Производството е по реда на Раздел Х от Глава четвърта на Закона за съдебната власт. Тълкувателно дело № 2/2022 г. е образувано с разпореждане от 22.07.2022 г. на председателя на Върховния административен съд по искане на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос: „Представлява ли стажът по чл.294, ал.1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност „Право“, част от „срока за обучение“ и смятат ли се те за учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване?“ По поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, формирана с решения на различни състави на Върховния административен съд, във връзка с приложението на чл.82, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ относно изплащане на наследствена пенсия, във връзка с чл.34, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, чл.294 и сл. от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл.42 от Закона за висшето образование /ЗВО/ при произнасянето по дължимостта на наследствената пенсия за завършилите висше образование лица по специалността „Право“, които са със статут „стажант- юрист“ в шестмесечния срок по чл.294, ал.1 от ЗСВ.
На заседание на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, проведено на 30.11.2022 г., са докладвани депозираните становища по поставения за дебат въпрос и са изслушани явилите се поканени лица. В първата група съдебни актове е формулиран извод, че в хипотезата на чл.82, ал.1, изречение първо от КСО, юристите със завършено висше образование и статут на стажант-юристи по ЗСВ не са „учащи се“ по смисъла на пенсионното законодателство и не им се полага наследствена пенсия.
Тази теза се застъпва в постъпилите по тълкувателното дело писмени становища на съдиите от Административен съд- Перник, Административен съд-Русе, Административен съд- Смолян, Административен съд-Видин, Административен съд- Габрово, Административен съд- Плевен, както и в становището на заместник главния прокурор при Върховна административна прокуратура, доц.д-р Кремена Раянова и гл.ас.д-р Мария Радева от Юридическия факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“, както и на гл.ас.д-р Христо Банов от Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Втората група съдебни актове застъпва тезата, че със стажа по чл.294, ал.1 от ЗСВ продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността „Право“ и е налице „обучение“ по смисъла на чл.82, ал.1, изр.трето от КСО /ред.в сила от 01.01.2017 г./, поради което стажът по чл.294, ал.1 от ЗСВ се включва в срока на обучение до полагане на задължителния изпит за правоспособност, през което време наследствената пенсия е дължима.
Съставите на ВАС, поддържащи това становище, приемат, че е налице конкуренция на общ и специален закон /чл.82, ал.1 от КСО, вр. с чл.45 от Закона за висшето образование и чл.294 от ЗСВ/, поради което приложение следва да намери специалният закон. Становища, които са в съответствие с изложените мотиви на втората група съдебни актове, са депозирани от Висшия адвокатски съвет, Административен съд-Хасково, Административен съд- Разград, Административен съд- Търговище, Административен съд- Ямбол и Административен съд- Добрич.
Общото събрание на Административен съд- Варна не е формирало становище, излъчено от мнозинството съдии, но е изпратило личното становище на един съдия, който застъпва тезата за дискриминация в закона по признак “образование“, вследствие на което предлага при отговора на въпроса да се направи тълкуване на чл.82, ал.1, изр.трето от КСО, като се приеме, че предвид режима на придобиване на правоспособност на студентите от специалност „Право“, полаганият стаж следва да се разглежда като част от срока на обучение, поради което и полагащите този стаж следва да са в обхвата на понятието „учащи“ по смисъла на чл.82 КСО. „Трактовка“ в този смисъл дава д-р Цвета Попова- главен асистент в катедра „Трудово и осигурително право“ в Юридическия факултет на Софийски университет „Св.Климент Охридски“, която, развивайки подробни съображения по установената от нея колизия между нормативните актове, предлага Общото събрание на ВАС, като установи несъответствие между разпоредбата на чл.82, ал.1 от КСО, в частта й: „децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи“ и чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, да спре производството по тълкувателното дело и внесе в Конституционния съд въпроса за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл.82, ал.1 от КСО в посочената част, която представлява неравно третиране по признак „образование“.
Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд намира за правилно становището, застъпено в първата група съдебни актове. Българският законодател, в изминалите три десетилетия, се е занимавал активно с уреждането на правоотношенията в социалноосигурителната система, като Кодексът за социално осигуряване (загл. изм. с ДВ, бр. 67 от 2003 г.) е претърпял най- много изменения и допълнения от всички действащи нормативни актове в страната.
