От юридическа гледна точка, взаимоотношенията лекар - пациент се определят, като договорни. Договорът между лекаря и пациента е неопределен и по същество е най-близък до договора за услуга.
Договорът няма писмена форма и не се изисква изрично волеизявление.
Договорът се счита за сключен в момента, в който лекарят се е съгласил да приеме, прегледа или консултира болния.
Договорът не задължава лекаря с постигане на конкретен резултат, но го задължава с надлежно поведение, съгласно съвременните достижения на медицинската наука, етика и деонтология и действащата нормативна уредба.
Императивно заължение на лекаря е да не вреди, както и да не извършва никакви действия без съгласието на пациента.
Пациентът може да се откаже от договора по във всеки един момент в хода на лечебния процес.
Лекарят не може да откаже медицинска помощ при спешни състояния, освен в случаи на фактическа невъзможност или поради действие на непреодолима сила. Договорът между лекаря и пациента се прекратява със завършване на лечебния процес.
При лечение в болница, страна по този договор е лечебното заведение-юридическо лице.
