Производството е по реда на раздел Х от глава четвърта на Закона за съдебната власт. Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 21.12.2021 г. на председателя на Върховния административен съд по повод постъпило искане с вх. № 10122 от 19.07.2021 г. по описа на този съд от министъра на правосъдието на Република България до Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Подлежат ли на публикуване и в каква част от тях съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация?“ Министърът е посочил в питането си, че обичайна практика на съдебните състави в административните съдилища е след положен гриф за сигурност да не публикуват под никаква форма съдебни актове, по които са приложени доказателства, представляващи класифицирана информация, независимо от това дали и в каква степен те са обсъждани в съдебния акт.
Тези актове не се публикуват и след изтичане на срока за класифицирането им. Според министъра тази съдебна практика е неправилна и противоречи на закона. Поканени по делото за становища на основание чл. 129, ал. 1 ЗСВ са главният прокурор на Република България, министърът на правосъдието, председателят на Висшия адвокатски съвет, председателят на Държавна комисия по сигурността на информацията, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, министърът на вътрешните работи, председателят на Комисията за финансов надзор, председателят на Комисията за защита на конкуренцията, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията и деканите на всички юридически факултети в страната.
Предложение за вземане на становище е изпратено и до общите събрания на всички административни съдилища в страната. Върховната прокуратура, Висшият адвокатски съвет, Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавна агенция „Национална сигурност“, както и съдиите в Административен съд
– Плевен, Административен съд
– Видин, Административен съд
– Разград, Административен съд
– Кюстендил, Административен съд
– Смолян и Административен съд
– Кърджали подкрепят становище, че съдебните актове по дела, по които са приложени доказателства, представляващи класифицирана информация, следва да се публикуват изцяло с мотиви и диспозитив, като само в случаите, в които в мотивите се обсъждат доказателства, представляващи класифицирана информация, следва задължително да се публикува диспозитивът, а от мотивите се заличава информацията, представляваща държавна тайна.
Съдиите в Административен съд
– Русе и Административен съд
– Перник изразяват становище, че по дела, съдържащи класифицирана информация, на публикуване подлежи само диспозитивът. Мотиви за този извод съдилищата извеждат от спецификата на обществените отношения, чиято защита се урежда от специалния Закон за защита на класифицираната информация. Ограничаване правата на гражданите за защита на националната сигурност е предвидено още на конституционно ниво, поради което и ограничаване публичността на съдебните актове по дела, съдържащи класифицирана информация, е конституционно оправдано.
Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе по поставения с искането въпрос, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт общите събрания на върховните съдилища приемат тълкувателни решения при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Неправилна практика има, когато съдилищата в страната тълкуват и прилагат закона в нарушение или отклонение от него.
Отправеното от министъра на правосъдието искане за тълкуване е с твърдение за неправилна съдебна практика. Питането е допустимо, защото дейността на съдилищата не се ограничава само до съдебния процес и постановяването на решение по конкретно дело. Тя обхваща и дейности, свързани с цялостната организация и провеждане на съдебния процес, включително и с дейност по обявяване и публикуване на съдебните актове, които са част от задължението на съда за провеждане на публичен и справедлив процес.
Отговорът на питането изисква да бъде проследен режимът на обявяване и публикуване на съдебните актове по дела, съдържащи класифицирана информация. Законът за защита на класифицираната информация урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, условията и реда за предоставянето й. Класифицираната информация е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация.
Организирането на работата при създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация се основава на правилото такава информация да се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп при спазване на принципа „необходимост да се знае“. Принципът „необходимост да се знае“ се състои до ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат това; всяка информация се класифицира според собственото й съдържание, а не според информацията, на която се базира или за която се отнася.
Грифът за сигурност се определя от служител, който има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация, или удостоверява наличието на такава в материал, различен от този документ. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация при сбор от материали и/или от документи, съдържащи класифицирана информация с различен гриф за сигурност, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ от този сбор.