Това показва не само сложността на материята, но и динамиката в регламентираните отношения, целяща да отговори времево адекватно на принципите на държавното обществено осигуряване, запазили своето действие и до днес, част от които са задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. При преценка правото на наследствена пенсия, водещ е принципът на солидарност, изискващ децата- сираци, които са учащи, до приключване на срока за обучение или навършването на 26- годишна възраст, да получават наследствена пенсия.
Целта е липсващата издръжка от починалия родител да бъде заместена от социално плащане, което да подпомогне финансово нуждаещите се учащи деца, които не са започнали трудова дейност и са лишени от имуществената възможност да приключат успешно своето обучение. По отношение правната регламентация на наследствените пенсии, които имат децата на починало осигурено лице, се установява, че разпоредбата на чл.82, ал.1 от КСО е претърпяла четири законодателни промени, което се дължи на формиращата се съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието „обучение“, съответно „срок на обучението“.
В последната си редакция (ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) чл.82 КСО гласи: „Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат- за срока на обучението, но не по- късно от навършването на 26- годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26- годишна възраст. Децата, които се считат за „учащи“, се определят с наредбата по чл.106.
Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.“ В Глава шеста, Раздел V „Общи правила за пенсиите“ на Кодекса за социално осигуряване, в чл.106, е посочено, че прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се определят с наредба на Министерския съвет /предишна редакция: „..се уреждат с акт на Министерския съвет“/. Тази наредба е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Загл. изм.
- ДВ, бр. 19 от 2003 г.), Приложение № 1 към член единствен, т. 1 на ПМС № 30 от 10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г. Според чл.34, ал.1, т.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (доп.
ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм., бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.)/НПОС, Наредбата/, деца, които продължават да учат след 18- годишна възраст по смисъла на чл.82, ал.1 КСО са тези, които продължават образованието си, независимо от степента и формата на обучение, като те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение.
В точка 2 на същата разпоредба се посочва, че учащи са лицата, които независимо от формата и степента на обучението, са приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл.47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация.
Нормата в изречение трето от чл.82, ал.1 КСО е въведена след извършеното допълнение на чл. 34 от НПОС с ал.4 ( ДВ, бр. 23 от 2014 г.), действаща от 01.01.2014 г. Според чл.34, ал.4 от Наредбата, лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Съдебната практика на Върховния административен съд до 2017 година тълкува разширително понятията „обучение“ и „срок на обучение“, когато се касае за лица, дипломирали се в специалност „Право“ и полагащи стаж за придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт.
В определени свои решения ВАС приема, че периодът на получаване на наследствена пенсия от дете на починало осигурено лице следва да продължи до „полагането на изпит“ след стажа. Необходимо е да се отбележи, че полагането на изпит за юридическа правоспособност, съгл. чл.300, ал.1, изр.второ от ЗСВ, включващ комбинирана проверка на знанията на кандидатите чрез решаване на казус и решаване на тест с практическа насоченост, се оценява с оценка „издържал“ и „неиздържал“.
В случай, че оценката е „неиздържал“, стажант- юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1 ЗСВ, до три пъти. Тази възможност на практика удължава срока на правопогасяващия, според тези състави на ВАС, юридически факт относно правото на наследствена пенсия на правните субекти по чл.82, ал.1 от КСО, като освен това не дава отговор и на въпроса до кой точно момент от възможното четирикратно явяване на изпит ще съществува правото да се получава наследствена пенсия.
Невъзможността да се даде отговор на този въпрос е един от аргументите в подкрепа на тезата, че е недопустимо да се дописва закона, който не предполага да се удължава „срока на обучението“ след дипломирането в специалност „Право“. Допълнителен аргумент се съдържа в Глава четиринадесета на ЗСВ „Придобиване на правоспособност“, където е регламентиран редът за явяване на изпит, според който стажант- юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието, чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка, но не е налице задължение на същия да се яви на първата възможна дата за изпит след приключването на шестмесечния стаж.
По този начин явяването на изпита за юридическа правоспособност, който се провежда само два пъти годишно, от петчленна комисия /въпреки възможността за провеждането му повече от два пъти, когато подадените молби за явяване на изпит са повече от 200 и стажант- юристите отговарят на изискванията за допускане до изпит/, би могло да се отложи и с няколко години след приключване на стажа, с единственото ограничение- навършването на 26-годишна възраст на лицето.
