Решение № 13822 по адм. д. № 1672/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 13822 гр. София, 22.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 7 състав, в публично заседание на 31.03.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Маруся Йорданова при участието на секретаря Виктория Вълчанова, като разгледа дело номер 1672 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социални помощи (ЗСП) във връзка с чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. С. Р., с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.21 срещу Заповед № ЗСП/Д-С-О/2455 от 02.12.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – О., потвърдена

с

Решение № 22-РД06-0007 от 17.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – С. град. С жалбата се иска оспорената заповед да бъде отменена като се сочи, че постановеният отказ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Инвокират се съображения, че социалните органи са приложили превратно закона, като са се позовали на дяловото участие на жалбоподателката в две търговски дружества, без да вземат предвид, че нито едно от дружествата не извършва търговска дейност. В хода на съдебното производство оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – О., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е образувано във връзка с подадено Заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-С-О/2455 от 31.10.2024 г. на М. С. Р . за отпускане на целева помощ за топлоенергия. В заявлението е посочено, че жалбоподател ят е разведена, пенсионер, притежава ТЕЛК, инвалид с определена неработоспособност от 70% до 89,99%; с брутни доходи в размер на 4583,28 лв.; ползва съсобствено жилище и притежава 16 дка земеделска земя в [населено място] поле и 6 дка земеделска земя в с Д. Б.. Изготвен е социален доклад, в който е посочено, че жалбоподателят е на възраст от 77 години, разведена без деца, пенсионер по болест. , едночленно семейство; пенсионер, с увреждане; съжителства с племенницата си Д. Р. на посочения адрес в заявлението – декларация. Притежава ЕР на ТЕЛК № 3195/121 от 03.07.2003г., издаден от Първа МБАЛ С. „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, със срок пожизнен. Оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане: Със заболяване от 71% до 890,99%. Допълнително е посочено, че след справка Агенцията по вписвания от 15.11.2024г. е установено, че М. Р. е управител и едноличен собственик на „Р АЙДЕМА“ ЕООД и „Р АЙДЕМА МСМ“ ЕООД. СМДО за предходните шест месеца на жалбоподателката е 182,60 лв. Със Заповед № 3СП/Д–С–О/2455 от 02.12.2024 г. директорът на дирекция „СП“ О. е отказал отпускането на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2024/2025г. на М. Р . на основание чл. 2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. във връзка с чл. 10, ал.1, т. 2 от ППЗСП – лицето има участие в капитала на търговски дружество. Административният акт е връчен лично на адресата му на 06.12.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (лист 19). М. Р . е подала жалба на 27.12.2024 г. срещу заповедта на директора на ДСП – О. пред директора на РДСП -С. град. Горестоящият административен орган е отхвърлил оспорването като неоснователно

