В портал за обществени консултации е публикуван проект на наредба за нов медицински стандарт по „Клинична микробиология“, която ще отмени наредба № 4 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Микробиология“.
Съгласно мотивите към проекта целите, които се поставят с наредбата са :
- да се създаде мотивирана правна регламентация на принципите и критериите за извършване на медицинските дейности в обхвата на медицинската специалност „Клинична микробиология”;
- да се регламентира дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, които работят в тях в съответствие с утвърдените от медицинската наука и практика методи на работа и добрата медицинска практика;
- да се установят ясни критерии за качество на оказваната медицинска помощ в обхвата на медицинската специалност „Клинична микробиология” и да се създаде ефективен механизъм за оценяване, наблюдение и подобряване на качеството на медицинските услуги;
- да се гарантира достъпа на пациентите до висококачествени медицински услуги, осъществявани в специалността „Клинична микробиология” и да се осигури защита на правата на пациентите.
Проектонаредбата е структурирана в четири части.
Първата част е обща и съдържа основна характеристика на медицинската специалност „Клинична микробиология“, дефиниция, основни цели и задачи на специалността, видовете дейности в обхвата на Клиничната микробиология, взаимодействието й с други медицински специалности, интердисциплинарни дейности между медицинската специалност „Клинична микробиология“ и други медицински специалности и дефиниране на взаимодействието и координацията между тях.
Във втората част се определят изискванията към лицата, които осъществяват професионална дейност по специалността „Клинична микробиология“. В лабораториите могат да работят лекари и биолози (с магистърска степен) с придобита медицинска специалност “Клинична микробиология” (за лекари) и „Лабораторна микробиология“ (за биолози), както и лекари без специалност (вкл. лекари с друга специалност) и биолози без специалност, като те са длъжни да се зачислят като специализанти в рамките на до 3 години от момента на назначаването си в лабораторията. В диагностично-консултативните кабинети по Клинична микробиология работят лекари с призната специалност „Клинична микробиология“. Помощният медицински лабораторен персонал се състои от медицински специалисти с придобита образователно - квалификационна степен „Професионален бакалавър“ по специалност „Медицински лаборант“ и санитари.
В третата част се дефинират изискванията за осъществяване на дейността по специалността „Клинична микробиология“ в структурите по клинична микробиология към лечебните заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ (микробиологични лаборатории и диагностично-консултативни кабинети по клинична микробиология), към РЗИ и към Националните референтни лаборатории в структурата на НЦЗПБ, София, а именно: общи изисквания, такива отнасящи се до извършване на качествен контрол, документиране и до задължителния минимален обем и вид специфични дейности [видове лабораторни изследвания (показатели), лечебна, диагностична и консултантска дейност] и апаратура според ниво на компетентност.
В стандарта ясно са регламентирани изискванията за качеството, на които трябва да отговаря работата в микробиологичната лаборатория. Определянето на антибиотичната чувствителност трябва да се извършва според критериите на European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing (EUCAST). Външната оценка на качеството на микробиологичните изследвания се осъществява от Националната система за външна оценка на качеството на диагностичните изследванията и/или международни нетърговски системи за външна оценка на качеството.
Със стандарта се определя изискването за наличие на регистрираща електронна система, интегрирана с болничната информационна система (за лаборатории към болнични заведения). Този начин на регистрация и архивиране на проведените изследвания позволяват оценка на реално преминалите пациенти, броя на извършените изследвания, разхода на консумативи.
В стандарта са дефинирани изискванията за осъществяване на дейността на микробиологичните лаборатории в извънболничната помощ (медицински център, диагностично - консултативен център, самостоятелна медико - диагностична лаборатория; групова практика за специализирана медицинска помощ), дигностично - консултативните кабинети по клинична микробиология в амбулаториите за специализирана медицинска помощ, на микробиологичните лаборатории към лечебните заведения за болнична помощ и центровете за кожно - венерически заболявания, микробиологичните лаборатории към РЗИ и Националните референтни лаборатории в структурата на НЦЗПБ, София.
Стандартът определя три нива на компетентност на Микробиологичните лаборатории към лечебните заведения за болнична помощ - първо, второ (вкл. лаборатории към РЗИ) и трето ниво (общ профил). Дефинира и изискванията за дейност на два вида специализирани лаборатории, а именно - микологични лаборатории и микробиологични лаборатории по туберкулоза, като последните разделя на три нива – първо ниво (нисък риск), второ (среден до висок риск) и трето ниво (висок риск).
В четвъртата част от медицинския стандарт „Клинична микробиология“ са определени критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност и изисквания към резултата от осъществяване на дейността - общи и специфични за специалността „Клинична микробиология“, количествени показатели за осъществяване на дейността - минимални (задължителни) изисквания за обем на медицинските дейности, посочени са критерии и процедури за качествен контрол, общи и специализирани показатели по критериите за достъп до медицинска помощ, своевременност на оказваната медицинска помощ, релевантност (уместност и съответствие), сигурност/безопасност, ефективност и ефикасност на тази помощ, продуктивност/икономичност, участие на потребителя на услугата (потребителски фокус и удовлетвореност), показатели за резултатите на осъществената медицинска дейност.
По подробно с проекта може да се запознаете на https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12093. Предложения и становища може да изпращате до 18.02.2026 год. чрез портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл) или на следните имейл адреси
