Решение № 7620/ 09.07.2025 АД № 1729/2025 ВАС

РЕШЕНИЕ № 7620/ 09.07.2025 АД № 1729/2025 ВАС

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "По изложените съображения съдът приема, че първите четири поставени от от жалбоподателите въпроси в искането за преюдициално запитване не разкриват необходимост от преюдициално заключение, а петият намира отговор в съображенията на настоящия състав за незаконосъобразност на чл." Чл." "По и..." "⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "По изложените съображения съдът приема, че първите четири поставени от от жалбоподателите въпроси в искането за преюдициално запитване не разкриват необходимост от преюдициално заключение, а петият намира отговор в съображенията на настоящия състав за незаконосъобразност на чл." Чл." "По изложените съображения съдът приема, че първите четири поставени от от жалбоподателите въпроси в искането за преюдициално запитване не разкриват необходимост от преюдициално заключение, а петият намира отговор в съображенията на настоящия състав за незаконосъобразност на чл." Чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (7) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. (3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. ЗНА определя, че мотивите, съответно докладът към проект за нормативен акт, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От мотивите на проекта (стр. 96-99 от адм. д. № 10565/2023 г.) се вижда, че като основна цел сред причините за приемането му е посочено въвеждането на необходимата подзаконова регламентация на основните въпроси от значение за структурирането и функционирането на Националната здравноинфоормационна система, очертани от ЗЗ, по който начин да се осигури действието на системата.

Очакваните резултати са свързани със създаването на всички необходими условия в страната да функционира НЗИС при определените в ЗЗ съдържание, форма, принципи и функционалност. Посочено, е че в перспектива уредбата ще допринесе да постигане на заложените в закона цели при създаването на НЗИС, а именно: Спомагане за повишаване на качеството и ефективността на системата на здравеопазването чрез изграждане на интегриран здравен запис на гражданите, който включва всички медицински данни от проведени лечение, терапии, медицински изследвания, приложени лекарствени продукти и други дейности, което е предпоставка за адекватно диагностициране и ефективно лечение. Медицинските данни се въвеждат в реално време. Гражданите имат възможност за проследяване на своите данни включително да осъществяват контрол при необходимост. Съкращава се времето за обслужване на пациентите; Спомагане на повишаване на контрола на здравеопазването и съкращаване на финансовите разходи; Управление и функциониране на системата на здравеопазването с помощта на НЗИС, която позволява извършването на мониторинг на процесите в здравеопазването, разходването на финансови средства и вземане на ефективни управленски решения, базирани на данни; Възможност за повишаване на качеството на административните услуги в здравеопазването.

В доклада се съдържат мотиви относно причините за приемането на наредбата (възпроизведено е съдържанието на чл. 28г., ал. 6 и 7 и чл. 28д, ал. 2Чл. 28д. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Право на безвъзмезден достъп до Националната здравноинформационна система имат: 1. гражданинът - до информацията в неговия електронен здравен запис; 2. лечебните и здравните заведения и Националната здравноосигурителна каса при и по повод осъществяване на функциите си; 3. застрахователните дружества, лицензирани по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; 4. държавни органи, за които е предвиден в закон достъп до регистри с национално значение; 5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) съсловни организации на медицински специалисти, които по силата на закон водят електронни регистри на членовете си, за упражняване на професията им. 6. (нова - ДВ, бр. 68 от 2026 г., в сила от 01.11.2026 г.) медицинските комисии към териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) във връзка с осъществяване на функциите си по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване - до информацията в здравните записи в електронното здравно досие за целите на производството по освидетелстване/преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на конкретно лице, по повод пенсионното производство в НОИ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Предоставянето на достъп до информацията в електронния здравен запис на гражданина на лицата по ал. 1, т. 2 - 5 се извършва само след изрично писмено съгласие при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 28г, ал. 6 при спазване на изискванията на чл. 28г, ал. 8. (3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2026 г., в сила от 01.11.2026 г.) Предоставянето на достъп до информацията в електронния здравен запис на освидетелстваното/преосвидетелстваното лице на комисията по ал. 1, т. 6 се извършва само след изрично писмено съгласие по ред, определен с правилника по ЗЗ), финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В частта „Анализ на съответствието с правото на ЕС“ от една страна се сочи, че обществените отношения, предмет на проекта, не са регламентирани в европейското законодателство, а от член 168, § 7 от ДФЕС следва изключителната компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика и организирането и предоставяне на здравни услуги и медицински грижи. От друга страна се излага, че проектът отчита правата на лицата, произтичащи от пряко приложимия ОРЗД.

