Решение № 4280 по административно д. № 20247180702910/2024 г. на Адм. съд Пловдив

РЕШЕНИЕ № 4280 Пловдив , 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав: Съдия : ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20247180702910 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХIХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Е. – С. Г. Б., [ЕГН], в качеството си на ЕТ „С.– Е. – С. Б.“, ЕИК 115575716, с адрес за кореспонденция: - [населено място], пл. ***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001623006513-091-001/24.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден

с Решение № 494 от 10.12.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д „ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се развиват съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения на ДОПК изразяващи се в не

мотивирано преминаване към ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК. Твърди се, че са допуснати грешки при определяне на паричния поток, както и липса на задълбочен анализ при извършената съпоставка на придобити имущества и разход, както и, че не са налице условия за провеждане на ревизията по този ред. Излагат се доводи за допуснати методологични, фактически и технически грешки при изготвянето на предложенията за установяване на данъчни задължения по ЗДДФЛ и КСО. По отношение определените задължения за ЗОВ, се твърди, че от страна на приходната администрация не е установено по безспорен начин, че е налице превишение на приходи над разходи, не е установено наличие на доход, не е установена извършвана търговска дейност, извършвана по занятие, редовно, с цел реализиране на приход, който да има характер на доход и, съответно, да подлежи на облагане с данък, и, за който се дължат осигурителни вноски. Иска се отмяна на РА изцяло, като се излагат подробни доводи в наведените по-горе нарушения. В съдебно заседание

жалбоподателят се представлява от адв. А. А., който поддържа жалбата по аргументи, изложени в писмени бележки. Претендира разноски по делото. Ответната страна – директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. С., оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Началото на ревизионно производство е сложено в ход със ЗВР № Р-16001623006513-020-001/07.11.2023 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: ревизия на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица, за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е сторено на 16.11.2023 г. по електронен път (л.997, т.5). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623006513-020-002/15.02.2024 г. (л.987, т.5)на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 15.03.2024 г., като заповедта е връчена на 19.02.2024 г. по електронен път (л.986, т.5). Със Заповед № Р-16001623006513-023-001/12.03.2024 г. (л.962, т.5) на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, ревизионното производство е спряно на основание чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК за периода от 12.03.2024 г. до 12.06.2024 г. и със Заповед № Р-16001623006513-143-001/13.06.2024 г. (л.994, т.5) ревизионното производство е възобновено, счита от 13.06.2024 г. (л.994, т.5), като е определен срок за приключване – 17.06.2024 г. Със ЗИЗВР № Р-16001623006513-020-003/17.06.2024 г. (л.956, т.5) на същия орган по приходите срокът на ревизията е продължен до16.07.2024 г. всички заповеди са надлежно връчено по електронен път на РЛ. В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад № Р-16001623006513-092-001/25.07.2024 г. (л.67, т.1). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, против така съставения РД е постъпило възражение от проверяваното лице вх. № 70-00-7154/12.09.2024 г. (л.50, т.1). Въз основа на РД и след обсъждане на така депозираното възражение, на основание чл.119 ал.3 от ДОПК е издаден процесният РА № Р-16001623006513-091-001/24.09.2020 г. (л.35, т.1). Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото заповеди: № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.22, т.1) и № РД-09-1525/31.08.2023 г. (л.24, т.1) на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. Налични са сертификати за валиден електронен подпис (л.1018, т.5) на длъжностните лица, извършвали всички действия по време на ревизионното производство, както и оптичен носител /CD/ (л.2 т.1). От фактическа страна

