Повод за този коментар е една трагедия – седемгодишно дете починало, след внезапно заболяване, въпреки, че родителите му своевременно потърсили медицинска помощ в Ботевград.
Гневът на близките първоначално се стоварва върху детското отделение в Пирогов, чиито прозорци са изпочупени. В последствие от болницата съобщават, че когато детето било докарано от Ботевград, вече е било починало. На другия ден протестът се премества пред болницата в Ботевград, от където обаче също отричат да имат нещо общо със случая. Болното дете е било преглеждано във филиала на Спешна медицинска помощ, чиито център се намира в София.
Пациентите няма как да знаят кой на чие подчинение и не е нужно. Те искат своевременна, качествена достатъчна медицинска помощ. Много често причината за това да не я получават е лошата организация.
Какъв е смисълът спешна помощ Ботевград да бъде организационно, финансово и административно ръководен от София, при положение, че в града има многопрофилна болница и помещенията на филиала на Спешна помощ се намират в същата сграда.
Нямаше ли да е много по-лесно, ако Спешна помощ беше приемно отделение на самата болница?
Защо при наличие на болница с лаборатории, рентген, скенер, операционни и дежурни хирурзи, реаниматори, педиатри, терапевти и пр., поддържаме други структури, обикновено с фелдшери и медицински сестри (поради липса на желание у повечето лекари да работят там), при това ръководени административно от разстояние.
Нищо не налага да има централизирана държавна структура на спешна помощ, защото спешната помощ винаги е конкретна и на място. Никой не оказва спешна помощ на цялото население. Това не отменя необходимостта от координация на отделните структури, както и координацията им с полицията и пожарната, когато се налага. Още по-важно е спешното отделение да е част от структурата на болницата в случаите на масови бедствия, защото болницата би могла да мобилизира целия си ресурс от лекари и друг медицински персонал, за да помогне на бедстващите хора от мястото на инцидента до операционната, а филиалът на ЦСМП, в сегашния си вид, би могъл да мобилизира няколко шофьора, сестри и санитари.
Ако сегашните филиали и центрове на ЦСМП станат част от структурите на болниците, те биха могли да поемат (при добра организация и заплащане) и така наречената неотложна медицинска помощ, за която сега се плаща на личните лекари, а те сключват договори с други лечебни заведения, в това число и филиали на същата ЦСМП.
Този трагичен случай показва отново, че е необходима промяна в организацията на медицинската помощ, а не само да се оправдаваме, че парите са малко. Защото, ако организацията е сгрешена парите никога няма да стигнат. Понеже такава промяна може да се извърши само от Народното събрание и Министерския съвет, може би е добре да погледнем към техните прозорци при подобен случай.
