Пациенти

  • "Виртуална болница" в Германия помага по време на пандемията

    Германски проектът, наречен Виртуална болница, работи от март и има за цел да помогне на по-малките болници да поемат и да се грижат за пациенти с COVID-19, предотвратявайки претоварването на големите болници.

  • Адв. Христина Николова: Делата за надлимитна дейност не се решаваха еднозначно през годините

    Христина Николова, Адвокат Христина Николова е родена в гр.София, завършва средното си образование през 1996г в английска гимназия в родния си град, а през 2001г завършва юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност магистър по право с две специализации „Правораздаване“ и „Публична администрация“. Вписана е в Софийска адвокатска колегия.

  • Д-р Б. Железарова: В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г. От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен. С нея рразговаряме по повод Световния ден за борба с артрита

    Д-р Железарова, отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Какво представляват артритните заболявания, социално значими ли са и защо е важно да се говори за тях?
    Световният ден за борба с артрита се отбелязва всяка година на 12 октомври, инициран и подкрепян от EULAR /Европейската лига по Ревматология/ както и пациентските организации в различните европейски страни. Кампанията има за цел да помогне за повишаване на осведомеността на обществото за естеството на ревматичните мускулно-скелетни заболявания и протичането им във времето. Насочва се вниманието към ежедневните трудности в заобикалящата ни среда, които пациентите с тежък ход на болестта трябва да преодоляват, както и създаване на улеснения и достъпност, подобряване качеството на живот. Акцентира се и за възможните затруднения при диагностиката им поради неспецифични първоначални симптоми . Групата на артритите като медицински термин включва всички възпалителни ставни заболявания, ангажиращи както периферните стави, така и аксиалния скелет /ставите по протежение на гръбначния стълб и сакроилиачните стави/, но при част от случаите са възможни патологични прояви и от страна на вътрешните органи и системи. Причисляват се към социално значимите заболявания поради прогресиращият хроничен ход, ранната изява в млада и зряла активна възраст. В тежките си форми, въпреки съвременната терапия водят до инвалидизация.

    {module title="Подобни статии"}

    Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването и има ли предпоставки в ежедневието ни, които могат да допринесат за развитие на артритно заболяване, какво можем да направим за да го избегнем или отложим?
    Конкретната причина за отключването и изявата на ревматоидния артрит като автоимунно възпалително ставно заболяване не е напълно изяснена. Налице е нетипичен отговор на имунната ни система към провокиращи фактори от околната среда /вируси, бактерии, физически или емоционален стрес, травма, излагането на различни химични вещества и замърсители и др./ които имат пусков механизъм във възпалителната каскада. Като резултат настъпва ставната увреда с разрушаване на хрущяла и костта, околоставните структури. Налице е и генетична предразположеност към болестта.

    Как се диагностицират тази група заболявания и какви са най-често срещаните трудности пред пациентите и медицинските специалисти в периода от проява на симптоми до окончателно поставяне на диагноза?
    Нерядко възпалителните ставни заболявания имат в началото си неспецифични прояви като обща отпадналост и лесна умора при ежедневните активности, повишение на телесната температура, генерализирана скованост до характерната проява на ставно-болкови и възпалителен синдром. По-лесна е диагнозата при изявата на артрит на периферни стави, докато при изолираното засягане на ставите на гръбначния стълб /аксиален спондилоартрит/ минава понякога няколкогодишен период на проследяване на пациента до изясняване на диагнозата. Добрите познания на личните лекари, както и последващото съвместно лечение и проследяване на пациентите е оптималният вариант за добър контрол над болестта. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа и активността в търсенето от страна на хората, групите за взаимопомощ и пациентските организации също допринасят за навременната диагноза. В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Какво лечение се прилага, имат ли българските пациенти достъп до най-съвременните лечения и доколко те са успешни?
    Целта на лечението при този тип патология е достигането на ремисия - състояние без болестна активност. Терапията на пациентите с възпалителни ставни заболявания в България е съгласно алгоритмите на EULAR, следвайки последователните стъпки на първоначално прилагане на симптоматична и болест-модифицираща терапия. При изчерпване на ефекта от нея или при непостигане на ниска болестна активност се включва съвременната биологична терапия. Медикаментите от тази група са насочени към елементите на възпалителната каскада, причиняващи увреда на ставите и системните прояви на болестта. В голямата си част пациентите на тази терапия се подобряват бързо и добрият отговор към лечението се задържа продължително във времето. Биологичната терапия предотвратява структурната ставна увреда, протектира настъпването на деформитети, повлиява и някои извънставни прояви. Успехът от лечението зависи от много фактори, най-вече ранно начало, последователност в проследяването, адекватна връзка лекар-пациент и добра колаборация с колеги от други медицински специалности .

    Наблюдава ли се повишен риск от тежко протичане на COVID-19 пациенти с артритни заболявания и какви са препоръките в това отношение за тях?
    Данните до момента сочат, че пациентите с ревматични автоимунни заболявания не боледуват от COVID-19 по-тежко от останалите хора, но е възможно в хода на инфекцията да настъпи влошаване и обостряне на възпалителната ставна болест. Според препоръките на Българското дружество по Ревматология тези болни могат да бъдат ваксинирани при ниска активност на болестта и с корекция в приложението само на определени медикаменти, съгласувано с наблюдаващия ревматолог. Интересен факт са проявите на COVID-19 асоцирани реактивни артрити, миозити и васкулити, като наблюденията върху тези клинични феномени тепърва ще бъдат описвани и проследявани.

