Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето.
Какви са практическите измерения на този императивен текст на закона? На първо място правото на второ лекарско мнение не е ограничено от гледна точка на мястото на получаване на медицинска помощ - то е валидно независимо от това дали помощта се оказва в болница или в лечебно заведение за извънболнична помощ или в Спешна помощ.
Когато пациентът не се намира в болница, няма никакви пречки да получи, колкото желае лекарски мнения и да се консултира с неограничен брой лекари. Все пак е важно да се знае, че НЗОК не заплаща за получаването на второ лекарско мнение в такива случаи. Общопрактикуващият лекар няма право по договора с НЗОК да издава повече от едно направление за консултация по повод на едно и също заболяване към лекари с една и съща медицинска специалност. Следователно получаването на второ мнение трябва да бъде заплатено от самия пациент. Малко по сложен е въпросът с получаване на второ лекарско мнение, когато пациентът е хоспитализиран. В тези случаи НЗОК също не заплаща труда на лекарят дал второ мнение за диагностика и лечението на болния, но тук възникват допълнителни трудности, най-често от нежеланието на лекуващите лекари да предоставят информация и достъп до медицинската документация на трети лица, които не работят в същото лечебно заведение. Ето защо е важно да се знае следното за правата ни като пациенти:
пациентът има право да поиска второ мнение на всеки етап от неговото лечение; пациентът сам организира и заплаща за допълнителната консултация, когато тя не е поискана от лекуващия лекар; болницата е задължена да осигури информация и достъп до медицинската документация на лекаря-консултант, избран от пациента; евентуален отказ на болницата да осигури достъп дава на пациента право на жалба и налагане на административно наказание, а ако е причинена увреда, която би била избегната при даването на второ мнение или би повлияла на избора на лечение от пациента - право на иск за обезщетение.