съдът намира за установено следното: По ЗДДФЛ. Ревизията на С. Г. Б. обхваща задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Установено е, че С. Г. Б. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице е собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ със седалище и адрес на управление: - [населено място], [улица] адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната:[населено място], пл. ***. Ревизираното лице е подало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 и 2018 г., в които, в Приложение № 2, са декларирани доходи от търговия на дребно, подлежащи на облагане с патентен данък. През ревизирания период Е. – С. Б. е едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД; „С. голд“ ЕООД и „С. вижън“ ЕООД. На С. Б. е извършена проверка за съпоставка на имуществото и приходите/доходите (ПСИДФЛ) за период: 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г., документирана с Протокол № ПФ-16001623006513-073-001/07.02.2024 г. (л.602, т.3), който е присъединен заедно със събраните документи към ревизията с Протокол № Р-16001623006513-ППД-001/02.07.2023 г. (л.153, т.1). Към ревизионното производство, по реда на ДОПК са присъединени документи от извършена проверка на К. Г. Б. (син на жалбоподателя), приключила с Протокол № ПФ-16001623000388-073-001/18.03.2024 г. (л.116, т.1). С цел установяване правилното прилагане на действащото законодателство и определяне данъчните задължения на лицето, са предприети редица процесуални действия – извършени са проверки на различни лица, свързани с РЛ, направили преводи по банковите му сметки, телекомуникационни, електроразпределителни и ВиК дружества; на кредитни институции, държавни и общниски органи; извършени са проверки в програмните продукти на ИС на НАП; справки в Агенция по вписванията и Търговския регистър и пр., подробно описани в РД. След подробен анализ на твърденията на Е. – С. Б. и на събраните при ревизията и при извършената проверка доказателства, органите по приходите са преценили, че след като лицето не е представило доказателства за наличието и съхранението на налични парични средства в брой в размер на 150 000.00 лв. към началото на ревизирания период, следва да се приемат за налични такива в размер на 5 000.00 лв., като начално салдо към 01.01.2017 г. При съвкупна преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията, органите по приходите са констатирали, че не са налице убедителни данни за разполагаемост и предаване на Е. – С. Б. на суми от съпруга й и от сина й, като са приеми, че част от факта на предаване на определена сума е обстоятелството дали лицата са разполагали със съответната сума, т. е. била ли е налична тя в патримониума им, за да я предоставят на Е. – С. Б.. При ревизията са събрани доказателства за получаваните доходи от лицата, описани подробно в РД, и е формиран извод, че не е доказана финансова възможност да предоставят посочените суми. При извършената проверка и при ревизията е направена съпоставка на получените доходи и средства от Е. – С. Г. Б. с извършените от нея разходи и е установено положително изменение на имущественото й състояние за 2017 г. – 114 034.22 лв. и за 2018 г. – 83 346.91 лв. Въпросното положително изменение се формира от извършените разходи – внесени парични средства във фирмите, на които е собственик жалбоподателката, вноски по кредити и лизинг, разходи за пътуване в чужбина и др. При направената съпоставка в таблиците за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му, и разходите. Посочено е, че при съпоставката се вземат предвид всички приходи (в брой и по банкова сметка), както и всички разходи, в т. ч. платени в брой и по банков път. Освен това, органите по приходите, при направения анализ на движението на парични средства по банкови сметки на лицето са установили преводи от различни физически и юридически лица през 2018 г. Поради липса на информация за основанията, поради които да извършени вноските по банковите сметки и банкови преводи в полза на РЛ от различни лица, ревизиращият екип е приел, че същите представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ и подлежат на облагане. Въз основа на изложеното, в РД/РА е посочено, че сумата представлява доход по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, като е взета предвид и участва при определяне на общата годишна данъчна основа по л.17 от ЗДДФЛ. На следващо място, органите по приходите не са приели обясненията, дадени от Е. – С. Б., че към 01.01.2017 г. е разполагала с парични средства в брой от около 150 000.00 лв., получени от съпруга й, тъй като не са представени доказателства в тази насока – протоколи за разпределение на дивиденти или приходни касови ордери за получени суми. След проверка в ИС на НАП за възложени и приключили контролни проверки спрямо съпругът на РЛ – Г. Б., органите на данъчната администрация са установили, че е извършена проверка на лицето през 2011 г. с УИН ПФ-16-1118271 и са формирали извод, че няма как твърденията на проверяваното лице Е. – С. Б., че са изследвани доходите на съпруга й до 2016 г. Наред с това е установено, че е извършена проверка на „Тера – 9“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г. Б., приключила с Протокол № П-16001617199868-073-001/20.06.2018 г. От представената при проверката оборотна ведомост за периода 2015, 2016 и към 31.12.2017 г., както и писмени обяснения, е установено, че дружеството се финансира с предоставени средства от Г. Б., осчетоводени в сметка 497 – Разчети на собственика. Към 30.10.2017 г. сметка 497 е с кредитно салдо в размер на 25 740.90 лв. През периода 2015 – 2017 г. не са връщани суми на собственика. През 2015 г. е предоставена сума в размер на 13 000.00 лв., през 2016 г. – в размер на 15 000.00 лв. Началното салдо към 01.01.2015 г. е в размер на 2 259.10 лв. Извършен е преглед на декларираните доходи от Г. Б. и е установено, че за периода от 2012 г. до 2016 г. е получил доходи, които са приблизително равни на декларираните фактури за разходи, издадени от регистрирани лица по ЗДДС – „Еконт експрес“ ООД, „Интерлийз ауто“ ЕАД, ОББ „Интерлийз“ ЕАД към Г. Б.. От извършената ПУФО на дружеството „Тера – 9“ ЕООД е установено финансиране от страна на управителя Г. Б. през 2015 и 2016 г. общо в размер на 28 000.00 лв. Синът – К. Б. също декларира получени средства от баща си преди 01.01.2017 г. в размер на 34 000.00 лв. Като са взели предвид необходимите разходи за живот на лицето за същия период, които са извън издадените фактури от „Еконт експрес“ ООД, „Интерлийз ауто“ ЕАД и ОББ „Интерлийз“ ЕАД, органите по приходите са установили, че не остава свободен паричен ресурс на Г. Б., който да бъде предоставен на Е. – С. Б.. Поради липса на доказателства ревизиращият екип не е кредитирал и твърденията за предоставени парични средства в брой от К. Б. на Е. – С. Б., като в подкрепа на този извод е и фактът, че такива не са установени и при извършена проверка на лицето К. Б., документирана с Протокол № ПФ – 16001623000388-073-001/18.03.2024 г. (л.116, т.1). паралелно с възложената проверка на Е. – С. Б. е възложена проверка и на сина й – К. Б. със същия обхват/период – 2017 – 2022 г. В хода на проверката К. Б. е представил писмени обяснения (л.109, т.1), в които декларира парични средства в брой към 01.01.2017 г. в размер на 100 000.00 лв., като за източник посочва получени средства от баща си в размер на 34 000.00 лв., както и спестени парични средства от предходни години. В тази връзка представя извадка от протокол за извършена му проверка като физическо лице, в която е установено, че към 31.12.2014 г. същият е разполагал с парични средства в брой от 104 000.00 лв. От ревизиращия екип е установено, че при горе цитираната проверка е констатирано наличие на парични средства на К. Б. към 31.12.2014 г. в размер на 104 09.38 лв., но това не означава, че към 31.12.2016 г. лицето е разполагало със същата сума. При извършена проверка на К. Б. за периода 01.01.2017 - -31.12.2022 г., документирана с Протокол № ПФ - 16001623000388-073-001/18.03.2024 г.органите по приходите са установили, че към 01.01.2017 г. К. Г. Б. е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 5 000.00 лв.и налични парични средства по банкови сметки в размер на 17.23 лв. За 2017 г. е установено превишение на разходите над приходите на лицето в размер на 3 614.16 лв.; за 2017 г. – превишение на разходите над приходите в размер на 24 603.81 лв. При извършена съпоставка на извършените разходи с получените доходи на К. Б. за 2017 и 2018 г. не са отразени предоставени от К. Б. парични средства на майка му – Е. – С. Б., както и не са твърдени подобни обстоятелства. Предвид горното е прието, че макар и физически вносител на част от сумите по договор за финансов лизинг да са направени от К. Б., но реалният платец и лице, което е предоставило средствата, е

жалбоподателят – Е. – С. Б., и вноските са направени за нейна сметка. В резултат на извършения анализ на банковите сметки и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените от него доходи и доказани приходи, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките, визирани в чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са укрити приходи или доходи и т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи ,източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от кодекса. На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на РЛ е връчено уведомление и декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК (л.978, т.5), като във връзка с това, от страна на РЛ не са представени становище, обяснения и попълнени декларации. Предвид установените обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФЛ, като са взели предвид относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от кодекса. Облагаемият доход по смисъла на ЗДДФЛ е определен като равен на положителното изменение на имущественото състояние на лицето за 2017 г. в размер на 114 034.22 лв. и за 2018 г. – в размер на 85 422.24 лв., представляващ сбор от установеното несъответствие и постъпилите суми по банковите сметки. След приспадане на определените осигурителни вноски е формирана основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ и е изчислен данък върху дохода с прилежащите лихви. По КСО и ЗЗО. В хода на ревизията е констатирано, че

жалбоподателят е собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ с ЕИК 115575716. Регистриран е ЕКАФП на обект за търговия на дребно с облекла в [населено място], пл. ***. Подадени са ГДД по чл.50 за 2017 и 2018 г., в чиито Приложение № 7 са декларирани доходи от търговия на дребно, подлежащи на облагане с патентен данък. През ревизирания период Е. – С. Б. е едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД с ЕИК 160074141 от 14.01.2012г. до 23.12.2019 г., на „С. голд“ ЕООД с ЕИК 203868751 от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г., на „С. вижън“ ЕООД с ЕИК 203868915 от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г. и на „Тера строй“ ЕООД с ЕИК 160124288 от 15.10.2021 г. По данни от ИС на НАП

