Ако сте чужденец или българин, който за пръв път се среща с българската здравна система, следващите редове са за вас. Медицинската помощ в страната се оказва от лекари в спешна помощ, първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и болнична помощ.
Спешна помощ можете да потърсите на телефон 112 или на място в центровете и филиалите, които се намират в по-големите градове. Тя е безплатна на територията на цялата страна, независимо от статута на пациента.
Първичната извънболнична помощ се оказва от общопрактикуващи лекари, които играят ролята на пазачи на входа и разпределят, чрез направления пациентите към следващите нива.

Прочети още

Постъпването в болница може да бъде за планово лечение или по спешност. При спешни състояния, пациентът постъпва за лечение, насочен от Спешна медицинска помощ или след преглед в Спешния портал на болницата. При постъпване за планово леченние, на пациента се издава медицинско направление за хоспитализация от лекуващия лекар.
С него и наличната медицинска документация, пациентът трябва да се обърне към приемното отделение на избраната от него болница, от където да му бъде определен ден и час за постъпване.

Прочети още

По принцип търсенето на съдебна отговорност в България, а и по света е скъпа услуга и в това отношение търсенето на съдебна отговорност от лекари и лечебни заведения не прави изключение. Пациентите не се ползват с никакви привилегии или отстъпили, а делата се водят по общия исков ред.
Делото няма да бъде заведено, ако ищецът (в този случай пострадалия пациент или неговите наследници, ако е починал) не внесе държавна такса, която е 4% от размера на иска.
Така например, ако исканото обезщетение е за 10 000 лева, държавната такса е 400 лева. Чл. 83 от ГПК дава възможност на съдът да освободи ищецът от държавна такса, ако прецени, че последният няма достатъчно доходи, за да води делото. За целта се попълва декларация за доходите и имущественото състояние.

Прочети още

Медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекари, ллекари по дентална медицина, лекарски консултативни комисии (ЛКК) и трудовоекспертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Лекарят/лекарят по дентална медицина установява по правило временна неработоспособност, която продължава еднократно до 7 дни или с прекъсване до 40 дни за една календарна година, както и временно намалена работоспособност, която е основание за трудоустрояване с продължителност до 1 месец.

Прочети още

От юридическа гледна точка, взаимоотношенията лекар - пациент се определят, като договорни. Договорът между лекаря и пациента е неопределен и по същество е най-близък до договора за услуга. Договорът няма писмена форма и не се изисква изрично волеизявление. Договорът се счита за сключен в момента, в който лекарят се е съгласил да приеме, прегледа или консултира болния.

Прочети още

Експертизата на трайно намалената работоспособност и определяне характера на заболяванията - професионален или общ, както и трудоустрояването на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се извършват от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Регистрацията, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК лица се осъществява от Регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), които са структурни звена на РЗИ.

Прочети още

Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря (не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност.
Направлението може да се използва в срок от 30 дни след неговото издаване. С направлението се определя каква е специалността на лекаря, но не и кой лекар да извърши консултацията.

Прочети още

Студентите, както и всички други български граждани, подлежат на задължително здравно осигуряване. Всички студенти редовно обучение се осигуряват за сметка на републиканския бюджет до навършване на 26 годишна възраст. За студентите в университети в България, данните се подават служебно на Националната агенция по приходите.
Студентите редовно обучение в университети извън България имат две възможности:

Прочети още