Предпоставката стажант- юристът да подаде заявление до министъра на правосъдието за първото си явяване на изпит за правоспособност предоставя единствено на него възможността да реши кога да стори това, което, от своя страна, е свързано с личната му мотивация. Ако предпочете да се въздържи дори еднократно от подаването на това заявление и явяването на изпит, това автоматично ще удължи „срока на обучение“ най- малко с 6 месеца, което респективно ще удължи с шест месеца и погасяването на задължението на Националния осигурителен институт да осъществи съответната осигурителна престация.
Отделен е и въпросът, че неподаването на заявление и неявяването на изпит поради обективни причини или форсмажорни обстоятелства също „налага“ удължаването на „срока на обучение“. Отговорът на въпроса: „Представлява ли стажът по чл.294, ал.1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност „Право“, част от „срока за обучение“ и смятат ли се те за учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване?“ предполага анализ на няколко понятия, а именно: „обучение“, „срок на обучение“ и „учащ“, които намират своята законодателна уредба в Закона за предучилищното и училищното образование /обн.в ДВ, бр.79 от 13.10.2015 г./, Закона за висшето образование /ЗВО/ и Закона за професионалното образование и обучение /обн.в ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г./ Съгласно чл.173, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас, освен ако не е отписан от него/ в хипотезите на ал.2/.
Според §4д, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗВО, „действащи студенти“ по смисъла на закона са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал.
2.
Студентите губят статуса си на учащи, когато обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ завърши с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Строго дефинитивно, учащи са учениците и студентите, които са записани в съответното учебно заведение, не са напуснали, отписани или отстранени и не са завършили успешно образованието си. Не може да се сподели и аргументът, че стажът по чл.294, ал.1 от ЗСВ се включва в срока на обучението, защото то /обучението/ има характера на „професионално обучение“.
Според легалното определение в чл.5, ал.2 от Закона за професионалното образование и обучение: „Професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването й. При условия, определени с този закон и със Закона за предучилищното и училищното образование, то осигурява и завършването на класове от средната степен на образование.“ Разпоредбата прави ясна съпоставката на професионалното обучение с придобиването на образователно- квалификационни степени „бакалавър“, „магистър“ или образователната и научна степен „доктор“, тъй като се очертава недвусмислено разликата между тези понятия и стремежа на законодателя бъдещите професионалисти да придобият не само теоретична подготовка, но и практически опит.
Квалификацията обичайно следва образованието, което е основополагащо. Този извод намира подкрепа в дефиницията на понятието в §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗПОО: "Професионална квалификация" е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. Системата на висшето образование в Република България организира обучение след завършено средно образование и се състои от степени.
Висше образование по специалността „Право“ се придобива на образователно- квалификационната степен „магистър“. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл.66, ал.2 и чл.67 от ЗВО.
Разписаното в закона кореспондира с чл. 14, ал. 1 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" /приета с ПМС № 165 от 12.07.2022 г., обн., ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г./, в който е нормативно закрепено, че обучението по специалността „Право“ завършва с полагане на национални държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.
Разпоредбата на чл.17, ал.1 довършва правоотношенията в посочената подзаконова нормативна уредба, като уточнява, че студентите в специалност „Право“, преминали обучение по чл. 1, ал. 2, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“ в образователно-квалификационна степен „магистър“, а чл.17, ал.3 регламентира, че дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след полагане на стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт.
След систематичния анализ на цитираните норми се оформя категоричния извод, че с настъпването на посочените правопогасяващи юридически факти, лицата със завършено висше образование губят статута на „учащи“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Установяването на специално нормативно изискване за дипломираните юристи за придобиване на юридическа правоспособност след полагане на стаж и изпит, в съответствие с чл.294, ал.1 от ЗСВ, представлява специално третиране във връзка с особеностите на юридическото образование и професия, но също така означава, че в момента на успешното полагане на трите държавни изпита по специалността „Право“ изтича срокът на обучението и се придобива и образователно-квалификационната степен „магистър“, и професионалната квалификация „юрист“.
При така установената регулация за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ се налага изводът, че не е налице колизия между цитираните разпоредби и чл.294, ал.1 от ЗСВ, според който: „Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант- юристи и полагане на изпит“.