     {module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}

  • Проф. Цанков: Няма причина да се дава антибиотик за профилактика в началото на COVID-19

    Преди месец в PubMed беше публикувано двадесетото поред проучване от началото на пандемията на научния колектив от Института по генетика и патология към Базелския университет, който се оглавява от проф. Александър Цанков. Той е ръководител на отделението по хистопатология и аутопсия към Института. Този път фокусът на учените е върху промените в белодробните лимфни възли на починали от COVID-19. Повече за проучването, проф. Цанков споделя пред Clubz 

  • Протоколите за химиотерапия няма да се преиздават

    След постъпило становище от Националната здравноосигурителна каса, министерство на здравеопазването е публикувало за обществено обсъждане промени, които касаят протоколите, издавани от Клиничната онкологична комисия по химиотерапия и за лекарствено лечение по хематология.

  • Бюджетът преди човека

    Обещанията за възможност за лечение в чужбина, на български пациенти, които имат нужда, се чуват от години, но станаха особено отчетливи, по времето, когато на министър Ананиев, който залича Фонда за лечение в чужбина и го вля в НЗОК. Тогава, в началото на 2019г., беше създадена и една наредба, която урежда тези въпроси.
    Лечение в чужбина, но на ужким

  • Какво печеля от консултацията с психиатър?

    Когато за пръв път ви изпратят на психиатър, най-честата реакция е на обида и отвращение. Обикновено се впускате да убеждавате близките си и лекарите, с които до момента сте се консултирали, че не сте „мръднали”, че наистина имате проблем, че не сте симуланти. Не разбирате, как един психиатър може да ви помогне, след като вашите проблеми не са въображаеми – те са съвсем истински. Чели сте безсмъртния Киси и не искате да станете участник в местна импровизация на „Полет над кукувиче гнездо” или нещо от сорта…

  • Митове и факти за психичните разстройства

    Мит 1: Психичната болест и умствената изостаналост са едно и също нещо

    Факт: Това са две съвсем различни разстройства. Умствената изостаналост се характеризира основно с ограничение в интелектуалните функции и свързаните с това затруднения в изпълнението на някои основни дейности от ежедневието. За разлика от това, интелектуалното функциониране на хората с психиатрична инвалидност, е като на всички останали от общата популация.

  • Хипократовата клетва

    Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
    Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
    Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

  • Пациентите също могат да съдят НЗОК, заради лимитите

    Всеки пациент, който е бил принуден да заплати за проведеното му болнично лечение, поради това, че е достигнат лимита на лечебното заведение има право на иск срещу НЗОК за нанесените му имуществени вреди, в това число иск за обезщетение за забава и обезщетение за неизпълнение. Това е така, защото срещу задължението за здравно осигуряване, в закона стои задължение за НЗОК да заплати на болницата оказаната медицинска помощ.

  • Защита на нарушени права пред съд

    Какво трябва да знае гражданинът преди да започне съдебно дело за нарушени права в здравеопазването?
    Съдебните дела могат да бъдат водени в три направления: Административни, Наказателни, Граждански.
    Административните дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт. Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.

  • Право на отказ от лечение

    Законът за здравето регламентира правото на пациента по всяко време на лечебния процес, да се откаже от продължаването му и да напусне лечебното заведение.  Изключение от този принцип се прави само в два случая, изрично описани в закона - когато има психично заболяване и болният е настанен за принудително решение с решение на съда и когато страда от заболяване, чието нелечение може да доведе до увреждане (заразяване) на други лица.

  • Право на второ мнение

    Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето.

  • Потребителска такса

    За всяко посещение при лекар или стоматолог, здравноосигурените лица заплащат потребителска такса. Потребителската такса е определена с ПМС № 193/2012 година  и ПМС № 312/2013 и е в размер на 2 лева и 90 стотинки.

  • При постъпване в болница

    Постъпването в болница може да бъде за планово лечение или по спешност. При спешни състояния, пациентът постъпва за лечение, насочен от Спешна медицинска помощ или след преглед в Спешния портал на болницата. При постъпване за планово леченние, на пациента се издава медицинско направление за хоспитализация от лекуващия лекар.
    С него и наличната медицинска документация, пациентът трябва да се обърне към приемното отделение на избраната от него болница, от където да му бъде определен ден и час за постъпване.

  • Направление за консултация и изследвания

    Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря (не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност.
    Направлението може да се използва в срок от 30 дни след неговото издаване. С направлението се определя каква е специалността на лекаря, но не и кой лекар да извърши консултацията.

  • Договор между лекаря и пациента

    От юридическа гледна точка, взаимоотношенията лекар - пациент се определят, като договорни. Договорът между лекаря и пациента е неопределен и по същество е най-близък до договора за услуга.

  • ДИРЕКТИВА 2011/24/ЕС за трансгранично здравно обслужване

    1. Настоящата директива установява правила за улесняване на достъпа до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване и насърчава сътрудничеството между държавитечленки в областта на здравното обслужване, при пълно зачитане на националната компетентност по отношение на организацията и предоставянето на здравно обслужване. Настоящата директива също така цели да изясни нейната връзка със същест­ вуващата рамка за координация на системите за социална сигурност — Регламент (ЕО) No 883/2004, с оглед прилагането на правата на пациентите. 

    Прочети цялата...

  • Ако сте чужденец ...

    Ако сте чужденец или българин, който за пръв път се среща с българската здравна система, следващите редове са за вас. Медицинската помощ в страната се оказва от лекари в спешна помощ, първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и болнична помощ.
    Спешна помощ можете да потърсите на телефон 112 или на място в центровете и филиалите, които се намират в по-големите градове.

  • Какво е добре да знаем за престоя в болницата?

    Приемане и изписване от болница
    Когато един пациент се разболее, компетентен да прецени дали трябва да постъпи в болница, е общопрактикуащият лекар, лекар-специалист от извънболничната медицинска помощ, към който е бил насочен или лекар от екип на „Център за спешна медицинска помощ“.