Определение № 1073/04.03.2015 АД № 6239/2014 АССГ

Определение № 1073/04.03.2015 АД № 6239/2014 АССГ Оспорване на Административен акт по ЗЗО Оспорване на Административен акт по ЗЗО Оспорване на Административен акт по ЗЗО Определение № 1073 от 04.03.2015г., Административен съд - София-град, ІX КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, адм. дело № 6239 по описа за 2014г.

Производството по делото е образувано по жалба на Жалбоподател: Г. Т. Д.-директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ срещу Решение от 03.04.2014 г. по административнонаказателно дело №15589/2013 г. по описа на Софийски районен съд.

Мотиви:

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител- адв Христина Николова., е направил искане пред въззивната инстанция-Софийски районен съд за допускане на преюдициално тълкувателно запитване до Съда на ЕС за това дали чл.1, параграф 9, втора алинея от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, следва да се тълкува в смисъл, че организация като МБАЛ [фирма] представлява „създадена със специфична цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер, като се има предвид учредителния характер на дружеството и дали изпълнява критерия за финансиране в по-голямата част от публичноправните органи, имайки предвид, че лечебното заведение представлява търговско дружество с капитал 100 % частна собственост, или изпълнява критерия за управленски надзор от публичоправните органи имайки предвид, че всички решения, касаещи управлението на търговското дружество се взимат от неговите съдружници, които са физически лица, или повече от половината от членовете на неговия административен, управителен или надзорен орган да са назначени от публичноправните органи.

Искането е аргументирано е с твърдения, че съгласно националната нормативната уредба и ежегодно сключвания национален рамков договор /Н./ за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз /Б./, НЗОК сключва с лечебното заведение договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. НЗОК не превежда на дружеството предварително средства за оказване на болнична помощ, което да налага прилагане на ЗОП или контрол по ЗОП, с цел осигуряване на ефективност при разходването им. Тя заплаща само за извършените и отчетени медицински дейности, определени съгласно чл. 55дЧл. 55д. ⚖️ Практика (5) (Нов - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) от Закона за здравното осигуряване-ЗЗО /чл.2, ал.1, т.7Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. от Н. за 2012г./ и то по предварително определена цена за всяка от тях по ред, съгласно ЗЗО /чл.9, ал.1Чл. 9. ⚖️ Практика (44) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) от Н. за 2012 г./. При определянето на тези цени лечебните заведения не участват. Фиксираният размер, който НЗОК заплаща, не се влияе от обема и стойността на използваните за лечението медикаменти, консумативи и изделия. Ето защо провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на стоки от страна на лечебното заведение, в този случай, не изпълнява предназначението си и не можела да намали или увеличи размера, по която извършената услуга, се заплаща. Контролът по осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства се извършва преди това-при определянето на фиксираните цени за заплащане на болничната помощ по клинични пътеки, в който момент лечебното заведение, от своя страна, не участва.

Търговските дружества /в т.ч. и лечебните заведения/ по принцип не се създават „с цел задоволяване на обществени интереси" и по презумпция не би трябвало да попадат в понятието за „Публичноправна организация". Включването на организациите, които имат промишлен или търговски характер в текстовете на ЗОП противоречи на съдържанието и целите на Директивата. Търговската дейност на лечебните заведения по оказване на болнична помощ нямало опасност да наруши прокламираните в ЗОП принципи. Обратното - тези принципи се нарушавали, ако спрямо тях важат изискванията на ЗОП, тъй като са субекти на Търговския закон, които работят при условията на свободна и лоялна конкуренция и не могат да създадат условия за неравнопоставеност и допускане на дискриминация. Тяхната дейност е публична и прозрачна. Подлежат на постоянен контрол от страна на НЗОК, която ежедневно проверява дали са спазени задължителните изисквания към всяка клинична пътека, подлежаща на заплащане от бюджета на касата. Нормативно установените правомощия на НЗОК са достатъчна гаранция за ефективността при разходване на предоставяните от нея средства на лечебните заведения. НЗОК заплаща на МБАЛ [фирма] за лечение на болните по фиксирани цени, определени с Националния рамков договор за 2012 година и с ПМС №5/10.01.2013 за 2013. Въз основа на това, заплащането от НЗОК по никакъв начин не зависело от това на каква цена болницата е закупила лекарства, медицински изделия, консумативи, строителни материали, апаратура, гориво и пр.

