Днес Европейската комисия е решила да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз (INFR(2018)2268) за неправилно транспониране на Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки.
Комисията счита, че българското законодателство понастоящем изключва някои частни лечебни заведения от обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки, дори когато те получават повече от 50% от финансирането си от публични средства. Това изключение – посочено в параграф 2(43) от допълнителните разпоредби към Закона за обществените поръчки – не е в съответствие с определението на правото на ЕС за „организации, регулирани от публичното право“, посочено в член 2(1)(4) от Директива 2014/24/ЕС и следователно ограничава обхвата на приложение на директивата.
Комисията за първи път започна процедурата за нарушение през януари 2019 г. и многократно е призовавала България да приведе законодателството си в съответствие с правилата на ЕС. Въпреки че България е внесла изменения, българските законодатели все още не са ги приели официално. Освен това, дори и да бъдат приети, изглежда, че те все още няма да обхванат всички публично финансирани лечебни заведения, което потенциално би оставило нарушението нерешено. Като се има предвид това и фактът, че не е предоставен ясен срок, Комисията реши да отнесе случая до Съда по член 258(2) от ДФЕС.
Правилата на ЕС за обществените поръчки имат за цел да осигурят прозрачни, справедливи и конкурентни процедури за възлагане на обществени поръчки в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащите органи, включително организации, регулирани от публичното право, категория, която обхваща субекти, които, макар и да не са публични органи, се финансират в по-голямата си част от държавата или други публични органи.
Обща информация
Съгласно Директива 2014/24/ЕС, частните субекти трябва да спазват правилата за обществените поръчки, когато отговарят на условията за организации, регулирани от публичното право. Това е така, когато те (i) са създадени, за да задоволяват нужди от общ интерес, (ii) имат правосубектност и (iii) се финансират в по-голямата си част от публични органи или са обект на тяхното управление или надзор.
В България много лечебни заведения отговарят на тези критерии, тъй като предоставят основни услуги от обществен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от Националната здравноосигурителна каса или други публични източници.
Опасенията на Комисията бяха изложени в официално уведомително писмо (2019 г.), последвано от мотивирано становище (юли 2023 г.) и допълнително мотивирано становище (април 2024 г.), след като България не успя да приведе законодателството си в пълно съответствие.