Според наличните на интернет сайта на Министерството на здравеопазването мотиви на проекта за изменение и допълнение на наредбата, достъпът на всеки гражданин до електронното му здравно досие може да се даде на всяко физическо лице, притежаващо квалифициран електронен подпис (КЕП) или електронна идентификация по Закона за електронната идентификация. Тези изисквания ограничават възможностите на огромна част от гражданите да достъпват до своите електронни здравни записи, приложими са и при реализиране на достъпа до досието чрез мобилното приложение еЗдраве. Под 10 % от гражданите в страната разполагат с КЕП, което лимитира възможностите на останалата част от тях за достъп до електронното здравно досие. Така те не могат да контролират характера и обема на изпълнените медицински дейности, които ги засягат лично, което обуславя лишаването им от ефективна защита на правата им като пациенти. От друга страна контролът на гражданите върху тази информация е най-ефективното средство и за контрол за изразходване на обществените средства.

Посочено е в проекта, че с измененията не създава възможност всеки гражданин, който разполага със смартфон или таблет, да осъществява мобилен достъп до своето електронно здравно досие чрез активиране на потребителското мобилно приложение еЗдраве за достъп до електронното си здравно досие (еднократно сдвояване на досието с мобилното приложение) на мобилното си устройство. В проекта са описани начините за сдвояване и технологията на осъществяването му. Обобщени, целите на измененията са премахване на затрудненията за достъп до електронните здравни досиета, породени от изискването за КЕП или електронна идентификация. Посочено е, че те не налагат извършване на допълнителни плащания, а за гражданите услугата „сдвояване“ е безплатна. Очакваните резултати са улесняване на достъпа на гражданите до електронните им здравни досиета, което ще допринесе за повишаване на доверието към здравния сектор и ще даде прозрачност на процесите в здравната система, ще позволи на пациентите да следят в реално време какви здравни услуги са използвали. Ще се засили контролът върху потребителите на медицинската помощ, което ще доведе до повишаване на нейното качество и ефективност.

Съдържанието на мотивите на проекта, (с изключение на частта им, касаеща Раздел I Общи положения, чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 4, ал. 2, чл. 27, ал. 11, изр. 3), както и тези към изменението и допълнението на наредбата, съответства на изискуемото от чл. 28, ал. 2, т. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (7) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. (3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган., 2, 3 и 4 ЗНА. В частта по чл. 28, ал. 2, т. 5Чл. 28. ⚖️ Практика (7) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. (3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. ЗНА на проекта за наредба изискването е изпълнено формално, тъй като липсва анализ на съответствие с приложимите разпоредби от ОРЗД, които не са назовани, бланкетно се сочи отчитане на правата на лицата, произтичащо от ОРЗД. Липсата на част от изискуемото от чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (7) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. (3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. ЗНА съдържание на мотивите е нарушение на изискванията за форма на нормативния административен акт и налага преценка доколко в конкретния случай то има белега същественост.

Легална дефиниция на понятието „съществено нарушение на административнопроизводствените правила“ в действащото позитивно право не съществува, но от административноправната наука и трайната съдебната практика следва, че за да бъде нарушението на едно производствено правило съществено, е необходимо освен самото правило по своята същност да е съществено, и самото конкретно нарушение да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта. Няма съмнение, че правилата на чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (7) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. (3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган., 2 и 3 ЗНА са съществени, тъй като са гаранция за спазването на принципите на изработването и на приемането на нормативен акт по чл. 26, ал. 1Чл. 26. ⚖️ Практика (9) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. (2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по ЗНА на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

Според настоящия съдебен състав мотивите на проекта за подзаконов нормативен акт, отнасящи се по частта му Раздел I Общи положения, чл. 1, ал. 1, т. 1 и 4 и ал. 2, както и чл. 27, ал. 11, изр. 3, не съдържат нито причините, които налагат приемането на текстовете, нито целите, които се поставят с тях. Нарушението на законовото изискване за съдържание на мотивите на проекта на нормативния акт е съществено, тъй като липсата на мотиви не дава възможност да се прецени спазването на всеки от принципите по чл. 26, ал. 1Чл. 26. ⚖️ Практика (9) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. (2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по ЗНА: необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Тези принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин. Изложеното обуславя извод, че по отношение на цитираните разпоредби от Наредба № Н-6 е налице допуснато от органа съществено нарушение на изискването за форма в частта досежно изискването за мотиви на акта.

