Малки фирми за производство и ремонт на обувки по индивидуална мярка за хора с увреждания са отстранени от участие в процедурата по договаряне на помощни средства. Те вече няма да могат да предоставят и ремонтират обувки по индивидуална мярка и на практика са отстранени от пазара на тези услуги.
Формалният повод за отстраняването им са изменения на Наредба № 7 от януари тази година, с която са въведени изисквания за регистрацията, като медико-технически лаборатории и сертифициране по ИСО.
Преди седмица множество такива фирми се подписаха под протестно писмо до НЗОК и министерството на здравеопазването. Преди дни те са получили отговор, подписан от Даниела Попова – Председател на комисията за договаряне и Сашо Сашев – директор на дирекция в НЗОК е че фирмите няма да бъдат допуснати до участие. В него се цитира становище, получено от МЗ, че: „Изискването за регистрация на лицата като самостоятелни-медико-технически лаборатории по чл. 18, ал. 2 от ЗЛЗ е относимо за всички производители на ортопедични обувки, изработвани по поръчка, които са регистрирали в ИАЛ медицински изделия по поръчка и заявяващи производство на медицински изделия по поръчка, и които участват в процедурата по определяне на стойността на заплащане на тези изделия.“
Нормативната уредба (Закон за лечебните заведения и Наредба 7) действително изискват регистрация на производителите на медицински изделия, като медико-технически лаборатории. Това изискване обаче не се отнася до фирмите произвеждащи и ремонтиращи помощни средства, каквито безспорно са ортопедичните обувки.
Объркването на понятията „медицински изделия“ и „помощни средства“ се вижда от самите отговори на НЗОК и МЗ, които се опитват да сложат знак за равенство между двете, но нормативно и фактически това са съвсем различни неща. Дефиницията на „медицинско изделие“ е дадена със Закона за медицинските изделия, а дефиницията на „помощно средство“ със Закона за хората с увреждания. Навсякъде в нормативната уредба, включително в Наредба 7 , термините „медицински изделия“ и „помощни средства“ се използват отделно.
За да илюстрираме казаното - НЗОК и МЗ се опитват да приравнят обувките с клапните протези и стентове и да накарат обущари да се регистрират като лечебни заведения.
Дори и да искат, производителите на ортопедични обувки не биха могли да се регистрират, като медико-технически лаборатории, защото на такава регистрация подлежат само производителите на медицински изделия, каквито те не са.
Изцяло незаконосъобразно е и въведеното с Наредба 7 изискване за „валиден сертификат по стандарт БДС EN ISO 9001“.
Наредбата се издава по силата на чл. 30 от Закона за медицинските изделия. Според закона тя трябва да определи „условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат“
Законът не дава право на министъра да въвежда с наредба нови изисквания към производителите. Такива разпоредби, въведени с подзаконов нормативен акт, които са извън делегацията на закона са нищожни, поради липса на компетентност.
Какви са последиците?
На първо място, отстранявайки от договаряне и участие на множество малки фирми, НЗОК ще влоши конкурентната среда във вреда на потребителите – хората с увреждания.
На второ място, всяка от отстранените от участие фирма, може да иска отмяна на този отказ по съдебен ред и впоследствие да осъди НЗОК за нанесените имуществени вреди и пропуснати ползи. Така освен всичко друго ще бъде ощетен и бюджета на НЗОК с допълнителни, напълно ненужни разходи.
В заключение
1. Отстраняването на малките производители на ортопедични обувки от участие в процедурата по договаряне с НЗОК е незаконосъобразно и е във вреда, както на потребителите - хората с увреждания, така и на самата здравна каса.
2. Както и друг път сме казвали, отпускането на помощни средства изобщо не е работа на НЗОК, защото това няма нищо общо със здравното осигуряване.
Ние от Центъра за защита на правата в здравеопазването ще продължим да следим развитието на казуса и да ви информираме своевременно.
