чл. 117, чл. 119, ал. 2Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. (3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Стабилизиране на подсъдността, чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (1) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът. Глава тринадесета. ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО Раздел I. Предявяване на иск Видове искове ГПК Председателят на Върховния съд е сезирал на основание чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (23) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Служебно съединяване на искове ГПК Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК, във връзка с противоречивата практика на Върховния съд, IV гражданско отделение, по въпроса: възможно ли е ищецът да привлече в делото нов ответник, без да се е отказал от иска си против първоначалния ответник по предявения иск.
В решение № 418 от 10.III.1955 г. по гражданско дело № 1141/55 г., IV гражданско отделение, било прието, че чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК не е пречка да бъде привлечен нов ответник, който да отговаря наред с първоначалния ответник, който да отговаря наред с първоначалния ответник, а в решение № 1809 от 21.VIII.1955 г. по гражданско дело № 4252/55 г. е прието обратно
- че не е допустимо привличане на нов ответник, ако първоначалният не бъде освободен.
Оправдава се фактически твърдението в предложението на председателя на Върховния съд, че съществува противоречие в практиката на IV гражданско отделение на същия съд по поставения въпрос. Докато с решение № 418 от 10.III.1955 г., а също и в решения № 928 от 21.IV.1954 г. и № 98 от 3.XII.1955 г. се приема, че е възможно да бъде привлечен наред с първоначалния ответник нов такъв и че чл. 117 не е пречка за това, в решение № 1309 от 21.VII.1955 г. се приема обратното
- че не се допуска привличането на нови ответници по делото, ако не са освободени старите, както и че чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК изисквал обезателно спазване на това условие.
Кръгът на лицата, които се обхващат от процесуалното отношение, се определя от ищеца, тъй като в исковата молба той показва срещу кого насочва иска си. За същия съгласно чл. 119, ал. 1Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. (3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Стабилизиране на подсъдността ГПК съществува възможност до приключване на първото заседание по делото да оттегли иска си, без за това да е необходимо съгласието на ответника. Тази възможност се дава на ищеца, тъй като е допустимо, поради недостатъчно изясняване на фактическите обстоятелства по делото или поради други причини, той да не е можел първоначално да определи дали да предяви иска, или против кого да го насочи.
За да се избегне обаче едно неоправдано разтакане на ответника, правото на ищеца да оттегли иска си е ограничено със срок, след изтичането на който същото може да стане със съгласие на ответника. Целта на Гражданския процесуален кодекс
- да даде правилно разрешение на възникналите между страните спорове, не би била осъществена, ако не се позволи да се извърши промяна в някоя от страните по делото, без да бъдат насочени страните към водене на нов процес.
Съобразно с това чл. 117, ал. 1Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК допуска до приключване на устните състезания по делото в първата инстанция заменяване на някои от страните с друго лице. За да стане това обаче, е необходимо съгласието на страните в процеса, а също и на лицето, което встъпва като страна вместо тази, която излиза. При наличността на такова съгласие процесуалното отношение между останалата страна и встъпилото лице се създава още с подаването на исковата молба.
По силата на чл. 117, ал. 2Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК съгласието на ответника не е необходимо, ако ищецът се откаже от иска си спрямо него. Това положение произтича от разпоредбите на чл. 119, ал. 2 на същия кодекс, според които ищецът може без съгласие на ответника да се откаже от своя иск. Отказът има за последица невъзможността ищецът да предяви наново иска си спрямо същия ответник, поради което съгласието на последния да бъде привлечен нов ответник е безпредметно.
За да стане заменяването обаче, е необходимо съгласието на новия ответник, като и тук искът срещу този нов ответник ще се счита предявен с подаването на исковата молба. Законът допуска заменяването на стария ответник, който е съгласен да излезе от процеса, с нов да стане и без съгласие на новия ответник, са тази разлика, че искът срещу такъв ответник съгласно чл. 117, ал. 3Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК ще се счита предявен, след като му се връчи препис от исковата молба.
В изтъкнатите дотук случаи се има предвид заменяването на една страна с друга. Текстът на чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК обаче не урежда положението, когато ищецът желае да насочи иска си и към друг ответник, без да освобождава от участие в делото първоначалния ответник. Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, намира за правилно становището, застъпено в решение № 418 от 10.III.1955 г., а също и в решения № 928 от 21.IV.1954 г. и № 98 от 3.XII.1955 г. на IV гражданско отделение, според което чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК не забранява възможността ищецът да привлече в делото друг ответник наред с първоначалния.
Напротив, като се вземе предвид, че чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (1) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът. Глава тринадесета. ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО Раздел I. Предявяване на иск Видове искове ГПК дава възможност на съда да съедини в едно няколко дела, ако те са между същите страни или ако има връзка между тях, следва да се приеме, че съдът може да допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния такъв, за да бъде разрешен спорът с едно решение при положение, че това няма да затрудни значително разглеждането на делото. И в този случай обаче е необходимо да съществува връзка между отговорността на първоначалния и новия ответник.
Без съществуването на такава връзка привличането на нов ответник не е допустимо, тъй като това ще внесе едно неоправдано усложняване на процеса. Няма обаче оправдание при съществуване на такава връзка да не се допусне привличане на нов ответник наред с първоначалния такъв. Разбира се, че освен това е необходимо спорът да е подсъден на същия съд и да подлежи на разглеждане по реда на едно и също производство.
Като се изхожда от установените в чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по ГПК положения, следва да се приеме, че привличането на нов ответник може да стане във всяко положение на делото в първата инстанция. Също не е необходимо съгласието на новопривлечения в делото ответник. Но искът срещу него винаги ще се счита предявен, откакто същият получи препис от исковата молба. Установяването на възможността ищецът да може да привлече в делото нов ответник наред с първоначалния е в пълно съгласие с установената в чл. 117Чл. 117. ⚖️ Практика (1) (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по и 123 ГПК цел
- спорните правоотношения между страните, изтъкнати по-горе условия, да бъдат разрешени в едно дело.