Решение № 7326/09.07.2007 АД №3368/2007 ВАС

РЕШЕНИЕ № 7326/09.07.2007 АД №3368/2007 ВАС Оспорване на Административен акт на ТЕЛК/НЕЛК Оспорване на Административен акт на ТЕЛК/НЕЛК Оспорване на Административен акт на ТЕЛК/НЕЛК

Производство по по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – [населено място] срещу решение № 472 от 02.11.2006 г. по адм. дело № 252/2005 г. на Плевенския окръжен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

От данните по делото е видно, че с експертно решение № 2505 от 13.09.2001 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – [населено място] е признала 95 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ на М. Л. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН], причинена от преживян остър мозъчно съдов инцидент, довел до изразени координационни нарушения. ТЕЛК е определила заболяването като такова по част VІІ, т. 4.11.3 от Наредбата за експертиза на работоспособността (Н.), приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., впоследствие отменена с § 3 на ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., бр. 47 от 07.06.2005 г.) – увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които са последвали координационни нарушения, тежка степен.

Сезирана с жалба от касационния жалбоподател, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с експертно решение № 571 от 16.05.2003 г. е отменила решението на ТЕЛК и по оценката на работоспособността на освидетелстваното лице е приела 76 % трайно намалена работоспособност.

В мотивите на решението обаче е отразена единствената констатация за състояние на освидетелстваното лице след исхемичен малко мозъчен инсулт в ляво с остатъчен централен позиционен отоневрологичен синдром във фаза на субкомпенсация, лека степен, с незначителни нарушения, за което по т. 8, раздел VІІ Н. (състояние след мозъчен инсулт без остатъчен неврологичен дефицит) се следват 50 % трайно намалена работоспособност. Не е ясно как е била определен крайният процент намалена работоспособност (76 %). Независимо от това, експертното решение на НЕЛК е било основание за изменение на размера на получаваната от М. Л. К. социална пенсия за инвалидност.

Разликата между получаваната дотогава социална пенсия за инвалидност и новия размер на тази пенсия е била възприета от контролните органи на Националния осигурителен институт като щета за държавното обществено осигуряване, причинена от отмененото решение на ТЕЛК като акт на медицинската експертиза. Затова е бил съставен ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение последно от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и определената с него сума е била възприета от началника на отдел ОВКО при РУСО – [населено място], който с разпореждане № 1514 от 01.08.2005 г. е поискал да бъде заплатена солидарно от лекарите – членове на ТЕЛК, чието решение е било отменено от НЕЛК.

Д-р Е. Х. Гайдарска е оспорила разпореждането по реда на чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 33 от 17.09.2005 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата (непрецизно с оглед на чл. 30, ал. 1 З. във връзка с чл. 117, ал. 5 КСО диспозитивът на решението е "оставям без уважение жалбата").

За да постанови този резултат е приел, че въз основа на отмененото от НЕЛК решение на ТЕЛК лицето М. К. е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за времето от 01.10.2001 г. до 31.07.2003 г. е получавал социална пенсия за инвалидност, определена в по-голям размер поради по-високия процент трайно намалена работоспособност, определена от ТЕЛК.

Сезиран с жалба от д-р Е. Х. Гайдарска, Плевенският окръжен съд с посоченото по-горе решение е отменил решение № 33 от 17.09.2005 г. на директора на РУСО - П. и потвърденото с него разпореждане № 1514 от 01.08.2005 г. на началника на отдел ОВКО.

За да постанови този резултат Плевенският окръжен съд е приел, че решението на НЕЛК не е влязло в сила, защото не е било съобщено на лекарите - членове на ТЕЛК и поради тази причина не е породило своите правни последици, т.е. не е настъпила постановената с това решение отмяна на решението на ТЕЛК и поради това за ДОО не са възникнали щети.

Решението е неправилно в частта, с която е отменено разпореждането на началника на отдел ОВКО, а в частта, с която е отменено решението на директора на РУСО, по своя краен резултат то е правилно.

Право на жалба срещу решението на НЕЛК имат адресатите на това решение и всички лица, които са засегнати от него. Адресат на това решение, а и на всички актове на медицинската експертиза, е освидетелстваното лице. За него те установяват (констатират) един факт с правно значение - настъпило влошаване на здравословното състояние, което обуславя временна или трайна неработоспособност. Следователно, освен че са експертни становища на специалисти по медицина, актовете на медицинската експертиза са и констативни административни актове, които могат негативно да засегнат освидетелстваното лице (било защото отричат временно или трайно влошаване на неговото здравословно състояние като осигурителен случай, било защото му определят по-нисък от действителния процент намалена работоспособност). Затова лицата, поискали да бъде освидетелствана тяхната работоспособност, винаги са имали признато от закона право на жалба срещу актовете на медицинската експертиза, респ. срещу отказите да бъдат издадени такива актове.

Но право на жалба срещу актовете на медицинската експертиза законодателят е признал и на други органи и лица, наречени заинтересовани страни, защото тези актове имат сила за тях (т.е. пораждат за тях задължения), макар че те не са техни адресати. Задължението да упражнява контрол за правилността на актовете на медицинската експертиза е възложено на НЕЛК. В производствата пред НЕЛК по тези жалби, освидетелстваните лица са винаги главна (задължителна) страна, независимо по чия жалба е било образувано съответното производство. На тях решението на НЕЛК се съобщава с писмена покана с обратна разписка - чл. 31, ал. 2 Н.. В чл. 31, ал. 1 Н. са посочени и заинтересованите органи и лица, на които се изпращат екземпляри от решението на НЕЛК. Сред тях не са нито ТЕЛК, нито лекарите, участвали в състава на ТЕЛК, които могат да бъдат неблагоприятно засегнати от решението на НЕЛК. Затова и влизането в сила на решението на НЕЛК не е обвързано със законово изискване то да бъде непременно съобщено на лекарите, чиито актове на медицинската експертиза са били отменени.

В. не всички експертни решения на НЕЛК засягат по-долустоящите от нея органи на експертизата на работоспособността, а само тези, с които издадените от тях актове се отменят, защото са основание за тяхната обезщетителна имуществена отговорност - с § 25 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) бе предвидена обезщетителна отговорност за причинените на ДОО щети от отменени актове на медицинската експертиза, като в този смисъл бе допълнена разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Само срещу такива решения на НЕЛК по-долустоящите от нея в йерархично отношение органи на медицинската експертиза имат право на жалба. По общото правило на чл. 37, ал. 1 З. (отм.), сега по общото правило на чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, административните актове, вкл. и констативните, могат да се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им. Щом като в действащото (позитивното) законодателство няма установено правило, че решенията на НЕЛК се съобщават на ТЕЛК (на ЛКК и на лекуващите лекари), изводът е, че когато едно решение на НЕЛК отменя акт на медицинската експертиза, органът издал този акт, респ. неговите членове, могат да обжалват решението на НЕЛК в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, който за тях тече от момента когато отменителното решение на НЕЛК им стане известно.

Отговорността на лекарите - членове на ТЕЛК за щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от отменени техни актове на медицинската експертиза, не е обективна, нито е безвиновна, т.е. за нейното реализиране не е достатъчна отмяната на решението на ТЕЛК. Според правилото на чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който е приложимият закон в тези случаи, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно отговорността на лекарите по чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно КСО е субективна и основана на вина. А за вина може да се говори само при извършено или допуснато нарушение на установено със закон правило или задължение. Затова и с оглед на оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното, за виновно причинени вреди от отменени актове на медицинската експертиза може да се говори след като се посочи допуснатото нарушение, обусловило отмяната на съответния акт.

В случая нито в решението на НЕЛК, нито в ревизионния акт за начет, нито в решението на директора на РУСО е посочено нарушението, което са допуснали или извършили жалбоподателката д-р Е. Х. Гайдарска и останалите лекари от състав на ТЕЛК - П.. Няма посочване кое от правилата на Н. членовете на ТЕЛК са нарушили, респ. кои от фактическите обстоятелства, посочени от тях като обуславящи извода им за реално съществуващ висок функционален дефицит при освидетелстваното лице, са били отречени след това от НЕЛК. Липсата на посочване в какво се състои допуснатото или извършеното от тях нарушение е пречка лекарите - членове на ТЕЛК, да се защитят, като опровергаят презумпцията, че имат вина за вредите, причинени на ДОО от допуснатото или от извършеното нарушение. Още повече че в процесния случай реалният фактически и правен резултат е намаляването от страна на НЕЛК на процента трайно намалена рабатоспособност на освидетелстваното лице М. Л. К. от [населено място] - от 95 %, определени от ТЕЛК, на 76 %, определени от НЕЛК.

Затова постановената от Плевенския окръжен съд отмяна на решението на директора на РУСО е правилна като краен резултат, макар че е постановена въз основа на неправилни мотиви и в тази му част решението на Плевенския окръжен съд следва да бъде оставено в сила, като се допълни с изпращане на делото като преписка на този административен орган, който да реши подадената до него жалба по същество, като съобрази указанията по тълкуването на закона, дадени сега с това решение. Още повече че той има на разположение специалисти по медицина (арг. чл. 98, ал. 4 КСО), които биха могли да го подпомогнат при отговора на въпроса в какво се състои нарушението (респ. кое правило или кои правила на Н. е нарушила жалбоподателката), обуславящо извода, че жалбоподателката виновно е причила щети на ДОО, които е длъжна да поправи по силата на чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

В частта, с която е отменено разпореждането на началника на отдел ОВКО решението на Плевенския окръжен съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 472 от 02.11.2006 г. по адм. дело № 252/2005 г. на Плевенския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отменено разпореждане № 1514 от 01.08.2005 г. на началника на отдел ОВКО при Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 от 02.11.2006 г. по адм. дело № 252/2005 г. на Плевенския окръжен съд в останалата му част, но го допълва със следния диспозитив: ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - [населено място], който да реши по същество подадената до него жалба на д-р Е. Х. Гайдарска от [населено място], като съобрази указанията по тълкуването на закона, дадени с мотивите на настоящето решение.

ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд, който при спазване на разпоредбите за съхраняване и архивиране на съдебните дела да изпрати делото като преписка на директора на Районно управление "Социално осигуряване" в изпълнение на предходния абзац.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ ТОДОР ТОДОРОВ

при секретар Росица Тодорова и с участието на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното от съдията АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ по адм. дело № 3368/2007.