Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИАМН) е административен орган, с правомощия да контролира и санкционира нарушения в сферата на здравеопазването. ИАМН е длъжен да отговори на всяка жалба, но длъжен ли е при поискване от жалбоподателя да предостави копие на цялата преписка по извършената проверка?
Отказ на ИАМН да предостави цялата преписка е бил оспорен пред съда. Жалбата до ИАМН е подадена от пациент срещу лечебно заведение за нарушени права. След проверката пациентът е поискал ИАМН да му предостави копие на всички документи от проверката.
Първоначално административният орган е решил да предостави пълен достъп, но въпреки това предоставил единствено документите, които изхождат от жалбоподателката или са адресирани до нея, а документите от и до лечебното заведение (ЛЗ ) не са приложени към решението. В последствие ИАМН променя решението си и отказва достъп до документите с аргумент, че съдържа лични данни на жалбоподателката !?!
Жалбата пред съда срещу отказа на ИАМН е аргументирана с това, че в преписката на ИАМН се съдържала важна информация, предоставена от ЛЗ – обект на проверката, която касаела единствено здравословното състояние на заявителя, а не и на други лица. Освен медицинската документация в преписката се съдържали становища на ЛЗ, от които можело да се състави мнение относно дейността и обективността на ИАМН, в качеството й на контролен орган.
Решението на Административен съд София град е благоприятно за жалбоподателя (заявителя) и отменя актовете на ИАМН. Съдът установява две основни групи нарушения на административния орган:
1. Нарушения на административно – производствените правила (Чл. 146, т. 3 АПК)
Съдът установява, че ИАМН е допуснала съществени нарушения на процедурата, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на акта:
Привидно предоставяне на информация: Първоначалното Решение формално нарежда "пълен достъп", но реално предоставя непълна преписка. Това създава привидност за благоприятен акт, докато по същество засяга правата на заявителя, тъй като търсената информация (копие от цялата преписка) не е предоставена.
Недопустимо изменение на акт (Допълнително Решение): Второто Решение от 24.01.2025 г. (наречено "Допълвам") е обявено за недопустимо.
Съдът приема, че вместо да допълни мотивите или поправи техническа грешка, вторият акт изменя в противоположен смисъл диспозитива на първия – от предоставяне на пълен достъп (първи акт) към изричен отказ (втори акт).
Ключов извод на съда: Допълващият административен акт има акцесорно значение и не може да изменя властническото волеизявление на органа в противоположен смисъл. С втория акт органът по същество отменя вече създаденото право на заявителя.
2. Материална Незаконосъобразност (Чл. 146, т. 4 АПК)
Съдът разглежда и отказа по същество, като намира, че той е материално незаконосъобразен.
Характер на информацията: Съдът приема, че търсената информация (цялата преписка по жалбата) е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и по-конкретно е служебна информация (чл. 11 от ЗДОИ), тъй като е събрана и създадена във връзка с контролната дейност на ИАМН.
Неприложимост на основанието за отказ: ИАМН отказва достъп, позовавайки се на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (достъпът се отказва, когато се иска достъп до лични данни), във връзка с чл. 28б от Закона за здравето (ЗЗ) за здравна информация.
Отказът е неправилен и представлява превратно упражняване на правомощия. Тъй като жалбоподателката иска собствената си медицинска документация и данни, които се съдържат в преписката (изходящи от нея или от ЛЗ, но касаещи нейното здравословно състояние), основанието за защита на лични данни на трети лица е неприложимо.
Извод: Няма законово основание за отказ, когато лицето иска собствените си лични/здравни данни, дори и те да се намират в административната преписка.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът ИЗПРАЩА преписката на главния секретар на ИАМН за ново произнасяне (т.е., за издаване на нов, законосъобразен акт). Новото произнасяне трябва да бъде съобразено с дадените в мотивите указания по прилагането на закона, което на практика означава: да се предостави пълен достъп до преписката по т.3 от заявлението, тъй като личните/здравните данни касаят самия заявител.
Заключение
Решението на АССГ защитава правото на гражданите на достъп до служебна информация, особено когато тя касае тяхното здравословно състояние, както и дейността на контролния орган (ИАМН). Съдът ясно посочва, че органът не може да използва защитата на личните данни като основание за отказ, когато данните принадлежат на самия заявител.
Гражданите, които са подали сигнал или жалба до ИАМН имат право при поискване да получат не само отговора на агенцията до тях, но копие на цялата преписка с всички документи по извършената проверка.
Решението на съда е от тази година по Административно дело № 783.
