Решение № 876 по дело 8560/2022 г. - Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № 876 гр. София , 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ТО VI-8, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20261100900089 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Съдът е сезиран с искова молба , подадена от „ Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. Иван Митев “ ЕАД , ЕИК 000662790 срещу „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 435 вр. чл. 434, ал. 1 КЗ , относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 564, 59 евро (50 000 лева ), представляваща част от вземане в пълен размер от 255 645,94 евро (500 000 лева ) - застрахователно обезщетение по застраховка „ Професионална отговорност “ по застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г. за вреди от събитие , настъпило на 14.11.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 15.01.2026 г. до окончателното плащане на задължението , като относно друга част от процесното вземане , а именно за главница от 25 564, 59 евро (50 000 лева ), ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението , е постановено и влязло в законна сила на 27.01.2026 г.

Решение № 1753/10.12.2025 г. по описа на СГС , ТО , VI-2 състав. Ищецът твърди , че между него и ответното застрахователно дружество на 12.02.2019 г. е сключен застрахователен договор „ Професионална отговорност “, обективиран в застрахователна полица № 00088140/13121910001453, със срок на покритие от 13.02.2019 г. до 12.02.2020 г. , който обхваща имуществени и неимуществени вреди , причинени при или по повод упражняване на медицинска професия , включително съответните разноски и лихви , като дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена. 1 Сочи , че през 2022 г. срещу него са предявени два иска пред Софийски градски съд – по гр. д. № 8560/2022 г. , ГО , I-7 състав и по гр. д. № 10597/2022 г. , ГО , I-21 състав , от родителите на починал пациент – А.П. , като в исковите молби се твърди , че вследствие на недостатъчна и некачествена медицинска помощ при лечението на детето , починало на 14.11.2019 г. , са настъпили вреди , за които се претендира обезщетение от по 450 000 лв. за всеки от ищците , ведно със законната лихва. Ищецът излага твърденията , че за предявените претенции своевременно е уведомил застрахователя и е поискал конституирането му като трето лице - помагач в двете производства , като между страните са водени преговори за доброволно уреждане на спора , поради което делата са били спрени по взаимно съгласие. Ищецът заявява , че след извършена вътрешна проверка и обсъждане на случая от съвета на директорите е било прието , че са налице съществени пропуски в организацията и оказването на медицинска помощ ( липса на триаж , регистрация , своевременен преглед и адекватна оценка на състоянието , както и забавено започване на лечение ), поради което е взето решение за сключване на споразумения с ищците за изплащане на обезщетения в размер на по 250 000 лв. , като това решение е одобрено от едноличния собственик на капитала – министъра на здравеопазването. Ищцовата болница добавя , че застрахователят е бил многократно уведомяван за хода на делата , за водените преговори и за параметрите на бъдещите спогодби , включително чрез електронна кореспонденция и срещи с негов представител , като не е изразил възражения срещу сключването им. Ищецът сочи , че съдебните производства са възобновени и по двете дела са одобрени съдебни спогодби – съответно на 13.06.2023 г. и 15.06.2023 г. , с които той се е задължил да заплати на всеки от ищците по 250 000 лв. на разсрочено плащане , а ищците са се отказали от претенциите си за разликата над тези суми , като производствата са прекратени с влезли в сила определения. В тази връзка твърди , че е изпълнил изцяло задълженията си по спогодбите , като е заплатил общо сумата от 500 000 лв. на увредените лица , след което е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение , по която е образувана щета , но същата е била неоснователно отказана с писмо от 20.11.2023 г. Ищецът добавя , че впоследствие е изпратил изрично известие до застрахователя за одобрение на спогодбите , като поради липсата на възражение счита , че е налице одобрение чрез конклудентни действия , а дори и при липса на такова , отговорността на застрахователя следва да се ангажира , тъй като са налице предпоставките за гаранционно - обезпечителна отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , както и приложимост на чл. 434Чл. 434. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) и чл. 435 КЗ. На следващо място ищецът излага фактите , че за част от вземането вече е предявил иск по т. д. № 1779/2024 г. по описа на Софийски градски съд , ТО , VI-2 състав , с цена 50 000 лв. , който е уважен

с

решение № 1753/10.12.2025 г. , като

съдът е приел , че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя , макар и при лимит на отговорност от 100 000 лв. 2 Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв. (25 564,59 евро ), представляваща част от общо платено обезщетение в размер на 500 000 лв. по застрахователния договор и в рамките на застрахователния лимит , ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба (15.01.2026 г. ) до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски. В законоустановения срок за отговор на исковата молба , такъв постъпи от страна на ответника , като с него се оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът сочи , че не е участвал в производствата по гр. д. № 8560/2022 г. , ГО , I-7 състав и гр. д. № 10597/2022 г. , ГО , I-21 състав по описа на Софийски градски съд , образувани срещу ищеца , приключили със съдебни спогодби , с които ищецът се е задължил да заплати на увредените лица обезщетения в размер на по 250 000 лв. Твърди , че е бил лишен от възможността да участва в посочените съдебни производства и да вземе становище по предявените срещу ищеца искове , поради което сключените спогодби не му са противопоставими и не пораждат задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа , че съгласно т. 30.3 от Общите условия по застраховката „ Професионална отговорност “ спогодбата между увреденото лице и застрахования обвързва застрахователя само ако същата бъде одобрена от него , като в конкретния случай такова одобрение липсва.

Ответникът възразява , че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата гаранционно - обезпечителна отговорност , тъй като претендираните вреди не са причинени виновно при или по повод упражняване на медицинска професия от лица , обхванати от застрахователното покритие по процесната полица. Добавя , че в производствата по посочените дела не е доказано по безспорен начин наличието на противоправно поведение ( действие или бездействие ) от страна на медицинския персонал на лечебното заведение , нито нарушение на изискванията за качество и достатъчност на медицинската помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето. Твърди , че не е установена и пряка причинно - следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и твърдяното противоправно и виновно поведение на лица , упражняващи медицинска дейност в лечебното заведение. На следващо място

ответникът възразява , че дори да се приеме , че искът е основателен , неговата отговорност е ограничена до лимита по застрахователния договор , като поддържа , че този лимит възлиза на 50 000 лв. за едно застрахователно събитие. По отношение на другата част от спорното вземане сочи , че в производство по т. д. № 1779/2024 г. на СГС , ТО , VI-2 състав

съдът е приел , че лимитът на отговорност е 100 000 лв. за едно събитие с оглед категорията на застрахованото лице , но поддържа собственото си становище относно приложимия лимит. В законоустановения срок постъпи допълнителна искова молба , с която ищецът оспорва изцяло възраженията , изложени в отговора на ответника , като поддържа първоначалната си искова претенция и излага допълнителни фактически и правни съображения в подкрепа на основателността на иска. 3 Сочи , че възражението на ответника за липса на медицински деликт е неоснователно , като конкретизира противоправните бездействия на медицинския персонал при лечението на детето А.П. , изразяващи се в липса на медицински триаж при прием , липса на регистрация , липса на извършен преглед и оценка на състоянието , оставяне на пациента да изчаква без своевременна медицинска намеса , както и в неадекватна оценка на състоянието и забавено започване на интензивно лечение от дежурния лекар , като критичното състояние е установено от външен консултант. Излага съображенията , че тези противоправни бездействия се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия смъртен изход на 14.11.2019 г. , като това се установява и от аутопсионен протокол , поради което е било налице основание за ангажиране на отговорността на лечебното заведение и за сключване на спогодби с увредените лица. Ищецът твърди , че дори да не се приеме наличие на одобрение на спогодбите от страна на застрахователя , искът следва да бъде уважен на самостоятелно основание – наличие на предпоставките за гаранционнообезпечителна отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , което обуславя и отговорността на застрахователя по застрахователното правоотношение , като се позовава и на постановеното

решение № 1753/10.12.2025 г. по т. д. № 1779/2024 г. на СГС по другата част от вземането , което е заявено в настоящото производство. На следващо място ищецът сочи , че възражението на ответника , че не е участвал в производствата по делата на увредените лица , е неоснователно , тъй като е упражнил правото си да поиска привличането на застрахователя като трето лице - помагач в законовия срок , както и че застрахователят е бил надлежно и своевременно уведомен за образуваните дела , за техния ход и за водените преговори за спогодба , включително чрез електронна кореспонденция и срещи. Според него застрахователят е имал възможност да встъпи в производствата и да защити интересите си , включително и по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (7) Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Привличане на трето лице ГПК , но не е сторил това поради собствено бездействие , поради което не може да черпи права от неучастието си в процесите. Ищецът заявява , че възражението на ответника за липса на одобрение на спогодбите е неоснователно , тъй като застрахователят е бил многократно информиран за намерението за сключването им и за техните параметри , както и че спогодбите са му били изпратени с изрично известие чрез ЧСИ , връчено на 09.05.2024 г. , с предоставен срок за възражение , но такова не е направено , поради което следва да се приеме , че е налице одобрение чрез конклудентни действия. Оттук прави извода , че при тези обстоятелства следва да се приеме за безспорно , че

ответникът не е оспорил сключването на спогодбите с третите лица , поради което това обстоятелство не се нуждае от доказване. На следващо място излага становището , че възражението на ответника относно лимита на отговорност до 50 000 лв. е неоснователно , като уточнява , че съгласно застрахователната полица медицинският персонал е разпределен в групи , като за съответната група , в която попада лекарят , чието поведение е релевантно за настъпилия резултат , лимитът на отговорност за едно събитие е 4 100 000 лв. , което се признава и от ответника чрез споменаването и позоваването на съдебното решение по т. д. № 1779/2024 г. на СГС. Твърди , че с оглед на този лимит предявеният частичен иск за сумата от 50 000 лв. е изцяло основателен по размер , като моли да бъде прието за безспорно обстоятелството относно размера на лимита на отговорност. Въз основа на изложеното ищецът поддържа предявения иск и претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв. , представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение за изплатени на увредените лица суми по застрахователния договор , в рамките на лимита на отговорност , ведно със законната лихва и разноските по делото. В законоустановения срок за отговор на допълнителната искова , такъв не постъпи от страна на ответника. В съдебното заседание ищецът се представляваше от пълномощника му адв.М. , който поддържа предявените искове , моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.

Ответникът беше представляван в съдебното заседание от пълномощника му адв.Т. , която оспорва предявените искове , моли съда да ги отхвърли като неоснователни и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение , доколкото то надхвърля минимално предвиденото такова в наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Софийският градски съд , ТО , VI- 8 състав , след като взе предвид доводите и възраженията на страните , събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност , съобразно разпоредбите на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК и чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК , намира за установено от фактическа страна следното : С доклада на делото като обстоятелство , което не се нуждае от доказване като служебно известно на съда беше отделено това , че с влязло в сила на 27.01.2026 г.

Решение № 1753/10.12.2025 г. по описа на СГС , ТО , VI-2 състав , ответното дружество „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД е осъдено да заплати на ищеца „ Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. Иван Митев “ ЕАД друга част от процесното вземане за главница от 50 000 лева , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. За безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса отново с доклада на делото бяха отделени обстоятелствата , че между тях е сключен застрахователния договор по застраховка „ Професионална отговорност “, полица № 00088140/13121910001453, със срок на покритие 13.02.2019 г. – 12.02.2020 г. ; че самото застрахователно събитие е настъпило на 14.11.2019 г. , когато е настъпила и смъртта на пациента А.П. при лечение в лечебното заведение на ищеца ; че срещу ищеца са били предявени искове по гр. д. № 8560/2022 г. и гр. д. № 10597/2022 г. по описа на СГС от родителите на починалото дете ; че по двете дела са сключени съдебни спогодби , с които ищецът се е задължил да заплати по 250 000 лв. на всеки от родителите на 5 починалото дете , както и че тези суми са вече платени от болницата на увредените лица ; че ищецът е заявил щета пред застрахователя и че последният е отказал плащане. В производството по делото се установи , че с влязло в сила на 27.01.2026 г.

Решение №1753/10.12.2025 г. , постановено по т.д. №1779/2024 г. предявеният частичен иск за друга част от спорното право е бил уважен , като

ответникът „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , с ЕИК 121130788, е осъден да заплати в полза на „ СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ – „ ПРОФ. ИВАН МИТЕВ “ ЕАД , с ЕИК 000662790, на основание чл. 435 КЗ сумата в размер от 50 000,00 лв. , съставляваща част от общо вземане в размер на 500 000,00 лв. - представляващо застрахователно обезщетение по застраховка " Професионална отговорност ", сключена във формата на застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г. , за покриване на неимуществени вреди от събитие настъпило на 14.11.2019 г. – смърт на пациента А.Г.П. , ведно със законната лихва върху главното вземане , считано от 30.08.2024 г. до окончателното му плащане. Съгласно т. 2 от Тълкувателно

решение №3/2026 г. , ОСГТК на ВКС , решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане , произтичащо от същото право. Поради това , в настоящото производство правопораждащите факти за получаване на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по застраховка " Професионална отговорност ", сключена във формата на застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г. , за покриване на неимуществени вреди от събитие настъпило на 14.11.2019 г. – смърт на пациента А.Г.П. са установени и не е необходимо да бъдат обсъждани отново. При така установеното от фактическа страна

съдът достигна до следните правни изводи : Спорните факти между страните са концентрирани върху това какъв е приложимият лимит по застраховката в конкретния случай и дали сключените спогодби в другите производства обвързват застрахователя по отношение на уговорения между страните размер. Според чл. 469, ал. 5 КЗ застрахователният договор за задължителна застраховка " Професионална отговорност " покрива отговорността на застрахования , включително на лицата , които го представляват , на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица , на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. Договор за задължителна застраховка " Професионална отговорност " е уреден в Глава „ Четиридесет и пет “ на КЗ. Застрпаховката " професионална отговорност " на лекарите и медицинския персонал е задължителна за лечебното заведение , съгласно чл. 189, ал. 1Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и именно в 6 тази връзка болницата - ищец е сключила такава с ответния застраховател. Предназначението на задължителната застраховка " професионална отговорност " е да замести отговорността на лечебното заведение , която се поражда от причиненото от неговите служители непозволено увреждане , с отговорността на застрахователя В процесния случй отговорността на ответника „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД за дължимо обезщетение по чл. 435 КЗ е ограничена до ясно разписнаните в застрахователната полица сключена на 12.02.2019 г. между болницата - ищец и застрахователя лимити на отговорност. Тези лимити са предвидени по отношение на всеки един служител упражняващ медицинска дейност в лечебното заведение , като видно от волята на договарящите се , медицинският персонал е разпределен в три групи , като за всяка има установен лимит за едно събитие , съответно за агрегат , за срока на договора. В случая д - р Е.Г. попада във втората група от 55 броя служителя , като тук лимитът за отговорност за едно събитие е 100 000 лв.

Съдът намира , че именно това е приложимият лимит на отговорност , която носи застрахователя по настъпилото на 14.11.2019 г. застрахователно събитие – смърт на пациента А.Г.П.. Позоваването на ищеца , че според чл. 19.1 от ОУ приложими към застрахователното правоотношение по застраховка „ Професионална отговорност на лекари и медицинския персонал “ застрахователната сума за едно събитие е 500 000 лв. не се споделя от съда , тъй като е налице изключението въведено със същия текст , а именно с нормативен акт да не е предвидено нещо друго. В случая към момента на сключване на полицата – 12.02.2019 г. е била приета и действаща – считано от 28.09.2018 г. Наредба за задължителното застраховане на лицата , упражняващи медицинска професия. В тази наредба има ясно разписани минимални годишни застрахователни суми за едно лице упражняващо медицинска професия , за едно събитие и минимален агрегиран лимит на отговорност за едно лице за всички събития за една година , в зависимост от вида на упражняваната дейност и рисковата група. Тези минимални суми са намерили отражение и в застрахователната полица сключена на 12.02.2019 г. между ищеца и ответника , като няма отклонение под установените размери. В този смисъл лимитът от 100 000 лв. обсъден по - горе в настоящото решение е именно приложимия в разглежданата хипотеза на определяне на следващото се в полза на ищеца застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 435 КЗ. В производството по делото се установи , че ищецът в качеството си на застрахован по полицата е изплатил на увредените лица сумите предмет на постигнатите с тях и одобрени от съда съдебни спогодби , а именно сумите от по 250 000 лв. в полза на всеки от родителите на починалото дете – А.П. , а това означава , че по смисъла на чл. 435 КЗ е удовлетворил увредените лица , с което се поражда и правото му да получи от ответния застраховател застрахователно обезщетение , което обаче не следва да надвишава установения в полицата лимит. В случая бе изяснено , че приложимият лимит е равен на сумата от 100 000 лв. , поради което именно това е и размера дължим 7 Съдия при Софийски градски съд : _______________________ от ответника на ищеца. Предвид това , че до момента с влязло в сила решение друга част от това обезщетение в размер на 50 000 лв. вече е присъдено на ищеца , то размерът на предявеният частичен иск в настоящото производство представлява останалата част от дължимото обезщетение до изчерпване на лимита , поради което искът следва да бъде уважен , като в полза на ищеца се присъди и законната лихва върху главницата , считано от 15.01.2026 г. - датата на подаване на исковата молба , до окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото , като

съдът намира с оглед на по - ниската в случая правна и фактическа сложност на спора , че претендираното и заплатено в полза на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 2500 евро за прекомерно , поради което то следва да бъде редуцирано до 700 евро. Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1722,58 евро , от които 1022,58 евро за внесена държавна такса и 700 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното ,

съдът

РЕШИ:

:

ОСЪЖДА „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788 да заплати на „ Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. Иван Митев “ ЕАД , ЕИК 000662790 сумата от 25 564, 59 евро (50 000 лева ), представляваща част от вземане в пълен размер от 255 645,94 евро (500 000 лева ) - застрахователно обезщетение по застраховка „ Професионална отговорност “ по застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г. за вреди от събитие , настъпило на 14.11.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 15.01.2026 г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788 да заплати на „ Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. Иван Митев “ ЕАД , ЕИК 000662790 сумата от 1722,58 евро , представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред

Апелативен съд - София. 8

Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)