За да гарантира спазването на установените в чл. 26, ал. 1Чл. 26. ⚖️ Практика (9) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. (2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по ЗНА принципи, законодателят е регламентирал производство по приемане на нормативните административни актове. Съгласно чл. 26, ал. 2Чл. 26. ⚖️ Практика (9) (Отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. (2) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по ЗНА, редакция към датата на издаване на наредбата, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване е необходимо съставителят му да го публикува на интернет страницата на институцията заедно с мотивите и да предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. Това изискване е гаранция за принципите на откритост, на съгласуваност и на стабилност, тъй като дава възможност на заинтересованите лица да изразят становища и предложения, т.е. дава възможност да се гарантират правата и законните интереси на правните субекти и да се гарантира упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин. От доказателствата по делото е безспорно, че проектът на наредбата заедно с мотивите е публикуван на 07.04.2022 г. на интернет страницата на ведомството, както и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Определен е срок за обществени консултации от 30 дни. Постъпилите становища са обобщени в доклад на заместник министъра на здравеопазването от 17.06.2022 г. Заявена е и предварителна консултация на проекта за наредба до председателя на Комисията за защита на личните данни съгласно чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679, приложени са мотивите към него и оценката за въздействие върху защита на данните. Изложеното обуславя извод, че при издаването на нормативния административен акт е спазено правото на участие на неговите адресати в Първият въпрос, формулиран от жалбоподателите, се отнася до допустимостта да бъде създадена и поддържана обща национална информационна система, в която задължително се вписват данни за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето, като проведени издадени медицински направления, резултати от извършени медицински прегледи, медико-диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризации, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите.

Положителният отговор на този въпрос според настоящия съдебен състав произтича от съображения 4, 10, 35, 51 – 54, 75, 146 от ОРЗД, от дефинитивните норми на член 4, т. 1), т. 2), т. 6), т. 7) и т. 15) от Регламента и от постоянната практика на СЕС по тълкуване на ОРЗД. За тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се имат предвид не само текстът й, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването й (решение от 16 март 2023 г., Towercast, C-449/21 т. 31 и цитираната съдебна практика). Член 9 от ОРЗД се отнася до „обработването на специални категории лични данни", квалифицирани също като „чувствителни" данни в съображения 10 и 51 от Регламента. Според съображение 51 от ОРЗД на личните данни, които по своето естество са особено чувствителни от гледна точка на основните права и свободи, се полага специална защита, тъй като контекстът на тяхното обработване би могъл да създаде значителни рискове за тези права и свободи. Така член 9, § 1 от ОРЗД установява принципа на забрана за обработване на посочените в него специални категории лични данни. Сред последните данни са тези за „здравословното състояние", както са определени в член 4, т. 15 от Регламента. Целта на член 9, § 1 от Регламента е да се осигури повишена защита срещу обработване, което поради особената чувствителност на обработваните данни, може да съставлява особено тежко вмешателство в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата.

Член 9, § 2, букви а) - й) от ОРЗД обаче предвижда изчерпателен списък на изключения от принципа на забрана за обработване на тези чувствителни данни. Член 9, § 2, буква в) от ОРЗД разрешава такова обработване, ако то е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие. Член 9, § 2, буква ж) от ОРЗД допуска такова обработване, когато то е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Член 9, § 2, буква з) от ОРЗД разрешава такова обработване, когато е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице. Тази разпоредба уточнява, че всяко обработване, което се основава на нея, се извършва освен това „при условията и гаранциите, посочени в § 3 от член 9. Член 9, § 2, буква и) от ОРЗД разрешава такова обработване, когато е необходимо от съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност на здравните грижи и лекарствените продукти или медицинските изделия, въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи и конкретни мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, по-специално опазването на професионална тайна. От член 9, § 2, буква з) от ОРЗД във връзка с § 3 от този член следва, че възможността за обработване на чувствителни данни като тези за здравословното състояние е строго ограничена от редица кумулативни условия. Те се отнасят, първо, до изброените в буква з) цели — сред които е и оценката на трудоспособността на служителя — второ, до правното основание на това обработване — независимо дали става въпрос за правото на Съюза, правото на държава членка или за договор с медицинско лице в съответствие със същата буква з) — и накрая, трето, до задължението за поверителност, което имат оправомощените да извършват такова обработване лица, тъй като по силата на член 9, параграф 3 тези лица трябва да имат задължение за опазване на тайна в съответствие с последната разпоредба.

