Ако сте чужденец или българин, който за пръв път се среща с българската здравна система, следващите редове са за вас. Медицинската помощ в страната се оказва от лекари в спешна помощ, първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и болнична помощ.
Спешна помощ можете да потърсите на телефон 112 или на място в центровете и филиалите, които се намират в по-големите градове.

Прочети още

Постъпването в болница може да бъде за планово лечение или по спешност. При спешни състояния, пациентът постъпва за лечение, насочен от Спешна медицинска помощ или след преглед в Спешния портал на болницата. При постъпване за планово леченние, на пациента се издава медицинско направление за хоспитализация от лекуващия лекар.
С него и наличната медицинска документация, пациентът трябва да се обърне към приемното отделение на избраната от него болница, от където да му бъде определен ден и час за постъпване.

Прочети още

По принцип търсенето на съдебна отговорност в България, а и по света е скъпа услуга и в това отношение търсенето на съдебна отговорност от лекари и лечебни заведения не прави изключение. Пациентите не се ползват с никакви привилегии или отстъпили, а делата се водят по общия исков ред.
Делото няма да бъде заведено, ако ищецът (в този случай пострадалия пациент или неговите наследници, ако е починал) не внесе държавна такса, която е 4% от размера на иска.
Така например, ако исканото обезщетение е за 10 000 лева, държавната такса е 400 лева.

Прочети още

Медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекари, ллекари по дентална медицина, лекарски консултативни комисии (ЛКК) и трудовоекспертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Лекарят/лекарят по дентална медицина установява по правило временна неработоспособност, която продължава еднократно до 7 дни или с прекъсване до 40 дни за една календарна година, както и временно намалена работоспособност, която е основание за трудоустрояване с продължителност до 1 месец.

Прочети още

От юридическа гледна точка, взаимоотношенията лекар - пациент се определят, като договорни. Договорът между лекаря и пациента е неопределен и по същество е най-близък до договора за услуга. Договорът няма писмена форма и не се изисква изрично волеизявление. Договорът се счита за сключен в момента, в който лекарят се е съгласил да приеме, прегледа или консултира болния.

Прочети още

Експертизата на трайно намалената работоспособност и определяне характера на заболяванията - професионален или общ, както и трудоустрояването на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се извършват от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Регистрацията, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК лица се осъществява от Регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), които са структурни звена на РЗИ.

Прочети още

Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря (не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност.
Направлението може да се използва в срок от 30 дни след неговото издаване. С направлението се определя каква е специалността на лекаря, но не и кой лекар да извърши консултацията.

Прочети още

Студентите, както и всички други български граждани, подлежат на задължително здравно осигуряване. Всички студенти редовно обучение се осигуряват за сметка на републиканския бюджет до навършване на 26 годишна възраст. За студентите в университети в България, данните се подават служебно на Националната агенция по приходите.
Студентите редовно обучение в университети извън България имат две възможности:

Прочети още