Решение № 25244 по адм. д. № 6921/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 25244 гр. София , 28.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 2 състав , в публично заседание на 17.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Евгения Иванова при участието на секретаря Ива Лещарова , като разгледа дело номер 6921 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /, вр. с чл. 118Чл. 118. ⚖️ Практика (28) (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. (2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. (3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Раздел III. Сигнали Компетентност от Кодекса за социално осигуряване /КСО /. Образувано е по жалба на М. Д. М. от [населено място ], срещу

Решение № 1040 -21-308/12.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ С. – град , с което е отхвърлена жалбата ѝ с вх. № 1012 -21-572/23.05.2024 г. срещу Разпореждане № РВ-3-21-01587750/10.05.2024 г. по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 КСО . С жалбата се претендира отмяна на обжалвания административен акт. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа , че е добросъвестна и твърди , че от НОИ е следвало да й бъдат дадени указания да представи и втори болничен лист . Ответникът – директор на ТП на НОИ С. – град , чрез юрк. О. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена . Софийска градска прокуратура не изпраща представител и не е заявила становище по основателността на жалбата . Административен съд София -град , след като се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства , намира за установено от фактическа страна следното : От УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД е било представено удостоверение приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО на 03.11.2023 г., за жалбоподателката М. М., по болничен лист №Е20222706159 с период на временна неработоспособност от 23.10.2023 г. до 27.10.2023 г. вкл. По реда на НПОПДОО на жалбоподателката на 13.11.2023 г. е изплатено парично обезщетение за 2 работни дни в размер на 87.54 лв. При извършен последващ контрол във връзка с подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 КСО е установено , че за М. М. за м.10.2023 г. са отразени както следва : 17 отработени дни, 3 дни с възнаграждение по реда на чл. 40, ал. 5 КСО и 2 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал .1 КСО . След изплащане на паричното обезщетение от осигурителя Медицински център „Света Екатерина“ са подадени данни за м.10.2023 г. с 22 отработени дни, без дни на временна неработоспособност . От направена проверка в ИС е установено , че М. М. има сключени трудови договори с осигурителите УМБАЛ Света Екатерина ЕАД ЕИК [ЕИК ] и Медицински център „Света Екатерина“ ЕИК [ЕИК ]. При проверка е електронния регистър на болничните листове е установено , че за жалбоподателката има издаден само един болничен лист - № Е20222706159. Установено е, че от втория осигурител е декларирано , че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност , която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. От подадените данни е направен извод , че жалбоподателката е отработила всички дни при осигурителя МЦ Света Екатерина ЕООД , с оглед на което на основание чл. 114, ал. 1, и ал. 3 КСО е издадено Разпореждане № РВ-3-21-01587750/10.05.2024 г., с което е разпоредено на М. М. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 23.10.2023 г. до 27.10.2023 г. в размер на 93.50 лв., от които 87.54 лв. главница и 5.96 лв. лихва . Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ С.-град , който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна . Решението е връчено на жалбоподателката на 02.07.2024 г. При така установената фактическа обстановка , Съдът намира жалбата на М. Д. М., срещу

Решение № 1040 -21-308/12 .06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ С. – град за неоснователна , поради следното : Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ . Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с

мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид гореизложеното и с оглед представените Заповед № 1712/17.08.2015 г. (л.21) и Заповед № 1015 -21-22/19.01.2024 г. (л.20), съдът намира , че процесното решение на директора на ТП на НОИ С. - град е издадено от компетенте н орган . Спазено е изискването за форма , като са изложени в достатъчна степен

мотивите на органа , обусловили отхвърлянето на подадената пред него жалба .

Мотивите на органа се допълват и от събраните в хода на административното производство доказателства . Потвърденото от директора на ТП на НОИ С.-град разпореждане също е издадено от компетентен орган , при спазване изискването за форма и посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Не се констатира наличието на процесуални нарушения , които да са съществени и които да са от естеството да ограничат правата на жалбоподателката , или които , ако не бяха допуснати , щяха да доведат до издаването на акт с друго съдържание . Органът е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая . Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на АПК , като са събрани всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на акта. Решението е съобразено и с относимата нормативна уредба и приложимия материален закон . Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО - парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица , упражняващи трудова дейност , която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите , за които са издадени актове от здравните органи , а е доказано по делото , че за периода от 23.10.2023 г. до 27.10.2023 г. М. М. е престирала работна сила по второто си трудово правоотношение с МЦ „Света Екатерина“ ЕООД , което е и основание за самостоятелно осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО . Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ ), съгласно която на лицата , които работят при повече от един работодател , се издават повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. Действително задължението за издаването им е на органа на медицинската експертиза , но това може да стане само по искане на осигуреното лице , което да заяви , че полага труд при повече от един работодател . Задължение за осигурения е да го представи или да уведоми работодателя си до два работни дни от издаването му съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕ – в този смисъл

Решение № 9311 от 05.10.2023 г. по адм. д. № 11831/2022 г., VІ отд. на ВАС . Между страните не е спорно упражняването на трудова дейност по два трудови договора с двама осигурители . По единият е подадена информация за болничен лист , по които е изплатено обезщетение поради временна неработоспособност за периода от 23.10.2023 г. до 27.10.202 3 г., а от другия осигурител са подадени данни за пълен отработен месец , като не са били представени болничните листове пред него . При получено обезщетение и трудово възнаграждение , при установен безспорен факт , че е упражнявана трудова дейност по единия от трудовите договори правилно контролния орган е приел наличието на хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО , предвиждаща забрана за изплащане на парично обезщетение на лица , упражняващи трудова дейност , която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите , за които са издадени актове от здравните органи . В горния смисъл е и решение

Решение № 3165 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 6430/2022 г., VІ отд. на ВАС , По повод оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1, във вр. с чл. 54к КСО , следва да се псочи , че не е допустимо проявеното от осигуреното лице собствено недобросъвестно поведение да бъде оправдавано с неизпълнение на задължението на осигурителния орган да отпусне паричното обезщетение след проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО . В този смисъл е и

Решение № 11818 от 20.12.2022 г. по адм. д. № 4355/2022 г., VІ отд. на ВАС . Подобен подход от една страна би забавил неоснователно изплащането на паричните обезщетения до подаване на данни от всеки осигурител за съответния период и извършване на административна проверка от страна на контролните органи . До настъпването на тези обстоятелства осигурените лица биха били лишени от осигурителни плащания , което противоречи на целта на закона и е в ущърб на тези лица , които необосновано биха били лишени от обезщетение , което иначе им се полага . Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО , недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата , които са ги получили , заедно с лихвата по чл. 113 КСО . Съгласно трайно установената , непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага , а трябва да бъде установена . При горната фактическа обстановка , контролният орган законосъобразно е приел , че осигуреното лице е действало недобросъвестно . Този извод е обоснован и с обстоятелството , че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничния лист , за да го представи на втория си работодател , а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза , каквото принципно становище по отношение на недобросъвестността е застъпено и в

Решение № 11818 от 20.12.2022 г. по адм. д. № 4355/2022 г., VІ отд. на ВАС . С оглед изложеното дотук , съдът намира жалбата на М. Д. М. за неоснователна и е дължимо отхвърлянето ѝ. В рамките на дължимата проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, настоящият съдебен състав не констатира наличието на отменителни основания . Разноски не са претендирани от страните , поради което и съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК , Съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ оспорването на М. Д. М. от [населено място ], срещу

Решение № 1040 -21-308/12.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ С. – град , с което е отхвърлена жалбата ѝ с вх. № 1012 -21-572/23.05.2024 г. срещу Разпореждане № РВ-3-21-01587750/10.05.2024 г. по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 КСО . На основание чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, 2. 1, б. „д“ КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протест . СЪДИЯ :