Решение № 7388 по адм. д. № 1442/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 7388 гр. София , 04.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , VІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 10.05.2024 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Евгения Иванова ЧЛЕНОВЕ : Пламен Панайотов Елеонора Попова при участието на секретаря Снежана Тодорова и при участието на прокурора Тони Петрова , като разгледа дело номер 1442 по описа за 2024 година докладвано от съдия Пламен Панайотов , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда чл.285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС /, във вр. с във връзка с чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“ /, депозирана чрез юрк. Н. Д. срещу

Решение № 6485 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5781/2023 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ /, 65 състав , в частта , с която ГДИН е осъдена да заплати на Т. Б. Т. , [ЕГН ] обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 2000 лв. /две хиляди лева /), претърпени за нарушение на чл.3, ал.2, вр. чл.284-286 ЗИНЗС поради условията в които е пребивавал в периода от 15.04.2017 г. до 14.06.2018 г., включително в следствения арест в [населено място ] , ул. „ М. В. „№2 , ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане , както и сторените по делото разноски в размер на 350,40 лв.

С решението е отхвърлен иска , предявен от Т. Б. Т.,[ЕГН ] срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ , за разликата до предявения размер от 25 000 лв. По делото срещу същото

Решение № 6485 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5781/2023 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ /, 65 състав е постъпила касационна жалба от Т. Б. Т. , [ЕГН ] в частта , с която е отхвърлен иска , предявен от Т. Б. Т.,[ЕГН ] срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ , за разликата до предявения размер от 25 000 лв. В жалбата са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост . Твърди се, че съдът е стигнал до погрешни изводи , не е била съобразена действителната фактическа обстановка , установените по делото обстоятелства , както и обективната истина . Поддържа се, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗС – бездействие от страна на специализираната по ЗИНЗС администрация за осигуряване на достатъчно жилищна площ , недостатъчен като ефект обработване срещу инсекти , както и бездействие по отношение на нуждата от лечение на Т.. В касационната жалба се прави оплакване още, че в оспореното решение неправилно било прието , че неудобствата , които лицето преживяло , не надхвърлят неизбежната степен на прага на суровост , съпътстващ изпълнението на наложената мярка за неотклонение . В касационната жалба от ГД“ИН“ се сочи , че не са представени убедителни доказателства , от която се установявало , че Т. бил поставян в нечовешки условия и не е претърпял неимуществени вреди . Касаторът моли съда да отмени решението в обжалваната част, с която е осъден за заплати на Т. Т. обезщетение в размер на общо 2000 лв. /две хиляди лева / за претърпени неимуществени вреди , както и сторените по делото разноски в размер на 350, 40 лв. и вместо него , да постанови друго по същество на спора , с което да отхвърли иска , като алтернативно моли за редуциране на размера на обезщетението за неимуществени вреди , а в останалата част, с която е отхвърле н предявеният иск, решението да бъде оставено в сила . Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение . В подадената касационна жалба от Т. Б. Т. се претендира за отмяна на оспореното решение , в частта му , с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди над 2000 леда до претендирания размер от 25 000 лева , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . В проведеното съдебно заседание по делото , касаторът ГД“ИН“ и ответник по касационната жалба на Т. Б. Т. чрез юрк. М. в писмена молба поддържа касационната жалба и моли да се отмени или измени първоинстанционното решение в обжалваната му част по изложените в нея съображения . Претендира присъждане то на юрисконсултско възнаграждение . Касаторът и ответник по касационната жалба на „ГД“ИН“ Т. Т. не се явява и не изразява становище . Представителят на Софийска градска прокуратура , прокурор П., изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност и законосъобразност на оспореното решение . Административен съд София - град , VI касационен състав , като се запозна с обжалваното съдебно решение , съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основани