Въпреки нарастващите обществени и професионални призиви за включване на биомаркерни изследвания в пакета, финансиран от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), институциите засега не предвиждат реални стъпки за тяхното заплащане.
Последните официални становища както на НЗОК, така и на Българския лекарски съюз (БЛС), показват прикрита, но категорична съпротива срещу поемането на тази отговорност.
От страна на БЛС позицията е ясна и директна — на проведените заседания по Националния рамков договор за 2023–2025 г. темата за биомаркерите е била обсъждана, но съсловната организация е заявила, че не подкрепя включването им за заплащане от страна на НЗОК. Вместо това, БЛС прехвърля отговорността на НЗОК и заявява, че тя сама може да реши проблема и без съгласието на съсловната организация.
НЗОК от своя страна заема по-мека, но не по-малко отхвърляща позиция. В официално писмо от институцията се посочва, че са разгледали предложенията за промени в диагностично-лечебните алгоритми (АП №27 и №43) и че е изготвен вариант за нова отчетна единица за биомаркери. Въпреки това, касата подчертава, че подобни промени изискват промяна в Наредба № 9 за основния пакет медицинска помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК.
По този начин НЗОК делегира отговорността към Министерството на здравеопазването и БЛС, запазвайки публичен имидж на съпричастност, но без реален ангажимент.
От своя страна при общественото обсъждане на промените в Наредба № 9 и предложенията на СРБЗ за изменение на АП № 43, от Министерството на здравеопазването го приемат по принцип и препращат към НРД. Освен това в изменението на фармакотерапевтичното ръководство по медицинска онкология изрично се посочва, че биомаркерната диагностика е част от лечебно-диагностичния процес и същата трябва да се заплаща от НЗОК.
Народното събрание също разгледа въпроса и въпреки, че няколко парламентарни групи предложиха текстове задължаващи НЗОК и БЛС да приемат АП за заплащане на биомаркерната диагностика, в крайна сметка управляващото мнозинство отхвърли предложенията и вместо тях прие текст, който не може да реши проблема.
Резултатът е един и същ — липса на политическа и институционална воля за осигуряване на достъп на онкоболните пациенти до съвременна, персонализирана диагностика, чрез биомаркери.
Докато институциите си прехвърлят топката, пациентите продължават да заплащат тези изследвания от джоба си или да се лишават от тях, което поставя под въпрос принципите на равнопоставеност и ефективност в здравеопазването.
