Законът за здравното осигуряване въвежда общото правило, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В същия е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.
В някои случаи възникват спорове между пациенти и лечебни заведения относно дължимостта на сумите за лечението и тези казуси касаят болничната медицинска помощ. Критерият, съобразно който съдът решава такива дела, е информираността на пациента.
Съществува връзка/"корелация" между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 330 за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Пациентът следва да е наясно е цената, която ще бъде длъжен да заплати за оказаното му лечение,
За да възникне в полза на лечебното заведение субективното право да получи от пациента стойността на оказаната болнична помощ, трябва да са се осъществили следните предпоставки:
1. на пациента да е оказана медицинска помощ и същият да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение;
2. при приемането на пациента да е бил уведомен, че към датата на постъпване в болницата е с прекъснати здравноосигурители права и съответно информиран, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ.
Тук важните моменти, които съдебната практика откроява и решава безпротиворечиво са два.
На първо място, когато липсва декларация, която да удостовери информираното съгласие на пациентна по отношение на здравноосигурителния му статус и цената на лечението, съдът приема, че лечебното заведение не може да иска заплащане от страна на пациента. Това е така, защото при липса на информация за цената и необходимостта да я заплати лично, пациентът се лишава от законовите му права, а именно да прецени /и с оглед на цената/ дали иска предоставянето на медицинската услуга или не.
Следващата преценка, която пациента трябва да направи в тази хипотеза е да реши дали да заплати самостоятелно лечението си по представения ценоразпис или да се възползва от възможността да възстанови статуса си на здравноосигурен преди датата на дехоспитализация. Безспорно се приема от съдебната практика, че фактът на заплащането на дължимите вноски към задължителното здравно осигуряване, няколко дни по-късно след изписването на пациента, не санира прекъсването им със задна дата, тъй като има действие единствено занапред. Т.е. здравноосигурителните вноски трябва да бъдат платени до края на болничния престой, за да може пациентът да се ползва от тях.
Представянето на информация за здравноосигурителния статус на пациента още при постъпването му за болнично лечение и писменото деклариране, че е запознат с тази информация и ценоразписа, са задължителни. Това изискване на закона обезпечава правата на пациента и правото на лечебното заведение да изисква и получи плащане за болничната медицинска помощ, която е предоставило.