От друга страна, когато капиталът на лечебното заведение е 100 % частен, когато лечебното заведение не се финансира по никакъв допълнителен начин от държавния или от общинския бюджет. Следователно, чрез допускане на евентуална финансова вреда можело да бъде засегнат само частен, но не и обществен интерес. Определянето на лечебното заведение като възложител и провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на стоки, осъществявани чрез покупка, които изобщо не се заплащат от НЗОК или с други бюджетни или извънбюджетни средства противоречало на Директивата. Възлагането на обществена поръчка и сключването на договор с определен доставчик било в ущърб на лечебното заведение, защото изпълнението му изцяло зависи от волята на трети лица-пациентите, чийто брой, подходящото за всеки от тях изделие/медикамент/консуматив, избраните от тях вид, марка, модел, цена на изделието, не можели да бъдат прогнозирани предварително. Не без значение за повишаване качеството на лечението в този случай е и обстоятелството, че при пускане на пазара на ново изделие от този вид лечебното заведение трябвало да може да реагира адекватно и да осигури на пациентите възможност да ги закупи. Обвързването с договор с доставчик, който не предлага от този вид, води до създаване на условия за допускане на дискриминация и неравнопоставеност спрямо други лечебни заведения, които не работят с НЗОК или чийто приходи за сметка на НЗОК са по-малко от 30 % от всичките им приходи.

Въззивната съдебна инстанция е отхвърлила искането, но същото се поддържа и пред касационната инстанция. С Определение №1058/04.03.2015 г. по дело №9123/2014 г. по описа на Административен съд-София- град /приложено на хартиен носител, в копие, по настоящото дело/, АССГ, ХІІІ касационен състав е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно член 267, параграф първи, буква "б" от Договора за функциониране на Европейския съюз, със следните въпроси:

1. Следва ли да се приема по смисъла на чл.1, параграф 9 от Директива 2004/18/Е., че дадена организация/търговско дружество е публичноправна организация само защото над 30% от приходите и от дейността за предходната година са формирани от извършени и заплатени медицински дейности от Националната здравноосигурителна каса в условията на реална конкуренция с други лечебни заведения.

2. Следва ли да се приеме по смисъла на чл.1, параграф 9 от Директива 2004/18/Е., че като „задоволяване на нужди от обществен интерес“ може да се приеме предоставянето на медицински услуги в условията на реална конкуренция от частни търговски дружества, създадени с цел печалба.

3. Чл.1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги следва ли да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на § 1, т.21 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки, според която за определянето на една организация като публичноправна е достатъчно наличието на един от критериите, аналогични на установените в Директивата, но при кумулативната им даденост.

При тези данни и с оглед наличието на вече отправено преюдициално запитване, налице е основание за спиране на Това са и обстоятелствата, които обуславят изводите, че е ненужно отправянето на второ преюдициално запитване и е налице основание за спиране на настоящото съдебно производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по вече отправеното до него преюдициално запитване от АССГ по дело №9123/2014 г.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството от ГПК във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, вр.чл.63, ал.1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по от ЗАНН, АССГ, ІХ касационен състав Определи:

СПИРА производството по дело №6239/2014 г. по описа на Административен съд-София-град, ІХ касационен състав до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз по отправеното до него преюдициално запитване по дело №9123/2014 г. на Административен съд-София-град, ХІІІ касационен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС. Препис от определението да се изпрати на страните.

Свързани документи: Решение от 03.04.2014 по нахд. 15589/13г СРС Определение № 1058 по а.д. 9123/14 АССГ Определение по дело C-129/15 СЕС