ПРАВА НА ПАЦИЕНТА

Експертиза при временна неработоспособност

Експертиза при временна неработоспособност

Медицинската експертиза на работоспособността бива два вида – временна и трайна.
Експертизата при временната неработоспособност се извършва от лекари, лекари по дентална медицина, лекарски консултативни комисии (ЛКК) и трудовоекспертни лекарски комисии (ТЕЛК).

Лекарят/лекарят по дентална медицина установява по правило временна неработоспособност, която продължава еднократно до 7 дни или с прекъсване до 40 дни за една календарна година, както и временно намалена работоспособност, която е основание за трудоустрояване с продължителност до 1 месец.
Лекарят от заведение за болнична помощ удостоверява временната неработоспособност за целия период на болничното лечение, а лекарят от център за спешна помощ - до 3 дни, но само след домашно посещение.

ЛКК може да определи временна неработоспособност за период до 180 дни и не повече от 30 дни еднократно. Изключение се допуска, когато календарният месец има 31 дни. В тези 180 дни се включват и дните по предхождащия еднолично издаден болничен лист. ЛКК устано-вява временно намалена работоспособност, която е основание за за трудоустрояване за пове-че от един месец със срок до 2 години.

ТЕЛК се произнася във всички случаи на временна неработоспособност за период над 180 дни еднократно или 12 месеца с прекъсване в продължение на 2 предходни години и годи-ната на боледуването. Тези комисии установяват и временно намалена работоспособност в два случая - когато се налага трудоустрояване за повече от 2 години или когато лицето е ста-нало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК. Срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от датата на заседанието на ТЕЛК, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок. Болничният лист се издава по искане на осигуреното лице, но може да бъде издаден и по инициатива на медицинския орган – ко-гато неработоспособността е установена при профилактичен преглед или освидетелстваният отказва да получи болничен лист. Болничен лист се издава по правило занапред - от деня на установяване на неработоспособността въз основа на медицинския преглед, осъществен от органа на експертизата на работоспособността. По изключение той може да бъде издаден от следващия ден или за минало време. Тези случаи са:
-когато неработоспособността е констатирана в ден, през който осигуреният е бил на работа независимо от отработените часове. В такъв случай болничният лист се издава от следващия ден;
-когато не е могъл да бъде извършен преглед на лице, страдащо от тежко остро или изострено хронично заболяване, но обективното му състояние показва, че то е било неработоспособно. В този случай може да се издаде болничен лист най-много за 2 дни преди извършването на прегледа;
-когато в медицинската документация съществуват доказателства, че е бил извършен преглед, но не е бил издаден болничен лист. Тогава болничен лист може да се издаде за минало време с продължителност до 7 дни - от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, и повече от 6 месеца - от ТЕЛК.
Болничният лист е официален документ за факта и продължителността на временната неработоспособност, която е от значение за дължимите осигурителни плащания, както и за разрешаване на осигурените работници и служители или държавни служители на отпуск за временна неработоспособност. Болничният лист е и финансов документ. Неговото предста-вяне задължава осигурителния орган да осъществи паричното му покритие чрез изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Издаденият болничен лист, както и отказът да бъде издаден, може да бъде обжалван пред горестоящите органи по експертизата на работоспособността и след изчерпване на този ред пред съда. По-горестоящите органи по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти. 
На неосигурени лица по Кодекса за социално осигуряване, при временна неработоспо-собност лекуващият лекар издава медицинско удостоверение за период до 7 дни, след което при необходимост насочва лицето към ЛКК. Не се издава болничен лист, гледане на лице с трайно намалена работоспособност, на което е определена чужда помощ. Не се издава болничен лист и за заболяване, за което ТЕЛК е определила трайно намалена работоспособност. Изключение се допуска, когато са налице обективни данни за обострянето на заболяването.
Нормативна уредба: Наредба за медицинските експертизи – ПМС № 120/2017г., изм. и доп. с ПМС № 152/26.7.18г. за изм. и доп. , изм. и доп. с ПМС № 139/.06„06.2019г.; Наредба за трудоустрояване – ПМС № 72/30.12.1986г. чл.2; Кодекс на труда – чл.315 и Наредба № РД-07-1/02. 02.2012г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност; Закон за интеграция на хора с увреждания – чл.27 и Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания – чл.21.


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин.

Можете също да споделите статията в социалните мрежи и да я коментирате там. Така помагате информацията да стигне до повече хора.

Право

В портал за обществени консултации е публикуван проект на наредба за нов медицински стандарт по...

Председателят на УС на ЦЗПЗ, д-р Стойчо Кацаров се е обърнал към Върховния административен съд с...

Заплаха за съдебен процес ЕК съобщи, че е взела решение да започне съдебна процедура срещу...

Министерския съвет е внесъл в народното събрание законопроект на за изменение и допълнение на...

Съборът на Българския лекарски съюз се събра да одобри нов Национален рамков договор за 2026-2028...

Становища на лекарите за заплащането на биомаркерите

Доклад на Европейската комисия „Профили на държавите относно рака 2023“i отчита, че с дял от 26% карциномите (солидните злокачествени тумори) са втората причина за смъртност в целия Европейски съюз...

В Европейския съюз е установена необходимост от усъвършенстване на диагностиката и скрининга за злокачествени заболявания и това е намерило своето място в Европейския План за борба с рака /European...

Прецизната биомаркерна диагностика е ключът за достъп до персонализирано лечение пациентите с онкологични заболявания. Без най-съвременни и високотехнологични валидирани диагностични методи, вкл....

През изминалите 20 години в Европа и САЩ са разработени ясни и точни методики за диагностика за лечение на злокачествените новообразования. Това е отбелязано на сайтовете на Американска асоциация по...

Настоящето становище е относно необходимостта от реимбурсиране на биомаркерната диагностика при пациенти със солидни Тумори в България. В ежедневната практика биомаркерна диагностика се обсъжда с...

Въпреки нарастващите обществени и професионални призиви за включване на биомаркерни изследвания в пакета, финансиран от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), институциите засега не...

Становища на пациентските организации за биомаркерите

В портала за обществено обсъждане е публикуван проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на...

Днес Надзорният съвет на НЗОК и Управителният съвет на Българския лекарски съюз приеха анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности 2022-2025. Представителят на пациентите в НС на...

Публикуваме становище на граждански организации, обединяващи пациенти, засегнати от онкологични заболявания, и техните семейства, с което изразяват категорично несъгласие с половинчатите мерки за...

По повод отказа на НС на НЗОК да одобри процедура за биомаркерна диагностика и последвалите уточнения от касата, днес Сдружение за развитие на българското здравеопазване разпространи до медиите...

Този коментар е по повод на публикуваната на Интернет страницата на НЗОК статия със заглавие „ Предикативни маркери при злокачествени заболявания “, в която се казва: „ Във връзка с изразени в...