с

решение № 22-РД06-0007 от 17.01.2025 г., връчено на жалбоподателката на 24.01.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (лист 25). В хода на съдебното производство като доказателства са приети представените с жалбата и административната преписка документи, както и допълнително представените от страните. При така установената фактическа обстановка Административен съд София град, 7 –ми състав направи следните правни изводи: Жалбата до съда е подадена по пощата на 07.02.2025г. и адресирана до Директора на ДСП –О., от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 149, ал.1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (чл. 168, ал.1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК) на основанията, посочени в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.13, ал. 2Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Комплексно административно обслужване ЗСП. При издаването на заповедта е спазена предвидената в закона писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗСПД и Правилника за прилагането му. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона, по чл. 146, т. 1Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност – 5 АПК. Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Същата е издадена от компетентен орган- Директор на ДСП – О. и в законоустановената писмена форма. За да отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал.2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК същата следва да съдържа изложение на фактическите и правните основания за нейното издаване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП. В конкретния случай между страните не се спори, че през релевантния период доходите на оспорващата за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на помощта, са в размер по- нисък от диференцирания доход, определен по реда на чл. 2 от посочената наредба. Не се спори също така, а и от социалния доклад се установява, че към датата на подаването на заявлението- декларация и към тази на издаване на процесната заповед, жалбоподателят е отговаряла на всички допълнителни изисквания по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП, с изключение на това по чл. 10. Ал.1, т. 2 ППЗСП (в сила от 01.06.2023 г. ), тъй като има участие в капитала на „Р АЙДЕМА“ ЕООД и „Р АЙДЕМА МСМ“ ЕООД. Според посочената норма, помощ се отпуска, ако кандидатстващото лице не осъществява дейност като едноличен търговец и няма участие в капитала на търговско дружество. Тълкуването на действащия текст на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП еднозначно налага извода, че конкретно по отношение на едноличните търговци, като правоизключващо получаването на социална помощ обстоятелство вече се въвежда именно действителното извършване на търговска дейност, а не формалното наличие на регистрация. По отношение на лицата притежаващи дялове в капитала на търговски дружества, изискване за действително осъществявана търговска дейност, като възможен източник на доходи, отново не е изрично въведено. Съдът обаче намира, че такова изискване следва от разума на закона, тъй като липсва правна логика за нееднакво третиране на отделните заявители на социална помощ, единствено на база правноорганизационната форма, под която същите участват в осъществяването на търговска дейност. Обратното тълкуване би означавало при еднакви други условия лице, регистрирано като едноличен търговец, но фактически неосъществяващо търговска дейност към определен момент, да се ползва с права, които само на това основание се отказват на съдружник в търговско дружество, също неизвършващо дейност. На следващо място при тълкуването на конкретните разпоредби от ППЗСП следва да се имат предвид целите на социалното подпомагане, прокламирани в чл. 1 ЗСП, една от които е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. В преследване на тази цел с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗСП, е регламентирано, че право на социални помощи имат лицата, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. От своя страна чл. 11 ЗСП определя социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства и се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 СК. В разглеждания случай директора на ДСП – О. е констатирал, че оспорващата има дялове респ. е управител и едноличен собственик на капитала в „Р АЙДЕМА“ ЕООД и „Р АЙДЕМА МСМ“ ЕООД, но не е взел предвид вписаните обстоятелства в Търговския регистър по партидата на двете търговски дружества, от които е видно, че за „Р АЙДЕМА“ ЕООД с капитал от 13 лв. има подаден нулев ГФО за 2017г., а за 2018г. и 2019г. са подадени декларации по чл.39, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че дружеството не осъществява дейност. Видно от данните в Т. за „Р АЙДЕМА МСМ“ ЕООД с капитал от 3 лв. са подавани единствено и само декларации по чл.39, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството за 2017г., 2018г. и 2019г., че дружеството не осъществява търговска дейност. В този ред на мисли, оправдано с оглед целта на закона е условието по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗП, да не се отпуска целева помощ на лица реално осъществяващи търговска дейност, независимо дали фактически получават доходи от същата. Извършването на този вид дейност предпоставя възможност както за реализиране на печалби, така и за търпене на загуби, рискът от които е преценен и приет за приемлив от съответното лице, след като същото е започнало да я осъществява. Доколкото е изцяло в зависимост от свободната воля на конкретното лице, продължаващото към определен момент извършване на търговската дейност е индикация, че посредством нея то има възможността да реализира доходи, позволяващи му да задоволи най- малко основните си жизнени нужди. Съответно в такива случаи осъществяването на търговска дейност е достатъчно основание да бъде отказано предоставянето на заявената социална помощ, а липсата на достатъчно доходи от тази дейност би следвало да се вземе предвид единствено ако е безспорно доказана от лицето, претендиращо подпомагане. Обратно, фактическото преустановяване на търговската дейност от лицето, макар и без извършена формална дерегистрация, изначално предполага липсата на доходи от тази дейност, което е и релевантният за целите на социалното подпомагане факт. Поради това, ако административният орган счита, че такива доходи все пак са реализирани, той следва да установи тяхното наличие и размер, за да провери дали те /заедно с евентуални други доходи/, са достатъчни за издръжка на лицето /семейството/. В конкретния случай, обаче, видно и от доказателствата по делото, жалбоподателката М. Р. формално е управител и едноличен собственик на капитала на две търговски дружества - Р. ЕООД и Р . М. ЕООД, но дружествата не упражняват дейност. Наложени са запори върху дружествените дялове от капитала на тези дружества на оспорващата. Същевременно в нито един момент от производството не е било спорно, че единствените доходи на заявителката през законово определения за релевантен 6-месечен период са били от получаваните пенсията й за осигурителен стаж и възраст и получените средства по реда на Закона за хората с увреждания. От друга страна фактът, че същата е пенсионер поради навършена възраст, предполага определена степен на намалена работоспособност, т. е. изключва възможността тя да осигурява допълнителните средства необходими за осигуряване на нормално съществуване, чрез полагане на личен труд. На практика разглежданият случай нагледно илюстрира несъответствието на предлаганото от административния орган тълкуване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, с преследваната от закона цел, като на изцяло формално основание е лишено от възможност за социално подпомагане лице, което според данните по преписката, обективно отговаря на всички останали законови изисквания за получаването на такова подпомагане. Това тълкуване влиза и в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 11 от ЗСП, доколкото не е спорно, че доходите на М. Р. и нейната племенница, с която съжителства са под диференцирания доход за отопление, т. е. презюмира се, че не са достатъчни да осигурят отопляването на обитаваното от тях жилище през отоплителния сезон. По изложените съображения съдът намира че оспорваната заповед като издадена от компетентен орган, но при неспазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и в противоречие с целта на закона, следва да бъде отменена и преписката върната на административният орган с указания да се издаде нов акт, съобразно

мотивите на настоящото решение относно тълкуването на чл. 10, ал.1, т. 2 ППЗСП. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на М. С. Р., с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.21, Заповед № ЗСП/Д-С-О/2455 от 02.12.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – О., потвърдена

с

Решение № 22-РД06-0007 от 17.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – С. град. ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – О., за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в

мотивите на решението, в 14 дневен срок от влизането му в сила. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: