Тълкувателно дело № 4/2009 г. ОСНК

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2010 г. гр.София, 19 февруари 2010 г. Върховният касационен съд на Република България, ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА, САВКА СТОЯНОВА, ИBAH НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:

1. ПЛАМЕН ТОМОВ

12. ЕЛЕНА АВДЕВА

2.

ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

13. ИВЕТА АНАДОЛСКА

3. ЛИДИЯ СТОЯНОВА

14. КЕТИ МАРКОВА 4 ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

15. ТАТЯНА КЪНЧЕВА

5. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА

16. НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

6. САША РАДАНОВА

17. ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

7. БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

18. БЛАГА ИВАНОВА

8. ЮРИЙ КРЪСТЕВ

19. ПАВЛИНА ПАНОВА

9. КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

20.

ЖАНИНА НАЧЕВА 10.РУЖЕНА КЕРАНОВА

21. СЕВДАЛИН МАВРОВ 11.ФИДАНКА ПЕНЕВА

22. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА с участието на секретаря Румяна Виденова, сложи на разглеждане тълкувателно дело № 4 по описа за 2009 година, докладвано от съдията ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА Председателят на Висшия адвокатски съвет е направил искане до Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд за издаване на тълкувателно решение по въпросите:

1.

Следва ли подсъдимият, който е признат за виновен, да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП) на основание чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК, във връзка с чл.2Чл. 2. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България, както и за образуваните от Европейската прокуратура, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/1939". (2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност. Действие по време и чл.4 от Закона за правна помощ (ЗПП)?

2. Ако подсъдимият дължи заплащане на това възнаграждение, отнася ли се това до всички хипотези на чл.94, ал.1Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита НПК или само до някои от тях?

В искането се посочва, че по тези въпроси съдебната практика е противоречива. Някои съдилища на основание чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК ангажират отговорността на осъдения подсъдим за разноските за служебен защитник, като присъждат същите в полза на НБПП, а други считат, че тъй като според чл.2 ЗПП правната помощ се финансира от държавата, подсъдимият не дължи направените разноски и съдът не следва да ги присъжда в полза на бюрото за правна помощ.

Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, като съобрази становищата на участващите по делото лица по чл.129, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт, намери за правилно разбирането, че чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК е приложим във всички случаи, когато подсъдимият е признат за виновен и следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, и другите разноски за служебно назначения защитник.

Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, макар и по други поводи, е взел отношение по приложението на правилата на чл.169Чл. 169. ⚖️ Практика (1) (1) Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. (2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети. Разпит преди разпознаването-170 НПК (отменен с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на НПК, обн. в Дв., бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), аналогични с тези по чл.189, ал.1, 3, 4 и чл.190Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство НПК (в сила от 29.04.2006 г.). В тълкувателните решения № № 3/85 г. и 36/90 г. на ОСНК са дадени указания за императивността на чл.301, ал.1, т.12Чл. 301. ⚖️ Практика (6) В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. (5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице НПК и водещото значение на разпоредбите относно разноските, съдържащи се в общата част на НПК.

Липсват основания, в частност и ЗПП не е такова, за промяна или изоставяне на указанията, дадени с цитираните решения. НПК предвижда различните хипотези за служебно назначаване на защитник, не само в чл.94, ал.1Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита НПК, но и в други случаи, като тези по чл.372, ал.2Чл. 372. ⚖️ Практика (32) (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. (2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв. (3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Последици от предварителното изслушване на страните, 381, ал.1, 384, ал.2 и др..Независимо от конкретното основание за назначаване на служебен защитник, чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения защитник.

Незаконосъобразно е становището, че чл.189 , ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК е неприложим, когато служебната защита се основава на Закона за правната помощ. Вярно е, че в чл.2 и 4 от този закон се казва, че правната помощ се финансира от държавата и средствата се осигуряват от републиканския бюджет. Цитираните текстове не означават, че държавата е лишена от право да търси направените от нея разходи за служебна защита и че подсъдимият, който е признат за виновен , е освободен от задължението да възстанови същите разходи.

Тъкмо защото държавата поначало има такова право, дори общия закон само го предпоставя и предвижда конкретната му уредба в специалните закони

– аргумент от § 5 и § 7 от неговите преходни и заключителни разпоредби, както и това, че те не засягат НПК, в частност чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК. ЗПП не внася промени в правилата за разноските по НПК, а още по-малко стеснява приложното им поле. Обратното становище, се основава на очевидно погрешното определяне на съотношението между НПК и ЗПП като между общ и специален.

