Решение № 24763 по адм. д. № 3102/2024 г. на Административен съд – София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 24763 гр. София , 25.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Второ отделение 33 състав , в публично заседание на 03.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Галин Несторов при участието на секретаря Антонина Бикова , като разгледа дело номер 3102 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК /, във връзка с чл. 84, ал. 1Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста от Закона за марките и географските означения /ЗМГО /. Образувано е по жалба на “ИЗИ ФИНАНС“ , с адрес : [населено място ], чрез юриск . Г., срещу Решение по жалба , вх. № BG/N/2021/164922 -5/03.05.2022 г. на председателя на Патентно ведомство , с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗМГО е оставена без уважение жалба с вх. № BG/N/2021/164922 -[5]/ 03.05.2022 г. срещу Решение от 25.03.2022 г., с което е постановен пълен отказ за регистрация на марка с вх. № 164922 „минизаем“ , словна . Наведените и аргументирани подробно в жалбите основания за незаконосъобразност на акта са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност - т. 5 от АПК . По същество твърденията са, че заявената марка е придобила отличителност по смисъла на чл.11, ал.2Чл. 11. ⚖️ Практика (10) Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Достъпност, публичност и прозрачност, вр. ал.1, т.2 ЗМГО и е годен обект за регистрация . Освен това се сочи , че вече веднъж е била регистрирана марката „минизаем“ /“minizaem “, за което се представя като доказателство Свидетелство за регистрация №83474/26.02.2013 година . В съдебно заседание пред АССГ , жалбоподателят , редовно призован , не се явява и не изпраща представител . Ответникът – председателят на Патентно ведомство (ПВ), чрез процесуален представител юрк. С. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение . В случай на неблагоприятен за ответника изход на спора , иска да бъде приложена нормата на чл.84, ал.5 ЗМГО и да не се присъжд ат разноски на жалбоподателя . Евентуално прави възражение за прекомерност относно размера на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение . Административен съд – София -град , след като обсъди релевираните с жалбата основания , доводите на страните в съдебно заседание , прецени събраните по делото доказателства и служебно , на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК , провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна : Производство то пред административния орган е започнало по Заявка за регистрация на марка с вх. № 164922 „минизаем“ , словна , подадена на 23.12.2021 г. от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД , за следните услуги от клас 36 на МКСУ : клас 36: „финансови , парични и банкови услуги“ . По повод предварителен отказ на 03.02.2022 г. е подадено възражение с № BG/N/2021/164922 -[2] от името на управителя на дружеството -заявител „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД , в което са изложени аргументи , че словосъчетанието „минизаем“ е съобразено с наименованието на сайта на дружеството „minizaem.bg “. Твърди се, че голяма част от клиентите познават дружеството не под търговското му наименование „Изи финанс“ ЕООД , а чрез наименованията „минизаем“ и „мини заем“ и често ги използват и в кореспонденция с дружеството . Твърди се, че регистрацията на „минизаем“ се иска , за да не се злоупотребява с подобни думи и изрази от други лица . Твърди се, че словосъчетанието има своята индивидуалност спрямо неопределен кръг лица - ползвателите на услугите тип „бързи кредити“ и, че „минизаем " не представлява вид договор за кредит , тъй като не съществува финансова услуга , която да съдържа „мини“ в наименованието си.

