Решение по адм. д. № 9706/2025 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7Чл. 160. ⚖️ Практика (17) (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. Възстановяване на срока за обжалване от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 811202228, подадена чрез синдика адв. Стефанова срещу Решение № 3117 от 04.07.2025 г. постановено по адм. дело № 1107/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22000122001833-091-001/29.11.2023 г., изменен с Решение № 857/24.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП по отношение размера на данъчната печалба за 2017 г. и потвърден по отношение установените данъчни задължения за корпоративен данък за 2018г., 2019г. и 2020г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. На първо място се излагат доводи за допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до лишаване на дружеството „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД – в несъстоятелност от възможност да докаже претенцията си поради неприемане на допусната и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза. На второ място, касаторът оспорва изводите на административния съд по съществото на спора. Излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 46 ЗКПО. Твърди, че по отношение на задълженията на дружеството към „КТБ“ АД е налице прекъсната давност поради подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на 21.11.2016 г. Счита задълженията към „КТБ“ АД по 11 броя договори за ликвидни и изискуеми. Претендира отмяна на съдебния акт и на обжалвания ревизионния акт. С касационната жалба са представени писмени доказателства – договори за цесия и уведомления по чл. 99Чл. 99. ⚖️ Практика (5) Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. от ЗЗД. В писмени бележки и в съдебно заседание адв. Стефанова поддържа касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград е бил Ревизионен акт № Р-22000122001833-091-001/29.11.2023 г., изменен с Решение № 857/24.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП по отношение размера на данъчната печалба за 2017 г. и потвърден по отношение установените данъчни задължения за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000122001833-020-001/12.04.2022 г., издадена от С. Костадинова, на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – София, с обхват определяне на задължения на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., изменена по отношение на срока със ЗВР № Р-22000122001833-020-002/02.08.2022 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22000122001833-092-001/16.12.2022 г. Със заповед № Р-22000122001833-023-001/20.01.2023г., е спряно ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, считано от 20.01.2023 г. до произнасяне на Окръжен съд – Благоевград по т. дело № 76/2020 г. Поради прекратяване на т. дело № 76/2020 г. на ОС – Благоевград с определение № 900281/29.05.2023 г., производството е възобновено със заповед № Р-22000122001833-143-001/13.09.2023 г., издадена от органа възложил ревизията, считано от 13.09.2023 г. За възобновяването на производството ревизираното лице е уведомено на 15.09.2023 г. Ревизията е приключила с РА № Р-22000122001833-091-001/29.11.2023 г., издаден от С. Костадинова, в качеството й на възложител на ревизията, и от ръководителя на ревизията – гл. инспектор по приходите Д. Терзиева. При обжалване по административен ред ревизионният акт е изменен по отношение размера на данъчната печалба за 2017 г. и е потвърден по отношение установените данъчни задължения за корпоративен данък за 2018 – 2020 г. с Решение № 857/24.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София. Прието е, че установеният финансов резултат с ревизионния акт следва да бъде изменен, като формираната данъчна печалба за 2017 г. в размер на 4 133 751,32 лв. се намали със сумите в размер на 944 000 лв. и 31 860 лв., съответно е определена печалба в размер на 3 157 891,32 лв. След приспадане по реда на чл. 70 и 71 от ЗКПО на данъчна загуба за 2012 г. от 4 257 235,33 лв. е формирана данъчна основа в размер на 0 лв. За 2018 г. е потвърден установения корпоративен данък за внасяне от 297 163,26 лв., ведно с лихви от 146 699,34 лв.; за 2019 г. - данък за внасяне от 964 401,01 лв., ведно с лихви от 353 656,65 лв., и за 2020 г. – данък за внасяне от 4 784 381,17 лв., ведно с лихви от 1 269 364,26 лв. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията решаващият състав на административният съд е описал подробно основанията за извършване на корекции на СФР в посока увеличение за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и основанията касаещи непризнаване за данъчни цели на извършените по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО корекции с данъчни амортизации за данъчен период 2017 г. По отношение на данъчни периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г. е прието, че за РЛ е възникнало задължение за отписване на задълженията му по договори за кредит с „КТБ“ АД от 28.09.2006 г., 09.01.2007 г., 07.03.2008 г., 28.05.2008 г., 31.08.2009 г., 20.11.2009 г., 17.12.2009 г., 26.10.2010 г., 28.12.2010 г., 14.03.2012 г. и 22.08.2012 г., чиято изискуемост е настъпила на 24.09.2015 г., както и че съобразно реда по чл. 46. ал. 1 т. 1 от ЗКПО главницата по тези задължения е следвало да бъде отписана към 2020 г. с изтичане на 5-годишен срок от обявяването на тяхната изискуемост, а за задълженията за лихви, неустойки и разноски с изтичане на 3-годишен срок от обявяването на тяхната изискуемост - т.е. към 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Поради което е прието, че са налице условия за извършване на данъчна регулация по чл. 46, ал. 1 от ЗКПО за данъчни периоди 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в посока увеличение със сумата на непогасените изискуеми задължения. За данъчен период 2017 г. приходната администрация е приела наличие на основания за непризнаване за данъчни цели на извършените по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО корекции с данъчни амортизации, тъй като РЛ не е представило данъчен амортизационен план. Посочено е, че голяма част от активите на дружеството са напълно амортизирани, а за други не са ангажирани доказателства за определяне размера и основанието на амортизациите. С РА за данъчен период 2017 г. не са признати и разходи за материали и външни услуги. Установено е, че РЛ не е представило доказателства за това как и какви материали са изписвани през ревизирания период, как са влагани в дейността на дружеството, реализирани ли са и какви приходи са реализирани във връзка с тях - липсвали както първични, документи, така и счетоводни регистри, от които да се формира извод за законосъобразното и обосновано отчитане на тези разходи. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е счел жалбата за неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, в частта му за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., административният съд е анализирал нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, като е приел, че правилото на същата се явява неутрално по отношение започването, спирането и прекъсването на давностните срокове, касаещи задълженията на РЛ. Според решаващия съд, тези правила са без правно значение за целите на данъчното третиране на задълженията по ЗКПО, тъй като нормата налага единствено обвързаност между изтичането на съответен календарен срок и задължението за увеличаване на СФР, като тази съответност се обвързва от вида на задължението, обуславящ и приложимия срок на давност към така определеното по вида си задължение. В тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че прекъсването/спирането на давността за задълженията му към „КТБ“ АД по арг. от чл. 628а и чл. 685а от ТЗ, са обстоятелства, които имат значение за приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. По отношение на отчитането на недоказани данъчни амортизации и разходи, свързани със стопанската дейност на дружеството, съдът е приел предвид липсата на спор по фактите, за законосъобразно установени и преобразувани резултатите на дружеството. Посочено е, че в случая не е съставен данъчно амортизационен план по смисъла на чл. 52 от ЗКПО, както и че липсват твърдения, а и не се установява порок при установяване на приходите за съответните периоди. Като безспорно е прието и формирането на размера на задълженията за лихви на основание чл. 175 oт ДОПК и във връзка с чл. 1 oт ЗЛДТДПДВ спрямо установените данъчни задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. второ АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. В касационната жалба не се излагат доводи относно коригиране на финансовия резултат с непризнати за данъчни цели данъчни амортизации и разходи за материали и външни услуги. Оспорва се единствено извода на съда за правилно приложение на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО. По силата на цитираната норма, в приложимата й редакция от 1.01.2014 г., при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. От текста на цитираната разпоредба следва, че тя не е обвързана с цялостната уредба на погасителната давност на задълженията в ЗЗД и ТЗ, като за целите на данъчното облагане е от значение единствено изтичането на петгодишния респ. тригодишния давностен срок от момента, в който те са станали изискуеми. Следователно спирането и прекъсването на давността по отношение на неплатени задължения не трябва да се взема предвид и за целите на данъчното третиране те следва да се облагат и то именно в годината, в която изтече определеният краен срок. Разпоредбата на чл.46 ЗКПО е специална и изисква данъчно преобразуване не по-късно от изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо, като института на прекъсване на давността е неприложим, включително на основание 628а, ал.1 ТЗ. Нормативното изискване е в края на всяка отчетна година, данъчно задълженото лице да направи анализ на съществуващите задължения и да установи дали за тези задължения е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 46, ал. 1 ЗКПО. В случая датата на изискуемост на задълженията – 24.09.2015г. не е спорна между страните, поради което погасителната давност за задълженията е изтекла и задълженията е следвало да се отпишат от пасива на предприятието, и да се отчете приход, което се отразява на счетоводния резултат за съответната година и на размера на дължимия корпоративен данък. С оглед на изложеното, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила неприемайки експертиза, по която задачата е била да се изчисли финансовия резултат на дружеството, като се вземе предвид, че задълженията на ревизираното лице не са погасени по давност. Неоснователен е и касационния довод по приложение на нормата на чл. 739 ТЗ. За да бъдат предявени в производството по несъстоятелност, вземанията трябва да са предварително установени с акт по чл. 107 ДОПК или да са установени с ревизионен акт по чл. 118, във вр. с чл. 108 ДОПК. В случая, с оглед характера на задължението, представляващо публично такова, същото попада в приложното поле на релевантния специален закон, уреждащ материята, а именно - ДОПК, като обявяването на задълженото лице в несъстоятелност не изключва правомощието на органа по приходите да определи с нарочен акт в специално производство наличието на дължими неплатени от дружеството суми за съответния период. За неотносими следва да се приемат представените с касационната жалба писмени доказателства, доколкото размерът на вземанията на "КТБ" АД към ревизираното лице не е бил спорен на нито един етап от производството, а касаторът е оттеглил иска си за установяване несъществуването на вземанията към кредитора. Още повече, в касационната жалба се твърди, че задълженията са ликвидни и изискуеми, което е в противовес с довода, че част от задълженията са погасени поради прихващане. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция, но не в претендирания размер. Независимо от високия материален интерес, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и с оглед обема на осъщественото процесуално представителство (изразяване на кратко становище в съдебно заседание), съдът намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 1/3 от претендираното - 47 000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3117/04.07.2025 г. постановено по адм. дело № 1107/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК 811202228 да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 47 000 (четиридесет и седем хиляди) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.