След влизането в сила на ЗПП, назначаването на служебен защитник задължително протича по реда и при условията на същия закон. Регламентираният в ЗПП ред

– за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, и неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, другите разноски и изплащането им, няма аналог в който и да е друг нормативен акт и е задължителен както за наказателните, така и за гражданските и административните дела.

В този смисъл ЗПП се явява общ закон. НПК урежда една по-тясна, специална хипотеза

– назначаването на служебен защитник и разноските, свързани с това, но само по наказателните дела. Поради това той се явява специален закон по отношение на общия ЗПП и при противоречие между норми от двата закона, приложим се явява специалният. Няма никакво основание да се поддържа, че чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК противоречи на чл.6, т.3Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Централно място на съдебното производство, б.”с” от Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи.

Доколкото Конвенцията трябва да се прилага от националните органи в смисъла, в който тя е тълкувана от Европейския съд по правата на човека, следва да бъде посочено решението от 25 септември 1992 г. по делото CROISSANT срещу Германия, където изрично е подчертано, че разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл.6, т.3, б.”с” КЗПЧОС. С оглед на изложеното и на основание чл.124, ал.4 от Закона за съдебната власт, Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия,

РЕШИ:
Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.

ЗАМ. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА, САВКА СТОЯНОВА, ИBAH НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:

1. ПЛАМЕН ТОМОВ_ (особено мнение)

12. ЕЛЕНА АВДЕВА _ (особено мнение)

2. ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА_ (особено мнение)

13. ИВЕТА АНАДОЛСКА

3. ЛИДИЯ СТОЯНОВА

14. КЕТИ МАРКОВА 4 ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

15. ТАТЯНА КЪНЧЕВА _ (особено мнение)

5.

ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА

16. НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

6. САША РАДАНОВА

17. ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

7. БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ _ (особено мнение)

18. БЛАГА ИВАНОВА

8. ЮРИЙ КРЪСТЕВ

19. ПАВЛИНА ПАНОВА

9. КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

20. ЖАНИНА НАЧЕВА _ (особено мнение) 10.РУЖЕНА КЕРАНОВА _ (особено мнение)

21. СЕВДАЛИН МАВРОВ _ (особено мнение) 11.ФИДАНКА ПЕНЕВА _ (особено мнение)

22.

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА _ (особено мнение) ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ, КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ, РУЖЕНА КЕРАНОВА, ТАТЯНА КЪНЧЕВА, ЖАНИНА НАЧЕВА, СЕВДАЛИН МАВРОВ И ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА Изразяваме цялостното си несъгласие с решението на мнозинството по поставения проблем. По наше мнение, за да може да се даде отговор на въпроса, по начина, по който е зададен според искането на председателя на Висшия адвокатски съвет, на първо място трябва да се изясни съотношението между Закона за правната помощ /ЗПрП/ и наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и дали разпоредби на двата нормативни акта са в колизия помежду си.

Няма съмнение, че НПК е израз на правотворчество, при което е осигурено системно нормативно регламентиране на определен вид обществени отношения чрез издаване на единен, юридически и логически цялостен, вътрешно съгласуван нормативен акт, изразяващ съдържанието и юридическата специфика на структурно обособено подразделение на системата на правото- в случая наказателно-процесуалното такова. Това е акт, издаден от органа на законодателна власт- Народното събрание, също както и ЗПрП.

Според чл.4,ал.2Чл. 4. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. (2) Правилата на този закон, които се отнасят до законите, се прилагат и за кодексите. от Закона за нормативните актове /ЗНА/, правилата, относими за законите, се прилагат и за кодексите. Т.е., кодексът и законът са нормативни актове с еднакъв ранг, като разликата е, че първият урежда обществени отношения на цял клон на правната система или на обособен негов дял /чл.4,ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. (2) Правилата на този закон, които се отнасят до законите, се прилагат и за кодексите. ЗНА/, а вториятпървично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения /чл.3,ал.1Чл. 3. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. (2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. ЗНА/.

При установяване на несъответствие между разпоредби на двата нормативни акта, подходът на тълкуване следва да бъде на основа специфика на уредени обществени отношения, с дължима преценка на времето на издаване на акта. ЗПрП е публикуван в бр.79 на Държавен вестник на 04.10.05 г.и е влязъл в сила на 01.01.06 г. Промените на закона след неговото влизане в сила, не касаят обсъжданите въпроси.