жалбоподателят е подал декларации по чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които е декларирала начало на дейност и осигуряване за всички осигурителни рискове като едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД от 01.01.2015 г. до 01.01.2019 г. и дейност в „С. вижън“ ЕООД от 01.02.2016 г. Като собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ е декларирала възобновяване на дейност от 01.11.2010 г. и осигуряване от 01.01.2019 г. Подадена е информация с декларации обр. 1 (чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ /отм./, ДВ, бр.1 от 03.01.1.2020 г.) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за ревизирания период. С декларации обр. 6 (чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ /отм./, ДВ, бр.1 от 03.01.1.2020 г.) е деклариран размерът на дължимите осигурителни вноски за ревизирания период. Декларирани и внесени са и окончателни осигурителни вноски за 2017г. и 2018 г., като е взет предвид декларираният в Приложение № 7 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ облагаем доход от дейността на ЕТ. В хода на ревизията е констатирано, че за 2017ги 2018 г. Е. - С. Б. е получила укрити облагаеми доходи по ЗДДФЛ, които не са декларирани и съгласно разпоредбата на чл.124а от с. з. се дължат ЗОВ. На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на РЛ е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, с което същото е информирано, че осигурителният доход, върху който се дължат ЗОВ, че бъде определен по реда на чл.122 – чл.124 във връзка с чл.124а от кодекса. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доходна жалбоподателя, определен на база придобития и недеклариран доход и декларирания доход от дейността на ЕТ, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от ЗЗО, органите по приходите са определили допълнителни задължения за окончателни осигурителни вноски за ревизираните години и прилежащи лихви. По отношение дължимостта на допълнителните задължения за ЗОВ органите по приходите са аргументирали акта си в резултат на събраните в хода на ревизията доказателства за 2017 и 2018 г., които сочат, че РЛ е упражнявало трудова дейност, в качеството си на собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД от 14.01.2012 г. до 23.12.2019 г., на „С. голд“ ЕООД от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г., на „С. вижън“ ЕООД от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г. и на „Тера строй“ ЕООД от 15.10.2021 г. Подадени са ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и чл.92 от ЗКПО, с които за посочените периоди ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, „С. – Е“ ЕООД, „С. голд“ ЕООД и „С. вижън“ ЕООД декларират приходи от основна дейност с КИД 4771 – търговия на дребно с облекло. „Тера строй“ ЕООД за 2021 г. и 2022 г. декларира приходи от основна дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради.- Е. – С. Г. Б. е подала декларации и се е осигурявала в ЕТ и в ЕООД. От страна на приходната администрация е прието, че след като, в случая, безспорно е установено, че основният доход на лицето е придобит от извършвана трудова дейност като ЕТ и едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, и се е осигурявало в качеството си на такова, то и установените и доказани като укрити и недекларирани доходи по ЗДДФЛ, са сред тези, подлежащи на облагане по реда на чл.124 а от ДОПК. За да потвърди РА, решаващият орган, като е анализирал отново събраните в хода на ревизията доказателства и изложил е подробно нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения, е възприел изцяло изводите на ревизиращия екип. В съдебно заседание на 10.04.2025 г. е изслушана и приета с възражение от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л. 1025, т.5), за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и допълнително представени от жалбоподателя счетоводни регистри на „С. – Е“ ЕООД, ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ и ЕТ „Коко – К. Б.“. След подробен анализ на всички счетоводни документи, подробно описани и обследвани в констативно-съобразителната част на ССчЕ, експертът е формирал следните изводи: - въз основа на събраните по преписката данни и писмени доказателства, анализирайки информацията и от извършената проверка на К. Б., не са налични документи, доказващи, че към 01.01.2017 г. лицето Е. – С. Б. е разполагало с налични средства в брой в размер на 150 000.00 лв. При изготвянето на паричния поток на Е. – С. Б., като налични парични средства в брой към 01.01.2017 г. е приета сумата от 5 000.00 лв. Наличните парични средства към 01.01.2018 г. са нула лева, тъй като към 31.12.2017 г. е установено несъответствие между получени суми и извършени плащания. И за двата отчетни периода вещото лице не е установило превишение на приходите над разходите; установено е несъответствие. Експертът е констатирал също така, че за получените по две банкови сметки суми в общ размер на 2 075.33 лв. не са представени доказателства, че са върнати на наредителите на преводите. Тъй като сумите са реално получени, същите се приети като други доходи и се включват при изготвяне на паричния поток за отчетната 2018 г. За същите липсва информация, че са от трудова дейност. По отношение на представените от К. Б. счетоводни документи, експертът е констатирал, че същият е представил оборотни ведомости само за 2015, 2016 и 2017 г., но не и за предходни отчетни периоди, като от анализа им е установено, че към 01.01.2015 г. няма отразени неразпределени печалби. Установено е също така, че с/ка 497 – Разчети със собственика е с кредитно салдо към 01.01.2015 г. в размер на 263.13 лв. Предоставените от лицето суми на ЕТ са 23 000 лв., а върнатите му са 34 536.00 лв. Отразената сума по кредита на с/ка 123 – Печалби и загуби от текущата година е в размер на 15 671.98 лв. Печалбата от 2105 г. не е изплатена на собственика, а е отразена по сметка 122 – Неразпределена печалба от минали години. Експертизата е установила, че за 2016 г. по дебита на с/ка 497 – Разчети със собственика е отразен оборот от 22 437.00 лв., като печалбата от 2016 г. не е изплатена на собственика, а е отразена по с/ка 122 – Неразпределена печалба от минали години, а за 2017 г. по дебита на с/ка 497 – Разчети със собственика е отразен оборот в размер на 16 612.00 лв. Според вещото лице, други документи и информация за реализирани доходи от ЕТ не са представени. Писмени доказателства за получени доходи от ЕТ за периода 2011 – 2015 г. не са представени и в хода на извършената ревизия на К. Б., а за отчетните 2017 и 2018 г. ревизията е констатирала несъответствие между стойността на придобитото имущество от лицето и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи. По отношение проверката на физическото лице Г. Б., експертизата е установила, че копие от протокол за извършена проверка на лицето, обхващаща периода към 31.12.2014 г. не е представен нито в хода на производствата по Е. – С. Б., нито при изготвянето на настоящото заключение. Експертизата е открила, че е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Тера – 9“ ЕООД с управител Г. Б.. В хода на същата е констатирано, че дейността на дружеството се финансира със средства, предоставени от собственика. През периода 2015 – 2017 г. не са връщани сума на собственика. Предоставените суми от Г. Б. на дружеството през 2015 г. са в размер на 13 000.00 лв., а през 2016 г. – 15 000.00 лв. Извършена е съпоставка на декларираните доходи с направените разходи. За периода 2012 – 2016 г. декларираните доходи от Г. Б. са 93 000.00 лв., а извършените разходи, документирани с фактури са 91 752.00 лв. Експертизата посочва, че от проверката на това дружество се установява, че лицето е предоставило средства на дружеството в размер на 28 000.00 лв. С. К. Б. също е декларирал получени суми от баща си преди 01.01.2017 г. в размер на 34 000.00 лв. Изводът на вещото лице е, че Г. Б. няма как да е разполагал с налични парични средства в брой към 31.12.2016 г. Експертът е анализирал оборотни ведомости за отчетните 2016, 2017, 2018 и 2019 г., подробно движението на сметка 501 – Каса за 2017 и 2018 г., РКО от 2017 г. – 7 бр. и РКО за 2018 г. 2 бр., представени от „С. – Е. – С. Б.“. От анализа на вписаните в цитираните документи данни е установил, че през 2017 г. от касата на ЕТ на физическото лице е изплатена сума в размер на 60 000.00 лв. Внесените от физическото лице суми по банковата сметка на ЕТ в размер на 4 465.00 лв. са средства на ЕТ. Липсват документи и счетоводни операции относно предоставени суми от физическото лице на ЕТ. През 2018 г. от касата на ЕТ е изплатена на физическото лице сума в размер на 20 000.00 лв., а през същия период физическото лице е внесло по банковата сметка на ЕТ сума в размер на 4 960.00 лв. Експертът посочва, че за изплатената през 2017 г. са представени 7 бр. РКО в общ размер на 60 000.00, като е съставена счетоводна операция, с която е дебитирана с/ка 497 – Разчети със собственика и е кредитирана с/ка 501 – Каса със сумата от 60 000.00 лв. За изплатената сума през 2018 г. са представени 2 бр. РКО на стойност 20 000.00 лв., като със същата сума е дебитирана с/ка 497 – Разчети със собственика и е кредитирана с/ка 501 – Каса. Вещото лице уточнява, че от „Тера – 9“ ЕООД не са представени документи, доказващи извършени плащания като солидарен длъжник по договора за финансов лизинг. Информация за отразени суми по т.14 от паричния поток е взета от банковите извлечения за извършени плащания чрез ПОС от 4 банкови сметки, подробно посочени в заключението с движението по години и суми. Вещото лице е изготвило два варианта на паричен поток на РЛ – с налични парични средства към 01.01.2017 г. – 5 000.00 лв. и с налични парични средства - 0.00 лв. Извършено е преизчисление и на дължимия данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ след приспадане на дължимите суми за ЗОВ. Според експертът, установените с РА задължения са математически вярно определени. В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмени доказателства за валидни електронни подписи на длъжностните лица, изготвили актовете по преписката, предоставени от ответника; писмени доказателства, предоставени с молба от жалбоподателя (л.1048, т.5) – оборотни ведомости и доказателства, предоставени от ответника – ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на ЕТ за 2015, 2016 и 2017 г. и приложенията към тях. При така установеното от фактическа страна,

съдът формира следните правни изводи: С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: - налице са данни за укрити приходи/доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2017 и 2018 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Спорът е по въпроса, налице ли са предпоставките по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК по отношение на Е. – С. Б. за провеждане на ревизия по особения ред, още повече, че това е едно от възраженията в жалбата до настоящата инстанция. При това положение

Съдът съобрази следното:

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. Следва, в случая, да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедите за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето. В тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Единствено се твърди, че доходът по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не може да бъде определен по реда на чл.122 от кодекса, тъй като по този начин се облага разход на лицето. В случая, това възражение е неоснователно, тъй като органът по приходите е определил като доход по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ сумите, с които са извършени вноските по банковата сметка и банковите преводи в полза на ревизираното лице от различни физически и юридически лица и предвид липсата на основание за тези преводи, именно тези суми представляват доход за лицето – такъв по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, поради което подлежат на облагане. Ето защо,

съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение. Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като

съдът в настоящото производство действа при условията на чл. 160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство,

съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. На следващо място,

съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. За ревизирания период ЗЛ е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, но не е декларирало получени доходи. Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, а според т.7 на същия текст, и когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - в случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1 т.3 б."а" от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В този смисъл

съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно ревизията е проведена по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. Това е така, тъй като, безспорно е установено, че единствените доходи на лицето са дейността на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, като този извод е базирана на информацията от събраните в хода на проверката за съпоставка на имуществото и приходите/доходите и ревизията доказателства и счетоводни документи, както и предоставени парични средства от съпруга и от сина на жалбоподателя, като в същото време, вкл. и твърдяно от жалбоподателя в жалбата, последният не е представил никакви доказателства в тази насока, нито в хода на ревизията, нито в административното производство, нито в настоящото съдебно. Неоснователно е възражението и в насока, че органът по приходите не е установил източниците на доход, както не е взел предвид факта, че през 2011 г. е имало извършена данъчна проверка на покойния й съпруг Г. Б., при която е установено, че има фиксирано значително превишение на приходите и наличните средства, но органите по приходите са отказали да приобщят тази информация към административната преписка и делото. Предвид обстоятелствата: първо, лицето по време на ревизията не е представило никакви доказателства, удостоверяващи каквито и да било доходи, предвид липсата на протоколи за разпределение на дивиденти или приходно-касови ордери за получени суми към 01.01.2017 г.; второ, фактът, че за периода 2012 – 2016 г. декларираните доходи от Г. Б. са приблизително равни на декларираните фактури за разходи, издадени от регистрирани по ЗДДС лица, и трето, налице са безспорни доказателства, че дейността дружество „Тера – 9“ ЕООД, собственост на Г. Б. е финансирана изцяло със средства, предоставени от Г. Б.. Горното е наложило формиране на извод от страна на приходната администрация, че при липсата на свободен паричен ресурс на Г. Б., няма как такива да бъдат предоставени на Е. – С. Б.. Аналогични са изводите на този състав на съда и по отношение липсата на доказателства за налични парични средства и у сина на жалбоподателя К. Б.. Необходимо е да се посочи, че във връзка с изложеното по-горе относно доходите на Г. Б., синът не е могъл да получи средства от баща си към 01.01.2017 г. в размер на 110 000.00 лв., тъй като бащата, в края на 2016 г., не е разполагал с такива. Отделно от това, по отношение и на К. Б. е безспорно установено наличие на превишение на разходите над приходите за 2017 и 2018 г., както и липсват каквито и да е данни или твърдения, че К. Б. е предоставил на майка си парични средства през тези две обследвани години, поради което и, при изготвяне на паричния поток на „Е. – С. Б.“ за 2017 и 2018 г. такива суми не са включвани от проверяващите. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на органите на данъчната администрация, още повече, че горните обстоятелства се потвърждават и от приетата по делото ССчЕ, която

съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща на целите на производството. Експертизата е категорична, че нито Г. Б., нито К. Б. са били в състояние да предоставят на Е. – С. Б. към 01.01.2017 г. парични средства в размери, в каквито последната твърди, че е разполага. Доказателства в тази насока не се представиха и в хода на настоящото съдебно производство. Т.е правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че към 01.01.2017 г. Е. – С. Б. е разполагала с налични 5 000.00 лв., определени като начално салдо при изготвяне на паричния поток на лицето за 2017, респ., и този за 2018 г. Коментира се по-горе, че в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, ревизираното лице е това, което следва да обори констатациите на административния орган. Установяването произхода на дохода е ангажимент на ревизираното лице, а не на органа. Неоснователно е твърдението в жалбата, че доказателството от К. Б. - изричната писмена декларация, че средствата са предоставени от родителите му, не е кредитирана от органите на данъчната администрация, тъй като всяко едно доказателство се анализира във връзка с цялата съвкупност от такива, а при положение, че безспорно се установява, че Г. Б. не е разполагал със свободни парични средства в края на 2016 г., то няма как последният да е предоставил сума в размер на 100 000.00 лв., както твърди К. Б. в декларацията си. Неоснователно е възражението и в насока, че при съставяне на паричния поток, от страна на приходната администрация са включени високи разходи за издръжка на живота. Видно

