Решение № 25062 от 27.11.2024 г. по адм. д. № 6496/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 25062 гр. София , 27.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 13 състав , в публично заседание на 05.11.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Елица Райковска при участието на секретаря Кристина Петрова , като разгледа дело номер 6496 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 266 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ). Образувано е по жалба на С. К. Ш. срещу

решение № ПИ-178/18.06.2024 г., издадено от и.д. Директор на ТД на НАП С.. Моли атакуваното решение да бъде отменено . Претендира разноски . Ответникът оспорва жалба и моли същата да бъде отхвърлена . Претендира юрисконсу лтско възнаграждение . АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства , приема за установено от фактическа страна следното : С атакуваното

решение № ПИ-178/18.06.2024 г. е отхвърлена жалбата на С. Ш. срещу разпореждане изх. № С240022 -137-0004475/27.05.2024 г. относно твърдяната незаконосъобразност и нищожност на същото . С разпореждането от 27.05.2024 г. е отхвърлено искането на Ш. за прекратяване на ИД №[ЕИК ]/2016 г., поради изтекла погасителна давност за събирането на вземания по данъчни декларации от 12.05.2014 г. в размер на 1320,97 лева главница и 1428,09 лева лихва . Прието е, че сроковете за плащане по декларациите са 30.04.2014 г. На 19.12.2016 г. на Ш. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК /л. 17/, в което е посочено , че е образувано изпълнително дело №[ЕИК ]/2016 г., като са описани и дължимите от жалбоподателката суми и правното им основание . Няма доказателства за връчването му на адресата . С постановление от 19.12.2016 г. /л. 19/ са наложени обезпечителни мерки във връзка с цитираното ИД – запори в Ц. АД и в Общинска банка АД. В отговор на изпратените до банковите институции запорни съобщения , от Общинска банка АД до ТД на НАП [населено място ] е постъпило писмо /л. 20/, в което е записано , че Ш. има открита сметка в банката и същата е блокирана . С постановление от 17.05.2024 г. /л. 23/ отново са наложени запори в Ц. АД, Банка ДСК АД и Ю. България АД. Същото е редовно връчено на Ш. на 20.05.2024 г. /л. 24/. От посочените банки са постъпили отговори /л. 25/. На 21.05.2024 г. от Ш. е постъпило възражение за дължимите суми /л. 28/. Представени са разпореждания , с които частично е прекратено изпълнителното дело , поради изтекла давност за част от публичните вземания . От правна страна съдът намира следното : Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. чл. 266, ал. 1 от ДОПК с оглед представената заповед от 15.04.2024 г. /л. 34/ и в изискуемата от закона форма . В случая се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК , съгл . който публични са държавните и общинските вземания за данъци , включително акцизи , както и мита , задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета – в настоящия спор това са вноски за фонд ДЗПО , НЗОК и ДОО , за които са подадени данъчни декларации . Принудителното изпълнение върху процесните вземания законосъобразно е предприето , съгл. чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК /декларация , подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /, както е в случая . За да бъдат предприети действия за принудително събиране на публичното вземане , първото от които е изпращане на длъжника на съобщение за доброволно изпълнение (чл. 221, ал. 1 ДОПК ), преди това компетент ният публичен изпълнител дължи да образува изпълнително дело , ако публичното задължение не бъде платено в срок - чл. 220, ал. 1 ДОПК . Образуването на изпълнително дело , както и изпращането на съобщение по чл. 221, ал. 1 ДОПК представляват действия на публичен изпълнител , тъй като систематичното им място е в Раздел IV "Действия ", Глава двадесет и пета "Принудително изпълнение ". В Тълкувателно

решение № 7 от 15.04.2021 г. по т. д. № 8/2019 г., ОСС на ВАС приема , че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността . Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок . Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда , че с изтичането на 10-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността . В чл. 172 ДОПК са предвидени предпоставките за спиране и прекъсване на давността , като съгл . чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки . От доказателствата по делото – официален отговор от Общинска банка АД от 2016 г., който не е оспорен от жалбоподателя по реда на чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ ГПК , както и от издадения официален документ – Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 2016 г., се установява , че обезпечителни мерки са били редовно наложени през 2016 г., с което давността е спряна /така Определение № 4769 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2023 г. и трайната съдебна практика на административнит е съдилища /, вкл. и към настоящия момент . В чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК законодателят не е обвързал правното действие на постановлението за обезпечение с надлежното му връчване на задълженото лице , като не е поставил и изискване към вида на наложените обезпечителни мерки . Напротив , разпоредбата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда , че запорът се смята за наложен в деня и часа на постъпване на запорното съобщение в банката , в случая – на 19.12.2016 г., видно от отговора на Общинска банка АД /л. 20/. В тази връзка правилно решаващия орган е приел , че по отношение на процесните публични задължения 5-годишният давностен срок е бил спрян преди изтичането му на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и не е изтекъл . Не е изтекла и 10-годишната абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК , тъй като този срок започва да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2025 г. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена , като в тежест на жалбоподателя остават направените по делото разноски . С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно направеното искане в размер на 100 лева. Така

мотивиран АССГ , 13ти състав ,

РЕШИ:

: ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Ш. срещу

решение № ПИ-178/18.06.2024 г., издадено от и.д. Директор на ТД на НАП С.. ОСЪЖДА С. К. Ш., ЕГН [ЕГН ], да заплати на ТД на НАП С. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване . СЪДИЯ :