Независимо, че член 9, § 1 по принцип забранява обработването на данни за здравословното състояние, § 2 от същия предвижда в букви а)—й) десет дерогации, които са независими една от друга и следователно трябва да се преценяват самостоятелно. Доколкото предвижда изключение от принципа на забрана за обработване на специални категории лични данни, член 9, § 2 от ОРЗД подлежи на стриктно тълкуване (решение от 4 юли 2023 г., Meta Platforms и др. (Общи условия за използване на социална мрежа), C-252/21, т. 76). Както се посочва в съображение 4 от ОРЗД, правото на защита на личните данни не е абсолютно, тъй като трябва да се разглежда във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с други основни права съгласно принципа на пропорционалност (решение от 22 юни 2023 г., Pankki S, C-579/21, т. 78). Освен това механизмите, позволяващи да се намери справедлив баланс между различните права и интереси, се съдържат в самия ОРЗД (решение от 17 юни 2021 г., M.I.C.M., C-597/19, т. 112). Тези съображения важат включително когато съответните данни попадат в посочените в член 9 от специални категории (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C-136/17, т. 57 и 66—68), каквито са данните за здравословното състояние. От съображение 52 от ОРЗД следва, че „дерогация от забраната за обработване на специални категории ... данни" следва да бъде разрешена, „когато съображения, свързани с обществения интерес, оправдават това, по-специално ... в областта на трудовото право, правото в областта на социалната закрила", както и „за здравни цели, ..., особено с цел да се гарантират качеството и рентабилността на използваните процедури за уреждане на искове за обезщетения и услуги в системата за здравно осигуряване". Съображение 53 от този регламент предвижда също, че обработването „за здравни цели" следва да бъде възможно, „когато е необходимо тези цели да бъдат постигнати в полза на отделни физически лица и на обществото като цяло, по-специално в рамките на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи".

Вторият поставен от жалбоподателите въпрос е за допустимостта, в светлината на член 9, § 2, б. з) от ОРЗД и чл. 7 и чл. 8 от Хартата на уредба като тази по чл. 27, ал. 1 от Наредбата, визираща хипотеза на необходимост от оказване на медицинска помощ при пациент в спешно състояние, предвиждаща правото на медицинските специалисти от лечебните заведения на достъп до информацията по чл. 15, ал. 4 от електронното здравно досие на пациента и без наличието на съгласие по чл. 25, ал. 1, когато такова липсва в електронното здравно досие и не е възможно своевременното му получаване. Необходимостта от достъп до информацията се декларира от съответния лекар по електронен път в НЗИС посредством КЕП. Пациентът се уведомява за извършения достъп.

Термините „спешно състояние“, „спешен пациент“, „степен на спешност“ или „степен на спешното състояние“ са дефинирани в Раздел II от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина“. "Спешно състояние" е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективнодефинитивно лечение на пациента.

В съответствие с преследваната от Регламента цел да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, закрепено в член 8, § 1 от Хартата и в член 16, § 1 ДФЕС (решение от 9 януари 2025 г., Mousse, C-394/23, т. 21 и цитираната съдебна практика), всяко обработване на лични данни трябва да е в съответствие с принципите, прогласени в член 5 от този регламент, и да отговаря на условията за законосъобразност, изброени в член 6 от посочения регламент. Принципите, свързани с обработването на лични данни, са дефинирани в член 5, § 1 от Регламента, предвиждащ, че личните данни са a) обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"); б) събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите"); в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум"); г) точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност"); д) съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението"); е) обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност"); Съгласно член 5, § 2 от Регламента администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на параграф 1 („отчетност").

