ЗА ДОПЪЛВАНЕ Т. 2 ОТ РАЗДЕЛ III ОТ ПОСТАНОВЛЕНИЕТО № 4/61 Г. НА ПЛЕНУМА ОТНОСНО КРЪГА НА ЛИЦАТА, КОИТО ИМАТ ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ПРИ ПРИЧИНЕНА СМЪРТ. Имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на социалистическото общежитие.
В чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и след. ЗЗД не е определен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Пленумът на ВС с постановление № 4/61 г. определи, че имат право на обезщетение на имуществени вреди близките на пострадалия, които са понесли такива вреди — деца, съпруг, родител, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия.
От това се вижда, че кръгът на тези лица е определен съобразно два критерия:
1) това са лица, които по закон имат право на издръжка от пострадалия, и
2) лицата, които като нетрудоспособни са били издържани от пострадалия, макар по закон да нямат право на издръжка от него. В тази група влиза и взетото за отглеждане, но още неосиновено дете, както това е посочено в мотивите към постановлението.
Постановлението определя кръга на лицата, които имат право на обезщетение на неимуществени вреди, като се ръководи от изискването за справедливост. Съгласно с това определение право на такова обезщетение имат "...най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга". Очевидно е, че кръгът на тези лица е определен с оглед родството им с пострадалия. Според установената практика на съдилищата приема се, че това изброяване е изчерпателно, поради което на други лица, макар да са преживели страдания във връзка със смъртта на свои близки, последвала от непозволено увреждане, не е присъждано обезщетение на неимуществени вреди.
В практиката обаче има случаи, при които между пострадалия при непозволено увреждане (починал от това) и други лица са съществували отношения, които са сходни с отношенията между роднините, както вече бяха посочени. Така напр. взетото за отглеждане и за осиновяване от починалия, но неосиновено дете е в отношения с починалия, аналогични на осиновеното. Между отглежданото дете и лицето, което го отглежда, съществуват отношения на привързаност един към друг, те съставляват една семейна общност, отглежданото дете е получавало издръжка от отглеждащия го.
Последният се е грижил за възпитанието му и т. н. Такова дете, взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено, би могло според т. I на постановлението да иска да му се присъди обезщетение на имуществени вреди, по-следвали от смъртта на отглеждащия го, но не може да претендира обезщетение и на неимуществени вреди, за да се репарират причинените му вреди от неимуществен характер, последвали от смъртта на отглеждащия го, макар взаимната привързаност, обич и чувства между детето и отгледалия го да са сходни с тези, създадени между родител и дете.
Очевидно е, че при смърт на едно от тези лица другото по-нася вреди от неимуществен характер. Паради това следва и при тези случаи всяко от тези лица да има основание да иска обезщетение на неимуществени вреди. Срещат се също така случаи, при които съществува съжителство между две лица от различен пол на съпружески начала и преди оформяването му в брак настъпи смъртта на едното лице вследствие непозволено увреждане.
В този случай, ако би бил налице брак, преживелият би могъл да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди. Не са редки случаите, при които от такова съжителство са родени деца. Те могат да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди, които по-насят при смърт на единия родител, последвала от непозволено увреждане, но другият родител не би могъл да предяви такъв иск, макар да е очевидно, че той по-нася вреди от неимуществен характер при смъртта на родителя на детето в еднаква степен, както ако би бил в брак.
В практиката се срещат случаи, когато такова нескрепено с редовен брак съжителство е дълготрайно, от което са родени едно, две или повече деца. Преживелият при фактическото съжителство не ще може да предяви иск за обезщетение на неимуществени вреди, макар при посочената хипотеза да понася такива вреди. В съдебната практика има отклонения от становището на Пленума на ВС. Освен тава, понеже кръгът на лицата, които имат право на обезщетение на неимуществени вреди при непозволено увреждане на близкия, посочени в т. 2 на раздел III на постановление № 4/61 г., се определя по справедливост, Пленумът на ВС намира, че и в тези случаи, когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица извън кръга на тези по т. 2 са се създали отношения, напълно сродни с тези, посочени в постановлението, е справедливо да се присъжда обезщетение на вредите от неимуществен характер, които им са причинени със смъртта, последвала от непозволено увреждане на близкия им.
Естествено, че в тази група трябва да бъдат включени отглежданите и неосиновени деца, когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са отношенията между родител и дете, както и когато пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца. Разбира се, тази връзка не трябва да е установена като резултат на престъпление (двубрачие) и против правилата на социалистическото общежитие.
С оглед на тези съображения ВС намира, че трябва да се допълни постановление № 4/61 г., раздел III, т. 2 в посочения смисъл. Въз основа на изложеното Пленумът на ВС ПОСТАНОВИ: Допълва т. 2 на раздел III от постановлението № 4/61 г. на Пленума на ВС с ал. 2 в следния смисъл; Имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на социалистическото общежитие.