи, огнищен белодробен оток, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, липса на следи от механични увреждания, цианоза на кожата на лицето и шията, подути шийни вено. Непосредствената причина за смъртта на А. е остър миокарден инфаркт в следствие на тромбоза на лявата венечна артерия от тромб, образувал се върху разязвена плака с развитие на белодробен и мозъчен оток, видно от хистологичните промени в миокарда и прицелните органи, както и поради друга причина за смърт.

Подс.Р. не се признава за виновен по предявеното обвинение, като счита, че според снетата анамнеза и извършения преглед (това е негово твърдение) е поставил диагнозата „гастрит и дуоденит”, като е назначил съответстваща на нея лечение. Позицията на подс.Т. е, че той се е доверил на заключението на подс.Р., като специалист, хирург, работещ в СПО и е предоставил направление без да извърши преглед на пострадалия. Предвид спецификата на производството и необходимостта от ползването на специални знания за изясняване на основния факт на доказване, по делото са назначени тройна съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, с вещи лица доц. д-р Д.Р., дм - ръководител на УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ-Варна, доц. д-р Й.Й., дм- началник к-ка по кардиология в МБАЛ „св.Марина”-Варна и д-р М.Р.-***. Вещите лица компетентно, категорично и изчерпателно са отговорили на поставените в експертизите въпроси, които допълнително бяха доразвити по време на съдебното следствие с оглед на поставените от страните и съдът въпроси. Категоричното становище на вещите лица е, че при посещението на пострадалия А. в спешното приемно отделение в гр.Силистра не е направено необходимото за поставяне на правилна и точна диагноза. Според експертите подс.Р. е „подходил много повърхностно и незадълбочено, поради което е поставил неправилна (грешна) диагноза-гастрит и дуоденит”. Подс.Р. не се е подсигурил с диференциалнодиагностични и изключващи диагностични процедури, доказващи или отхвърлящи определена диагноза, като такива процедури са: ЕКГ, изследване кръвни ензими, консулт с кардиолог. Според вещите лица, ако подс.Р. е изпълнил посочените процедури не е било необходимо изпращането на пострадалия за направление при ОПЛ-подс.Т., а е следвало да бъде настанен незабавно в специализирано отделение. Заключенията на вещите лица несъмнено се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, включително и събраните гласни такива по време на съдебното следствие. Всички те подчертават категорично, че действията на подс.Р. се отличават с изключителна немарливост и нехайност, в резултат на което е поставена грешна диагноза, а това е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поведението на подс.Р. е в противоречие с вменените му задължения от длъжностната характеристика като лекар-ординатор в СПО, задължаващи го да извършва диагностична и лечебна работа с болните, според своите познания и практически умения, съгласно медицинските стандарти и съвременните постижения на медицинската наука. Проявявайки необяснима (за професионалният му стаж и специалност) нехайност, подс.Р. е поставил диагнозата гастрит и дуоденит единствено и само въз основа на повърхностна анамнеза. Въпросите които подс.Р. си е изяснил и които са послужили за поставяне на диагнозата са били, в коя област пострадалия изпитва болка и какво е консумирал предния ден, като с „особено значение” за подсъдимия са били данните на пострадалия, че предния ден е празнувал Гергьовден и е консумирал пикантна храна. Тази информация е била достатъчна поради което подсъдимия не е намерил за нужно да изясни каква е професията на пострадалия (международен шофьор-професия спадаща според вещите лица към рисковите), пушач ли е, консумирал ли е алкохол и др. Подс.Р. не е извършил и необходимия за поставянето на правилната диагноза физикален преглед, състоящ се в оглед, аускултация, палпация, перкусия, а когато е наложително и ректално туширане. Разбира се, подс.Р. твърди, че е извършил такива манипулации, но твърденията му не се подкрепят от други доказателства, поради което съдът не може да ги приеме за достоверни. Нито една от медицинските сестри разпитани като свидетели не е възприела такива действия, а още по-малко свидетелите Д.А. и Т.. Последната дори твърди, че е заварила пострадалия сам в приемната зала, оставен без надзор на медицинско лице. Подс.