Председателят на УС на ЦЗПЗ, д-р Стойчо Кацаров се е обърнал към Върховния административен съд с молба на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, отново да бъде сезиран Конституционния съд за въведените повторно от Народното събрание месечни лимити за болниците.
Припомняме, че чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, на базата на който НЗОК налагаше месечни лимити на болниците бе отменен от Конституционния съд с Решение №6/11.04.2024 година по КД № 15/2023 по искане на тричленен състав на ВАС, трето отделение по АД № 8744/2021.
В грубо противоречие с решението на съда, на 5 август тази година, Народното събрание въведе отново лимитите с приемането на нова алинея 7а към чл. 59. Нещо повече самото приемане на новата алинея бе осъществено на едно гласуване, в нарушение на друг текст на Конституцията.
Ето и пълният текст на писмото, изпратено до Върховния административен съд:
Уважаеми върховни съдии,
По искане на тричленен състав на ВАС, трето отделение по АД № 8744/2021 година, Конституционният съд образува Конституционно дело № 15/2023 година за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Чл. 55а, ал. 2 е приет през 2018 година и гласи:
„Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности“.
Искането на ВАС, Трето отделение се основава аргумента, че „въведеното ограничени с нормата на чл. 55а, ал. 2 от Закон за здравното осигуряван НЗОК да заплаща за оказаната от лечебните заведени медицинска и дентална помощ в нарушени на посочените в техните договор по чл. 59, ал. 1 обем и стойности, директно влиза в противоречи с гарантираното от чл. 52, ал. 1 от Конституцията право на здравноосигурените лица да получат достъпна медицинска помощ, в случаите когато лечебните заведения са достигнал определените им с договорите лимити. Освен, че са поставен в незавидното и застрашаващо живота им положение те са изправени пред необходимостта да търсят лечебни заведения в условията на нужда, без да могат да ползват достъпно такова, тези лица с дискриминиран минимум по два начин - първо, защото са се „разболели" по-късно, след изчерпване на съответния лимит и второ, защото са се разболели на „неподходящ място", в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрение от Здравната каса обем от медицински услуги. Именно в това се състои противоречието на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от 330 с принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията.“
Аргументите на ВАС са възприети изцяло от КС, който с Решение №6/11.04.2024 година по КД № 15/2023 година обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, поради противоречие с чл. 52, ал. 1 от Конституцията.
В мотивите на съда, които също са правнообвързващи се казва:
„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо. Конституционният съд е последователен в разбирането си, че всяко ограничаване на основни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава.“
Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, решенията на съда са са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
За да бъде спазено изискването за съответствието на законите с Конституцията и да се зачете обвързващата сила на решението на КС за всички съдилища и органи, следва Народното събрание да преуреди нормативната база съобразно мотивите на КС, като измени всички закони, свързани с тази материя.
Конституционният съд е имал повод в свое решение от 2012г., да припомни, че „той е създаден, за да охранява върховенството на Конституцията, поради което и парламентът е задължен да изпълнява решенията му“ и че „решенията са задължителни и за Народното събрание като висш държавен орган.“
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт, се уреждат от органа, който го е постановил. Съгласно Тълкувателно решение 1 от 20.04.23 по тълк.д. №.1/22, ОСГТК, на ВКС приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 Закона за Конституционния съд, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови нарушения конституционен ред. Срокът, в който следва Народното събрание следва да преуреди правните последици е посочен в чл. 91, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и той е двумесечен от влизане в сила на решението на КС.
Вместо това, в нарушение на цитираните разпоредби, на 5 август тази година, Народното събрание въведе отново лимитите за болниците, като прие алинея 7а към чл. 59, която гласи:
(7а) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 на изпълнителите на медицинска помощ в рамките на стойностите, определени в договорите по ал. 1 и в съответствие с целевите средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се отчита и делът на резерва при решение на надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7.
Текстът е приет само на едно гласуване. Предложението за новата алинея е направено между първо и второ гласуване без да има връзка с обхвата на внесения законопроект, което е в нарушение на чл. 88 от Конституцията. (Виж Протокол №10 от заседание на ПК на здравеопазване от 10.07.2025)
С Указ № 114/24.07.2025 г., Президентът върна за ново обсъждане чл. 59, ал. 7а на ЗЗО, като в мотивите му се посочва:
„Считам, че ефектът на § 5, т. 1 - 2 от ЗИД ЗЗО за изпълнителите на медицинска помощ и за здравноосигурените лица ще бъде същият както на вече обявеното за противоконституционно правило за поведение, защото и новоприетите разпоредби съдържат идентичен потенциал да ограничат достъпа до медицинска помощ на здравноосигурените лица, независимо дали би се стигнало до реална забрана за плащане.
Следва да бъде обърнато внимание, че освен с Конституцията, съдържанието на приетите разпоредби е несъвместимо с редица действащи текстове на ЗЗО, което залага едно противоречиво прилагане.
Не мога да подмина начина, по който е приет въпросният текст. Предложението за него е направено по време на заседание на Комисията по здравеопазването на основание и по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложението не е свързано с първоначалния обхват на законопроекта. Прието е без необходимата публичност и без възможност за адекватна реакция на засегнатите лица.“
Народното събрание отхвърли наложеното от Президента вето на 31 юли, а същата е обнародвана в ДВ бр. 64/2025 на 5.08.2025.
По същество, макара да е казано по различен начин и в друг член на закона, новата разпоредба води до същите правни и фактически последици, както отменената от КС с решение № 6/ 11.04.2024 година по КД № 15/2023 разпоредба на чл. 55а, ал. 2. След приемането и, НЗОК заплаща на болниците само до размера на определените лимити (стойностите, определени в договорите).
За да няма никакво съмнение в начина по, който се тълкува разпоредбата прилагам циркулярно писмо на НЗОК до болниците, с които се указва, че дейността над определените лимити няма да се заплаща, считано от дата на приемане на чл.59, ал. 7а на ЗЗО.
В решение от 2023г. Конституционният съд отбелязва, че незачитането на неговите решения засяга един от основните принципи, а именно че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. Посочва, че „окончателността на решенията на Конституционния съд като гарант за върховенството на Конституцията е съществена преграда срещу последваща правна уредба, възпроизвеждаща установена с акт на Конституционния съд противоконституционност“. В същото решение КС обръща внимание и че при изпълнение на задължението си за преуреждане на правните последици, органът не следва да „приема/издава какъвто и да било акт, възпроизвеждащ установения от конституционната юрисдикция порок.“
Уважаеми върховни съдии,
Моля, след като се убедите в правотата на изложение факти и аргументи, на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, да сезирате Конституционния съд с искане чл. 59, ал. 7а да бъде обявена за противоконстиционна, поради това, че е приета в нарушение на чл. 4, чл. 52, ал. 1 и чл. 88 от Конституцията на Република България.
С уважение, Д-р Стойчо Кацаров – Председател на УС на ЦЗПЗ