от събраните доказателства, а и в РД изрично е посочено в таблиците на стр.78-79 от него, всички разходи за издръжка на живот са приети въз основа на реално извършените от дружеството – плащането на ПОС терминал. Видно от анализа на доказателствата това са реално платени по банков път от лицето разходи и за всеки един от тях е посочено за какво се отнася. Що се отнася до възражението, че са обложени с данък сумите, платени от банков път от трети лица, то също се явява неоснователно. Видно от таблицата с информация, предоставена от ТБ, Е. – С. Б. за периода 01.01.2017 – 31.12.2018 г. – стр.11 и следв. от РД (л.73, т.1), е направила вноски по банкови сметки на „С.– Е“ ЕООД, ЕТ „С.– Е. – С. Б.“ ЕТ, „Тера – 9“ ЕООД, Vivre deco S.A., „Болиади“ ООД и други – клиенти по конкретни банкови сметки, което налага извод, че същата разполага с лични средства, които подлежат на облагане, и именно, поради тази причина са включени в паричния поток като доход, а не като разход, както твърди лицето. В случая, тези средства не представляват разход за лицето, тъй като излизат от неговия патримониум и се предоставят на трети лица. Неоснователно е възражението и в насока, че в РД не са отразени получените от Е. – С. Б. суми през 2017 г. в размер на 60 000.00 лв. от ЕТ „С.Е. – С. Б.“, а за това са налични РКО. Очевидно е, че тези документи не са били представени в хода на ревизията, а и самият факт, че оборотните ведомости за 2017 и 12018 г. са представени едва при изготвяне на ССчЕ, налага този извод, поради това няма как да бъдат обсъдени от проверяващия екип. Отделно от това, констатациите на вещото лице, се основават на документи, които не са събрани и анализирани в хода на ревизията, базират се на частично представени документи и регистри, от които не може да се направи цялостен анализ, свързани ли са и отговарят ли на подадените от дружеството и ЕТ официални документи – ГФО и ГДД. От данните от тези официални документи се установява, че декларираните приходи за 2017 г. са в размер на 35 368.00 лв., а разходите – 12 793.54 лв.; за 2016 г. приходите са в размер на 40 020.00 лв., а разходите – 18 690.00 лв., за което свидетелстват представените в хода на съдебното производство ГДД на ЕТ за 2015, 2016 и 2017 г. Или иначе казано, липсва каквато и да било възможност ЕТ да предостави на ФЛ сума в размер на 60 000.00 лв., при положение, че не разполага с такива средства. Тук е мястото да се отбележи, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Цитираните текстове се намира в глава V, като чл.25 от ЗДДФЛ касае годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения; чл.30 – годината данъчна основа от доходи от други дейности – физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, физически лица, регистрирани като земеделски стопани; чл.32 - годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя; чл.34 – касае годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество; чл.35 и чл.36 касаят годишната данъчна основа от облагаеми доходи, придобити през годината от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг; 4. производствени дивиденти от кооперации; 5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. В случая, при липсата на представени доказателства от Е. – С. Б. за една голяма част от получените от последната доходи, органът по приходите е в пълна невъзможност да установи източникът им. На следващо място, чл.37 ал.1 от ДОПК указва, че доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. От страна на приходната администрация са предприети необходимите действия за установяване на фактите и обстоятелствата. В тази връзка до РЛ са извършени редица процесуални действия подробно описани в РД на стр.3 – 4 от РД (л.68, т.1), а именно: - ИПДПОЗЛ, изпратени са ИПДПОТЛ до различни банки, до различни дружество и физически лица, институции и учреждения; присъединени са по надлежния ред и доказателства от други производства на свързани с РЛ лица. В този смисъл

съдът констатира, че от страна на данъчната администрация са извършени надлежни действия за събиране на доказателства. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в нарушение на чл.37 ал.1 от ДОПК, органът не е извършил обективна преценка и анализ на всички събрани в производството доказателства.

Съдът намира, че в случая, е налице процесуална пасивност от страна на ревизираното лице, което обстоятелство не следва да бъде вменено на органите на данъчната администрация при извършените от тях действия както се посочи по-горе, за установяване на релевантните факти и обстоятелства, с оглед установяване на данъчните задължения на лицето за процесния обследван период. Свидетелство за това е обстоятелството, че във връзка с връченото уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, от страна на ревизираното лице не е представено становище, както и попълнени декларации. В заключение е необходимо да се посочи, че при извършване на ревизията, органите на приходната администрация са приложили принципите, заложени в чл.2, чл.3, чл.4 и чл. 5 от ДОПК, докато РЛ е проявило недобросъвестност и е действало в разрез с добрите нрави. Относно констатациите по ЗДДФЛ. Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи – "Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а съответно в чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и "... всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. " В случая, след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице и основанията на т.2 от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, а именно - укрити приходи/доходи. По съществото на спора следва да се посочи, че всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е определена данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица, респ., размерът на осигурителния доход, за процесната години, доколкото неправилно от страна ревизиращите органи не са кредитирани: представената от К. Б. изрична декларация, както и резултат от извършена проверка на съпруга на жалбоподателя – Г. Б. през 2011 г., когато според жалбоподателя, органите по приходите са фиксирали значително превишение на приходите над разходите. На следващо място,

жалбоподателят сочи, че е представил надлежни писмени доказателства, които обосновават извод за наличието на достатъчно средства за покриване на направените разходи от семейството й като цяло, а същевременно, в дадените от него обяснения от 04.01.2024 г. Б. сочи, че паричните средства от ЕТ „С.– Е. Б.“ са получени в брой, а в обясненията от 19.09.2023 г. с вх. № 94-00-6831 3 . посочва, че няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения; не е упражнявала свободна професия и не е отдавала имущество под наем; участва като управител в „Тера стой“ ЕООД и „С.Е“ ЕООД, притежава ЕТ „С.– Е. – С. Б.“; няма вземания от трети лица; не е предоставяла заеми на трети лица и фирми, а основната част от средствата са от съпруга й, на който, в качеството му на ФЛ е извършена през 2016 г. проверка, с която са установени налични средства в размер на 110 000.00 лв. Предвид последно соченото, дори да се предположи, че съпругът на жалбоподателя е разполагал с тези средства през 2016 г., за което, каза се няма данни, то налице е явно противоречие – тези 110 000.00 лв. на Б. ли са предоставени или на сина й К. Б. от баща му са предоставени средства в размер на 100 000.00 лв. Или иначе казано, като защитна теза, от страна на жалбоподателя се твърди, че същата е имала дарения от роднини, за което обаче, не се представят никакви доказателства. Органите по приходите са приели, че недоказано е останало твърдението за налични на разположение в брой суми, с произход дарение. При липса на доказателства за предаване на суми от съпруга и от сина на жалбоподателя Б. и за факта, че е нито един от двамата не е разполагал с тях, доводът за дарения е приет за необоснован. С Протокол № П-16001617199868-073-001/20.06.2018 г. е извършена проверка на „Тера - 9„ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г. Б., при което е установено, че дружеството се финансира с предоставени от Г. Б. средства, осчетоводени в сметка 497 – Разчети със собственика. От представената оборотна ведомост е установено, че към 31.12.2017 г. с/ка 497 – Разчети със собственика е с кредитно салдо в размер на 25 740.90- лв., както и, че през периода 2015 – 2017 г. не са връщани суми на собственика. През 2015 г. е предоставена сума в размер на 13 000.00 лв., а през 2016 г. – сума в размер на 15 000.00 лв. Началното салдо към 01.01.2015 г. е в размер на 2 259.10 лв. Същевременно е констатирано, че декларираните доходи на Г. Б. за периода 2012 – 2016 г. са приблизително равни на декларираните фактури за разходи. Същевременно, синът – К. Б. също декларира получени средства от баща си преди 01.01.2017 г. в размер на 34 000.00 лв. Като са взели предвид необходимите разходи за живот на лицето за същия период, които са извън издадените фактури от „Еконт експрес“ ООД, „Интерлийз ауто“ ЕАД, ОББ „Интерлийз“ ЕАД, органите по приходите са установили, че не остава свободен паричен ресурс на Г. Б., който да бъде предоставен на Е. – С. Б.. Тук трябва да се обърне особено внимание на съществената разлика между съществуването и доказването на едно облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално право, и наличието и доказването на едно публичноправно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното материално и процесуално право. В материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския процесуален закон ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страни по заемен договор, а и не само по такъв договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този. В случая обаче, предмет на правния спор е наличието на констатиран паричен приход от жалбоподателя Б. и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането му с преки данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство и той е очевидно различен от предмета на гражданското производство, независимо че и двата случая, имат в основата си договор за паричен заем. Именно, защото става въпрос за различни по правното си естество и по съдържание правоотношения - частноправни, граждански, равнопоставени отношения, и от друга страна, публичноправни, данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства. Установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния материалноправен спор, става по реда установен в Гражданският процесуален процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни задължения към бюджета става по реда установен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Безпринципното смесване на институтите, установени в двата процесуални закона, е недопустимо. Разпоредбата на пар.2 от ДР на ДОПК също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно - "За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. ". Ето защо, в случая, следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретния казус и установяване на релевантни за решаването на административния въпрос факти, е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК, нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК. Коментира се вече, че предмет на процесното ревизионно производство е установяването на задълженията на Е. – С. Б. за данъци по реда на ЗДДФЛ, а релевантни за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства според цитираните закони са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в тези закони вноски и облекчения. Съотнасянето им има за резултат формиране на основата за облагане, а от там и определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи. В тази насока следва да се съобразят, установените в ДОПК процесуални правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на вече посочените такива. Според чл.49 от ДОПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс. Съответно съгласно чл.57 от ДОПК с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл.57 ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. С оглед изложеното до тук следва да се посочи, че при липсата на писмени доказателства /договори за дарение, протоколи, разписки или пр. документи/, които без никакво съмнение биха съставлявали годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК и биха могли да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, се налага категоричният извод, че не съществуват никакви облигационни отношения между Е. – С. Б., както с покойния й съпруг, така и със сина й, което формира извода, че средствата в размер на 110 000.00 лв. са с недоказан произход. В горния смисъл е изводът на настоящия съдебен състав, че предвид липсата на доказателства, както за налични доходи в патримониума на Г. Б. към процесния ревизиран период, така и за доказателства за предаването на средствата, включително и чрез деклариране по реда на ЗМДТ, правилно административният орган не е признал даренията от съпруга на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно изготвените парични потоци. Това е така, тъй като този процес на проверка обикновено започва с анализ на началното салдо на финансовото състояние на лицето. Данъчните власти се опитват да съставят пълна картина, която включва всички активи, пасиви, приходи, разходи и други финансови транзакции. Особено внимание се обръща на разходите, които не са обясними с декларираните доходи. За тази цел данъчните служители използват различни източници на информация - от банкови извлечения до данни за имотни сделки, пътувания зад граница и дори информация от комунални услуги. Процесът на данъчна проверка в НАП е сложен и задълбочен, като започва със създаването на детайлна „данъчна картина“ на проверяваното лице. Тази картина обхваща всички аспекти на финансовото му състояние - от имущество и инвестиции до източници на доходи и разходи. Целта е да се установи дали има основания за подозрения за укриване на доходи, което може да доведе до по-задълбочена ревизия. За да изгради точен образ на финансовото положение, НАП използва методология, която включва различни субективни и обективни оценки. Началното салдо на финансовото състояние на лицето се изчислява като се взимат предвид възможни спестявания, придобити наследства, доходи от трудов стаж на лицето и неговия партньор, както и други фактори. Тази оценка е особено важна, тъй като много хора не пазят подробни документи за своите финансови операции. Следващата стъпка в процеса на проверка е съпоставянето на доходите и разходите на лицето за съответния период, като се вземат предвид и всички придобити активи. За да получат информация за разходите, данъчните служители се обръщат към разнообразни източници, като доставчици на комунални услуги, пътувания зад граница, комуникационни услуги, автодилъри, строителни компании, публични регистри и банки. Това помага да се състави ясна картина на финансовите потоци на лицето. НАП прави оценка на ежедневните разходи на лицето, за които обикновено не се пазят бележки, като използват стандартизирани оценки на Националния статистически институт (НСИ) за издръжка на домакинствата. Този подход е важен, тъй като дава възможност за обективно измерване на разходите, дори когато липсва документация. Приходите също се анализират задълбочено. В случаите, когато лицето е получавало дарения, те се взимат под внимание и могат да предизвикат насрещни проверки на дарителите или кредиторите, за да се установи дали те наистина разполагат с достатъчно средства за тези трансфери. Такива проверки се правят, когато има съмнения относно достоверността на предоставените данни. Крайната цел на данъчните проверки е да се съпоставят и анализират разходите и придобитото имущество на лицето спрямо декларираните доходи и началното му финансово салдо. Ако се установи, че те съвпадат или, че доходите, заедно с началното салдо, са достатъчни за покриване на разходите и придобитите активи, проверката приключва без последващи действия. В случай обаче, че разходите и собствеността на лицето са значително по-високи от декларираните доходи, това служи като основание за ревизия. Друго важно право, което имат данъчните, е да изискват от лицето да декларира своите банкови сметки, както в България, така и в чужбина. Това дава възможност за анализ на банковите транзакции и потоци на финанси, което може да разкрие скрити доходи или други финансови несъответствия. Освен това данъчните служители могат да изискват писмени обяснения за придобито имущество, пътувания в чужбина и други разходи. Това включва изискването на информация от различни доставчици на услуги като електричество, вода, парно, интернет и мобилни комуникации. Така те могат да съпоставят разходите за тези услуги с декларираните доходи. Следователно правилно органите по приходите са включили в паричния поток и средствата по банковите сметки на лицето. Що се отнася до началното салдо, по-горе в настоящото изложение се посочи, защо е прието то в този размер, а именно поради непризнаване на дарения от съпруга и от сина на жалбоподателя. В този смисъл неоснователно е и възражението, че от така изготвените парични потоци е налице неяснота, кои точно разходи са включени в графа „други“ на паричните потоци. Видно от таблиците в РД за всяка една от ревизираните години (л.86-гръб – л.88, т.1), на всеки ред са описани различните пера, по които е извършена съпоставката. Ето защо, всичко изложено до тук остава в производството само и единствено като твърдения на страната, за които не се представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства. Ангажирането на конкретни данни в тази насока бе безусловно необходимо, именно, с оглед същностната характеристика на заема, като реален договор. Във връзка с дадената възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от неангажирането им, от жалбоподателя не се ангажираха доказателства за установяване по-висок размер на разполагаемите през 2017 и 2018 г. парични средства, които да опровергаят извода, че е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. Не са представени доказателства относно други доходи, както в ревизионното, така и в административното и в настоящото съдебно производство. Нови доказателства, опровергаващи изводите на органите по приходите, не са представени по настоящото дело. Предвид изложеното,

