КС отхвърли жалбата срещу регулиране на заплатите и непозволената държавната помощ за болници.
Днес Конституционният съд излезе с решение, с което с отхвърля искането на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б ЗЗО и чл. 55, ал. 2, т. 3в, б. а) ЗЗО и чл. 55, ал. 2, т. 3в, б. б) ЗЗО.
Прави чест на съдия Соня Янкулова, която не е съгласна с мнението на мнозинството и излага мотиви за противоконституционност на оспорените текстове.
Първата оспорена разпоредба предвижда, че с НРД могат да се въвеждат изисквания за размера на основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в болниците.
Според конституционните съдии, така държавата гарантирала достъпна медицинска помощ и чрез определяне на възнагражденията държавата „закриля здравето на гражданите“. В подкрепа на тази теза са цитирани извадки от Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето, Конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.
Според логиката на съда, определянето на възнагражденията на медиците с НРД ще гарантира, че болниците ще си намерят специалисти и така ще защитят неотменимото конституционно благо болните да получават достъпна и качествена медицинска помощ. Цитира се и препоръка на ЕС, според която броят на лекарите и сестрите бил намалял, но не става ясно как чрез определянето на възнагражденията с НРД той ще се увеличи и с колко. Според съдиите само чрез НРД може да се определи „справедливо и достойно заплащане на труда на медицинските специалисти“.
Втората оспорена разпоредба засяга текст на закона, според който НЗОК изплаща субсидии за заплати на общински болници, които се намират в отдалечение населени места. Според съдиите така се осигурява еднакъв достъп до медицинска помощ за всички български граждани, независимо къде живеят. И тук са цитирани различни политически аргументи, като например становище №14 на Комитета по икономически, социални и културни права към ООН, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН, цели на ЕС в Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 и разбира се Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Тези политически документи са цитирани надълго и широко, но не е останало място да се посочи, защо субсидиите се адресират според собствеността на болниците – само към общинските, а не към всички. Различното третиране според формата на собственост, според съдиите не нарушава Конституцията и е търпимо защото субсидиите за общинските болници „гарантират достъпна и качествена помощ на всички“.
Третата оспорена разпоредба засяга субсидирането на държавните областни болници. Макар да е насочено точно към определени по форма на собственост болници (държавно-общински), това също било търпимо защото така се постигала целта „да се осигури достъпна и качествена медицинска помощ“. Тази висша цел, която може да се постигне със субсидии позволява да се нарушават основни конституционни принципи, като този за правовата държава, за това, че държавата създава еднакви правни условия за всички лица и това, че защитава конкуренцията в интерес на потребителите.
Законът за лечебните заведения не прави разлика между болниците, в зависимост от собствеността им. Според КС обаче те са уникални, незаменими и неповторими. Ето защо, за да се осигури достъп до качествена медицинска помощ те трябва да се субсидират, защото иначе специалистите им щели да се отидат в частните болници.
Не е нужно да оборваме всеки от аргументите. Всеки може да прочете решението по КД № 32/2024 година и да направи своите изводи.
Остава усещането, че КС в този случай е действал много повече, политически, отколкото юридически. Не, че има някакво значение. Парламентът вече показа, че няма да се съобразява с решенията на КС, след като върна в закона за здравното осигуряване текста за лимитите на болниците само един месец, след като същите бяха отменени от КС.
Тук дори не става дума за последиците на това решение, колкото за достойнството и това е тъжно.