Ръководителите на организационните единици на основание чл. 81 от същия закон определят допълнителни специални процедури и изисквания в рамките на своята компетентност за осигуряване защита на класифицираната информация. Съгласно приетите от административните съдилища вътрешни правила за работа с класифицирана информация преценката дали съдебните актове да бъдат класифицирани или не е предоставена на съдия-докладчика или служителя в съответната регистратура за класифицирана информация, като тяхната класификация се удостоверява чрез поставянето на гриф за сигурност.
Съдебни актове с гриф за сигурност се обявяват само с диспозитив, а актовете, върху които не е поставен гриф за сигурност, са явни и обявяването им заедно с мотивите се извършва при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Начинът на обявяване на съдебните актове в регистъра на актовете на съдилищата е уреден в глава XVIII„а“, раздел III от Закона за съдебната власт.
Съгласно чл. 360о, ал. 2 от същия закон всеки съд незабавно обявява актовете си в регистъра, а според ал. 3 не подлежат на обявяване в регистъра актовете, с които се разкрива защитена от закона тайна и мотивите към тях. Обявяването означава оповестяване на съдебните актове чрез вписването им в срочни книги, респ. в регистър на съдебните актове. Съгласно раздел XV, т. 72.13 от Вътрешните правила за документооборота по съдебни дела, обявяването на постановените решения и определения по секретни административни дела в срочните книги и в Единната деловодна и информационна система (ЕДИС) се извършва в Регистратурата за класифицирана информация.
Постановеният съдебен акт по дело, съдържащо класифицирана информация, е на разположение на страните само в съответното секретно деловодство на съда. Принципът в Закона за защита на класифицираната информация за полагане на гриф за сигурност на документ от органа, който може да го разсекрети, означава, че съдът не може да преразгледа нивото на класификацията за сигурност на информацията и да разсекрети подобна информация.
Съдът обаче в постановени по секретни дела съдебни актове има право на преценка в каква част те да бъдат обявени като явни документи, тъй като чл. 30, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация не сочи основание за автоматично засекретяване поради наличие на класифицирана информация. Правилата за засекретяване на съдебните актове се подчиняват на определени принципи, които не следва да нарушават основно право на всеки да търси, получава и разпространява информация, но което се ограничава от легитимно предвиденото изключение за документ/информация, представляваща държавна и служебна тайна.
Предвиденото изключение има за цел охрана на посочените в чл. 41, ал. 1 от Конституцията защитени интереси, когато тези интереси са действително застрашени. Правото за публичен достъп до съдебните актове е защитено и в чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт, съгласно който актовете на съдилищата, с посочените изключения, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
Съдебните актове на административните съдилища се публикуват, т.е огласяват се, на интернет страницата на съответния съд, която съдържа база данни на съдебни актове със свободен достъп. Съдебните актове, постановени по дела, съдържащи класифицирана информация и документи с положен гриф за сигурност от съответния орган, не се публикуват от съдилищата към настоящия момент. ОС на Първа и Втора колегия на ВАС приема за неправилна практиката за непубликуване на съдебните актове, съдържащи класифицирана информация.
Публичността на съдебния процес е основна гаранция за неговата справедливост съгласно член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Именно публичността дава гаранции, че процесуалните права на страните няма да бъдат неоснователно ограничени или погазени и че изходът на правния спор ще бъде основан на убедителни, безспорни доказателства. Публичността на процеса е и гаранция за доброто правосъдие, за създаването на доверие в обществото.
Тя е заложена като основен принцип в чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 47, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Правото да получават информация от обществено значение, каквато несъмнено е съдебната дейност, е установено в чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, защитено е и с Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България.
Общественият интерес в публичността на процеса е изрично коментиран от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в практиката му по член 6 от Конвенцията (решение от 12 февруари 2013 г. по делото Амие и други срещу България (жалба № 58149/08), т.99; решение от 16 април 2013 г. по делото Фазалийски срещу България (жалба № 40908/05), т.64; решение от 17 декември 2013 г. по делото Николова и Вандова срещу България (жалба № 20688/04), т.85).