В изпълнение на Закона за съдебната власт е приета и Наредба №1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност. В нея са регламентирани документите, критериите, стандартите, етапите и предметния обхват на стажантските програми. Според наредбата стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствен отдел, като след това се полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
По този начин и в Глава четиринадесета от ЗСВ, и в Наредба №1/2019 г. се установява изцяло практическата насоченост на предвидения 6- месечен срок, който не е „срок за обучение“ по смисъла на чл.42, ал.1 от ЗВО, а изискуем стаж за придобиване на правоспособност по смисъла на ЗСВ. Основание за поддържане на това разбиране е и възможността за сключване на договор по време на професионалния стаж, уредена в чл.297, ал.3 ЗСВ.
Посочената хипотеза е индиция, че законодателят определя този период от време именно като стаж, а не като срок за обучение. Не е състоятелен доводът, че по време на полагането на стажа по чл.294, ал.1 от ЗСВ обучението се продължава, тъй като все още не е придобита квалификация за това. Напротив, лицата, придобили при дипломирането си професионалната квалификация „юрист“ могат да упражняват юридическата професия като юрисконсулти, правни съветници или помощници, консултанти в адвокатски кантори, експерти в органи на държавната власт и др., но казано най- общо /предвид възможността за различни наименования на длъжностите/ като юристи, срещу което да получават и съответното възнаграждение /парична престация/.
В зависимост от мястото на работа и длъжностната характеристика, дипломираните юристи могат да изпълняват трудови функции с изискването само да са с придобита магистърска степен по специалност „Право“. Придобиването на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт не е абсолютно необходима предпоставка, за да се престира труд /предоставя услуга/ по всички юридически професии, за някои от които е достатъчно единствено дипломирането в специалност „Право“ и придобитата квалификация „юрист“.
Не съществува и пречка дипломираните юристи да практикуват своята професия веднага след завършването си като заемат академичната длъжност „асистент“ , определена с чл.2, ал.3, т.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, във висше училище или научна организация, която, според чл.15, ал.2 от с.з. се заема по трудово правоотношение. Законът, както и правилникът за неговото прилагане, не изискват юридическа правоспособност за заемането и на останалите академични длъжности: „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ в Област 3, Професионално направление 3.6. „Право“/ според Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в РБългария/.
Няма изискване за придобита юридическа правоспособност и в Закона за БАН, и в Устава на БАН за получаването на научните звания „член кореспондент“ и „академик“ от лице, заемащо академичната длъжност „професор“ и притежаващо научната степен „доктор на науките“ в същото Професионално направление 3.6.“Право“. Липсата на изискване за придобита юридическа правоспособност следва да се отчете и в действащия Закон за съдебната власт, според чл.164, ал. 8 на който за стаж по ал. 1 – 7 на чл.164, необходим при назначаване на някоя от длъжностите съдия, прокурор или следовател, се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност „разследващ полицай“ с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, „разследващ полицай“ с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или „разследващ митнически инспектор“ в Агенция „Митници“.
Идентичен е смисълът на разпоредбата на ал.9 на чл.164 ЗСВ (Изм.
- ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 7, изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.): „За стаж по ал. 1 – 7 се признава стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.“ При разглеждането на жалбите, Европейският съд по правата на човека се подпомага от Секретариат, състоящ се предимно от юристи от държавите-членки (наричани юридически секретари), за които също не е налице изрично изискване да имат придобита юридическа правоспособност.
За своята отговорна юридическа работа в тази институция те също получават парично възнаграждение. Придобиването на юридическа правопоспособност е регламентирано в някои специални закони като предпоставка за упражняването на конкретни юридически професии. Съгл. чл.162 от Закона за съдебната власт, за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство, има висше образование по специалността „Право“, преминало е стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност.
Въпреки че това не са единствените условия за заемане на която и да е магистратска длъжност, недвусмислено е, че придобиването на юридическа правоспособност е абсолютно необходимо условие. Не трябва да се пропуска обаче обстоятелството, че правото да се упражнява някоя от магистратските длъжности не може да се придобие без преминаването на задължително обучение в Националния институт на правосъдието, съгл. чл.186, ал.9 ЗСВ, тъй като решението на съответната колегия, с което се приема окончателният списък на одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по съответните длъжности, съобразно заявеното им желание, се изпраща на Националния институт на правосъдието за включване в обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 ЗСВ и успешно преминаване на съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в НИП.
