Късните разстройства на настроението са проблеми с психичното здраве, които се появяват или повтарят за първи път в по-напреднала възраст. Някои минали изследвания показват, че хората с Късните разстройства на настроението може да са изложени на по-висок риск от развитие на деменция.
Ново проучване установи, че хората с kъсни разстройства на настроението имат по-големи количества бета-амилоид и тау протеини в мозъка си, отколкото тези без късно проявени проблеми с психичното здраве.
Изследователите също така установиха, че тези анормални нива на мозъчни протеини могат да бъдат открити години преди да се появят за първи път традиционните симптоми на деменция.
Късните разстройства на настроението са проблеми с психичното здраве, като депресия и биполярно разстройство, които се появяват или повтарят за първи път в по-напреднала възраст.
Освен че оказват влияние върху качеството на живот на човек, изследванията показват, че хората с Късни разстройства на настроението може да са изложени на по-висок риск от развитие на деменция.
„Често срещаме случаи в клиничната практика, при които пациенти, които развиват разстройства на настроението по-късно в живота си – след 40-годишна възраст – в крайна сметка прогресират до деменция“, каза пред Medical News Today д-р Кейсуке Такахата, главен изследовател в Националните институти за квантова наука и технологии в Япония.
„Това доведе до споделеното клинично впечатление, че подобни разстройства на настроението в някои случаи могат да представляват ранни симптоми на невродегенерация. Предишни изследвания на мозъка също показват, че депресията и деменцията, които се появяват в напреднала възраст, споделят общи патологии. Основните патофизиологични механизми обаче остават неясни“, обясни той.
Такахата е съавтор на ново проучване, публикувано в Alzheimer’s & Dementia: The Journal of the Alzheimer’s Association, което установи, че хората с Късни разстройства на настроението имат по-големи количества бета-амилоид и тау протеини в мозъка си, които се считат за отличителни белези на болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания, отколкото тези без късно проявени проблеми с психичното здраве.
Изследователите също така установиха, че тези анормални нива на мозъчни протеини могат да бъдат открити години преди появата на традиционните симптоми на деменция.
Натрупване на бета-амилоид и тау протеини в мозъци на хора с Късни разстройства на настроението
За това проучване изследователите са набрали 99 възрастни участници - 52 от тях са имали Късни разстройства на настроението (над 40-годишна възраст), а 47 са действали като здрави контроли, съответстващи на възрастта.
На участниците са направени изследвания позитронно-емисионна томография (PET) с помощта на два различни трасера, за да се открие наличието на бета-амилоид и тау в мозъка.
Освен това, учените са анализирали проби от мозъчна тъкан от 208 аутопсии на различни невродегенеративни заболявания.
В края на проучването изследователите са установили, че около 50% от участниците с Късни разстройства на настроението са имали натрупване на тау, а 29% са имали амилоидни отлагания, спрямо съответно 15% и 2% в контролната група.
„Това предполага, че разстройствата на настроението могат да се появят много години – средно над седем – преди да бъдат разпознати типичните симптоми на деменция. С други думи, психиатрични симптоми като депресия или мания може да са първите клинични индикатори за протичащ невродегенеративен процес. Признаването на тази възможност би могло да помогне за промяна на клиничното мислене, за да се вземе предвид деменцията в диференциалната диагноза на нововъзникнали разстройства на настроението при възрастни хора“, казва д-р Кейсуке Такахата.
Протеини, характерни за Алцхаймер, са открити 7 години преди традиционните симптоми
Такахата и неговият екип също така откриха, че тези анормални количества протеини могат да бъдат открити години преди появата на традиционните когнитивни симптоми, като симптомите на настроението предшестват когнитивните или двигателните симптоми средно със 7,3 години.
„Това откритие подчертава, че симптомите на настроението могат да се появят много преди клиничното начало на деменцията, понякога с повече от седем години. Това предполага, че трябва да разглеждаме разстройствата на настроението – особено тези с късно начало – като възможни продромални характеристики на невродегенеративните деменции. Тази перспектива има важни последици за по-ранната диагностика и проактивното наблюдение на рисковите индивиди“, казва д-р Кейсуке Такахата.
„Нашите резултати подсилват нововъзникващата парадигма, в която диагнозите на болестта на Алцхаймер и други тауопатии все повече се основава на обективни молекулярни маркери, вместо да се разчитат единствено на клинични симптоми“, продължи той. „Това също така подчертава потенциалната полезност на PET биомаркерите за идентифициране на рискови индивиди на много по-ранен етап – може би дори преди да отговарят на критериите за леко когнитивно увреждане.“
„Планираме да проследяваме хора с разстройства на настроението в късна възраст с течение на времето, използвайки PET изображения с тау и амилоидни трасери“, добави Такахата. „Този подход ще ни позволи да проследяваме прогресията на патологичните промени и да ги свързваме с появата на когнитивни или неврологични симптоми. По този начин се надяваме да изясним кои пациенти наистина са в продромална фаза на деменция и кои може да следват по-стабилен психиатричен курс.“
Вече не става въпрос само за симптоматично лечение
Според д-р Ричард А. Бермудес, сертифициран психиатър, асоцииран лекар в катедрата по психиатрия и поведенчески науки към Медицинския факултет на Калифорнийския университет, главен медицински директор на BrainsWay и основател на Empathy MindCare, откритията едновременно потвърждават клинично наблюдаваното и фундаментално преосмислят лечението на депресия в късна възраст.
„Вече не става въпрос само за лечение на симптоми на настроение – ние потенциално се намесваме в най-ранните етапи на невродегенерация“, обясни Бермудес. „Констатацията, че 50% от пациентите с разстройство на настроението в късна възраст показват тау патология в сравнение само с 15% от здравите контроли, означава, че сме подценявали проблема.“
Значението на ранното откриване и диагностика
„Ранното откриване трансформира всичко при невродегенеративните заболявания и това проучване позиционира симптомите на настроението, като потенциално най-добрия ни ранен биомаркер. Докато видим очевиден когнитивен спад, сме загубили години възможности за интервенция - но ако депресията или манията след 40-годишна възраст сигнализират за основна патология седем и повече години преди когнитивните симптоми, имаме безпрецедентен терапевтичен прозорец“, казва още д-р Ричард А. Бермудес. „Трябва да променим клиничната практика, за да възприемем незабавно цялостни подходи за лечение. Доказателствата подкрепят агресивна, мултимодална интервенция за депресия в късна възраст и ние демонстрирахме безопасност и забележителна ефикасност при по-възрастни хора.“
Нови открития, съответстващи на предишни изследвания
Д-р Гари Смол - ръководител на психиатрията в Медицинския център на университета Хакенсак в Ню Джърси, казва относно това проучване:
„Симптомите на разстройствата на настроението и невродегенеративните разстройства се припокриват, особено при по-възрастни хора. Нелекуваната депресия увеличава риска от деменция, а пациентите с болестта на Алцхаймер и други форми на деменция показват висок процент на депресия. Тези нови открития са в съответствие с предишни изследвания, показващи връзка между натрупването на амилоид и тау в мозъка и разстройствата на настроението. Многобройни проучвания показват, че ранното откриване и интервенция са важна стратегия за невродегенеративни заболявания. По-лесно е да се защити здравият мозък, отколкото да се опитваме да поправим невронните увреждания, след като те станат обширни.“
„Бъдещи проучвания, използващи амилоид и тау PET, както и други невродегенеративни биомаркери, както при разстройства на настроението, така и при когнитивни разстройства, ще изяснят стратегиите за ранно откриване и превенция“, добави той.
Източник: MedicalNewsToday