я и тези по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното : По допустимостта на касационните жалби : Двете касационни жалби са процесуално допустими , като подадени в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и срещу съдебно решение , подлежащо на касационен контрол . Разгледани по същество , жалбите са неоснователни . Производството пред АССГ е образувано по предявения от Т. Б. Т., ЕГН [ЕГН ], от [населено място ] иск, на осн. чл.284 от ЗИНЗС , за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лв., причинени от условията , в които е пребивавал в периода от 15.04.2017 г. до 14.06.2018 г. в следствения арест на Специализирания наказателен съд в [населено място ], [улица ], ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба . С оглед обстоятелствата , изложени в исковата молба , становищата и исканията на страните в хода на делото , след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС , съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е установил фактическата обстановка въз основа на изложените по делото факти и след обсъждане доводите на страните . От фактическа страна съдът е установил , че Т. Б. Т. е бил задържан в ареста на [улица ]към сектор “Арести” София при ОСИН София на 15.10.2017 г, съгласно постановление за задържане за срок от 72 часа на прокурор от Специализираната прокуратура . Съгласно протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 15.10.2017 г. по нчд № 2940/2017 г. по описа на съда по отношение на Т. била постановена постоянна мярка за неотклонение “Задържане под стража” . На 14.06.2018 г. е приведен в Затвора _ София . През исковия период от 15.10.2017 г. до 14.06.2018 г. ищецът е бил настанен в килия № 17 на етаж II, като в периода от 22.01.2018 г. до 27.01.2018 г. се е намирал в ареста в [населено място ]. Според приетото по делото становище рег. № 14672 от 28.08.2023 г. килиите в ареста са еднотипни , състоят се от две помещения с по два броя легла с обща площ около 16 кв. м. Оборудвани са с маса и столове , шкафчета за вещи , които са неподвижно закрепени за пода . Всяка килия разполага със санитарен възел с тоалетна и мивка с площ около 2 кв. м., отделен с параван от масивна зидария с височина около 1,20 м. Най-малко два пъти в седмицата на задържаните лица се предоставя достъп до баня за къпане и бръснене , ежедневно при поискване им се предоставя топла вода за хигиенизиране на помещенията , личен тоалет и пране . Прозорците са с армирано стъкло , отваряеми , като през летните месеци се демонтират с цел по-добро проветряване , от външната им страна има изградени и монтирани метални решетки . Размерът на светлия отвор на прозорците е 1,13 м. на 0,9 м. Арестът е разкрит на 14.09.1994 г., когато е изградена аспирационната система , която осигурява непрекъсната принудителна циркулация на въздух в килиите и общите помещения . През 2002г. са извършени строително -ремонтни дейности по отношения изграждането на санитарните възли в спалните помещения и е извършена основна профилактика на аспираторната система . На задържаните лица е предоставена възможност със собствени средства да закупуват допълнително хигиенни препарати , които се съхраняват на определени за целта места и се предоставят за ползване под контрол и наблюдение от страна на служители на ГДИН . При поискване ежедневно на задържаните лица се предоставят необходимите препарати и пособия за хигиенизиране на помещенията , осигурени от бюджета на ГДИН , като не се води регистър , нито протоколи за персонално предоставяне на препарати . Арестът на [улица ] към сектор “Арести” при ОСИН – София е разположен в сграда на затвора – София . Във вътрешния двор са разположени местата за престой на открито на задържаните лица , които са три на брой , разделени с преградна мрежа , като общата им разгърната площ е около 150 кв. м., предоставя цялостен достъп до външна среда с пряка слънчева светлина и естествен достъп и циркулация на свеж въздух . В помещенията за престой на открито са монтирани лост и успоредка за поддържане на физическа активност . При желание задържаните лица ежедневно ползват правото си на престой на открито , като не са събирани повече от 12 души на едно място . В становище рег. № 13154 от 01.08.2023 г. е посочено , че на мястото за престой на открито са монтирани два броя телефонни апарати , като на всеки арестантски етаж също има поставен телефонен апарат , който при нужда да бъде ползван от задържаните лица извън времето за престой на открито , като времето за разговори е от 8:30ч. до 12:00 часа и от 13:00 ч. до 17:00 часа, по изключение и от 17:00 часа до 17:45 часа. Според становището на ответника ГД „ИН“ , редовно се е осъществявала обработка на всички помещения , прилежащи към ареста с пестициди от “Килъри” ООД , с което е имало сключен договор за профилактична обработка . При подаване на сигнали са били извършвани и извънредни обработки . От ГД“ИН“ са представени като доказателства , приети по делото , заверени преписи на шест протокола за извършване на ДДД обработка ; писмо рег. № 14603/25.08.32023 г. по описа на ОСИН – София с приложен сертификат за контрол , издаден при посещение на Столична РЗИ на 13.09.2018 г. в ареста на [улица ], според който контролираният параметър осветеност съответства на изискванията на Наредба № 49 обн. ДВ бр. 7/1976г. с приложен протокол № 182174 -3-10702/13.09.2018 г. от контрол в килия № 7, етаж I и килия № 13, етаж II. Приложени са и преписи от искания за отпускане на материални ценности - почистващи препарати , санитарни материали и др. В становище рег. № 13154 от 01.08.2023 г. е посочено , че ищецът редовно е купувал тютюневи изделия и е бил настанен в килия за пушачи , като не е изявил желание да бъде преместен в такава за непушачи . Съгласно заповед №Л-4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН на всяко задържано лице при постъпване в ареста се полагат дюшек , две одеяла , два чаршафа , възглавница и калъфка , като задържаните могат да ползват собствено постелъчно бельо , като не се допуска внасянето на собствен дюшек . След преглед от медицинско лице и установяване на здравословен проблем , по предписание на лекаря се допуска ортопедично средство – топ матрак , възглавница . В арестите не се организират социални и обучителни мероприятия , за да не общуват участниците в ОПГ помежду си и тъй като в ареста , за разлика от затворите , няма назначени инспектори , които да отговарят за социалните дейности . Храната в ареста се доставя три пъти дневно от затвора – [населено място ]. Задържаните лица могат чрез администрацията на ареста за собствена сметка да закупуват допълнително хранителни продукти и разрешени вещи за лично ползване от лавката. Приложени са и декларации от ищеца от 21.01.2018 г. и 14.06.2018 г.; месечни графици за къпане , бръснене на задържаните лица в ареста в исковия период ; таблици за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен ; препис от арестантското досие на ищеца ; препис от амбулаторната книга , относима за исковия период . Според представената медицинска справка рег. № 12511 от 20.07.2023 г., изготвена от директора на МЦ към ОСИН – София относно ищеца Т. Б. Т., първоначално е прегледан на 16.10.2017 г., като не са констатирани и споделени оплаквания . На 31.01.2018 г. е прегледан в МЦ с оплакване от сърцебиене . По повод здравословния проблем са регистрирани още пет прегледа . Назначена е терапия . На 18.04.2018 г. е изведен за консултация в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода - София . Всички останали записи в журнала са относно получаване на различни медикаменти и витамини отвън . На 21.11.2017 г. ищецът е поискал да бъде записан за преглед при стоматолог . Такъв не е осъществен . На 30.01.2018 г. наблюдаващият прокурор не е уважил искане на защитата за извеждане на външен стоматолог поради липсва на достатъчно основания . По искане на ищцеца са разпитани двама свидетели . Според показанията на свидетеля К. Г. Н., пребивавал в една килия с ищеца през голяма част от исковия период , в килията са били пет човека . Килията била разделена на две с преградна стена по среда , общо с всичко включено , тоалетна мивка , маса , легла и т.н. била около 12 кв. м. – три на четири крачки . Прозорците били с размери метър на метър , неотваряеми , затъмнени , матирани , на два реда , с решетки и не позволявали пряк достъп на свеж въздух и естествена светлина . Осветлението било с лампи . П. дрехите си вътре в кофа , на ръка , затоплял и водата на радиатора и ги сушели в килията , като се редували . Дюшеците били стари , неудобни и мръсни . Санитарният възел бил открит , със стена 60-80 см, не бил отделен , нямал врата и преграда , не осигурявал уединение , нямало изградена климатична и вентилац ионна система . Тоалетната била клекало , без тоалетна чиния , била разположена на около 60-80 см от масата за хранене и по – близо до две от леглата . В килиите имало хлебарки и дървеници и не се взимали мерки за обезпаразитяване . Не позволявали на задържанит е да внесат препарати , с които да се борят срещу тях. Попадали насекоми в храната , в леглата . В спалните помещения задържаните поддържали хигиена , доколкото било възможно , но не били предоставяха материали за поддържане на чистотата в килията . Нямало график за баня – извеждани били за баня един или два пъти в седмицата , понякога в банята нямало топла вода . Банята била мръсна . Престоят на открито бил веднъж дневно по около 40 минути , в които били включени и разговорите по телефона . Били извеждани около 10-12 човека на около 30 кв.м. Имало две телефонни кабини , едната от които винаги била развалена . Не се организирали социални мероприятия . Храната била давана три пъти на ден, но била лошо качество . Хранели се в килията , на една маса с две столчета , на смени . Често били наводнявани , имало влага и мухъл . Според свидетеля , ищецът имал здравословни оплаквания – боляло го зъб. Лекарят често отсъствал и давал само две-три лекарства , а който искал друго , след одобрение можело да се вкара отвън . По време на престоя му в ареста на ищеца Т. му се родило дете . Той преживял тежко , че не може да присъства . Всички били депресирани от условията в ареста . Според показанията на свидетеля И. Н. К., познат на ищеца , с когото са се чували , когато Т. Б. Т. е бил в ареста и са се виждали редовно след излизането му. С течение на времето на ищеца в ареста му ставало по – тежко . Чувствал се унизен от условията . Споделял му, че са много лоши - мухъл , тоалетна в средата на стаята , където се храниш , спиш . Т. се чувствал зле, било му мъчно и трудно , когато се родил синът му. След освобождаването му бил различен , вече не бил усмихнат , щастлив и шеговит , а сърдит , начумерен , изнервен , смачкан . Свидетелят е изпращал храна на ищеца всеки път по родителите му, защото храната там била ужасна . Т. имал проблем със зъбите , не го пускали да отиде на зъболекар , поради което свидетелят му носел болкоуспокояващи прахчета . След излизането ищецът бил отслабнал с около 15 кг. Съдът е обсъдил подробно всички събрани писмени и гласни доказателства и ги е анализирал в тяхната взаимовръзка . С оглед на така събраните писмени и гласни доказателства , съдът е приел за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла давност за периода от 15.10.2017 до 22.01.2018г., когато ищецът е бил приведен по делегация в ареста в [населено място ] за извършване на процесуално -следствени действия по ДП № 301/2012 на РП – Русе . Правилен е изводът , че съгласно чл. 110Чл. 110. ⚖️ Практика (21) С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), давността за предявяване на иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС , с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години . С т. 4 на Тълкувателно

Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието , че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия , респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно , поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган , че задължението му е погасено по давност . В конкретния случай , незаконосъобразните действия са преустановени на 14.06.2018 г., когато ищецът е преместен в затвора в [населено място ]. Да се приеме обратното би означавал о да се прекъсва давността за всяко излизане на ищеца извън помещението и ареста , което противоречи и дадено от ЕСПЧ тълкуване в което се критикува твърде формалистичният подход на българските съдилища да указват на лишените от свобода да разделят исковете си. В този смисъл е и съдебната практика , която не отчита всяко излизане от ареста / мястото за лишаване от свобода (за лечение или участие в съдебни заседания например ) като отделен иск. че исковата претенция е частично погасена по давност . Съдът приел за неоснователно становището на ответника за неприложимост на изискването за 4 кв.м. на л.св., защото забраната за поставяне на л.св. при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието следва пряко от абсолютната забрана по чл.3 от ЕКПЧ . Съдът приел за установено , че през исковия период Т. Б. Т. е пребивавал в килия № 17 на етаж II, която се състояла от две помещения с по два броя легла с обща площ около 16 кв. м. оборудвани с маса и столове , шкафчета за вещи , неподвижно закрепени за пода . В тази площ се включва обзавеждането и санитарният възел , който бил около 2 кв.м. В обжалваното решение съдът приема , че при пребиваването си във килията , ищецът е съжителствал с най – малко четири лица . Площта на всяко лице с обзавеждането без санитарния възел е 3,5 кв.м., а при пет задържани лица – 2,8 кв,м., като в тази площ се включва и обзавеждането – маса , столове , шкафчета и легла . И в двата случая обаче площта е под 4 кв.м. на човек . Освен това, не е посочен размер на санитарния възел , който следва да се извади от разполагаемата площ съобразно поясненията на ЕСПЧ по делото М.. Съдът формирал извод нарушение по чл.3 от ЗИНЗС според делото М.. Съдът приел , че ищецът е имал възможност всеки ден за престой на открито . В чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е регламентирано правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. Задължение на затворническата администрация е да го осигури . По делото не се спори , а и от събраните доказателства се установява , че всеки ден в светлата част на денонощието ищецът е имала възможност за престой на открито , който съгласно представените становища и свидетелските показания се е осъществявал на открито помещение с площ около 50 кв.м. ( били оградени три помещения на площ около 150 кв.м.), в което се извеждали не повече от 12 човека едновременно , което ограничава възможността за движение . Според свидетеля е продължавал около 40 минути . Съобразен със събраните доказателства е изводът на АССГ , 65 – ти състав , че арестното помещение разполага със собствен санитарен възел с непрекъснат достъп до течаща вода , с чешма , мивка и тоалетна – клекало . Санитарният възел е отделен от останалата част на килията , посредством масивна преградна стена с височина около 1,20 м., според представената справка Следователно , достъпът до санитарен възел и баня не е ограничен в светлата част на деня и за належащите си нужди през нощта задържаните лица могат да ползват санитарното помещение в спалното помещение , което е обособено и снабдено с постоянно течаща студена вода. Следователно , администрацията на ареста е осигурила на задържаните лица постоянен достъп до санитарен възел със студена вода , както и възможност за поддържане на личната хигиена . Параграф 249 от Решението по делото Н. и др. срещу България , сочи , че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достоинство . Съдебният състав споделя извода , че санитарният възел не е отделен с плътна стена и врата от помещението и следователно не позволява уединение . Според цитираното решение на ЕСПЧ липсата на уединение , което засяга достойнството в значителна степен , е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията . Следва да се отбележи , че относно хигиената няма доказателства , че на задържаните лица да са раздавани почистващи препарати и средства , за да може да се поддържа нормална хигиена в помещенията . Като доказателство от ответника е представено искане за отпускане на материални ценности , но не може да се установи кога и на кого са раздадени . Следователно , не може да се приеме , че е осигурен достъп до хигиенични санитарни помещения , с оглед насоките в цитираната практика на ЕСПЧ . Относно наличието на хлебарки , гризачи , бълхи , въшки , дървеници и други вредители АССГ ,65 – ти състав приема , че в случая е установено неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на благоприятни и хигиенични условия . След подробен анализ на изложените в исковата молба аргументи , съдът правилно приема констатираните по-малко от 4 кв.м. жилищна площ на разположение , липсата на пряка слънчева светлина и възможност за проветрение , липсата на уединение в санитарното помещение в килията ,

мотивират извод за "нечовешко " и "унизително " отношение , което превишава целите на изтърпяване на наказанието . В случая неудобствата и страданията , с които е съпроводено задържането на Т. Б. Т. надминават необходимото за изпълнението му. В решенията си ЕСПЧ подчертава , че приложението на чл. 3 от Конвенцията изисква засягането да води до унижение , което надминава това, което обикновено съпътства наказанието лишаване от свобода . Предвид презумпцията по чл.284, ал.5 ЗИНЗС съдът приема наличието на претърпени неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с условият а на изтърпяване на наказанието за доказани . Кумулативното въздействие на визираните фактори достига изискуемия праг на суровост по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС , вр. чл.3 от ЕКПЧ и надхвърля неизбежния елемент на страдание и унижение , свързани със самото изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ . В останалата част съдът намира оплакванията на ищеца за недоказани . Съдът е определил размера на обезщетението при отчитане на интензитета на негативните преживявания , продължителността от около 238 дни за исковия период (без пет дни, в които е бил в ареста в [населено място ] по делегация ), при съобразяване на стандарта на живот в страната и решения на ЕСПЧ . Обезщетението в размер на 2000 лева съответства и на обезщетенията , които се присъждат от Съда по правата на човека по аналогични случаи , както и отговоря на изискването според практиката по чл. 3 от ЕСПЧ , според която държавите следва да гарантират , че лицето е задържано при условия , които са съвместими с човешкото му достойнство , че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания , надхвърлящи неизбежното страдание , свързано със задържането , и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода , неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено . При преценяване на условията на задържането , следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържане . За разликата до предявения размер от 25 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен . Уважена е претенци ята на ищеца за присъждане на лихви върху уважената сума от момента на предявяване на иска , а именно 14.06.2023 г. Релевантните оплаквания на ищеца касаят – пренаселеност на помещенията , съчетана с ниска хигиена , липса на вентилация , на достъп до чист въздух и светлина , наличие на хлебарки и дървеници , ухапванията от които влошавали условията за сън. Именно съвкупното въздействие на тези условия съдът трябва да прецени дали са довели до твърдените неимуществени вреди . Безспорно е установено и наличието на причинно -следствена връзка между настъпилите вреди и бездействието на затворническата администрация . Касационният състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд относно размера на определеното обезщетение . Присъдената сума представляв а справедливо обезщетение на задържаното лице за претърпените от него неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание . Правилно е определен размерът на обезщетението , като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства . В случая е съобразен периодът , през който е търпяно нарушението , конкретните факти , свързани със здравословното състояние на ищеца , през времето на нарушението , както и последиците за неговото здравословно – физическо и психическо състояние . Взета е предвид и практиката на ЕКПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела. С оглед изхода на спора , правилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на ГДИН разноските Съвкупната преценка на събраните по делото доказател ства навежда съда на категоричен и несъмнен извод , че за исковия период ищецът е пребивавал в условия , свързани с наличие на паразитни инсекти , което допълнително е влошавало начина и условията за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ , свързано с посочената по-горе пренаселеност на помещенията . Предвид презумпцията по чл.284, ал.5 ЗИНЗС съдът приема наличието на претърпени неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с условията на изтърпяване на наказанието за доказани . Кумулативното въздействие на визираните фактори достига изискуемия праг на суровост по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС , вр. чл.3 от ЕКПЧ и надхвърля неизбежния елемент на страдание и унижение , свързани със самото лишаване от свобода . С оглед изложеното , като взе предвид , че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца , намира , че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон , без наличие на нарушение на съдопроизводств ените правила . По изложените съображения настоящият съдебен състав счита , че при постановяването от едноличния състав на АССГ на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения , представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК . В разглеждания случай , като се отчетат обстоятелствата , съставляващи проявления на нарушението по чл.3, ал.1 вр. ал.2 ЗИНЗС ; периода на исковата претенция /времето , през което ищецът е бил поставен в условия , унижаващи човешкото достойнство /; предвид характера и невисокия интензитет на породените негативни вътрешни изживявания и при прилагане на чл.284, ал.2 ЗИНЗС , настоящият състав намира , че присъденото обезщетение е напълно справедливо . Решението е съобразено с материално -правните норми и практиката на съдилищата и в частта относно присъдената законна лихва , поради което настоящият състав препраща към мотовите му. По разноските . Предвид неоснователността на жалбата , разноски на касаторите не следва да се присъждат . Предвид тези съображения , Административен съд София -град, VI касационен състав , Р Е Ш И: Оставя в сила

Решение № 6485 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5781/2023 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ /, 65 състав . Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.