Р. сам признава, че физикалния преглед е извършил впоследствие, когато на пострадалия е поставена система и на него не е присъствал никой друг, т.е. трето лице не може да удостовери това обстоятелство. Хронологията на събитията обаче, и показанията на свидетелите удостоверяват, че след поставянето на диагнозата и назначаване на съответното лечение, подс.Р. е оформил листа за преглед на пациент, напуснал е манипулационната и повече не се е връщал там. Подс.Р. дори не е намерил за необходимо, да бъде измерено кръвното налягане, ритъма на сърцето и да бъде прислушан пострадалия. Разбира се данни като резултат от такива измервания са отразени в листа за преглед на пациент, но внушенията които се насаждат от подсъдимия и свидетелите Е., Ж. и С., че щом тези данни фигурират, то значи, че измерванията са извършени, са твърде неубедителни, поради своята голословност и ясно изразен стремеж за неотговорност относно вписването на неверни обстоятелства в официален документ. Още повече, че нито едно от посочените лица лично не е извършило такива измервания, а категоричните твърдения на св.М. са, че тя също не е правила такива манипулации. Нещо повече, такива не са назначавани от подс.Р., който е предписал единствено вливане на банка серум глюкоза с „нош па”. По делото несъмнено е установено, че единствено св.М. обективно е имала контакт с пострадалия, а останалите медицински сестри са гравитирали в пространството в различни периоди от време, като за конкретни обстоятелства имащи значение за основния факт на доказване „възприятията” им се ограничават в умозаключенията, „че щом това е вписано, значи е извършено”. От кого? Липсва отговор. Медицинските сестри, разпитани като свидетели по делото са единни само по отношение на едно обстоятелство, а именно: че пострадалия се е оплаквал в болки в стомаха. За всички останали събития и действия на определени лица, са налице паметови смущения или съществени разминавания във възприятията. Например св.Е. твърди (л.75), че е водила документалната част, а колежката й (св.М.) е извършвала манипулациите. Е. обаче не си спомня какви точно манипулации са извършени, не си спомня имало ли нейни колежки при пострадалия (необяснимо е кой следва да е това, след като именно тя и св.М. са на смяна), кога е свършила банката със серума, не си спомня дали е присъствала през цялото време при пострадалия. Св.Е. обаче е убедена, че на пострадалия е измерено кръвното налягане. За това обстоятелство свидетелката откровено лъже, след като самата тя не е извършила тази манипулация, св.М. също е категорична, че не го е правила, а и сам подс.Р. признава, че и той не е измервал кръвното на пострадалия, което разбира се не е и негово задължение. В такъв случай, изглежда сам пострадалия А. е извършил тази манипулация и е предоставил резултатите на св.Е.. Св.М. е категорична (л.77) в показанията си: „Р. след като го разпита назначи банка серум „глюкозе с нош па”, и „Мисля, че го попита къде го боли, след което ми назначи какво да правя, от там нататък не съм обърнала внимание”. Свидетелката е категорична също така, че подс.Р. не е назначавал и тя не е извършвала мерене на кръвното на пострадалия, или каквито и да е други манипулации освен вливането на банка серум. Не е присъствала на изписването на пациента понеже й е свършила смяната. Св.Ж. (приела смяната) е възприела пострадалия единствено като си тръгва (л.105), не си спомня дали лекар го е освободил и дали изобщо е имало лекар в залата. Показанията (л.106) на св.С. (приела смяната) са в тежко противоречие с обясненията на подс.Р. относно съществени обстоятелства касаещи основния факт на доказване. Така например свидетелката твърди, че пострадалия е освободен лично от подс.Р., след като е оформен листа за преглед. Също така твърди, че не е напускала залата и е била през цялото време при пострадалия от неговото приемане от свидетелките Е. и М., до напускането му на залата. В обясненията си (л.87) обаче, подс.Р. на няколко пъти отрича категорично да е присъствал и лично да е изписвал пострадалия, което според него противоречи на установената практика и законоустановените положения, но внушава, че това е станало извън неговото съзнание и воля. Така например той твърди: „Предварително беше оформен лист, сестрата която е изключила системата (С.) го е пуснала без аз накрая да го видя този човек. В смисъл, в момента на напускането на спешно отделение аз не съм бил в залата”. „Аз не съм присъствал на освобождаването”. Отричайки съпричастност към освобождаването на пострадалия, подс.