Имайки предвид тези разпоредби в Закона за съдебната власт, не би бил правно издържан възприетият начин на разсъждение, че в „срока на обучението“ по чл.82, ал.1, изр.1 от КСО трябва да се включва и срокът на обучението на младшите магистрати в НИП до полагането на изпит, тъй като без задължителното му преминаване не е налице право да се упражнява някоя от трите магистратски длъжности. Анализът на нормативната уредба води до извод, че стажът за придобиване на юридическа правоспособност по ЗСВ не е задължителен и е несъстоятелно становището, възприето в някои решения на ВАС, че всички дипломирали се по специалност „Право“ са задължени да преминат стаж и положат изпит след него за придобиване на юридическа правоспособност, както и че „задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалността“.
Постановените, макар и незначителен брой, съдебни актове в този смисъл, след допълнението на чл.82, ал.1 КСО с изр.трето, в сила от 01.01.2017 г., преграждащо пораждането на право за получаване на наследствена пенсия от децата по време на полагане на стаж след дипломиране, всъщност са с диспозитив, явяващ се contra legem. Също толкова несъстоятелно и в пряко нарушение на императивните разпоредби на осигурителното законодателство е становището, че съществува задължение за осигурителния орган да изплаща наследствена пенсия на дете по време на стажа за придобиване на юридическа правоспособност по чл.294, ал.1 от ЗСВ, тъй като тази норма е специална спрямо чл.82, ал.1 КСО, явяващ се общ закон.
Преценката е в правилния отговор на въпроса: специална разпоредба ли е тази на чл.294, ал.1 от ЗСВ спрямо тази на чл.82, ал.1 от КСО, за да е налице правилото lex specialis derogat legi generali. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО, студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“, а според чл. 45, ал. 1 от ЗВО, обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или магистър“ завършва с държавен изпит или защита на дипломна работа.
Фактът, който прекратява обучението по образователно- квалификационната степен „магистър“, по която се дипломират студентите от специалност „Право“, е полагането на държавен изпит, т.е. на първо място, разпоредбата на чл.294, ал.1 ЗСВ няма качеството на специална спрямо чл.45, ал.1 от Закона за висшето образование, както и на по- силно основание на тази на чл.82, ал.1 КСО. Правилото, че специалният закон отменя противоречащия му общ закон, е регламентирано в чл.11, ал.2Чл. 11. ⚖️ Практика (3) (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни. (2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. от Закона за нормативните актове.
За пораждането на действието на диспозицията на правната норма: “когато е дадена обща уредба на определена материя, специален закон може да предвиди отклонения от нея“, в нейната хипотеза е предвидено следното изискване: “само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него“. В случая, определеният като „специален“ Закон за съдебната власт не урежда нито осигурителни правоотношения, нито правомощия по придобиването на образователно- квалификационна степен „магистър“.
За да намери своето приложение чл.11, ал.2Чл. 11. ⚖️ Практика (3) (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни. (2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. от ЗНА, е абсолютно задължително и общата, и специалната уредба да регулират правно един и същи вид обществени отношения, което в случая не е така, защото единствената пресечна точка е само понятието „обучение“. Освен това чл.294, ал.1 от ЗСВ урежда провеждането на стаж, а не на обучение и лицето, което преминава този стаж е дефинирано като стажант-юрист, т.е. дипломиран юрист, който ще стажува, за да придобие практически умения, които да допълнят научните знания, акумулирани по време на обучението във висшето училище.
Безспорно е, че при други специалности стажът, с оглед съответния нормативен акт, се полага преди дипломирането. Такива правила са уредени в чл.8, ал.1, т.3 и чл.11, ал.1, т.3 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно- квалификационна степен „магистър“. Регламентирането на този стаж е изрично, като съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата този стаж е абсолютна предпоставка за дипломирането на студентите от тези специалности, едновременно с което те получават и професионалната квалификация „магистър- лекар“, съответно „магистър- лекар по дентална медицина“.
Обратно, полагането на стажа по чл.294, ал.1 от ЗСВ не е установено като задължителна предпоставка за придобиването на професионалната квалификация „юрист“, което става в момента на дипломирането по специалност „Право“. Въпреки това ясно разграничение, все пак би могла да се намери и обща законодателна воля по отношение на стажа, тъй като с придобиването на професионалната квалификация „магистър- лекар“, съответно „магистър- лекар по дентална медицина“ се предоставя възможност на лицата да упражняват лекарска професия, но при определени ограничения във възможностите за започване на работа.
Едва при преминаването на специализация и успешно придобиване на специалност /след полагане на изпит/ лекарите, бивайки профилирани специалисти, та дори и по специалност „Обща медицина“/ изискване на чл.13, ал.1 , респ.чл.14, ал.1 от Закона за лечебните заведения за създаването на индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ/ могат да работят всякакъв вид лекарска работа.
През време на преминаването на такава специализация, децата с починал осигурен родител също нямат право на наследствена пенсия. Съществен аргумент в подкрепа на взетото решение на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд е, че §18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт недвусмислено определя: „ За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант- ,юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността „Право“.
По този начин разбирането, че „задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност „Право“ губи своята правна стойност именно поради обстоятелството, че ако този стаж имаше качеството на обучение, то той нямаше да се признава за трудов стаж, а оттам и за професионален опит на вече квалифициран юрист. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгл.чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, работодателят е задължен да начислява и изплаща ежемесечно на своите работници и служители допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като основа за изчисляване на размера му се използва единствено натрупаният до момента трудов стаж.
Трудовият стаж е време, което служи и за установяване професионалния опит на работника или служителя. Както може да се заключи, неприлагането на чл.34, ал.4 НПОС и/или на чл.82, ал.1, изр.трето от КСО, представлява нарушение на закона, което не може да бъде възприето. Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че начинът за набирането на средствата по общественото осигуряване е това да става от всички осигурени лица, но правилото относно разходването им е, че то се извършва само за тези осигурени лица, за което е настъпил осигуреният социален риск.
Юридическият факт, при осъществяването на който възниква правото на наследствена пенсия, е настъпването на осигурения социален риск „смърт“. В този смисъл, за осигурителното право, смъртта е правопрекратяващ юридически факт за осигуряването на починалото осигурено лице. От друга страна осъществяването на риска смърт е правопораждащ юридически факт за възникване правото на наследствена пенсия. Това е приложение на латинската максима ex factis ius oritur- правото се ражда от факти.
Правното основание за придобиване правото на наследствена пенсия е настъпилата безвъзвратна загуба на източник на доходи за издръжка поради смърт на осигуреното лице. Като периодично парично плащане, което служи за издръжка, е недопустимо изплащането на наследствената пенсия като глобално определена сума. В този смисъл тя има алиментен характер, т.е. служи за издръжка на лицата, на които се отпуска.
Видно е, че КСО е поставил ограничение за пенсиите, несвързани с трудова дейност, т.нар. неконтрибутивни пенсии (пенсиите за гражданска инвалидност; социалните пенсии; персоналните пенсии), с изключение на пенсията за военна инвалидност, която може да преминава в наследствена пенсия. Според закона и съдебната практика, правото на наследствена пенсия възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: смърт на осигуреното лице, право на лична пенсия на осигуреното лице и наличие на брачна или родствена връзка с починалото лице.
Пенсията, която починалото лице е получавало приживе или е имало право да получава, не преминава в наследство. Посочените в КСО негови наследници получават наследствена пенсия на основание свое лично право, което възниква въз основа на специалните разпоредби на осигурителното законодателство. В този смисъл децата, имащи право на наследствена пенсия, са законово ограничени от разпоредбата на чл.82, ал.1 от КСО и тълкувателната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от НПОС, което е може би житейски несправедливо, но ясно законодателно уредено- in brevi, dura lex, sed lex.
Като допълнителен аргумент за точното прилагане на закона следва да се изтъкне и фактът, че задължението на НОИ, като институция, на която е поверено управлението на публични средства, е да разходва законосъобразно бюджета по държавното обществено осигуряване и в частност този по пенсиите, отпускани и изплащани с публични средства. По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт, Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
РЕШИ:
Стажът по чл.294, ал.1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност „Право“ не представлява част от „срока за обучение“ и същите не се смятат за учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: ВАС (Е-Портал)