Новият НПК е в сила от 29.04.06 г. Следователно, за времето от 01.01.06 г. до 29.04.06 г. ЗПрП се явява нов закон по отношение на отменения НПК от 1974 г. След това е стар по отношение на новия НПК. Трябва да се отбележи,че нормата на чл.169,ал.2Чл. 169. ⚖️ Практика (1) (1) Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. (2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети. Разпит преди разпознаването, съотнесена към чл.70,ал.1Чл. 70. ⚖️ Практика (1) (1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни. (2) Съдът незабавно се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва вещо лице - психиатър, и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително. (3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. (4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. (5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 1 - 4. (6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража. Принудително довеждане от стария НПК се преценява буквално както нормата на чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските към чл.94, ал.1Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита НПК. В този смисъл няма практическо значение общото правило при тълкуване нормите на правото, че при несъответствие между актове, издадени от един орган в различно време, предимство има по-новият акт- “Lex posterior derogat priori”.

Оттук нататък въпросът следва да се решава на плоскостта на предмета и субектите на уредените отношения. ЗПрП се отнася за правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции,както и по международни спорове по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции /чл.1, чл.41 ЗПрП/, защото целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл.3Чл. 3. ⚖️ Практика (3) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Действие по място ЗПрП/.

Докато НПК визира и урежда правоотношенията само между субектите на наказателно-процесуални отношения. Същевременно, чл.2 ЗПрП предвижда осъществяване на правна помощ от адвокати по финансиран от държавата начин, а чл.4осигуряване на средствата от републиканския бюджет. Предвид казаното, ние приемаме, че преценката на характеристиката на уредените в ЗПрП обществени отношения, в частта касателно разноските за адвокатско възнаграждение, води до извод,че ЗПрП се явява специален по отношение на чл.189,ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК, защото урежда специални правила за финансиране и изплащане на адвокатски възнаграждения при служебно предвидена правна помощ.

Правилото “Lex specialis derogat generali” изисква дерогиране на общата от специалната норма. На второ място, като допълнителни аргументи към становището ни, не може да се подмине задължителното участие на защитник в едно наказателно производство. Такава задължителна защита е оповестена в нормите на чл.94,ал.1, чл.70,ал.1, чл.281, ал.3, чл.372,ал.2, чл.381,ал.1Чл. 381. ⚖️ Практика (2) (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г.) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт. (3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. (4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. (5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието; 3. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; 5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс; 6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото. (6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. (7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията. (8) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления ил... НПК. Като изключим възможността за условна задължителна защита по чл.94,ал.1,т.4Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита и 5 вр.ал.2 и въведеното в съответствие с чл.6,т.3 /с/ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ правило на чл.94,ал.1,т.9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита НПК за предоставяне на служебна защита, когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и нуждите на правосъдието изискват това, във всички останали случаи защитата е абсолютно задължителна.

Тя не предпоставя нито финансовото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито пък му предоставя право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен защитник. Иначе казано, законодателят е решил, че в тези случаи нуждите на правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален защитник, ако обвиняемият сам не си ангажира адвокат.

В този ред на мисли не може да се сподели виждане, че ако при осъдителна присъда подсъдим /респ. обвиняем/, не бъде осъден да заплати разноските за назначения му служебен защитник, това би се противопоставило на правата на останалите граждани, формиращи чрез своите данъци бюджета, от който се финансира правната помощ по ЗПрП и би компрометирало принципа за социална справедливост. Разсъждения за социална справедливост нямат място при прогласяване на по-висша според законодателя цел- всеки обвинен в извършване на престъпление, при определени, безалтернативно решени от законодателя, условия, да може да се ползува от квалифицирана правна помощ, за сметка на държавата.

В контекста на последното казано, в останалите случаи- по чл.94, ал.1, т.4Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита и 5 и т.9 НПК- когато защитата е условно задължителна или се базира действително на социални аргументи с оглед равен достъп до правосъдие, ако се приеме тезата,че след постановяване на осъдителен съдебен акт срещу лицата, следва и осъждане за разноските за служебен защитник, защото нормата на чл.189,ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските НПК е императивна по въпроса и се дължи нейното приложение, най-малко може да се влезе в пряко противоречие с разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС за честен и справедлив процес.

И това е така, тъй като би била налична хипотезата обвиняемите да обмислят възможността дали да пожелаят назначаване на служебен защитник, изправени пред възможността да дължат пари за това, ако бъдат осъдени. По този начин е застрашен принципът за равен достъп до правосъдие, който се съдържа в разпоредбата за честен и справедлив процес. На трето място, питането по искането на Председателя на Висшия Адвокатски Съвет е отправено конкретно за осъждане на осъдения обвиняем за изплащане на възнаграждение за служебния защитник, в полза на НБПП.

В ЗПрП не е предвидена възможност за възстановяване на разходите на държавата и за изискване за събиране на разноски от страна на Националното бюро по правна помощ /НБПП/. Последното е юридическо лице, на бюджетна издръжка- второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието- чл.6, ал.3 ЗПрП. Първостепенният разпоредител от своя страна не отправя искане за възстановяване на сумите от осъдените подсъдими, ползували служебна защита.

Единствено изключение е прогласено в текста на чл.27, ал.3 ЗПрП, която хипотеза може да бъде отнесена например към нормата на чл.94, ал.1,т.9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита НПК. За неговото реализиране обаче има определена, визирана в самия закон, процедура. Поради изложените съображения, ние намираме, че признатият за виновен подсъдим не може да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение за служебен защитник в полза на НБПП, на основание чл.189,ал.3 вр.чл.2 и чл.4 ЗПрП.

Затова подписваме тълкувателно решение №4/2009 г. на наказателната колегия на ВКС с особено мнение. БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ: РУЖЕНА КЕРАНОВА: ТАТЯНА КЪНЧЕВА: ЖАНИНА НАЧЕВА: СЕВДАЛИН МАВРОВ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ ПЛАМЕН ТОМОВ, ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА, ФИДАНКА ПЕНЕВА И ЕЛЕНА АВДЕВА . Не споделяме становището на мнозинството, че подсъдимият , който е признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник и в случаите на чл. 94, ал.1, т. 9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита от НПК.

Разпоредбата на чл. 94,ал.1, т. 9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита от НПК е реплика на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Централно място на съдебното производство, § 3 (с) от Европейката конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, поради което следва да се тълкува като част от минималните гаранции, които са предоставени на обвиняемия в контекста на правото на справедлив съдебен процес. Адвокатската защита, предоставена при условията на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС, е безплатна без ограничения във времето.

Цитираното от мнозинството дело на Европейския съд по правата на човека Croissant v. Germany избягва отговор на въпроса дали присъждането на разноски за адвокатска защита след края на съдебна фаза би съответствало на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС, ако назначаването й е било обусловено от липсата на средства. Съдът е бил сезиран с казус от национално законодателство, в което въпросът за финансовото състояние на подсъдимия не е сред факторите, обсъждани при назначаване на задължителна защита, а е предмет на разглеждане в изпълнителното производство, което следва окончателното решение.

В текста на чл. 94, ал. 1, т. 9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита от НПК, както и на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Централно място на съдебното производство, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС обаче финансовото положение на обвиняемия присъства като кумулативна предпоставка за назначаване на служебен защитник. Разликата е достатъчно съществена, за да допусне противоположен на приетия от мнозинството коментар за съответствието на задължението за заплащане на разноските и в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита от НПК със стандарта на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Централно място на съдебното производство, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС .

Задължението да се заплатят разноските за служебно назначения защитник може да се отрази възпиращо върху решението на подсъдимия, който не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, да поиска служебна защита, а това неминуемо води до накърняване на справедливостта на процеса. Чл. 94, ал.1, т.9Чл. 94. ⚖️ Практика (1) (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан; 7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. (5) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по ал. 1 назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие - когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини. Отказ на защитника от приетата защита от НПК включа социален елемент сред предпоставките за задължително участие на защитник в наказателното производство.

Неговото действие не бива да търпи времеви ограничения с отпадането на значението му след постановяване на осъдителна присъда, тъй като се базира на фактически констатации за имущественото състояние на лицето по всяко конкретно дело. Вероятността в хода на проведено в разумен срок наказателно производство имотният статус на подсъдимия да се подобри и въпреки това той да продължи да ползва служебна защита е пренебрежимо малка в сравнение с негативния ефект върху справедливостта на процеса от отказа от защита поради липса на средства.

В ценностната система на едно демократично общество правото на справедливо правораздаване има приоритетна важност пред нуждите на фиска. Поради тези съображения считаме, че разпоредбата на чл. 189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК е неприложима по отношение на адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначен защитник на осъдено лице, което не е било в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, пожелало е да има защитник и интересите на правосъдието са изисквали това.

ПЛАМЕН ТОМОВ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА : ФИДАНКА ПЕНЕВА: ЕЛЕНА АВДЕВА: