Права на пациента

Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

Експертизата на трайно намалената работоспособност и определяне характера на заболяванията - професионален или общ, както и трудоустроя-ването на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се извършват от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК).

В чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. се съдържа развита система от признаци, на основание на които се забранява пряка или непряка дискриминация, а именно: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,

Медицинската експертиза на работоспособността бива два вида – временна и трайна.
Експертизата при временната неработоспособност се извършва от лекари, лекари по дентална медицина, лекарски консултативни комисии (ЛКК) и трудовоекспертни лекарски комисии (ТЕЛК).

Студентите, както и всички други български граждани, подлежат на задължително здравно осигуряване. Всички студенти редовно обучение се осигуряват за сметка на републиканския бюджет до навършване на 26 годишна възраст.

За всяко посещение при лекар или стоматолог, здравноосигурените лица заплащат потребителска такса. Потребителската такса е определена с ПМС № 193/2012 година  и ПМС № 312/2013 и е в размер на 2 лева и 90 стотинки.

Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря (не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност.

Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Никой пациент не може да бъде лекуван против волята му, освен в някои изрично описани в Закона за здравето случаи - при психични и заразни заболявания, когато нелечението на пациента представлява опасност за други хора.

Законът за здравното осигуряване въвежда общото правило, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. 

В същия е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

Всеки пациент със злокачествено заболяване подлежи на диспансеризация. Тя се осъществява в Диагностично-консултативен блок към лечебни заведения за болнична помощ или Диагностично-консултативен блок към комплексен онкологичен център.