Р. излага позицията, че според него прегледът не е приключил, и след вливане на банката серум е щял да прецени отново състоянието на пострадалия – „Въпросът е, че самото лечение, което е назначено, като начало не е приключило, изчакваме да изтече това първоначално лечение което е предписано, като за начало. За мен прегледът не е доприключен”. Противоречие се установява и относно това, дали подс.Р. е извършил физикален преглед на пострадалия. Подсъдимия категорично твърди, че е извършил такъв преглед, заключаващ се в аускултация, палпация и перкусия, но признава, че това е станало след включване на банката със серум, т.е. след като вече е поставил диагнозата. Р. не е сигурен също така дали в този момент в залата е имало друго лице, което да е възприело действията му. Според Р., той е оформил листа след физикалния преглед. Нито една от разпитаните медицински сестри обаче не е присъствала на извършването на такива манипулации. Както бе изяснено по-горе, св.М. свидетелства единствено за снета анамнеза но не потвърждава за извършен от подс.Р. физикален преглед. Св.С. свидетелства също така единствено за проведен разговор между Р. и пострадалия, но не споменава за физикален преглед, а тази свидетелка твърди, че не е напускала залата от постъпването си на смяна. Също така свидетелката твърди, че тя е оформила листа за преглед но след проведен разговор на Р. с пациента. Ето защо, съдът счита, че убедителни доказателства за извършен физикален преглед от страна на подс.Р. не са налице, предвид на което приема, че такъв не е извършван. Съдът приема също така, че не са извършени и манипулациите, чиито резултати са вписани в листа за преглед на пациент, като стойност на кръвното налягане, пулс, преслушване. Според съда, подс.Р. в качеството си на лекар-ординатор в СПО не е направил необходимото за поставяне на правилна и точна диагноза, като действията му в тази насока се ограничават до снемането на повърхностна анамнеза (показателно за несериозността на поведението му е изложеното от него: „…веднага го запитах ходил ли е на някакви събирания, на празненство…”, като че ли това обстоятелство е определящо за поставянето на правилна диагноза), и не е намерил за необходимо да се осведоми за предшестващи заболявания, рискови фактори. Не е извършен физикален преглед с оценка на жизнените показатели, аускултация (преслушване), състояние на шок, кръвно налягане. Не е извършено ЕКГ. Подс.Р. в случая е проявил неоправдана безотговорност и немарливост при осъществяване на вменените му задължения, намерили израз в приложения крайно погрешен подход за диагностициране на пострадалия, довел до поставянето на грешна диагноза, и съответно до неправилни решения относно овладяване на кризисната ситуация, което в края на краищата е довело до неблагоприятния резултат. Този извод се потвърждава и от самите обяснения на подс.Р. дадени в съдебно заседание: „Като за начало съм му изписал рецепта, преди да бъде прегледан основно и лекуван” – на базата на какви изследвания се изписват лекарства без задълбочен преглед? „След провежданото лечение съм извършил преглед на пациента” – диагностицира чрез лечение, ако няма подобрение се пристъпва към друго лечение!!! В обясненията на подс.Р. се съдържа и информация подчертаваща неговата несигурност относно възможностите и познанията му да осигури адекватна и квалифицирана медицинска помощ на пострадалия. „Това, че съм го насочил към ОПЛ означава, че аз не съм решил до край проблема, може би и трябва някой друг да го прегледа след мен. Моето мнение е, че самият пациент малко може би е недооценил ситуацията и не е потърсил лекарска помощ, която му е била необходима”!!! Тези изявления са крайно смущаващи и поставящи под сериозни съмнения способността и компетентността на подс.Р. да изпълнява вменените му с длъжностната характеристика задължения. Интересно кой следва да реши „проблема” след като именно подсъдимия съобразно служебното положение което заема е това лице, според съда. Нали точно в СПО гражданите с остри здравословни проблеми се надяват да получат лекарска помощ? Каква помощ тогава е предлагал подс.