С Решение от 25.03.2022 г. на основание чл. 47, ал. 3 от ЗМГО във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО е постановен пълен отказ за регистрация на процесната марка с вх. № 164922 „минизаем“ , словна , относно всички заявени услуги от клас 36 на МКСУ , а именно : „финансови , парични и банкови услуги“ . При издаване на решението си държавният експерт е формирал следните изводи : В

мотивите по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО е посочено , че заявената марка се състои изключително от словния елемент „минизаем“ , което като съчетание означава заем , който е предназначен за краткосрочно погасяване на не много голяма сума , отпускана бързо и при облекчени условия . Посочва се, че заявената марка „минизаем“ използвана за означаване на услугите от клас 36: „финансови , парични и банкови услуги“ ще се възприеме пряко и недвусмислено от потребителите като указание , а именно : „финансови и банкови услуги , отнасящи се до минизаем ; парични услуги , предоставяни във връзка с минизаем“ . Следователно , заявеният знак „минизаем“ не може да отличи услугите от клас 36 предлагани от заявителя от тези на други лица , тъй като указва вида , предназначението и други техни специфични характеристики . Предвид изложените

мотиви , свързани с указателния характер на разглеждания знак , експертизата е приела , че по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО същият е лишен и от отличителност по отношение на всички заявени услуги от клас 36 на МКСУ , тъй като спрямо тях е нарушена основната функция на марката , а именно да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица по начин , по който потребителите да са в състояние да идентифицират ясно и без всякакво объркване търговския им произход . В решението се посочва , че на заявителят е предоставен срок за отговор и му е дадена възможност за преодоляване на посочените абсолютни основания за пълен отказ чрез доказване на придобита отличителност съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМГО . В

мотивите на решението се сочи , че доказателствата трябва да дават възможност да се установи , че поради използването на търговската марка на територията на Република България преди датата на заявка за регистрация , една значителна част от съответния сегмент потребители идентифицира заявените услуги от клас 36 като произхождащи от заявителя . В решението се посочва също , че твърдението на заявителя , че голяма част от клиентите познават дружеството чрез наименованията „минизаем“ и „мини заем“ , както и че същото насочва към идентичността на кредитодателя , не са подкрепени с доказателства тъй като не са представени от заявителя доказателства за придобита отличителност съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМГО , нито с възражението , нито след това до изтичане на предоставения срок . Предвид гореизложеното , на основание чл. 47, ал. 3 от ЗМГО във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО , е постановен пълен отказ за регистрация на марката . Недоволен от така взетото решение заявителят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е депозирал жалба с вх. № BG/N/2021/164 922- [5]/ 03.05.2022 г. срещу Решение от 25.03.2022 г. за пълен отказ на регистрацията на марка с вх. № 164922 „минизаем“ , словна . Със Заповед № 3-10-(1)/04.01.2024 г. председателят на ПВ е определил състав за разглеждане на жалбата . Изготвено е Становище на състава по спорове , определен със Заповед № 3-10-(1)/04.01.2024 г., за неоснователност на жалбата . По отношение осъществяването на фактическия състав за отказ по чл.11, ал.1, т.4 ЗМГО са изложени допълнителни доводи в подкрепа на извода , че значението на заявената словна марка „минизаем“ недвусмислено се свързва с малък по размер заем . Посочено е още, че марката може да се възприеме и като наименование на едно по-малко сериозно задължение от обичайното . Това тълкуване на смисловото значение произтичало пряко от речниковото значение на словните елементи , от които заявената марка се състои . То без всякакво затруднение щяло да бъде възприето от потребителите . Словният знак не се състоял от специфични юридически или финансови термини , нито от чуждици с малко известно значение , а от думи , които са обичайно използвани в разговорната реч и добре познати . В контекста на заявените услуги процесната марка дава ясно и недвусмислено указание на потребителите за предоставяните услуги -свързани със заем /и (разговорно за кредит ). Първата дума „мини“ не променя съществено описателността на заявения словен знак , тъй като посочва размера на заема -много малък по размер , не твърде сериозно задължение . По отношение осъществяването на фактическия състав по чл.11, ал.1, т.2 ЗМГО е акцентирано , че указателният характер на марката , осъществяващ основанието по чл.11, ал.2, т.4 води до осъществяването и на основанието по т.2-липса на отличителен характер на заявената марка . Ограничението не е отпаднало защото не е установено претендир аното от заявителя изключение по чл.11, ал.2 ЗМГО -марката да е придобила отличителност по отношение на стоките и услугите , за които е заявена . В тази връзка е изложено , че понятието „придобита отличителност” характеризира случаите , в които марка , която първоначално не е притежавала присъща или е притежавала ниска степен на отличителност , вследствие на използването си е придобила висока степен на отличителност по отношение на стоките и/или услугите , които означава . По този начин , знакът е в състояние да отличи тези стоки и услуги от стоките и услугите на други предприятия , тъй като те се възприемат като произхождащи от конкретно предприятие . В тази връзка е посочено , че жалбоподателят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е възразил в законоустановения срок относно така формираните изводи на експертизата по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО и се е аргументирал относно наличието на придобита отличителност на процесния знак , но не е приложил доказателства в подкрепа на своите твърдения . Във възражението с вх. № BG/N/2021/164922 -[2]/ 03.02.2022 г. е посочено , че словосъчетанието „минизаем“ е съобразено с наименованието на сайта на дружеството „minizaem.bg “. Твърди се, че голяма част от клиентите познават дружеството не под търговското му наименование „Изи финанс " ЕООД , а чрез наименованията „минизаем " и „мини заем“ и често ги използват и в кореспонденция с дружеството . Твърди се, че регистрацията на „минизаем“ се иска , за да не се злоупотребява с подобни думи и изрази от други лица . Твърди се, че словосъчетанието има своята индивиду алност спрямо неопределен кръг лица - ползвателите на услугите тип „бързи кредити“ и че „минизаем " не представлява вид договор за кредит , тъй като не съществува финансова услуга , която да съдържа „мини“ в наименованието си. За нито едно от горните твърдени я обаче не са приложени доказателства , нито с горното възражение , нито с подадената впоследствие жалба срещу издаденото решение за пълен отказ за регистрация на марката . С оглед липсата на доказателства , горната претенция за наличието на придобита отличите лност на процесния знак не може да бъде обоснована и се явява неоснователна и недоказана , съответно не може да се приложи разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМГО . Председателят на ПВ е възприел изцяло становището на състава по спорове в

мотивите към оспореното пред съда решение и е оставил без уважение жалба с вх. № BG/N/2021/164922 -[5]/ 03.05.2022 г. срещу решение от 25.03.2022 г., с което е постановен пълен отказ за регистрация на марка с вх. № 164922 „минизаем“ , словна . За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е изслушанаи приета съдебно -маркова експертиза , която съдът кредитира изцяло . Според заключението на в.л. П. И. словосъчетанието „минизаем“ , образувано по този начин от две известни със значението си думи е минимален заем , което позволяв а да се направи извода , че словосъчетанието „минизаем“ притежава нормална отличителност . Вещото лице дава заключение , че според приложените към делото материали може да се направи изрода . че словосъчетанието „минизаем“ е разпространено в кореспонденцията на жалбоподателя . При така установеното от фактическа страна , съдът достигна до следните правни изводи : Съдът приема , че жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество . Подадена е в срок по чл. 84 от ЗМГО и от лице с правен интерес , а именно заявителя на процесната заявка за марка . Разгледана по същество жалбата е неоснователна . Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ПВ. Компетентността му произтича от чл. 84, ал. 1, предл . първо ЗМГО . Спазени са предвидени те от закона ред и форма . Решенето е

мотивирано , а установените по делото факти осъществяват приложените от органа основания за постановения от него отказ за регистрация на заявената марка - чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4, като не е налице изключението по чл. 11, ал. 2 ЗМГО . С оглед на твърденията в жалбата , спорните по делото въпроси са свързани с наличието на основанията за отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗМГО , а основно - с липсата на изключението по чл. 11, ал. 2 ЗМГО . Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО не се регистрира марка : която няма отличителен характер ; която се състои изключително от знаци или означения , които указват вида , качеството , количеството , предназначението , стойността , географския произход , времето или метода на производство на стоките , начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите . Съгласно трайната съдебна практика и маркова доктрина , марката е отличителна , ако тя може да изпълнява своята основна функция да гарантира произход на стоките и услугите пред потребителя , позволявайки му без възможност за объркване да различи стоките и услугите от други такива , които имат друг произход . Марката трябва да разграничи стоките или услугите като произхождащи от дадено предприятие . Означенията , изброени в чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО представляват тъй наречените описателни знаци . Описателни марки са тези, които ограничават себе си да предават информация по отношение на стоките и услугите , за които се иска регистрация . Анализите се базират на обичайното значение на думата или изображението само за себе си, както се описва в речници , уеб-сайтове , както и специална терминология в бранша . Не се търси дали значенията са очевидни за релевантните потребители на съответните стоки или услуги , а е необходимо терминът действително да се използва или да има очакване да се използва в описателен вид. За да се откаже регистрация на марка по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО , е достатъчно обичайният и общоприет смисъл на елементите , от които се състои , да служи за назоваване на характеристики на стоките и/или услугите и да е възможно използването им за такива цели от всички търговци . Поради това регистрацията на марка трябва да бъде отказана съгласно тази разпоредба , ако поне едно от нейните възможни значения обозначава характеристика на съответните стоки и/или услуги . Защитеният чрез въведената забрана за регистрация обществен интерес е да не се дават изключителни права върху чисто описателни термини , които и други търговци искат да използват , без да е необходим о да се доказва такава употреба в действителност . Указателният характер на марката винаги се преценява във връзка със заявените стоки и/или услуги и от гледна точка на начина на възприемане на знака от средния потребител , който е добре информиран , достатъч но наблюдателен и съобразителен при вземане на решение за покупка . В тази връзка обосновани са изводите на решаващия орган , че съгласно библиографските данни на процесната марка , същата е заявена като словен знак , състоящ изцяло от думите „мини заем“ . Думата „мини“ е изписване на кирилица на английската дума „mini“, която има следните значения : „1. къса пола ; 2. къса (за дължина на пола ); 3. много по-малък по размер или сериозност от обичайното“ , съгласно онлайн речник на К. (https://dictionarv.cambridge .org/dictionarv/english/mini ). Следва да се отбележи , че тези значения на думата „мини“ са добре познати на българския потребител , доколкото се използват обичайно за дрехи (мини пола ), известни анимационни герои (Мини М.) и др. Думата „заем“ е съществител но от мъжки род на български език и има следните значения : „1. Задължение (във вид на парични суми , вещи и под.) при точно определени условия за връщане . Банк . Кредит , който се отпуска чрез договор на предприятие , стопанска организация или на частно лице за посрещане на определени разходи ; 2. Сума , която се дава или получава като задължение“ , съгласно онлайн речник на Института за български език „Професор Л. А.“ към Българската академия на науките . Същото се потвърждава и от приетата по делото СМЕ . Според заключението на в.л. П. И. словосъчетанието „минизаем“ е сложно съществително име, пише слято - минизаем , например като мннимодел , защото е образувано от съкратено прилагателно име (мини < минимален ) и съществителното име заем . Словосъчетанието „минизаем“ е образувано при свързването на две известни в българския език и често срещани думи - мини и заем . Съгласно Тълковния речник (OnlineRechnik.com) значението на думата „мини“ в кореспонденция е: „Първа съставна част на сложни думи със значение малък , къс, напр. миникалкулатор , минилампа , минипола , минифутбол и др.“ Думата „заем“ е съществително от мъжки род на български език и има следните значения : „1. Задължение (във вид на парични суми , и вещи ) при точно определени условия за връщане . Б. кредит , който се отпуска чрез договор на предприятие , стопанска организация или на частно лице за посрещане на определени разходи ; 2. Сума , която се дава или получава като задължение“ (онлайн речник на Института за български език „Професор Л. А.“ към Българската академия на науките ). Предвид на изложеното съдебният експерт прави извод , че смисълът на словосъчетанието „минизаем“ , образувано по известен начин от две известни със значението си думи е минимален заем , което позволява да се направи извода , че словосъчетанието „минизаем“ притежава нормална отличителност . Тези изводи на органа по същество не се оспорват от жалбоподателя с конкретни доводи . Всъщност основното защитно твърдение на жалбоподателя , с което оспорва осъществяването на фактическите състави на чл.11, ал.1, т. 2 и т.4 от ЗМГО е сведено да допуснатата предходна регистрация на същата марка на същото дружество за услуги от същия клас на МКСУ -36, чието действие към момента на подаване процесната заявка е било изтекло . Краткият отговор на този довод е, че ако веднъж органът е приложил неправилно закона (същата забрана е действала и в отм. ЗМГО ) и е допуснал регистрацията на указателна марка , не че означава следва да повтори допусната грешка Точно обратното е всъщност -органът е длъжен да приложи правилно закона при новото си произнасяне . Правилни са и изводите на ответника , че не е налице изключението по чл.-11, ал.2 ЗМГО . Съгласно същия разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат , когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите , за които е заявена . Следователно за да е законосъобразен отказът за регистрация на марка в хипотезата на чл. 11, ал. 1 ЗМГО е необходимо освен 1.заявеният знак да няма отличителен характер и/или да се състои изключително от знаци или означения , станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги и/или да се състои изключително от знаци или означения , които указват вида , качеството , количеството , предназначението , стойността , географския произход , времето или метода на производство на стоките , начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите и 2. марката да не е придобила отличителност по отношение на съответните стоки и услуги вследствие на използването ѝ от заявителя . Съгласно трайната съдебна практика отличителният характер на дадена марка означава , че тази марка позволява да се установи стоката /услугата , за която е поискана регистрация , като произхождаща от определен о предприятие и следователно тази стока /услуга може да бъде различена от стоките /услугите на останалите предприятия . Този отличителен характер следва да се преценява от една страна , от естеството на стоките /услугите , за които се иска регистрацията , а от друга страна , от гледна точка на възприемането им от съответните потребители . В тази връзка за извеждане на правилен извод , че потребителите възприемат предлаганите услуги от клас 36 във връзка с процесната марка , при нейното реализиране , следва да бъде съобразен начинът й на използване и в какъв вид е станало това. В тази връзка съдът се позовава на приетата по делото СМЕ , съгласно която спрямо услугите за които е заявена проиесната марка „финансови , парични и банкови услуги“ словосъчетанието „минизаем“ се явява указателно по отношение на предмета на заявените услуги . Услугите за предоставяне на заеми от банки или небанкови институции са вид финансови , парични и банкови услуги . Съответно , в контекста на заявените услуги процесната марка дава на потребителите ясно и недвусмислено указание за вида на предоставяните услуги - свързани със заем . Първата дума „мини“ не променя описателността на словния знак, тъй като единствено посочва размера на задължението , на „заема“ - малък по размер . Съответно , по отношение на заявените услуги от клас 36 „финансови , парични и банкови услуги“ , знакът съдържащ словните елементи „минизаем“ се възприеме от потребителите като ясно указание , пряко свързано с конкретни характеристики на горепосочените услуги , а именно вида на услугите и размер , в който се предоставя предмета на услугите . Заключението е, че относно така заявените услуги от клас 36 процесният знак не може да бъде обект на изключителни права , тъй като неговата функция се ограничава само до предоставяне на информация за тях, а признаването на изключителното право върху чисто описателни термини на едно лице , би лишило всички други лица от възможността да ги използват . Съдебният експерт дава заключение още, че при използването на словосъчетанието „минизаем“ , услугата , предоставяна от жалбоподателя - „Изи финанс“ ЕООД нямат отличителен характер . Услугата (услугите ), за която е заявена процесната марка с вх. № 164922 „минизаем“ , словна е: „финансови , парични и банкови услуги“ . Това са стандартни н широко известни услуги , в които няма нищо „уникално“ . Услугата (услугите ) финансови , парични и банкови услуги , свързани с минизаеми е известна на потребителите , използва се широко от населението в България и не се отличава с уникалност . Касателно употребата на словосъчетанието „минизаем “ в дейността на жалбоподателят „Изи финанс“ ЕООД съдът съобрази , че от приложените от доказателства се установява , че заявената марка е била използвана регулярно за период от 6 години преди заявката , в интернет рекламни публикации за популяризиране на уебсайта www.minizaem.bg, администриран от заявителя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД . СМЕ дава заключение , че от представените от жалбоподателя доказателства се установява , неговият уебсайт е www.minizaem.bg с ползван административен панел https://be.minizaem.bg/@mini admi n77 - стр. 5 от делото . Използваната от дружеството ел. поща е [електронна поща ], телефон 0700 10076. В горния ляв ъгъл на началната страница на уебсайта е изобразен в синьо правоъгълник с две обърнати една към друга лунички и след него думите Мини Заем , също в синьо . Началната страница на уебсайта съдържа и лента със следните категория „Начало“ , „Как работим“ , „Как да платя“ , „Отстъпки“ , „Новини“ и „Контакти“ . Всяка една от категориите съдържа информация за улеснение и подпомагане на клиентите . В категория та „Новини“ има 100 публикации за периода 2016 г до 2024 г, включително , като при повечето от тях фигурират пояснения и приложения , свързани с отпускане на кредити и заеми , включително и минизаеми и др. Думата минизаем е изписана слято като една дума или като две думи (мини и заеми ) на кирилица и/или на латиница - например Mini Zaem. Първата публикация , в която се споменава думата Минизаем '“N е от 06.06.2016 г., а последната от 30.04.2024 г. В предоставения компакт диск се съдържат две папки - „записи“ и „имейли“ . В папка „записи“ са представени 101 аудио файла на mp3 с различна продължителност - от 1 до 3 минути , най-често около 2 минути . Файловете съдържат разговори на служителка на с клиенти . Служителката се представя и казва , че се обажда от „изи финанс мини заем“ , като „Изи финанс“ е наименованието на дружеството . Следват уточнения за договорите и условията по тях, сключени с различни клиенти . Всичките файлове са „качени“ на компакт диска на 28.02.2024 г около 18 часа и 45 минути , но вещото лице не може да установи датата на създаването им. В разговорите не съм установил и да се споменава датата на обаждане и за кой период или за дата на сключване са договорите . Датите за връщане на сумите или изтичане по договорите са от 2024 ги 2025 година . Втората папка „имейли“ съгържа ; 67 файла имейли , отнасящи се до различни клиенти и съдържащи потвърждения за регистрации в сайта MiniZaem.bg, одобрения за заем , предварителни одобрения за кредити , извънредни предложения , информации за получени суми на каса и др. Имейлите са изписани на бланки на фирмата и съдържат думата MiniZaem. Посочен е и сайта на фирмата www.minizaem.bg. Представените имейли включват периода от 2019 г до 2024 година , включително . Предвид изложеното съдът прави извод , че нито в административното , нито в съдебното производство обаче заявителят представи доказателства за броя потребители , до които е достигнала рекламата на посочения уебсайт . От гореописаните файлове със звукови записи и изпратени по имейл съобщения , може да се предположи сключването на договори чрез платформата на уебсайта www.minizaem.bg. Тяхната достоверност обаче от една страна не е проверена , а от друга -броят им в релевантния период е твърде недостатъчен , за да се приеме , че релевантният кръг потребители на предлаганите услуги разпознават марката „минизаем“ като отличителен знак за конкретните услуги . Жалбоподателят не ангажира доказателства , които да позволяват да бъде направен обоснован извод , че с осъществената реклама и предоставянето на бързи кредити чрез платформата на уебсайта www.minizaem.bg е придобил пазарен дял и марката е била разпознаваема от релевантните потребители и то към датата на подаване на заявлението за регистрацията ѝ - 23.12.2021 г. Марката следва да бъде използвана в съответствие с основните си функции , така че да запази или създаде значителен пазарен дял за тези услуги . Основната функция на марката е тя да гарантира на потребителя произхода на услугите , като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази услуга от друга с друг произход и собственик . Регистрацията на една търговска марка в реалните икономически и пазарни отношения , освен че създава нов обект на изключително право , има и самостоятелно икономическо значение . То се изразява в нейната стойност , определена чрез много фактори , най-важните между които са: период на съществуване на пазара , територия на реализация на стоката /услугата , активност на възприемане , отличимост , възможност за запомняне и др. Реалното използване на дадена марка не може да почива на вероятности или предположения , а трябва да се основава на обективни и конкретни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело K. K. F. / СХВП -H. (H.), T -39/01, R., стр. II-5233). Представените от заявителя доказателства трябва да установяват , че значителна част от съответния клас лица разпознават стоките /услугите като произлизащи от дадено предприятие , което да се дължи именно на марката . В допълнение , доказателствата трябва да показват , че значителна част от потребителите счита марката за идентифицираща съответните стоки или услуги на дадено предприятие , тоест че използването на марката е създало връзка в съзнанието на релевантния кръг потребит ели със стоките или услугите на конкретно дружество , независимо от факта , че на разглеждания знак му липсва отличителен характер сам по себе си (Решение по дела С-0108/97 & С-0109/97 „Chiemsee “, точка 45). В случая заявителят не е представил доказателства за множество реализирани договори чрез платформата на уебсайта www.minizaem.bg продажби , пазарен дял, интензивност , обхват и продължителност на използването на марката в релевенатния период -до 23.12.2021 година . По тези съображения съдът намира , че правилно председателят на ПВ е приел , че не са налице условията за прилагане на изключението по чл.11, ал. 2 ЗМГО и регистрацията на заявената марка следва да бъде отказана . Оспореното административно решение съответства и на целта на закона - да не се допускат изключителни права върху марки , които не могат да осъществят основната си функция - отличителната , като гарантират произхода на стоките и услугите пред потребителя , позволявайки му без възможност за объркване да различи стоките и услугите от други такива , които имат друг произход . Изложеното обуславя крайния извод на съда , че при издаването на оспореното решение не са осъществени основанията по чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК и неоснователната жалба следва да бъде отхвърлена . При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , своевременно заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено , което при съобразяване с вида и количеството на извършената дейност и проведеното по делото едно съдебно заседание съдът определя в размер на 250 лева . Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК , Административен съд София -град , II отделение , 33-и състав , Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК [ЕИК ] срещу

Решение № PC-44-[1]/16.02.2024 г., издадено от председателя на Патентно ведомство ; ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК [ЕИК ] да заплати на Патентното ведомство 250 (двеста и петдесет ) лева, представляв аща юрисконсултско възнаграждение . Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – София - град пред Върховен административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137Чл. 137. ⚖️ Практика (4) Отлагане на делото от АПК . СЪДИЯ :