Тълкувателно дело № 4/2021 г. ОСГТК

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2021 гр.София, 23.11.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в съдебно заседание на 20 октомври 2022 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСТГК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:

1.

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

13. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

2. МАРГАРИТА СОКОЛОВА

14. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

3. ПЛАМЕН СТОЕВ

15. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

4. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

16. ЗОЯ АТАНАСОВА

5. ДИЯНА ЦЕНЕВА

17. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

6. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

18. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

7. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

19. БОРИС ИЛИЕВ

8. МАРИО ПЪРВАНОВ

20.

БОНКА ЙОНКОВА

9. ЕМИЛ ТОМОВ

21. БОЯН ЦОНЕВ

10. АЛБЕНА БОНЕВА

22. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

23. РОСИЦА БОЖИЛОВА

11. БОНКА ДЕЧЕВА

24. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

12. ЖИВА ДЕКОВА

25. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

26. КОСТАДИНКА НЕДКОВА

44. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

27. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

45. ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

28. ЛЮБКА АНДОНОВА

46.

ГАЛИНА ИВАНОВА

29. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

47. АННА НЕНОВА

30. ГЕРГАНА НИКОВА

48. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

31. ПЕТЯ ХОРОЗОВА

49. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

32. МАЙЯ РУСЕВА

50. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

33. АННА БАЕВА

51. МАРИЯ ХРИСТОВА

34. НИКОЛАЙ МАРКОВ

52. СОНЯ НАЙДЕНОВА

35. ЕРИК ВАСИЛЕВ

53. ИВАНКА АНГЕЛОВА

36.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

54. АНЕЛИЯ ЦАНОВА

37. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

55. ИВО ДИМИТРОВ

38. ВАНЯ АТАНАСОВА

56. ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

39. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

57. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

40. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

58. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

41. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

59. ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

42. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

43. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при участието на секретаря Красимира Ковачка постави на разглеждане тълкувателно дело № 4 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Тълкувателното дело е образувано въз основа на разпореждане на председателят на Върховен касационен съд от 7.12.2021г., по предложение на състав на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по следните два въпроса:

1.

Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл.233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК?

2. Какви са правните последици при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл.233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране по спора?

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд за да се произнесе, съобрази следното: По въпросите е налице установена противоречива практика. Според едното формирано становище, направеният отказ от иска след образуване на делото пред касационната инстанция води до прекратяване на производството само досежно частта, за която се отнася, като в останалата част производство е допустимо дори и в случаите, когато след това действие цената на иска остава под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, и съдът дължи произнасяне по нея.

Според другото становище, при заявен пред касационната инстанция частичен отказ от иска, Върховният касационен съд, след като се съобрази с искането на страната за прекратяване на производството, следва да приложи разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК и да процедира в зависимост от това дали останалото спорно право попада в законоустановения праг за достъп. Изразено е и становище, че когато ищецът прави частичен отказ от иска пред касационната инстанция, без да се отказва от спорното право изцяло, то по съществото си заявеното искане не е по чл.233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК, а е за изменение на иска по чл.214, ал.1Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост ГПК.

Същото е недопустимо, защото това процесуално действие валидно може да бъде извършено само в първата инстанция. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд намира за правилно първото становище по следните съображения: Функционалната подсъдност произтича от разпоредбите на закона и е абсолютна, поради което за нея касационната инстанция следи служебно. Доколкото третата инстанция не е задължителна за всички спорове, преди да извърши преценката си дали касационната жалба отговаря на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, съставът, на който тя е разпределена, извършва проверка и за общите предпоставки за допустимост и редовност.

Върховният касационен съд не е обвързан от извършената от въззивния съд проверка при администриране на подадената жалба и извършва самостоятелна такава, включително и досежно императивно установения в чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК ценови праг, изключващ изрично посочените граждански и търговски дела от обхвана на касационно обжалване. Настъпилата след подаване на касационната жалба промяна в цената на иска в резултат на предприети от страна по делото процесуални действия не може да е основание за пререшаване на въпроса за допустимостта.

Съгласно чл.233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Тази изрична и ясна норма предвижда допустимостта както на частичния, така и на пълния отказ от право във всеки момент, докато делото е висящо, включително и в касационната инстанция. Частичният отказ от иск е самостоятелно уредено правно действие, което не може да бъде квалифицирано като намаляване размера на иска.

Частичният отказ от иск и намаляване размера на иска са различни процесуални действия, уредени самостоятелно /съответно отказът от иск в Глава седемнадесет „Отклонения в развитието на исковото производство“, а намаляването на размера на иска в Глава петнадесета „Отклонения в предмета на делото“/ и за тях са предвидени различни предпоставки за допустимост. Съобразно диспозитивното начало предметът на спора се въвежда от ищеца чрез правните му твърдения, съдържащи се в исковата молба.

Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Защитата на ищеца зависи от неговата воля. Той решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита.Частичният отказ от иск е изявление на ищеца, с което той заявява на съда, че не поддържа занапред една част от иска си.

След като до съда достигне това изявление на ищеца, с което той изразява волята си за отказ от търсената с иска защита в конкретно посочената от него част, съдът е длъжен /без да изисква съгласието на насрещната страна/ да прекрати производството по делото за частта от спорното право, за което отказът се отнася. Чрез частичния отказ от иска ищецът намалява само обема на собствената си защита, но не и обема на защитата, която може да получи ответната страна.

Ответникът няма правен интерес от продължаване на производството, защото последиците от направения от ищеца отказ от иска, му дават всичко, което той би получил при отхвърляне на иска като неоснователен. Частичният отказ от иска е едностранно действие, което има значение и предизвиква само процесуалноправни последици за частта от спорното право, за която се отнася. Той не засяга и не се отразява върху оставащата част от спорното материално право, по която съдът дължи произнасяне поради липса на десезиране.

Доколкото с частичния отказ ищецът признава частичната неоснователност на предявения от него иск, отказът от иск по презумция е действие, което е в полза /а не във вреда/ на ответника. Отказът от иска е проявление на принципа на диспозитивното начало, установен в чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (4) (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Служебно начало ГПК, но този принцип не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от останалите основни начала в гражданския процес. Принципът на участие на страните цели да им даде възможност да въздействат върху крайният акт на производството.

Тази възможност за въздействие трябва да е еднаква за всяка една от тях, за да не бъде някоя от страните ощетена спрямо другата. Принципът на равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема. Съдът следва да им осигури равна възможност, за да упражнят предоставените им права, както и да прилага закона еднакво спрямо всички /чл.9Чл. 9. ⚖️ Практика (8) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички. Установяване на истината ГПК/.

Участващите в съдебните производства са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и в съответствие с добрите нрави /чл.3Чл. 3. ⚖️ Практика (11) /span>. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Съдебен език, преводачи и преводачи на български жестов език (Загл. изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) ГПК/. Изброените принципи на гражданския процес се намират в диалектическа връзка, като взаимно се влияят и допълват. Необходимостта от постигане на справедлив баланс между тях не позволяват на съда да допусне такова процесуално поведение на ищеца /в качеството му на ответник в касационното производство/, което да стане причина насрещната страна, очаквайки разрешаване на спора по същество от касационната инстанция, да получи определение за прекратяване на производството, водещо до обявяване за окончателно на обжалваното от нея въззивно решение.

Съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл и общия разум на законите /чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (11) Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Диспозитивно начало ГПК/, поради което недопустимостта на касационното обжалване не може да е обусловена от последващо процесуално поведение на страна в процеса, вместо от закона. Затова, при направен на основание чл.233, ал.1Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК след подаване на касационната жалба частичен отказ от иск, съдът следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която е десезиран, и да прекрати производство в тази част.

За останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, касационното производство следва да се счете за допустимо дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Въз основа на изложените съображения, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд на Република България

РЕШИ:
1.Допустимо е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл.233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.

2.

При частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ …............................. ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА............................ ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА.................................. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА................................... БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА............................

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА............................. ТОТКА КАЛЧЕВА.......................................... ЧЛЕНОВЕ:

1. ТАТЯНА ВЪРБАНОВА.......................

26. КОСТАДИНКА НЕДКОВА................

2. МАРГАРИТА СОКОЛОВА.................

27. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА.- О.М..........

3. ПЛАМЕН СТОЕВ.................................

28. ЛЮБКА АНДОНОВА……..................

4.

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА……………

29. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА......................

5. ДИЯНА ЦЕНЕВА……….....................

30. ГЕРГАНА НИКОВА…........................

6. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА....................

31. ПЕТЯ ХОРОЗОВА…….…..................

7. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА…....................

32. МАЙЯ РУСЕВА…..…….....................

8. МАРИО ПЪРВАНОВ….......................

33.

АННА БАЕВА……..............................

9. ЕМИЛ ТОМОВ…………......................

34. НИКОЛАЙ МАРКОВ……..................

10. АЛБЕНА БОНЕВА.……......................

35. ЕРИК ВАСИЛЕВ…….........................

11. БОНКА ДЕЧЕВА..................................

36. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА.................

12. ЖИВА ДЕКОВА...................................

37.

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА...............

13. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА.....................

38. ВАНЯ АТАНАСОВА………................

14. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА….....................

39. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ.......................

15. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА….....................

40. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА….......................

16. ЗОЯ АТАНАСОВА…..….....................

41.

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА...........................

17. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ........................

42. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ.....................

18. ВЕСЕЛКА МАРЕВА............................

43. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА…......................

19. БОРИС ИЛИЕВ…….............................

44. АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА……….......

20. БОНКА ЙОНКОВА..............................

45.

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ…...................

21. БОЯН ЦОНЕВ……..............................

46. ГАЛИНА ИВАНОВА….......................

22. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА…............

47. АННА НЕНОВА...................................

23. РОСИЦА БОЖИЛОВА…....................

48. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА..............

24. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ……...............

49.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА….................

25. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ....................

50. ТАНЯ ОРЕШАРОВА…………………

51. МАРИЯ ХРИСТОВА……....................

56. ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА.......................

52. СОНЯ НАЙДЕНОВА...........................

57. НИКОЛАЙ ИВАНОВ……...................

53. ИВАНКА АНГЕЛОВА…....................

58. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА....................

54.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА...….......................

59. ЯНА ВЪЛДОБРЕВА..........................

55. ИВО ДИМИТРОВ……......................... ОСОБЕНО МНЕНИЕ на решението по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГТК на ВКС Изменението на иска е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящия процес, при която процесуалните действия, извършени по първоначално предявения иск запазват сила.

Изменението на иска всякога се съчетава с други процесуални институти. Конкретната проявна форма изисква те да се прилагат непротиворечиво. Намаляването е изменение на иска по размер. То налага ищецът да направи частично оттегляне или частичен отказ от иска, за да десезира съда от задължението да се произнесе до първоначално предявения размер. Съгласно чл. 214, ал. 3Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост, изр. 3 ГПК, изменението на иска по размер е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Това е една от разликите между действащия и отменения ГПК (сравнение с чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (2) Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Договорна подсъдност ГПК и т. 9 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГТК на ВКС, при действието на които тези форми на изменение на иска бяха допустими и пред въззивния съд). Обяснението е в променената философия на процеса. Действащият ГПК превърна първата инстанция в основен съд по решаване на спора. И отмененият, и действащият ГПК обаче не допускат искът да се изменя по размер в касационната фаза на производството.

Съчетаното прилагане на чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост ГПК и чл. 233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба, а и на чл. 232Чл. 232. ⚖️ Практика (5) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Отказ от иска ГПК, не предвиждат възможност след приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът да заяви намаляване на иска по размер. Ищецът може да се откаже „отчасти от спорното право във всяко положение на делото“ в смисъла по чл. 233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба, изр. 1 ГПК, когато отказът касае някое от заявените (повече от едно) основания на иска, или някое от заявените (повече от едно) искания за защита до съда, или някой от ответниците (повече от един) обикновени другари по иска.

Тогава ищецът не може да предяви в нов процес същия иск (чл. 233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба, изр. 2 ГПК), а когато отказът е пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва (чл. 233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба, изр. 3 ГПК)

– по обективно или по пасивно съединения иск, от който ищецът се отказва. Изводът, че съчетаното прилагане на чл. 214, ал. 3Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост, изр. 3 ГПК и чл. 233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба ГПК не предвижда възможност за частичен отказ и за намаляване на иска по размер във въззивното и в касационното производство, произтича и от това, че ищецът не може в нов процес да предяви разликата поради пречките по чл. 126 и чл. 299Чл. 299. ⚖️ Практика (2) (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. Задължителна сила на присъда ГПК, а не по чл. 233Чл. 233. ⚖️ Практика (2) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съдебна спогодба, изр. 2 ГПК.

Поради изложеното отговорите на въпросите следваше да бъдат: Недопустимо е пред касационната инстанция ищецът да заяви изменение на иска по размер, като направи частичен отказ от иска. Недопустимо извършеният частичен отказ от иска не засяга прага на касационно обжалване, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, и не извежда задължение на Върховния касационен съд за частично обезсилване на въззивното и на първоинстанционното решение. съдия Геника Михайлова