Р., и въобще какво е мястото му в СПО след като пациентът е следвало сам да оцени състоянието си и да „потърси лекарска помощ” – къде на друго място ако не в СПО? Вещите лица по изготвената ТСМЕ категорично подчертават, че подхода за диагностициране на подс.Р. е крайно неправилен. Те смятат, че подсъдимия не е направил нищо за поставяне на диференциална диагноза (характеристиките на това понятие-л.82, с.з.), което му е попречило да разпознае признаците на действителното заболяване на пострадалия. Според вещите лица е изключено да се експериментира в състояние на спешност- да се лекува по една диагноза, ако не се получи се преминава на друга, а след това на трета. В.л. д.р Р. е категорична: „За лечението на ОМИ има наистина много спешни стъпки, които трябва да се направят веднага, ама веднага, и за това има възможности в спешно отделение, но трябва да мислим за това нещо”. Доц д-р Р. също е достатъчно категорична: „Нищо не е направено от това което по принцип трябва да бъде направено. Повече от това мисля, че няма смисъл да разводняваме”. Съдът изцяло споделя подробната аналитична и научно-обоснована тройна съдебномедицинска експертиза, и не намира основания да се съмнява в нейната достоверност и безпристрастност. Според процесуалния представител на подс.Р., по съществуващите симптоми последният е поставил правилната диагноза и не е имал основание да прогнозира признаците на ОМИ. Вещите лица обаче подчертават, че в случая са били налице достатъчно допирни симптоми и за двете заболявания (гастрит и дуоденит, и ОМИ) и ако подсъдимия е бил приложил компетентно принципите на диференциалната диагностика е щял да постави правилната диагноза. В.л. д-р И. по СМЕ подчертава, че диагнозата е категорична, безспорно имаме остър миокарден инфаркт в следствие на тромбоза на лявата венечна артерия. Не са установени, гастрит, язва или други подобни, т.е. внушенията за поставяне на правилна диагноза са несъстоятелни, като погрешната преценка на подс.Р. не е в резултат на абстрактни фактори, а е плод на неговото изключително немарливо отношение към конкретната ситуация. От горното по категоричен начин се доказва, че подс.Р. е нарушил нормите на: -добрата медицинска практика, определени в „Правила за добра медицинска практика” на БЛС, изискваща пълно изследване на пациента. Подс.Р. е определил диагнозата на пострадалия А. единствено въз основа на снета повърхностна анамнеза- св.М.: „Р. след като го разпита назначи банка серум „глюкозе с нош-па. Мисля, че го попита къде го боли, след което ми назначи какво да правя”. Подсъдимият не се осведомил за предшестващи заболявания, рискови фактори, като професия, тютюнопушене и т.н., Не е извършен физикален преглед с оценка на жизнените показатели, аускултация (преслушване), състояние на шок, кръвно налягане. Не е извършено ЕКГ. - критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика”, като не направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента, с оглед оказване на спешна и неотложна помощ. Въз основа на извършения повърхностен, незадълбочен преглед, подс.Р. не е съумял обективно да оцени действителното здравословно състояние на пострадалия за да предприеме неотложни и животоспасяващи действия с оглед овладяване на ситуацията (обездвижване, обдишване, ЕКГ, консултация със специалист, настаняване в специализирано отделение). - точка 1.3.2.3 от Раздел І, глава 1 от Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина”, като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на спешно състояние. Подс.Р. е подценил ситуацията, не се е подсигурил с диференциалнодиагностични и изключващи диагностични процедури, поради което не е оценил пострадалия като пациент с висок риск, в следствие на което е назначил неадекватно лечение, позволил е пострадалия да се предвижва, безконтролно да пуши и въобще да извършва дейности застрашаващи живота му, като го е насочил за направление към личния лекар. - точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел І, глава 1 от Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина”, като не изградил диференциално-диагностичен план и не определил необходимостта от използване на допълнителни диатностични методи. Подс.Р. е приложил напълно погрешен метод за диагностициране - изключване на вероятните диагнози чрез лечение. Съдът не може да сподели позицията на процесуалният представител на подс.Р., че в случая няма нарушаване на правни норми, тъй като посочените в обвинението такива „не съдържат правила за поведение, а представляват определения за поведение”. И Наредба №41/21.12.2005г. и Наредба №45/26.08.2010г. изискват и указват именно определени норми на поведение с които подс.Р. е следвало да се съобрази, предвид задълженията му произтичащи от длъжностната характеристика. Наредба №41, ал.1 на член единствен: С тази наредба се утвърждават „Медицински стандарти по обща медицинска практика” съгласно приложението. Ал.2. Дейността по обща медицинска практика се осъществява при спазване на стандартите по ал.1 и се ИЗПЪЛНЯВА ОТ ВСИЧКИ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, в което се осъществява дейност по обща медицинска практика. Наредба №45 – Член единствен, ал.1: С тази наредба се утвърждава Медицински стандарт „Спешна медицина” съгласно приложението. Ал.2. Дейността по спешна медицина се осъществява при спазване на стандарта по ал.1 от всички лечебни заведения, които я извършват. И двете наредби са издадени на основание чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, чийто текст гласи: „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването”. Дейността осъществявана от подс.Р., като лекар-ординатор в СПО (спешно приемно отделение) гр.Силистра е правно регламентирана, изискваща специални знания, като едновременно е полезна, но е и източник на повишена опасност. Тази дейност се регламентира с нормативни актове, уреждащи правилата за безопасното й упражняване, и нарушаването на които правят дейността опасна за живота на гражданите, което се е получило и в настоящият случай. Ето защо, Окръжния съд приема, че съвкупната преценка на всички доказателства по делото обосновава по несъмнен начин така установената фактическа обстановка и приетата квалификация на деянието, осъществено от подс.Р.. От обективна страна, подсъдимия е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, тъй като на 07.05.2012г. в качеството си на лекар-ординатор в СПО при МБАЛ-Силистра е причинил смъртта на Д. И.А. ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил грешна диагноза и нарушил нормите на добрата медицинска практика, определени в „Правила за добра медицинска практика” на БЛС, свързана с пълно изследване на пациента; критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005г.; точка 1.3.2.3 от Раздел І, глава 1 на Наредба №45/26.08.2010г.; и точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел І, глава 1 от Наредба №45/26.08.20010г.. При осъществяване на инкриминираното деяние ОС приема, че подсъдимия е действал по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Формата на непредпазливостта е небрежност, понеже у подсъдимия е липсвала конкретна представа относно общественоопасните последици, но е бил в състояние да ги предвиди, като се съобрази с изискванията формулирани в съответните нормативни актове. При определяне вида и размера на наказанието на подс.Р. за осъщественото деяние по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, както и добрата обществена и професионална характеристика, предвид липсата на данни за подобно поведение през 22 годишния му трудов стаж. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема високата степен на обществена опасност на деянието, недооценяване на значенето и надеждата които предизвиква СПО у пациентите, както и доверието в компетентността на лекаря на когото те поверяват своето здраве и живот. Потвърждение за това е внушението което подс.Р. е създал у пострадалия А. и близките му, че в случая не се касае за животозастрашаващо заболяване. В резултат на това, пострадалия си е позволил да се занимава с най-обикновени битовизми, свързани с действия крайно противопоказни на действителното му здравословно състояние. Доверието към знанията на подс.Р. са повлияли до такава степен и на съпругата на пострадалия, която не е искала да се съгласи с констатациите на съдебния лекар посетил местопроизшествието (д-р И.), че в случая се касае най-вероятно за инфаркт, и е реагирала съвсем емоционално, че съпругът й е лекуван за стомашно заболяване. Просто св.Д.А. не могла да приеме, че е възможно лекар-специалист да сгреши в диагнозата. Съдът приема за отегчаващо вината обстоятелство и липсата на достатъчно ефикасен контрол от страна на подс.Р., като ръководител на екип от СПО, което илюстрира от показанията на мед.сестри и неговите собствени обяснения, свързани с приемането на пациента, обслужването и изписването му. В случая е крайно обезпокояващо подобно поведение, предвид на това, че в отделението не е имало други пациенти. А в условия на по-сложна ситуация? От изключително значение за пациентите ще е подобна организация в СПО да не представлява трайно установена практика. Ето защо, установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание при предпоставките на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК, по вид лишаване от свобода, в размер над средния от предвиденото за това престъпление, а именно: ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид вида и срока на наложеното наказание, липсват предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, поради което същото следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът прецени, че са налице основания за приложението на чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК и подс.Р. бъде лишен по чл.37, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК от правото да упражнява лекарска професия за срок от четири години. Основание за това решение са (освен посочените във връзка с определеното наказание) установените данни за поведението на подсъдимия при осъществяване на задълженията си, като субект на правнорегламентирана дейност в област, която е твърде специфична, изискваща висок професионализъм, отговорност и съзнателност, каквито определено подс.Р. в случая не е демонстрирал. Съдът отчита всички неблагоприятни фактори (от икономически, битов и социален характер) при които лекарите специалисти са принудени да осъществяват дейността си, но това не следва да бъде за сметка на качеството на предлаганата услуга, още повече когато се касае за здравето и живота на гражданите. Изразената несигурност от подс.Р. при прилагане на уменията и знанията за които се предполага, че притежава (която може да се извлече от изявленията му: „Това, че съм го насочил към ОПЛ означава, че аз не съм решил до край проблема, може би и трябва някой друг да го прегледа след мен. Моето мнение е че самият пациент малко може би е недооценил ситуацията и не е потърсил лекарска помощ, която му е била необходима”.) налагат извода, че на подсъдимия следва да се осигури време през което да преосмисли поведението си, да усъвършенства теоретичните си познания в материята, и повлияе по този начин положително на увереността при осъществяване на дейността си, но това не бива да става за сметка на здравето и живота на пациентите, което би могло да се получи при продължаване упражняването на лекарската професия. С налагането на това наказание, според Окръжния съд ще се предизвикат съответните промени в съзнанието на подсъдимия, и с оглед на посочените по-горе обстоятелства, то се явява целесъобразно и обществено оправдано.

По отношение, обвинението на подс.Т.. Съдът не намери основание за постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо подс.Т., базирайки се на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. Действително, вещите лица по изготвената тройна съдебно медицинска експертиза приемат, че подс.Т. е нарушил чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, като не изпълнил принципите за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на достатъчност и качество на медицинската помощ, както и че е издал направление за гастроентеролог без задълбочена анамнеза и без никакъв преглед, което съставлява нарушение на чл.132 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012г. Според вещите лица, това бездействие на подс.Т. е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия А.. Според съда обаче, за да се приеме несъмнено извода за наличието на причинно следствена връзка, позицията на вещите лица следва да се преценява и съобразно останалите доказателства, проследяващи хронологията на събитията и действията, имащи пряко отношения към съставомерния резултат. Позицията на вещите лица, според съда, се базира на преценката, че поведението на всеки един от подсъдимите следва да се разглежда като отделен етап, имащ самостоятелно значение за съставомерния резултат. Според съда, обаче, установената по делото фактология основана на всички доказателствени източници, по-скоро подкрепят позицията, че времето от постъпването на пострадалия в СПО до настъпването на вредоносния резултат, следва да се разглежда като един непрекъснат процес. Това е така, защото поведението на подс.Р. има пряко отражение и върху поведението на подс.Т.. Аргументите в тази насока са следните: - пострадалия е посетил СПО, преценявайки състоянието си именно като нуждаещо се от спешни и неотложни действия, предвид симптомите които е имал. С поведението си обаче, подс.Р. е съумял да внуши тъкмо противоположното на пострадалия, че не се касае за спешно състояние и не се налага хоспитализирането му в болнично заведение. Това поведение на подс.Р. се материализира от повърхностната анамнеза която е снел, назначеното лечение, липсата на извършени основни манипулации (като измерване на кръвното налягане), поставянето на грешна диагноза, неприсъствие на изписването, и всичко това съпътствано с липсата на категорични забрани за извършването на определени действия от страна на пострадалия. Това поведение и отношение на подс.Р. са достатъчни по обем и убедителност да внушат на пострадалия и неговите близки, че в случая не се касае за животозастрашаващо заболяване, и здравословните проблеми на А. ще бъдат решени от лекар специалист, и то именно гастроентеролог. Подс.Р. е позволил на пострадалия свободно да се предвижва, да пуши и изобщо да извършва абсолютно противопоказни му дейности, имащи пряко въздействие и върху развитието на заболяването. Според вещите лица, пострадалия задължително е следвало да бъде обездвижен, да се постави на кислород и да му се поставят обезболяващи. С възприемането на грешна диагноза обаче, подс.Р. е лишил пострадалия от възможността от благоприятен изход на заболяването му. Според в.л. д-р И.: „Безспорно хипоксията, при изпушването на една цигара и приемането на допълнителни количества въглероден окис, водят още повече до влошаване, действието на никотина е насочено върху артериалните съдове на самото сърце, което задълбочава спазъма, задълбочава исхемията, най-вероятно също е допринесло за влошаването към момента, още повече на състоянието му”. - Пострадалия е загубил около час (напуснал е СПО в около 07.40 ч и е посетил личния си лекар в около 08.30 часа) докато пристигне в кабинета на подс.Т., където се е наложило да почака още около десет минути до идването на последния. През това време пострадалия се е предвижвал свободно, управлявал е автомобил, пушил е. Дейности крайно противопоказни за състоянието му. - Подс.Т. е заварил пострадалия пред кабинета си пушейки. А. го е уведомил от къде идва и какви са констатациите на подс.Р., като му е показал и листа за преглед на пациент със съдържащите се в него изследвания и заключения. От изложеното до тук се налага въпросът: Имал ли е основание подс.Т. да възприеме пострадалия като рисков пациент и да съобрази действията си с това му състояние? Според съда, при тези обстоятелства, категорично-не. Запознавайки се с диагнозата на подс.Р. (когото подс.Т. е познавал като специалист-хирург), резултатите отразени в листа за преглед, състоянието в което е заварил пострадалия (стоейки прав и пушейки), нежеланието му да изчака реда си, предвид присъствието на вече чакащи пациенти („бабички”), подс.Т. не е имал основание да възприеме пострадалия като спешен случай за да го приеме незабавно в кабинета си. А. е получил ОМИ пред дома си, пет минути след като е напуснал кабинета с даденото му направление. При тази хронология на събитията, изчаквайки реда си за преглед от подс.Т., изхода за пострадалия към този момент би бил същият. А. е посетил кабинета на личния си лекар, очевидно във вече крайно тежко състояние и липсата на посочените по-горе предпоставки за оценката му като рисков пациент, са предопределили и действията на подс.Т.. Същият, обективно е извършил единствено възможните действия за реанимиране на пострадалия пред дома му (обдишване и сърдечен масажа), които би извършил ако ОМИ би възникнал пред кабинета му, тъй като несъмнено в този момент ЕКГ е напълно излишно. Ето защо, съдът не може да приеме, че вменените като обвинение, нарушения допуснати от подс.Т., са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия А.. Предвид на това, и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата, предл. последно НПК, съдът го призна за невинен и го оправда по предявеното му обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.