При положение, че във вътрешното право е регламентиран обхватът на термина „спешно състояние“, обуславящо необходимост от достъп до данните за здравословното състояние на пациента при спазване на принципите по чл. 5 от ОРЗД, по-специално „свеждане на данните до минимум“ и „ограничение на целите“, настоящият съдебен състав приема, че анализираните разпоредби на ОРЗД допускат национална правна уредба като предвидената в чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-6. Изложените съображения се отнасят и до допустимостта на уредбата, дадена в чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5 от Наредбата, предвиждаща правото на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ (ал. 2), медицинските специалисти от лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ (ал. 3), медицинските специалисти от болничната медицинска помощ (ал. 4), медицинските специалисти от здравните заведения (ал. 5) при и по повод осъществяване на функциите си. Макар правото на достъп да е с обхват всички здравни записи, то не е абсолютно, а се свежда до необходимостта, произтичаща от съответния профил, който медицинският специалист, при и по повод конкретната функция, във връзка с която има право на достъп до НЗИС.

Съответства на разгледаните принципи по член 5, § 1 от Регламента и уредбата по чл. 27, ал. 6 от Наредбата относно правото на достъп на застрахователните дружества по чл. 22, ал. 3, т. 2 до относимите здравни записи на пациента при и по повод осъществяване на функциите си във връзка с настъпило конкретно застрахователно събитие по негово доброволно здравно осигуряване въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането. Правото на достъп е сведено само до здравните записи, които са относими към настъпило конкретно застрахователно събитие по доброволно здравно осигуряване въз основа на договор за медицинска застраховка.

С четвъртия поставен с искането за отправяне на преюдициално запитване въпрос жалбоподателите поставят под съмнение допустимостта на национална правна уредба като тази в чл. 27, ал. 9 в частта й, предвиждаща правото на органите на досъдебното производство на достъп до здравните записи от електронното здравно досие на гражданина във връзка с висящи досъдебни производства въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор. От член 2, § 2, буква г) от ОЗРД следва неговата неприложимост за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. Според съображение (24) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, личните данни за здравословното състояние следва да обхващат всички данни, свързани със здравословното състояние на субекта на данните, които разкриват информация за физическото или психическото здравословно състояние на субекта на данните в миналото, настоящето или бъдещето. Това включва информация относно физическото лице, събрана в хода на регистрацията за здравни услуги или тяхното предоставяне, както е посочено в Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, на същото физическо лице; номер, символ или характеристика, определени за дадено физическо лице с цел уникалното му идентифициране за здравни цели; информация, получена в резултат от изследването или прегледа на част от тялото или на телесно вещество, включително от генетични данни и биологични проби; и всякаква информация, например за заболяване, увреждане, риск от заболяване, медицинска история, клинично лечение или физиологично или биомедицинско състояние на субекта на данните, независимо от източника на информация, например лекар или друг медицински специалист, болница, медицинско изделие или ин витро диагностично изследване.

По изложените съображения съдът приема, че първите четири поставени от от жалбоподателите въпроси в искането за преюдициално запитване не разкриват необходимост от преюдициално заключение, а петият намира отговор в съображенията на настоящия състав за незаконосъобразност на чл. 27, ал. 11, изр. 3 от Наредбата. С оглед на изхода на спора – отмяна на 4 разпоредби от оспорената в цялост Наредба № Н-6, на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лв. Заплатеното от тях възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие, сключени с АД "Екимджиев и партньори" не се възприема от настоящата инстанция като прекомерно, а съответстващо на принципите справедливост и обоснованост, обема и качеството на осъществената процесуална защита. На администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

На основание чл. 194Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Действие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт АПК, съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването му.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 196Чл. 196. ⚖️ Практика (7) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Раздел IV. Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт Право и срок за обжалване АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ чл. 1, ал. 1, т. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване в частта „видът на информацията и начинът“, чл. 1, ал. 1, т. 4, чл. 1, ал. 2 в частта „и съдържанието на електронния здравен запис на гражданите“ и чл. 27, ал. 11, изр. 3 от Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 103 от 24 декември 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. Ч. и на Б. В. А. срещу останалите разпоредби от Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система, издадена от Министерството на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 103 от 24 декември 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. и доп., бр. 57 от 5.07.2024 г.

ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на А. П. Ч. и на Б. В. А., сумата 2 000 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА А. П. Ч. и на Б. В. А. да заплатят на Министерството на здравеопазването сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането на А. П. Ч. и на Б. В. А. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването му.

Председател: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА Членове: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията Полина Якимова