съдът намира жалбата, в частта за допълнително определените задължения по ЗДДФЛ, за неоснователна. По основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО. На първо място, необходимо е да се отбележи, че в жалбата до настоящата инстанция възраженията относно определените задължения за ЗОВ са, че е налице презумпцията, че РЛ дължи осигурителни вноски върху установените суми за облагане, тъй като са констатирани доходи от трудова дейност, което налага извода за неправилно приложение на чл.124а от ДОПК от страна на приходната администрация. На второ място, съгласно чл.124а от ДОПК "Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2017 и 2018 г. и допълнително установените доходи от ревизираното лице, представляват доход от дейността на самоосигуряващото се лице и, като такъв, следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Е. – С. Б. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за тези три години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя. Няма спор по делото, че Е. – С.– С. Б. е декларирала и внесла и окончателно дължимите ЗОВ за 2017 и 2018 г., въз основа на декларирания в Приложение № 7 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ облагаем доход от дейността на ЕТ. РЛ попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен собственик на капитала на "Тера строй“ ЕООД, "С.голд" ЕООД", „С.– Е“ ЕООД и „С.вижън“ ЕООД; притежава и ЕТ „С.– Е. – С. Б.“. По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО, Е. – С. Б. е самоосигуряващо се лице - ФЛ, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. На основание чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от ЗЗО лицето е длъжно да внася и окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи, които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от трудова дейност и като такива, следва да се третират като осигурителен доход. Липсват каквито и да било данни, да са установени доходи по чл.26 и следв. от ЗДДФЛ. В случая, следва да се съобрази и правилото на чл.124 ал.2 от ДОПК, според което, в производството по обжалване на РА, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от с. к., фактическите констатации в него, се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено

от събраните доказателства. Правилото ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионния акт, издаден в производството по чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации. Ревизираното лице следва да докаже нетрудов произход на средствата за 2017 и 2018 г., превишаващи доходите/приходите му, с които е разполагало, с каквито доказателства, каза се по-горе, лицето не разполага. В подкрепа на горния извод са и посочените по-горе писмени обяснения, дадени от Е. – С. Б. в хода на ревизионното производство - вх. № 94-00-6831 3 /19.09.2023 г., в която последната сочи, че няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения; не е упражнявала свободна професия и не е отдавала имущество под наем; участва като управител в „Тера стой“ ЕООД и „С.- Е“ ЕООД, притежава ЕТ „С.– Е. – С. Б.“. Каза се по-горе, освен на последно сочените дружества и ЕТ, Е. – С. Б. е едноличен собственик на капитала и на „С.голд“ ЕООД и „С.вижън“ ЕООД. Предвид събраните по делото доказателства и изложеното по-горе,

съдът намира, че безспорно е установено, че получените доходи/приходи от Б. са в резултат на извършваната от нея трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО. Върху така установения от органите по приходите доход. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл.4 или чл.4а ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване (чл.10 ал.1 от КСО). На основание чл.4 ал.3 т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4 ал.4 от КСО). Осигурителните вноски за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО, в т. ч. за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6 ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл.6 ал.9 от КСО). Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5 ал.2 във връзка с чл.6 ал.8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26 ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" – образец ОКд-5) по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1 ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ). От изложеното е видно, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност от самоосигуряващите се лица се декларира единствено с утвърдената от изпълнителния директор на НАП "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" – образец ОКд-5, което в случая е извършвано от жалбоподателя. Или иначе казано, налице всички доказателства, вкл. и изявлението на Б. в нейните писмени обяснения, че няма други доходи, освен такива от търговска дейност. При така изложеното от фактическа и правна страна,

съдът намира жалбата за неоснователна и в тази част, поради което РА, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,

съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 4 194.09 (четири хиляди сто деветдесет и четири и 0.09) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното,

Административен съд – Пловдив, III състав, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. - С. Г. Б., [ЕГН], в качеството си на ЕТ „С.– Е. – С. Б.“, ЕИК 115575716, с адрес за кореспонденция: [населено място], пл. ***, срещу Ревизионен акт № Р-16001623006513-091-001/24.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден

с Решение № 494 от 10.12.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП ОСЪЖДА Е. – С. Г. Б., [ЕГН], в качеството си на ЕТ „С.– Е. – С. Б.“, ЕИК 115575716, с адрес за кореспонденция: [населено място], пл. ***, да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 4 194.09 (четири хиляди сто деветдесет и четири и 0.09) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред върховен

административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия :

Източник: Оригинален файл (Ключова дума: рзи)