Еднопосочно в своите решения ЕСПЧ приема, че ограничаването на публичността в дейността на съдилищата е изключение, което следва да бъде допускано само при необходимост от защита на националната сигурност и държавната тайна чрез прилагане на подходящи техники за ограничаване на класифицираната информация (решение по дело Зутер срещу Швейцария от 22 февруари 1984 г.; решение по дело Вернер срещу Австрия от 24 ноември 1997 г.; решение по дело Прето и други срещу Италия от 8 декември 1983 г.; решение по дело Велке и Биалек срещу Полша, № 15924/05 и др.).
Публичният характер на производството защитава страните срещу правораздаване без публичен контрол; това е и едно от средствата, чрез които може да се запази доверието в съдилищата. Като прави видимо правораздаването, публичността допринася за постигането на целта на член 6 § 1, а именно справедлив процес, чиято гаранция е един от основните принципи на всяко демократично общество (Riepan v. Austria, § 27; Krestovskiy v. Russia, § 24; Sutter v. Switzerland, § 26).
Ограничаването на публичността от правоприлагащите органи е законосъобразно, когато е необходимо за защита на националната сигурност и държавната тайна. Защитата на тази информация се подчинява на баланса между интереса на обществото разгласяването на тайната да остане защитимо и интереса относно публичния достъп до съдебните актове. Публичността на съдебния акт следва да бъде осигурена само когато се добие увереност, че класифицираната информация, която съдът е обсъждал в акта си, ще бъде защитена в максимална степен със съдържанието на съдебния акт.
Само по този начин ефективната защита на класифицираната информация гарантира необходимите нива на наличност, поверителност и автентичност. Затова съдържанието на съдебните актове следва да бъде публикувано, т.е. обявено публично, при спазване на баланса между обществения интерес, условията и реда за предоставяне на достъп до класифицирана информация и предотвратяване на нерегламентиран достъп до тази информация.
Публичността на информацията и правото за достъп до информация, включително и за работата на съдилищата, не са абсолютен прерогатив, а са функция на обществото и в тази връзка е допустимо въвеждането на ограничения при условие, че тези ограничения ефективно отговарят на цели от общ интерес и с оглед на преследваната цел не представляват несъразмерна намеса, която би могла да засегне самата същност на класифицираната информация.
Като част от осигуряването на документалната сигурност на тази информация са мерките, способите и средствата за защита при нейното създаване и обработване. Затова при публикуването на тези актове винаги следва да се отчита степента на необходимостта от ограничението, както и съразмерността в контекста на защита на този принцип, като във всички случаи се съобразява и обстоятелството, че притежателят на какъвто и да е елемент от класифицираната информация носи отговорност за нейната защита.
Затова съдът, при спазване на нормативно предвидените ограничения, следва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация. Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, съдът следва да приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, без да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация.
Съдът е задължен да мотивира съдебните си актове и това е нормативно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България, както и в чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт от Административнопроцесуалния кодекс. Мотивите съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, а диспозитивът посочва каква е формираната воля на съда (т. 3 и т. 4 от Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на Върховния съд).
Двете части са неразривно свързани помежду си, но имат различна правна характеристика, обхват, съдържание и предназначение. Ето защо, когато съдът в мотивите включва или обсъжда класифицирана информация, респ. документ с положен гриф за сигурност, мотивите не трябва да бъдат публикувани. Техническото заличаване само на класифицираната информация от текста води до нарушаване на логическото съдържание и последователност на изложението и така не се постига преследваната с публичността на съдебните актове цел.
Мотивирането на съдебните актове от фактическа и правна страна и запознаването на страните с мотивите е гаранция за провеждането на справедлив съдебен процес. Когато в текста не се съдържа класифицирана информация, съдебните актове следва да бъдат публикувани изцяло. Във всички случаи на публикуване подлежи диспозитивът. Тази техника на публикуване съобразява, от една страна, задължението на съда за защита на класифицираната информация, отразена в съдебните актове, като отчита и тяхната правна същност, от друга, осигурява публичността им.
Предвид изложеното, Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд приема, че съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, задължително трябва да се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите трябва да се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация. Воден от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт, Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд
РЕШИ:
„Съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация.
Източник: ВАС (Е-Портал)