Според последните данни на Eurostat (2023), средната удовлетвореност от живота в Европейския съюз (EC) е 7,3 точки по десетобалната скала. Австрия е сред държавите с най-високи нива на удовлетвореност – 7,8, докато България заема последно място с едва 5,9, което е най-ниската стойност в ЕС. Разбира се, причините за тези разлики са множество, но пропуските в регулациите и услугите, свързани с психичното здраве, несъмнено оказват влияние върху качеството на живот.
Когато за първи път проявих интерес към психологията и аз, като повечето хора, не разбирах каква е разликата между психолог и психотерапевт. Беше ми ясно единствено, че с бакалавър по психология не се чувствам достатъчно подготвена да практикувам терапия, защото обучението ми бе насочено основно към теория.
Тогава попаднах на доклади на Българската асоциация по психотерапия (БАП) от 2013 г., които подробно описват историята и състоянието на психотерапията у нас, както и сравнение с други европейски държави като Австрия и Германия. В тях се подчертава, че в България професията „психотерапевт“ не е защитена със закон и всеки може да се нарече такъв без да притежава необходимите квалификации.
След като се поразрових по темата, разбрах, че Австрия е първата държава в Европейския съюз, която приема закон за психотерапията още през 1990 година. Оттогава страната изгражда една от най-структурираните системи в Европа по отношение на обучението, регулацията и практикуването на психотерапията.
Така реших да запиша магистърска програма по консултативна психология във Виена, водена от желанието си да придобия знания и опит, които един ден да върна в България. По време на курсовете си осъзнах колко назад всъщност е България по темата не само по отношение на законодателството, но и на общественото разбиране за психичното здраве.
Обучението в Австрия е строго структурирано и продължава около 7 години, включващо над 3 000 часа теория и практика, разделени в подготвителна и специализирана фаза. Първият етап завършва със сертификат, който позволява практикуване като консултант и се придобива по време на университетско обучение, а след специализация може да практикуваш като психотерапевт в избраната модалност.
В Австрия всеки лицензиран психотерапевт е задължително вписан в публичния държавен регистър, поддържан от Федералното министерство на здравеопазването. За сравнение, в България подобен регистър не е държавен, се поддържа от БАП, където се вписват специалисти, преминали признати обучения и сертифицирани по стандартите на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП). Всъщност, тези стандарти не са защитени със закон, а регистърът е доброволен и непълен, като към 2013 г. в него са вписани едва 48 имена. През същото време професията е включена в Националния класификатор на професиите под код „Психолог-психотерапевт“, но това определение е неточно, тъй като не обособява психотерапията като самостоятелна професия, както отбелязват д-р Атанасов и д-р Станчев в статия публикувана от БАП.
Съществена разлика между двете държави се наблюдава и по отношение на достъпа до психотерапия и начина, по който тя се финансира.
В Австрия психотерапията е призната като част от здравеопазването, а услугите могат да бъдат частично или напълно покривани от задължителната здравна застраховка. Така достъпът до квалифицирана психотерапевтична помощ е реална възможност за голяма част от населението. В България, обаче, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не покрива психотерапевтични услуги, като изключение правят само кризисните интервенции. Това прави психотерапията у нас е почти изцяло частна услуга, която е достъпна основно за хора с по-високи доходи.
През 2018 г. населението на България е приблизително 7 милиона души, а на Австрия около 8,4 милиона. Двете страни имат противоположни демографски тенденции: докато Австрия бележи постепенен растеж през последното десетилетие, в България населението продължава да намалява.
На този фон контрастът в броя на психотерапевтите е рязък. През 2018 г. в Австрия има приблизително 9 200 психотерапевти, докато в България – едва 837 (БАП, 2018). Това означава около 110 психотерапевта на 100 000 жители в Австрия срещу само 12 на 100 000 в България. Трябва да се има предвид, че част от специалистите включените в българската статистика все още са в процес на обучение и работят под супервизия, което допълнително намалява реалния брой квалифицирани терапевти.
Към края на 2023 г., Австрия отчита вече 11 676 активно практикуващи психотерапевти, докато за България няма по-актуални официални данни. В в публичния регистър на БАП все още се виждат около стотина вписани имена. Тази пропорция ясно показва, че въпреки сходното население, Австрия разполага с близо десет пъти повече квалифицирани психотерапевти, което се отразява пряко върху достъпа до грижа за психичното здраве и качеството на живот.
Като студент в Австрия не мога да говоря от първо лице за настоящата ситуация в България, но слушайки лекции, анализирайки системата и сравнявайки стандартите, не може да не се забележи яркият контраст. Оттам следва и логичният въпрос: какво трябва да се промени у нас?
На първо място, за да не могат хора без нужните квалификации да се представят като терапевти, професията „психотерапевт“ трябва да бъде защитена със закон. Необходим е и задължителен национален регистър, който да включва само лицензирани специалисти с ясно посочена модалност. Така хората, изправени пред сериозни проблеми , например суицидни мисли, ще знаят към кого да се обърнат. Психотерапията трябва да бъде достъпна и финансирана поне частично от здравната каса, особено в случай на тежки диагнози, както е в Австрия. Важно е да се разбере, че психиатърът поставя диагнози и предписва медикаменти, докато психотерапевтът подпомага дългосрочен процес на личностна промяна и психологическо израстване.
Проблемите на българската система са многопластови, но е сигурно, че България има какво да научи от Австрия, за да осигури по-добро качество на живот и реална грижа за психичното благополучие на своите граждани.
Може да се добави: Ако се предприемат нужните стъпки, промяната е напълно възможна. В последните години психотерапията в България се развива активно, благодарение на усилията на организации като БАП. Вярвам, че бъдещето ѝ е обещаващо и затова избирам да се върна.
Мария Джупанова
