Решение № 9510/26.06.2013 АД № 3195/2013 ВАС

РЕШЕНИЕ № 9510/26.06.2013 АД № 3195/2013 ВАС Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Решение № 9510 от 26.06.2013, ВАС - Шесто отделение,по адм. дело № 3195/2013.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Жалбоподател: Мартин Уйлям Мембе като едноличен търговец с фирма "АИППМП – Д-р Мартин Мембе" със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, обл. София, против решение № 1072 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 840/2012 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата против писмена покана с изх. № 29-01-2202 от 17.09.2012 г. на Директора на РЗОК – София област.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК.

Ответникът: Директорът на Районната здравноосигурителна каса – София област не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в09.2011 г.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Съгласно чл. 37, ал. 2 от договор № 230302 от 04.02.2011 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, за всяко календарно тримесечие възложителят НЗОК определя за лечебното заведение - изпълнител на ПИМП - броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. (отм.).

Според ал. 3 на чл. 37 от ИД за 2011 г. за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол, с който се определят броят на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Така подписаният протокол е неразделна част от индивидуалния договор на основание чл. 22, ал. 3, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРД МД 2011 г. - обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2011 г. – отм.).

Въпросите във връзка с правната допустимост на регулациите са разрешени с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието, че медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Прието е, че правата по чл. 4 , чл. 5, т. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Установените от чл. 4 , чл. 5, т. 5 и чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (9) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29Чл. 29. ⚖️ Практика (45) (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управителят на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет проект на закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени за представяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за: 1. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) първична извънболнична медицинска помощ; 2. специализирана извънболнична медицинска помощ; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) дентална помощ; 4. медико-диагностични дейности; 5. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и лекарствени продукти за злокачествени заболявания за лечение в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности; 5а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 6. болнична медицинска помощ; 6а. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 7. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД и плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването; 8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) В случай, че проектът на Закон... от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. НЗОК чрез РЗОК определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ за всяко календарно тримесечие брой на назначаваните СМД и стойности на МДД, по определени елементи. Назначаването от изпълнителя на ПИМП на медицински дейности с бланки на НЗОК над определения брой и стойност за съответния период причинява непланирани плащания над разрешените бюджетни средства за НЗОК.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател относно недоказаност на медицинската нецелесъобразност на допуснатите от него превишения на регулациите за четвърто тримесечие на 2011 г. С чл. 15 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико - диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2011 г., приети с Решение №РД-НС-04-8 от 31.01.2011 г., изменени с Решение на Надзорния съвет №РД-НС-04-35 от 09.05.2011 г. (отм.), е предвидено, че броят на назначаваните СМД и стойността на МДД за всеки лекар от лечебното заведение за ПИМП се определят при отчитане на броя на регистрираните в пациентската листа ЗЗОЛ, броя на ЗЗОЛ, подлежащи на медико - диагностични изследвания, като елемент от задължителната профилактика, броя на ЗЗОЛ, включени в програма "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване", необходимия брой/стойност на СМД и МДД за извършване на диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.

Броят на регистрираните при общопрактикуващия лекар ЗЗОЛ (задължително здравноосигурените лица) с непрекъснати здравноосигурителни права, който служи като основен критерий при определяне броя на СМД и стойността на МДД, се установява към последния отчетен месец, предхождащ съответното тримесечие или към датата на сключване на договора (чл. 17 и чл. 21 от цитираните Правила). При значителни промени в броя на обслужваните лица директорът на РЗОК може да коригира първоначално определените брой/стойности. В тежест на изпълнителя на медицинска помощ, който е превишил регулациите за съответното тримесечие, е да представи доказателства за наличие на обстоятелства от обективно естество, които са довели до неизбежно превишение на лимитите за постигане на целите на медицинското обслужване, гарантирано на ЗЗОЛ с непрекъснати здравноосигурителни права от бюджета на НЗОК. В случая изпълнителят на ПИМП е подписал без възражения протокола за определяне на регулациите за четвърто тримесечие на 2011 г. и впоследствие не е отправил искане за отпускане на допълнителни направления за СМД или МДД.

Материалноправното задължение за възстановяване на разходите, които НЗОК е направила в резултат от допуснато от изпълнителя на ПИМП нарушение на бюджетните правила, е възникнало на основание чл. 38, ал. 3 от индивидуалния договор № 230302 от 04.02.2011 г. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ИД изпълнителят може да назначава извършване на СМД и МДД в рамките на броя и стойността за съответното тримесечие, определена с протокол. Нарушението на поетото задължение по чл. 37, ал. 1 поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 38, ал. 3 от ИД за 2011 г. да възстанови на НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране съгласно чл. 38, ал. 1. Размерите на надвишенията на броя на СМД и стойността на МДД за четвърто тримесечие на 2011 г. са определени на база съпоставка на издадените направления от изпълнителя на ПИМП д-р Мембе и отчетените СМД и МДД от изпълнителите на специализирана медицинска помощ. По делото е представена подробна разпечатка с посочване на номера и типа на всяко направление за СМД и МДД, издадено от изпълнителя на ПИМП и отчетено като изпълнено от изпълнителя на СИМП, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР на пациентите, датите и цените на извършените изследвания. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1072 от 27.12.2012 г., постановено от Административен съд – София област по адм. дело № 840 / 2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милка Панчева

секретар:

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Румяна Папазова

/п/ Николай Гунчев

Свързани документи: Решени" №1072 по а.д. 840/12 АС - София-област